Паническо разстройство - 56

  • 36 143
  • 763
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 264
Здравейте,
Нова съм в форумите. За сега само четях, с надеждата да открия подобни на моите симптоми.
Ситуацията е, че поради здравословни и семейни проблеми миналата година изпаднах в тревожност, бих го описала като постоянна паника. Това доведе до проблеми със съня до такава степен, че не можех да мигна дни наред. А като се унасям, изведнъж се стряскам, получавам сърцебиене или иглички по гръбначния стълб и все едно главата ме стяга и праща сигнали до тялото да не се отпуска. Не зная дали го описвам с най- точните думи.
Бяха ми предписали линефор/ лирика преди сън с малка доза 50мг. И в началото 1/2 хлорпротиксен в комбинация, което в последствие отпадна и остана само линефор. Преди около месец осъзнах, че ме успива прекалено много, звуци, които би трябвало да ме събудят, не ги чувах изобщо. Реших да го спра, защото се уплаших. Появи се безсъние, в следствие главоболие, изпускам предмети. И пак започнах да се стряскам насън. И не мога да спя.
Опитах се да върна линефор, но няма ефект, не мога да заспя.
Предписаха ми геродорм зелена рецепта като преди това да пробвам с тритико, хлорпротиксен. Тритико не помага, дори имам чувство, че ме възбужда вместо да ме приспи, една таблетка от 75. Хлорпротиксен 1 Табл преди сън изобщо не ми действа.
Само да се отпусна и лекичко да започна да се унасям и следва стряскане и все едно душата ми става на кълбо.

Моля, ако някой го е преживял, или има съвет, помагайте.
Все едно аз съм ги описвала тези усещания.
 Аз имах точно същите усещания при опит за заспиване преди 2 г и половина...неможех нито нощем ,нито денем да мигна...но аз имах и много други симптоми освен безсънието...на мен ми помогна лечението с лекарства изписа ни ми от психиатър...

# 106
  • Мнения: 6
Здравейте,
Нова съм в форумите. За сега само четях, с надеждата да открия подобни на моите симптоми.
Ситуацията е, че поради здравословни и семейни проблеми миналата година изпаднах в тревожност, бих го описала като постоянна паника. Това доведе до проблеми със съня до такава степен, че не можех да мигна дни наред. А като се унасям, изведнъж се стряскам, получавам сърцебиене или иглички по гръбначния стълб и все едно главата ме стяга и праща сигнали до тялото да не се отпуска. Не зная дали го описвам с най- точните думи.
Бяха ми предписали линефор/ лирика преди сън с малка доза 50мг. И в началото 1/2 хлорпротиксен в комбинация, което в последствие отпадна и остана само линефор. Преди около месец осъзнах, че ме успива прекалено много, звуци, които би трябвало да ме събудят, не ги чувах изобщо. Реших да го спра, защото се уплаших. Появи се безсъние, в следствие главоболие, изпускам предмети. И пак започнах да се стряскам насън. И не мога да спя.
Опитах се да върна линефор, но няма ефект, не мога да заспя.
Предписаха ми геродорм зелена рецепта като преди това да пробвам с тритико, хлорпротиксен. Тритико не помага, дори имам чувство, че ме възбужда вместо да ме приспи, една таблетка от 75. Хлорпротиксен 1 Табл преди сън изобщо не ми действа.
Само да се отпусна и лекичко да започна да се унасям и следва стряскане и все едно душата ми става на кълбо.

Моля, ако някой го е преживял, или има съвет, помагайте.
Все едно аз съм ги описвала тези усещания.
 Аз имах точно същите усещания при опит за заспиване преди 2 г и половина...неможех нито нощем ,нито денем да мигна...но аз имах и много други симптоми освен безсънието...на мен ми помогна лечението с лекарства изписа ни ми от психиатър...
Привет Надежда Х и благодаря за отговора!
Може ли да запитам каква беше диагнозата тогава, какви други симптоми е имало, какви лекарства са помогнали! Моите също са изписани от психиатър, но се чудя дали пък не пропускам нещо.
Вече дори съм се обезсърчила и постоянно мисля, че няма лечение и че няма помощ... Sad

# 107
  • Мнения: X
Здравейте,някой давал ли е Атаракс на дете?Какво е мнението ви за този медикамент?Изписан е на сина ми/на 5г./заради хистерични пристъпи,които много трудно се овладяват.
Хммм, щом е изписан. Бих до давала в много краен случай. Успех!

Чудя се как има хора, които си живеят без лекарства, без тревожност, без ПА? Дали се заблуждавам, че сме една шепа хора с такива проблеми или всеки бори стреса посвоему? Разсъждавам си просто.
Искам да намеря читав терапевт, за да боря хипохондрия и да разбера как ми се отключи това нещо.

# 108
  • Мнения: 2 776
Има има, дръжте фронта! Аз бях с дни без сън, 24/7 паника и зор, с дни не ядях. Приемах и медикаменти, хипохондрията беше на макс. Но всичко минава, не пия нищо вече Simple Smile Е, до тоя момент да стигна се искаше доста. Но успеха се крие в това, мозъка да "осъзнае" , че физически няма нищо, и спира да реагира. Психолози и терапевти в 90% са безмислени.

# 109
  • Мнения: X
Има има, дръжте фронта! Аз бях с дни без сън, 24/7 паника и зор, с дни не ядях. Приемах и медикаменти, хипохондрията беше на макс. Но всичко минава, не пия нищо вече Simple Smile Е, до тоя момент да стигна се искаше доста. Но успеха се крие в това, мозъка да "осъзнае" , че физически няма нищо, и спира да реагира. Психолози и терапевти в 90% са безмислени.
Опитвам се да си помогна сама, засега не намирам правилния начин. Поне ме успокои, че има светлина в тунела.

# 110
  • Мнения: 6
Има има, дръжте фронта! Аз бях с дни без сън, 24/7 паника и зор, с дни не ядях. Приемах и медикаменти, хипохондрията беше на макс. Но всичко минава, не пия нищо вече Simple Smile Е, до тоя момент да стигна се искаше доста. Но успеха се крие в това, мозъка да "осъзнае" , че физически няма нищо, и спира да реагира. Психолози и терапевти в 90% са безмислени.
Благодаря за думите.
При мен тревожността и паниката не са съвсем безпочвени. Диагностицираха ме с много рядко бъбречно заболяване, което няма лечение. Прочетох толкова много литература и форуми по темата с надеждата да открия нещо, надежда някаква... И тези мисли ми пречат да спя, получавам сърцебиене, физическите упражнения не помагат, плача, вече не се радвам на нищо.
А лекарствата влияят по- лошо на бъбреците... Затворен кръг, от който не зная как да се измъкна...

Последна редакция: сб, 14 яну 2023, 12:58 от kafevarka

# 111
  • Мнения: 2 776
Винаги има някакви причини. Лошо е , като има нещо нелечимо, но това е живота. Аз съм с напукани вратни прешлени, всичките, лечение няма, евентуална операция, ама риска е много голям, та ще си караме така. Всеки е с проблема си, важното е психиката да не рухва.

# 112
  • Мнения: 6
Винаги има някакви причини. Лошо е , като има нещо нелечимо, но това е живота. Аз съм с напукани вратни прешлени, всичките, лечение няма, евентуална операция, ама риска е много голям, та ще си караме така. Всеки е с проблема си, важното е психиката да не рухва.
Благодаря! А как се справихте с паниката и безсънието? Как накарахте мозъка да не обръща внимание? И да се успокои? Аз съм се фиксирала само върху проблема със съня и от следобяд започвам да се панирам, че дойде ли нощта- пак няма да мога да поспя.

# 113
  • Мнения: 58
Здравейте, според вас възможно ли е инсулиновата резистентност и липса на вит. Д да допринася за тревожност?

# 114
  • Мнения: X
Здравейте, според вас възможно ли е инсулиновата резистентност и липса на вит. Д да допринася за тревожност?
имат връзка, но едва ли е само това т.е. набавянето на вит Д и влизането на инсулина в граници не гарантират премахването на тревожността.

# 115
  • Мнения: 2 776
Винаги има някакви причини. Лошо е , като има нещо нелечимо, но това е живота. Аз съм с напукани вратни прешлени, всичките, лечение няма, евентуална операция, ама риска е много голям, та ще си караме така. Всеки е с проблема си, важното е психиката да не рухва.
Благодаря! А как се справихте с паниката и безсънието? Как накарахте мозъка да не обръща внимание? И да се успокои? Аз съм се фиксирала само върху проблема със съня и от следобяд започвам да се панирам, че дойде ли нощта- пак няма да мога да поспя.
Ами аз винаги съм го казвал и не се гордея с това. Водка. Много водка. После като усетих, че нещата са вече по спокойни, я спрях и започнах интензивно трениране. И така.

# 116
  • Мнения: X
Скрит текст:
Винаги има някакви причини. Лошо е , като има нещо нелечимо, но това е живота. Аз съм с напукани вратни прешлени, всичките, лечение няма, евентуална операция, ама риска е много голям, та ще си караме така. Всеки е с проблема си, важното е психиката да не рухва.
Благодаря! А как се справихте с паниката и безсънието? Как накарахте мозъка да не обръща внимание? И да се успокои? Аз съм се фиксирала само върху проблема със съня и от следобяд започвам да се панирам, че дойде ли нощта- пак няма да мога да поспя.
Ами аз винаги съм го казвал и не се гордея с това. Водка. Много водка. После като усетих, че нещата са вече по спокойни, я спрях и започнах интензивно трениране. И така.
Много хора борят стреса с алкохол, но не го осъзнават. Аз лично не мога да пия алкохол, но явно той действа като антидепресант.

# 117
  • Враца
  • Мнения: 5 649
Аз съм новак в темата, затова се извинявам, ако се повтарям. И аз имах приблеми със съня, мелатонин опитах, малко атаракс. Но най-много ми помогна спрей на д-р Бах. После започнах капки и така не съм се наспивала. Сутрин бодра. Пиех и за страх и да си кажа успях да намаля доста нивото на страховете, които имам.
Но това е индивидуално, зависи вероятно от нивото на безсъние и стрес.

# 118
  • Мнения: X
Rescue на Бах ли?

# 119
  • Мнения: 1 430
Аз пък съм в ужасен стрес. Заради болежките ревматоложката ми каза да повторя Ана скрининга и го направих след няколко месеца, та сега излезна 1:1280 и съм в ужасен шок. Моля се само да не е лупус Sad Откакто го видях и сърцето ми не спира да препуска.

Общи условия

Активация на акаунт