Yellowstone Universe (Сагата за семейство Дътън) - тема за истинската свобода...

Ох, аз си оставих 10ти епизод на втори сезон, че ме е страх да не се случи нещо на Тейт.
Гледах видео за къщата, понеже тя е като герой в сериала. Самата къща е също толкова стара, колкото е в историята и е направена от камъни от самото място, където е построена. Използвани са мебели и неща на самите собственици, не е построена специално за филма а е истинско, съществуващо ранчо.

Времето на старата анкета изтече, бая дълго време се задържа. Когато приключи Йелоустоун ще я пусна отново за сравнение между трите сериала за с-во Дътън.

Пуснах нова анкета, надявам се да ви е интересно. 🙂

Леле, трети сезон е сърцеразбиващ Как може Джейми да е такъв идиот

Изгледах и 1883-та и речника ми вече се изчерпа да ръся суперлативи.
За първи път гледам такъв сериал за дивия запад. Ама наистина дивия запад
с цялата му суровост, насилие, смърт, но и красота и надежда за едно светло бъдеще.
Елза много ми хареса като главна героиня. Дива, неопитомена, огнена, свободна.
Сериалът е представен през нейните очи и точно това го прави толкова добър.
Това са очите на едно дете превърнало се в жена. Виждаме необятната шир на един
все още не толкова съсипан от белия човек континент. Разпознаваме през очите на Елза свободата,
усещаме вкусът на приключението, Елза е най-дивият, непокорен и свободен дух, който
съм гледала в тв сериал за онези времена. Докато гледах 1883-та много често се питах
какви са били тези хора. Какъв пламък трябва да имаш в себе си, от какво да си направен,
каква сила и колко голям мечтател трябва да бъдеш, за да тръгнеш на такова опасно пътуване.
Каубои, индианци, сурова природа, отровни змии, дебнещи те отвсякъде опасности, без доктор,
без лекарства, разчитащ само на едни голи мечти и огромната вяра в едно по-светло утре.
Светът е изграден и все още се крепи на точно такива силни характери и мечтатели,
докато тях ги има ще я има и надеждата за оцеляване на човечеството.
Няма как да не отдам дължимото и на майсторски заснетите сцени, пейзажите са отново, както
и в Йелоустоун много впечатляващи. Но тук са някакси диви, девствени, сурови. В един момент
наистина успях да се пренеса в онези години и да повярвам, че няма нищо друго освен огромни
недокоснати от човека земи, които чакат да бъдат намерени и изследвани.
Чест и почитания за играта и на любимито ми кънтри семейство -  Тим Макгроу и Фейт Хил.
Не съм очаквала Тим да се окаже такъв талант, гледах го във флашбеците на Йелоустоун,
но сега в "неговия" си сериал много, много ме впечатли като игра.
Музиката, която вървеше на фон беше много красива и спомогна още повече да се създаде
такава невероятна атмосфера.
Девети епизод от края и десети целия съм се скъсала да рева. Разбирам, наистина разбирам
защо за такива поколения американци притежаващи обширни земи е толкова важно да съхранят,
поддържат и запазят имотите си. С толкова мъка, кръв, усилия и през такива големи изпитания са
минавали поколения, и поколения, че наследниците им имат вечен дълг към предците си
да опазят завещаното им.
1883 е много различен от Йелоустоун, но по един прекрасен начин допълва и обогатява
светът на Шеридан.
Остана ми само 1923-та. Там имам най-големи опасения дали ще ми хареса, дано и за трети път
след няколко дни напиша поредните суперлативи.
Накрая ще си дам и окончателните оценки и ще напиша и любимите си герои и сезон/и.

Гея,
Какво разбра за Джейми, това ли е което си мисля, че е, онова дълбоко отвратителното, като жена особено много лесно ще разбереш какво питам, но понеже не знам докъде си стигнала и не смея да пиша повече...
Когато аз разбрах за 'ситуация Х' бях шокиран, изобщо не го очаквах, дойде ми като гръм от ясно небе.
И имай предвид, че за Джейми ще има две големи разкрития. Вече не помня кое бе първото, малко ми се размиват вече нещата, ама така е с много епизоди един и след друг и куп други сериали и риалита, които следя.

Джес,
Значи мислим еднакво, ама едно към едно. 😊
За мен 1883 е второто най-добро нещо за Дивия запад след Имало едно време на Запад на Серджо Леоне. Но това на Шеридан е по-реалистично, защото има и индианци... Но пък онова си е такава вечна класика, ох. Добре, хайде да не сравнявам.
Между другото според мен Тейлър Шеридан се е вдъхновявал от Серджо Леоне, поне така си мисля, виждам не малко допирни точки. 🙂
Ако изключим всички филми на Леоне, то следващия ми най-любим уестърн е култовия, ''Тумбстоун'' с неустомия Вал Килмър. Там какви култови реплики има, ау ау ау.
Но да не се отплесвам.

Джес, именно заради тази свобода и мечти за които пишеш е такова и заглавието на темата.
Бях чел за една критика (съвсем основателна) относно 'свободата' ама тогава имах много работа и мислех да отговоря ама после изключих, абе забравих и сега докато те четях се сетих.

Значи темата за истинската свобода.
Точно това е истинската свобода. В мечтата на Елза, тя живя много кратък живот, но много жив, много истински. Има хора, които живеят по 80, 90 г. но нямат това което тя изживя само за няколко месеца. Не е важно колко живееш, а как живееш. И не е само Елза. Спенсър и Алекс също са истински свободни в своята любов. Те живеят по свой морал и свой кодекс и се обичат. За съжаление догмите и правилата обаче не мислят така...
Джон Дътън също е истински свободен, защото отговаря само пред природата и земята, не го интересуват законите. Това не е призив към анархия, а да се замислим. Ако всеки се грижи само за своето и го пази като свое, без да ламти за още и още, то света ще е много по-хубаво място за живеене.
Алчността разваля всичко. А законите помагат на алчните и богатите да стават още по-богати, защото законът ги брани и защото са достатъчно богати, за да лавират и да търсят пролуките. Нещо което бедните не могат да си позволят.
При Джеймс Дътън, Джейкъб Дътън и Джон Дътън това не минава. Те няма да седат и да чакат какво ще реши поредния корумпиран съд и т.н. Те живеят друг живот и по други правила. И са истински свободни.

Джес, много хубаво си го усетила и това беше и моето усещане за 1883 и всъщност точно той ме накара да изгледам всичко и да тръгна от него, за да разбера по-добре останалите от семейството. Да тръгнеш на такъв път, да мечтаеш за земя, която да е твоя, да работиш, да се грижиш за нея, по начин, по който да покаже, че я уважаваш и й благодариш, това е задължаващо условие за всеки, който идва след теб. И разбирам по-добре Джон - това наследство няма как да не те остави дълбоко свързан с тази земя. 1883 беше сериала, в който се влюбих в идеята, в красотата, в силата на тези хора. Той ме накара да потърся всичко, което Шеридън е снимал и да го гледам до последната секунда. Това е човек, който наистина разбира какво е да имаш такава мечта, да преодолееш всички трудности и да стигнеш до там, да оставиш наследство като това. Той разбира какъв е животът по този начин. Разкошен и е от малкото, които са направени наистина с много внимание и усет към детайла.
Дяволо, в момента съм на трети сезон, почти последният епизод. И да, точно за това става въпрос. Моментът, в който дадоха клиниката, разговора с жената на рецепцията, скъсах се да рева. Това е нещо, на което не бих подложила и най-големият си враг. А той отиде и с чиста съвест я заведе вътре Заслужаваше Джон да го пребие от бой. В същата серия, когато застана на оградата и говореше на себе си, думите му бяха ужасно тъжни - че това е било за нищо... Толкова борба, толкова труд, а да няма на кой да го оставиш...
Изобщо Джейми ми е един скапан пъзльо, който не заслужава нищо от това, което е получил. Особено в светлината на разказа за миналото.

Оки, значи ще разбереш и друго за него ама не издавам.
То май ще стане ясно или в този последен епизод или май началото на сезон 4.

Иначе и аз смятам така за него.

Ама аз на него не мога да му простоя още от онзи момент, когато уби журналистката. Дори и да бе изпаднал в амок или паник атака не знам, но няма никакво оправдание.

Именно Дяволо/Гея, досега колко филми съм изгледала и книги прочела,
но никъде не почувствах реално какво означава и как изглежда тази свобода,
за която са се изписали тонове страници и изпели милион песни.
Хубаво е този сериал да се изгледа от максимално много хора, за да се види и осъзнае
истинското значение на тази дума. Аз се замислих за нас съвременните хомосапиенс
колко сме закърнели и колко вече ни е изкривено мисленето. Обикновено в днешно
време хората дават на свободата странни имена. "Не ми пука за хорското мнение - свободен съм",
"нямам кредити - свободен съм", "мога да гласувам - свободен съм", "мога да си казвам мнението -
свободен съм" и т.н. Не, че тези неща не са важни, но това не е истинската свобода на духа и сърцето
/поне не за мен/.  И с това този сериал е толкова ценен, показва и ни напомня какво реално сме загубили в годините. Иначе относно Серджо Леоне и Шеридан. Аз мисля, че бая творци черпят идеи от него
и съм убедена, че и Шеридан не прави изключение. А Тумбстоун е вечна класика, няма как да се забрави
този филм. Вал Килмър и неговия Док Холидей и досега си остава ненадминат герой.

Ох, Тумбстон ми е много любим

Леле, как свърши трети сезон, леле, не е истина...
Мдаа, Рандъл подаде идеята за убийството на Императора... Моля ви, кажете ми, че до края на останалите сезони му намират цаката на Джейми!

Чудесни коментари, Джес, Дяволо и Гея! Точно така ги усетих и аз нео уестърн сериалите на Шеридан.
Освен всичко друго, 1883  и другите от вселената Йелоустоун са различни от старите уестърн класики със силните женски образи. След време ще забравя сюжетите (вече ми се сливат сезоните на Йелоустоун), но Елса, Бет, Хана ще ги помня дълго. И прекрасни мъжки образи, разбира се, но това не е толкова необичайно за жанра.
Има отделни моменти и сцени, които ми се струват шедьоври със силата на въздействието си. Джейми, убиващ журналистката, е една от най-разтърсващите сцени на насилие, която съм виждала (нищо, че няма екшън и кръв). В началото на 1883, моментът, когато Джеймс остави сестра си да се самоубие и се върна да я погребе. И много други...

Финалът на трети сезон направо ме довърши! Не ми се мисли как са се чувствали хората, които са го гледали при реалното му излизане. Пълен шок, а си мислех, че финалът на втори сезон е тежък. Човешката алчност, завист и неблагодарност нямат граници. И отново старата истина - генът си е ген. Рано или късно това, което което е кодирано в гените ти се събужда и обелва цялото ти лустро. Не напразно е казано: Кръвта, вода не става!
Дописвам се - започнах четвърти сезон, е това си е направо война. И сега се чудя, възможно ли е един човек, колкото и да е алчен и озлобен да направи подобно нещо или играта е на по-високо ниво? Или най-вероятно е комбинация от двете?

Имаше един момент, в който мисля, Кейси беше, казваше, че нещата биха били по-различни, ако човек не ламти за повече, а се съсредоточи само върху това, което има. Та да, човешката алчност е уникално нещо...
И аз почнах четвърти сезон - определено е война И си мисля, че е комбинация от двете. Хем има някой на високо, хем Джейми стана алчен... Не мога да го понасям

Изгледах Йелоустоун, много съм доволна! Нямам търпение за втората част.

Почвам 1883

Тиф,
А изгледа ли 1923, не помня вече ако си писала за него...

---

* Въпрос към всички, които са изгледали всички епизоди на Йелоустоун *

Според вас ще имаме ли голяма смърт в края на сезона? Тежка смърт на значим герой. И ако да, кой ще умре според вас?
Заподозрени:
Ами всички значими герои, знаете ги кои са, няма смисъл да изреждам.
За мен единствения сигурен е Тейт, просто защото все някой трябва да наследи ранчото след години. Приемствеността е важна тук.
Не ми се вярва Шеридан да убие самото ранчо, че би било много тежък край. Реалистичен, но прекалено тежък и не вярвам да го направи.

Джон ми е особено застрашен, заради ангажиментите на Костнър и заради това което бях писал с драмата около Парамаунт+ и Пийкок и правата за излъчване в САЩ. Т.е. да приключат всичко, като убият главния герой, но останалото да е щастливо и да имаме класическия сладко-горчив край.
Реално последния епизод завърши с клифхенгър, Бет или Джейми?! Джейми поиска да наемат професионалисти за Бет, което е много обезпокоително, защото обикновено професионалистите не пропускат... Дано нещо се обърка по пътя...

Аз още не съм изгледала всичко, но съм за - да му свитнат маслото на Джейми. Такъв плазмодий е, рядко срещан...
Толкова ми стана мъчно за Кейси и Моника Не очаквах да развият ситуацията така