Тревожни и нереалистични мисли при 9 г. дете

По принцип говоренето за това е нож с две остриета.Хем помага за успокоение,хем ангажирва мислите към тази тема.
При мен примерно,колкото повече говоря и се задълбавам,отдавам мислите си изцяло и ставам по-зле.
Моето мнение на този етап докато се срещнете със спициалист,говорете по темата само ако детето я засяга.Нека през другото време мозъка почива ,чрез увличане с неща различни от тази тема.

Здравейте,ще споделя накратко нашата история най-вече какво ни помогна.
Моят син като беше първи клас се почнаха едни тикове,кошмари,ядене на нокти и като всички деца и той се притесняваше от смърт и тем подобни.
Всичко изчезваше като беше ваканция,но втори клас нещата се задълбочиха.
Разбира се разговаряхме с него и с учителите му,но не намирахме какво причинява всички симптоми които сигнализираха,че детето изживява нещо ужасно.
Решихме да изпробваме всичко което ни препоръчаха близки с които споделихме проблема.
Първо се насочихме към добър хомеопат.
Споделих със личната му лекарка и тя предложи,ако желаем да даде направление за психиатър.В началото се стреснахме,но записахме час и за психиатър.
Другото което направихме е да го заведем при една баба която му лееше куршум.
Всичко това даде яснота и резултати и постепенно отшумяха проблемите му.
Желая ви успех и вярвам,че ще намерите най-добрия метод който ще помогне и ще успокои детенцето!

Е тва е перфектното решение - леене на куршум. Как може такива съвети да давате. Да си плюе и през рамо. Измишльотини.

Благодаря, че споделихте Вашия опит. Какво мнение изказа психиатърът?

Споделих какво съм правила за да помогна на детенцето си!
Съвет не съм давала!
Освен това съм пробвала всичко което съм чула,че помага при подобни случаи за тревожност при дете!
Хомеопатия!
Психиатър!
Психолог!
Традиционна медицина!
Futbolero_B г-н или г-жа сте не знам,но когато вашето детенце пищи всяка нощ по един час, виждате ужаса в очите му и не му помага нищо от традиционните методи тогава вземете перфектното решение за вашето си дете!
За моето съм взела аз перфектните решения които съм изброила и са помогнали!
Това е най-важното за мен,че детето ми е спокойно вече и спи добре!

Детето ви излиза ли сред природата? Излиза ли с връстници? Как прекарва свободното си време?

Аз не бих говорила повече темата. Ако детето я повдигне, разрешете притесненията му. Ако ли не - дайте му малко почивка докато дойде време за специалиста.
П. С. Аз не вярвам на някои "бабини дивитини", но мисля, че леенето на куршум е ритуал, който се доближава до медитацията например. Успокояващо е, даже и да не помогне на някого, няма да навреди. Какво толкова ви пречи, че жената завела детето си? 🙂

Ако на едно дете главата му е тъпкана със суеверия, съвсем възможно е и решението да е пак такова суеверие-ритуал, ще му изглежда съвсем все едно Хари Потър е размахал магическа пръчка, в медицината му викат плацебо Но такива неща не са добре в дълготраен план, защото ако детето продължи да вярва в такива неща обикновено пречи занапред, току разавие някоя фобия.

По-скоро се занимавайте с други неща, а ако действително пита обяснявайта ама не дадлъж и шир, от това което споменахте май и на детето му е досадно да му четат лекции. Просто му кажете, че еди-какво си не е възможно, че е литературна измислица и толкоз. Създайте му някакво хоби, така че да влага мисловните си усилия в нещо различно.

Леенето на куршум на дете пречи с това, че му втълпяваш, че решението на проблемите му зависи от някаква шарлатанщина. Плюс спонсорираш шарлатани. Виж, ако лично ти искаш да ти леят куршум, да ти взимат кичур от косата и да го закопаят в градината или да откраднеш предмет от любимия и да го дадеш на врачка, не мога да те спра. Но с малко дете да се използват такива неща, за мен е лошо. За мен това е шарлатанщина. Караш го да вярва, че решението на проблемите му е извън него и зависи от няква баба шарлатанин.

Не споделям мнението, но това е за друга тема.

Припознавах се в това дете. От малка главата ми е пълна с философски и не толкова философски мисли и въпроси. Гледала съм филм, в който главният герой разбира, че е робот и известно време съм се притеснявала, че може и аз да съм робот и да не знам.. Бях долу-горе на възрастта на детето, когато за първи път осъзнах, че един ден ще умра. Цяло лято мислех за това и плачех. Майка ми ме води при някакви специалисти, не си спомням точно какви бяха, само си спомням, че един от тях ме насърчаваше да рисувам, като ми задаваше теми (аз много обичах да рисувам). Мисленето за рисунките и началото на новата учебна година някак си разсеяха лошите мисли в главата ми. След това, започнах да се притеснявам, че може да съм лесбийка (пак бях гледала някакъв филм). Вече съм на 34 г, вечно се тревожа за нещо, но се справям. Няколко пъти съм имала периоди на много натрапчиви мисли, които ме побъркват, но минават за 2-3 седмици. Винаги са свързани с нещо преживяно. Например, щяхме да пътуваме, но се отказахме заради бомбардировки в държавата, за която се бяхме запътили. Отново ме налегнаха страшни мисли, беше ме страх от абсолютно всичко, включително, че може да падне метеорит. Започнах да ходя на психолог, върнах се към рисуването (не бях рисувала от дете) и за две седмици се справих. Преди два месеца отново имах такъв период след като разбрах, че сестрата на моя позната е починала само на 36 г. от рак. Плашеше ме всичко, което се случва около мен, беше ме страх, че и аз ще се разболея, ще умра и т.н. По съвет на психоложката ми, спрях да гледам телевизия и да влизам в социалните мрежи, за да не се натоварвам с негативни новини.
Мога да те успокоя, че детето няма психичен проблем.  Ходила съм при няколко психиатри и всички са категорични, че съм психично здрава. Според мен, всичко се дължи на много силна тревожност. Трябва му почивка. Нека не гледа телевизия. Ако има някакво хоби, да се занимава с него, да спортува, да излиза навън, да се среща с други деца. Също така, гледайте да сте спокойни и вие. Моите родители са много тревожни и проектират страховете си върху мен (въпреки че отдавна не живеем заедно).
Успех!

Ползва ли Интернет и ако ползва, то какво съдържание консумира там? В момента идеята, че живеем в симулация и че сме част от Матрицата е плъзнала из главите на хората. Имам позната на 20+, която се буди редовно вечер паникьосана, че ще умре. Всеки намира идея, която му дава спокойствие около смъртта - неговата или на близките му.