Опитвам се да говоря с него на тези теми, да го накарам да изкаже тревогите си (някои от тях не иска да ми каже все още), да го успокоявам, да го убеждавам, но нещата май ескалират и незнам какво да направя.
Или си ескалират, защото това е естествения им път при липса на професионална помощ или ескалират именно защото ги говорим и дъвчим вкъщи и той им отдава повече значение. Вчера, след поредния уж "успокоителен разговор" (поне такава беше моята цел), той ми казва - има ли още нещо да обсъждаме, че пак почна да ме хваща страх от разни неща.
И сега аз незнам как да постъпя докато дойде насрочения час за психолога - да не отварям тази тема изобщо или напротив - да говорим.
При мен примерно,колкото повече говоря и се задълбавам,отдавам мислите си изцяло и ставам по-зле.
Моето мнение на този етап докато се срещнете със спициалист,говорете по темата само ако детето я засяга.Нека през другото време мозъка почива ,чрез увличане с неща различни от тази тема.