Новата година ще ми донесе дълго чакано дете ! ~бебеправене 410~

Момичета, не задълбавайте прекалено в думите на другите. Не всички могат да реагират адекватно в такива ситуации или според нашите очаквания.
Когато разбра за моята загуба, баща ми беше много тъжен, но каза "Е нищо, ще направите ин-витро ако трябва, пък ако не стане ще осиновите". На момента това ме срина, но човекът просто искаше ясно да покаже, че ни подкрепя и да каже, че искаме ли дете, ще го имаме по един или друг начин. Не мисля, че казвайки го е осъзнавал мен колко ще ме заболи.

По тази тема с нетактичните мнения бих казала, че всеки прекарва подобно преживяване през собствения си опит, житейски път и това, какво други са му споделяли. Според мен дори и ние, които имаме една цел не можем понякога да се разберем една друга именно заради различните етапи, в които се намираме по този трънлив път. Аз ще си призная веднага! Въпреки, че много съм се молила и надявала за всички момичета тук, когато не се е получавало искрено съм се успокоявала с факта, че част от тях поне имат още едно дете. И никога не съм го мислила с лошо и според мен не е точно като примера с родителите. И сега ще дам своя пример. Скоро ще съм от грешната страна на 30 и не съм забременявала нито веднъж. Да не кажа, че и супер късно започнах полов живот изобщо. Не съм съжалявала за изборите си и каквото и да стане вероятно няма да съжалявам, НО, в моите очи ситуацията е следната. Много от родителите момичета тук, а и по принцип са имали щастието да забременеят, повечето сравнително бързо в началото, да видят реакцията на мъжете си и на най-близките, когато шм сподилят, да изпитат щастието да усещат детето си в коремчето си, да родят, да кърмят, да гушкат, да бършат сълзички и да бъдат причина за усмивчиците по лицата на децата си и сега вече заедно да създават спомени. Аз не съм го преживяла - нито едно от всички тези и винаги винаги бих си помислила, че всяка раждалоа вече жена след неуспех би се утешила с това, че има друго/и дете/деца и ще бъде поне утешена то този факт и факта, че е жива и здрава за да продължи да ги гледа. Имам пример с позната, която ми сподели за всичките си перипетии, инвитро, забременяване, извънматочна, сепсис, спасяват я едвам-едвам. Докато говорихме й се обадиха с новини за развитието на новите ембриони - не беше цветущо. Самата тя каза, че ако не стане нищо с нито един от тях ще прекрати опити и ще си гледа живота и здравето, защото има вече дете и иска да си го гледа как расте.

Също от моя гледна точка, когато видя най-младите потребителки тук, толкова съкрушени ми се иска да им кажа, че поне наистина имат време. Знам, че не е утеха, но за някои от нас то тече на обратно вече 😅 От друга страна всеки друг пък сигурно би си помислил: “Ами така е като чакат! Да не са чакали, нямаше да бягат след влака.”

Трудно е всеки да се постави в чуждите обувки. Дори и тук.

Lygia Напълно съм съгласна с теб и аз ги усещам нещата по абсолютно същия начин. 🙂 И явно сме долу-горе на една “преломна” възраст 😁
При мен беше открита миома преди две години, която е малка за сега, но расте и това ме стресира допълнително, защото нищо не се знае, следващия път като отида на лекар какво ще е положението. Може и да нямам много време дето се вика 🙂
Нямам никакви лоши чувства към момичетата тук, а и като цяло, които имат деца. Не завиждам на това, че някоя е забременяла преди мен. Дразни ме само като видя бременна жена да пуши, да ходи по клубове с много силна музика, да прекалява с алкохол и т.н. В такива моменти мога да направя коментар пред ММ “ето, тази явно изобщо не оценява какво има”, но до там.
Наскоро ми се случи на едно събиране, бяхме около 20 човека на домашно, едната двойка с дете на 3 месеца (станало е от първия път). Докато бебето беше при нас всички излизаха да пушат навън. След това го занесоха в спалнята и майката сама каза да се пуши вътре (тъй като и двмата пушат). По някое време бебето се събуди и вместо мъжа да отиде при него докато тя приготви мляко, го донесе на масата и то милото стои и около него 10 човека вкл. и бащата, който го държи, пушат.. Да, ако Бог е решил да стана майка, сигурна съм, и аз няма да съм перфектна, но такова минимално усещане ще имам. И, че така де, мен тези неща ме жегват повече и в такива моменти си казвам защо при тях е станало, а при нас не. Ама Божа работа 🙂

Viki, прегръдки - наистина е Божа работа! Знаеш ли, и аз съм се улавяла, в подобни мисли понякога кой заслужава и кой не, НО вярвам, че Бог ме е изобличавал за това, защото и двамата ми родители са били много необлагодетелствани -  родени в семейства с инвалидност (едните ми баба и дядо), кой расъл в дом до една възраст, кой на седмична детска градина поради друг тип неглижиране, изобщо някой би казал, че тези хора не трябва да имат тези деца, но така са се появили родителите ми, след 5 години опити от тяхна страна съм се родила и аз и останалото е история. За сметка на всичко през, което те са преминали са прекрасни родители и аз само мога до мечтая до стигна до там. Това е и една от причините упорито да гледам себе си и това какво Бог ще ми даде. Напълно ще приема когато, колкото и каквото.

Аз май трябва да отпиша този месец.
Имаме един опит според мен преди овулация (така и не си купих тестове).
От днес ми се появи и лек дискомфорт.
Имам записан час за преглед при АГ за вторник. Чудя се, тъй като имам Гинексид Глобули дали да не започна да слагам вечер. Месеца на любовта и виното май ще го отбележим само с вино в нас. Хаххах

Напоследък ми попадат новини за Дженифър Анистън. Както знаете, тя е супер успешна актриса, която беше зарязана заради Анджелина Джоли и остана без деца. На тази жена в различни роли й се е налагало да има бебе и това е работата й. Представяте ли си каква мъка е това?
Та тя даваше един съвет: замразете яйцата си. Ако сте на 30+ и смятате, че влакът няма да е дълго на гарата, направете го. Аз мисля също да замразя, защото не се знае след няколко години какъв ще е резервът, ако поискаме още 1, нито какво ще е качеството. А за мъжете няма чак такъв проблем, имам приятелка с мъж 63-ти набор, който ще става баща. А ако после не ги ползвам, мога да ги даря яйцеклетките.

Bananovolisto, аз също бях тръгнала по репро доктори, когато забременях. Дори вторият репро доктор ми откри бремеността без лечение, след като първият даде лоша прогноза. Съответно бях съсипана и споделих с най-близките си приятели, че сигурно ще ходим на ин витро. 10-15 дни след това имах 2 черти. Не е било преднамерено, не съм лъгала никого, просто така се случиха нещата.

Винаги ми е било как се случват тези неща точно преди инвитро?😁 явно тялото се отпуска и се получават нещата, от много хора съм чувала, че така се е получило и е много вълнуващо. 💕
Аз вече имам страх точно към тази тема, някак си стреснах се вече. Остана ми като травма, до преди 1.5 година, имах малка надежда. Не знам как ще се оправя с тези мисли, вече околните не ме интересуват, хората са живи и здрави да си раждат, аз за себе си съм важна. Но трябва да излекувам тази моя травма. Даже вече не мога да обърна внимание на лошите хора дето ми натякват...

Момичета, благодаря ви за това,че споделихте с мен при вас какви са били ситуациите. За съжаление, приятелката ми сподели ,че е имала положителен тест и е знаела. Не бих правила заключение ако не съм събрала всички факти.
Не приемам инвитрото като нещо тежко,научих много неща, разбирам тялото си и съм в мир с това.
На всички ви желая успех по пътя на бебеправенето и се надявам негативите да останат зад гърба ни!

А каза ли защо е излъгала? Дали от съпричастност към теб или защото е било рано да казва за Б. или просто не е знаела как да реагира? Или ако сте от малък град да се покаже, че и тя има възможност за процедури? Доста глупава постъпка при всички положения, първо да излъжеш, и второ на такава тема.

Светослава, моето обяснение е първо, че започнахме с мъжа ми да се грижим за себе си и второ, че година преди "новината" правихме опити, а не ставаше, а беше Ковид и всеки ден разбирах за нова бременност около мен. Това доведе до голямо напрежение и пренавиване.
Дори си спомням следях темата тук и ме беше срам да пиша, но следях Believe* на първа страничка, понеже с нея ни съвпадаха циклите горе долу в един момент. В момента, в който се престраших да пиша, ми стана малко тъпо, че този ник още е там. Така се зарадвах на нейния успех! Ето, сега ще бременеем заедно и даже в един месец, като при мен първото дойде по-рано,  а при нея - двете заедно.

Бананово листо , да не би да го е направила , защото е искала да покаже съпричастност . Има случаи , в които наши близки са разстроени и в желанието си да ги утешим , да видят , че не са сами в трудностите и , че се случват и на другите , е възможно да се изкаже нещо не напълно вярно . Например , моя близка имаше проблем с бъбреците … оплаква ми се и аз и казвам , не се притеснявай , не е толкова страшно и аз съм имала тези симптоми някога … макар да не съм имала реално същите . Беше толкова притеснена , че исках да я успокоя на всяка цена , защото лекарите ни бяха предупредили да сме много внимателни с нея и , че трябва да бъде спокойна . Накрая се стигна до трансплантация , но получи информацията постепенно и максимално и спестихме шока от новината .
Може и твоята приятелка да се е опитвала да постъпи по подобен начин . Струва ми се адски глупаво да лъже целенасочено и след това да го каже . Просто преди да и удариш хикса , е добре да се убедиш какво точно се е случило . Успех 🤗

Лигия, съгласна съм с теб. Вчера точно прочетох интервю на една жена с 3 деца заченати инвитро.
"Скъпи приятели,
Започваме 2020 г. с една наистина вдъхновяваща лична история.
В първите дни на новото десетилетие ще ви срещнем със семейство Вълчеви – Криси, Дара, Анди, Иво и малката Ева.
Борбата на Криси и Иво за това голямо семейство започва през 2008 г., когато откриват, че не могат да станат родители без помощта на специалистите. Тогава избират да посетят Медицински комплекс “Д-р Щерев” и срещат техния ангел доц. Петя Андреева. Именно тя ги води и окуражава по дългия път към родителството. И резултатът не закъснява – днес те имат три прекрасни деца, всички те заченати инвитро. А най-малката принцеса Ева се появява дори след замразен трансфер.
„Борбата за първото дете е най-страшна“, признава Криси, „Тогава, когато нямаш нито едно дете и къщата ти е празна, а мечтата не е сбъдната. При следващите опити просто се надяваш домът и сърцето да са  по-пълни.“
За битката до край по пътя към сбъдването на мечтата, за лекаря, който е много важен в тази борба, който е не просто специалист, а и човек, на когото можеш да се довериш - вижте историята на Криси и Иво и техните три прекрасни деца.
Разказаха ни я с надеждата, че така ще помогнат на други двойки да не се отказват, за да бъдат сърцата им пълни!"

Борбата за първото дете е най-страшна! Тези думи се запечатаха в съзнанието ми. Да, наистина е ужасно пусто вкъщи след всеки пореден неуспех. Пожелавам на себе си и на всяка една от вас да имаме успех съвсем скоро! 🙏 С вяра, кураж и усмивка да сбъднем мечтите си! 😊❤️
ПП Бананово листо, аз лично бих говорила с тази приятелка спокойно и ще настоявам да ми обясни какво точно се е случило.

Чакайте за малко да избягам от темата 😁
Като ти кажат "Божия план" та да се замислиш.
Не съм боледувала може би повече от половин година.
След лапарото края на Ноември, в началото на Декември си запазих час при репродуктивния, за да пускаме документи към фонда.Първия свободен час беше за (06.02.23) сиреч УТРЕ.По ирония на съдбата от Петък имам общо неразположение+ субфебрилна температура.Започнах с обичайните Нурофен, вит.Ц и разни други витамини,Изопринозин, чайове и т.н.
Следват два дни с по-висока Т, втрисане, изпотяване и т.н, днес се събуждам и забелязвам, че всъщност не е просто вирус или настинка, а ВАРИЦЕЛА 😂
Та мисълта ми беше, че 3 дни аз си мислех как до Понеделник трябва да съм 6 точки и най-накрая ще пуснем документите и ще започнем процедура скоро, ама моите планове не съвпадат с тези на Господ Бог.
Та вместо да започвам да се вайкам и да се чудя защо така, просто приемам, че така е трябвало да стане.
А от къде съм я хванала, това е друг въпрос-нямам отговор 😁
Та момичета, не се ядосвайте когато не става на "вашето" .Аз вярвам на принципа- "Така е трябвало да стане-станало е", и че "За всяко нещо има причина".

Ооо, така си е. Между другото не мога да спра да се смея 🤣 когато бях на 17г имах уж гадже, естествено нищо сериозно. Вечерта се помолих на Господ да ми даде някакъв знак и на сутринта се събудих с огромни мехури по врата...дааа, много тежка варицела. Еми, бързо приключих тази "връзка" 🤣🤣🤣 Мери, пожелавам ти от сърце да мине леко варицелата. Може да започнеш Изопринозин 3×2тб., малко ще ти скъси периода на възстановяване. Сигурна съм, че е за добро и скоро ще имаме добри новини от теб! ❤️❤️❤️

Винаги като стане дума за Божият план се сещам за снимки на хора, които по нечия воля са сменили дневната си рутина на 11.9.11 и това ги е спасило. Разбира се, че за всеки има начертан план - неща, които да изживее, да проумее. И аз мисля, че за всичко си има време и място.
Мери, дано да я изкараш леко!

Мери, бързо възстановяване и дано да минеш съвсем леко!

Аз имам много подобни примери в живота си и винаги виждам как всяко зло действително служи за добро. Сега хванах една книга на C. S. Lewis и много ми допадна следния цитат:

“There are only two kinds of people in the end: those who say to God, "Thy will be done," and those to whom God says, in the end, "Thy will be done."

Вярвам, че когато сме от първите дори лошите на вид неща не са реално лоши, а за добро.

По темата - днес се прибираме разбити от почивката и ще прекараме целия ден в лежане. Хубаво беше да не мисля за работа, готвене, чистене, спермограми, финанси, грижи. Гледах да съм навреме само за пистата и за басейна. Докато ни нямаше започнах до се грижи за кожата със всички стъпки и имаше голяма разлика. Изобщо съвсем друго е да се разтовариш. 😅 От вчера забелязах по-обилно прозрачно течение и се чудя дали да не направя един тест за овулация и опит. Започваме грижи отново за здравето - моето и на ММ. Имам план с добавки, упражнения, хранително меню тн. Смятам да си направя и физиотерапия, защото имам и друг проблем, за който трябва да се погрижа, докато оправяме неговите показатели.