Любители на котки - Тема 180

Добър ден, влизам  директно с въпрос:
Вчера и днес ми прави впечатление , че пишка малко вчера следобед беше пак толкова малко, като количество
вечерта нямам идея, детето измило с душа, не се е заглеждало.
Днес сутринта го щракнах:

Обикновенно пикито е, от тук >обилно 4-5 плочки посока канала /ама го обясних/ Смисъл на това количество от снимката, Х 6-7пъти повече поне!
Онзи ден и снощи подкихваше 5-7пъти.
Ушите снощи бяха врели днес са нормални, как беше за т*
Изнамерих уринари храна на РК изостанала от преди години, дадох му- яде!
Вода днес не е пил..
Възможно е да е настинал,нали е домашен, от това да е липсата на пиш, не ми се иска да бързам да го карам на вет. само ще го стресирам допълнително , той е ГОЛЯМ бъзльо- само да се чукне на вратата и скача и тича под леглото да се скрие.
яде мокро стандартното му - горе долу 1 кенче 85г на гурме голд за целия ден
Наблюдавам го днес - но някакъв практичен съвет, за момента?


п.с.
За София - кастрирах и Женското- на 9м.много елегантен малък шев с минимално бръснене на тумбака
  и мъжкото на 1г.3м

pinko, преди имаше в аптеките лакмуси за тестване на урина, ако има как да засече наличие на кръв...
Или ти да събереш някак (със спринцовка и игла има начин да вземеш от пода, някой да не си помисли друго) урина и да я занесеш на вет...
Друго не ми хрумва.

Много искам да имам котка, която да ми роди котета, за да им се порадвам. Не казвам, че ще го направя, но това си е магия на живо и чувството би било невероятно. Точно защото не знам какво бих могла да осигуря на тези котета, това ме спира.
Евентуално ако някога имам коте от чиста порода... Но тогава развъдникът би трябвало да изиска котката да бъде кастрирана. Така че няма да стане май.

При това изобщо няма гаранции, че ще се получи нещо. Преди много години не се коментираше кастрация, масово се твърдеше, че женската трябва да роди поне веднъж. И на първата котка (която се разгонваше за малко два пъти в годината) тръгнах да търся мъж.
Първо я завидох при котарак на една приятелка вечерта след работа. В миниатюрния им апартамент настанал ад. Кротката и спокойна котка освирепяла и кавалерът се чудел къде да се скрие. Приятелката ми, която даваше уроци по математика, е лазела по табуретки, за да стигне до учебниците си, без да бъде лошо наранена. На другата вечер след гонка и с помощта на едно дебело одеяло одеяло, успях да я докопам и да я прибера.
Имаше и втори опит, този път докарах един много чаровен котак, живеещ по цяло лято на село и с белези от битки със себеподни. Пак същото. Горкият се скри и едвам го намерих, за да го хвана и върна на стопаните му.

Аз бях тръгнала да пиша снощи, но ми се обади приятелка от Щатите и затворих форума.

Моите бях длъжна да кастрирам. Даже и да не бях пак щях да ги кастрирам.
С кастрацията на по-големият малко закъснях. 2м преди кастрацията му почина старият ни котарак и бях ужасена дали няма да загубя и него. Престраших се. Мина.

Имам един съсед, който го искаше за татко. Нищо, че са различни породи. Тя неговата била раждала два пъти.
Лично за мен развъждането е много сложен процес. Не е само "срещнали се две котки".
Ако развъждането е с цел задоволяване на нагон, искам да стане татко, искам котенце - лесно е.
Другото развъждане е сложно - регистрация в TICA, проследяване на кръвни линии, брой поколение и т.н. Сигурно изпускам нещо.

Малко след кастрацията на големият в живота ни се появи и другото щастие. Той започна да възмъжава малко по-рано и беше нещастен, че батко му не му пуска

Имаме в темата некастриран котарак, Сина, който живот и здраве ще става татко. Може да се посъветвате със стопанката.

Пинко, може водата да му е малко.

Има възможност при лицензираните, но никога не съм се интересувала.
А нелицензираните нямали такива условия.

Помня и аз как преди 3г се появих отново в темата с подобно питане Тогава ми предлагаха бебе бенгал (мома). Разколебах се и не я взех. Затова пък сега имам два прекрасни момъка.
Имам и мома де, но не ние, а тя ни избра.

Ако котката струва по-скъпо от мебела...?

Недоволна, много образно си го описала. Сърдечен смях извика.

Правих опит да събирам куча. Сватосвахме се с подобни на нея - не се даде - зла стара мома.
Но на вилата, през оградата (мрежа) се залюби с един бретон шпаниол. Звуците им (скимтене на два гласа) бяха трели на любовта. Няколко дни ги гледах - изключително красива картинка - те се обясняваха взаимно в любов. Историята приключи с нейното бягство - подравяне на оградата и липса един ден. Прибраха се изтощени, с изплезени езици, с козини, заплетени в репеи и тръни. Върнах я в София. Направихме видеозон (при все, че не беше разгонена). Нямаше бебета, но си дадох сметка, че ние (хората - стопани) нищо не разбираме от техните чувства, които се опитваме да пренебрегнем.

Мисля,че се иска задължителна кастрация на тези "домашен любимец".При "шоу клас" не е задължителна кастрацията,дори е препоръчирелно да не се каатрират.

Най-възрастният котарак, който съм осиновявала беше Спас, на 1,5 г. Беше много стресиран. Стопаните му обаче заминаваха за чужбина.
Свикна с нас, напаснахме се, обичахме се. Не помня дали беше кастриран (осиновихме го преди 30на години). У дома не е маркирал, но опишкваше цветята на баба ми в двора.

Следващият, който спасихме беше на около 4-6м (може би), Торо. Нас ни хареса, но в началото виеше срещу Хари (5г). Свикнаха да живеят заедно. Хари беше кастриран, но Торо - не.
Торо приличаше на турски ван. Живя с нас около година. Един приятел на вуйчо ми много го хареса и го поиска. Торо стана селянин

Котките свикват с нови стопани и къщи. Трябва търпение и любов.

Помагайте, моля, от 2 дни сме в нов апартамент и котаракът видимо не е на себе си. Първо само се криеше, нормално. После взе да обикаля по малко, по малко и тъкмо решихме, че свикна, но нищо подобно. Не яде изобщо и предимно жално, милно мяука и така цяла нощ мау-мау. Не знам какво да направя да го успокоя. Препоръчаха ми да взема за довечера да напръскам апартамента със спрей Feliway Classic? Ако имате и други идеи, ще се радвам да споделите

AniCat, понеже и ние вече пети ден сме в нова къща, освен феромонния спрей, мога да препоръчам успокояващи капки. Със спрея пръсках само колата и стаята в транзитния хотел, но преди да отпътуваме, накапах Шели с такива капки. Действително не мяука много, въпреки че първите дни изглеждаше много неспокойна. Струва ми се, че наистина помагат. Два дена, докато пътувахме, почти не беше яла. След като стигнахме крайната дестинация, първите 1-2 дни ядеше по малко и то само ако бях до нея, може това да пробвате. Също ѝ сложих купичките с храна и вода до леглото ни, втората нощ вече я чух да хрупа. Мен ме притесняваше, че не беше ходила по голяма нужда почти 3 дни - взехме котешка трева, веднага ѝ се нахвърли и имаше ефект, след това изглеждаше, че се чувства по-комфортно

И ние сме на ново място. Котката е превъзбудена - прави спринтови тигели по дължините на стаите. Качва се със скок до най-високото достъпно място и скача отгоре, ър-ка и напада невидим враг. Ще мине - ще си "влезе в кожата". Нали вие сте там. Скоро ще почувства миризмите ви във въздуха и това ще я успокои. Дотогава всичко е ново - места, предмети, миризми. Сгответе нещо характерно за дома ви - по-бързо да се почувства на свое. Ако не ви пречи, вземете я в леглото си вечерта (стига да поиска). Нашата Тери избра най-високото място в стаята - по инстинкт от дивите им предци това е най-безопасното място.

Ние сменихме жилището когато Хари беше на 9г. Имаше сътресения, но свикна.
Не съм използвала феромони, защото даже и не знаех за тях.
Ще свикнат. Търпение.

Не мога да ви изчета
Малка лисичка, много съжалявам, дано Тути бързо овладее кризите
Мария Анек, да пловдивчанин е диването, но не кореняк
Шели, описа поведението на Зеленски всеки ден. След като свърши "голямата работа" започва да тича и скача от мебел на мебел със засилка и като слезе долу на пода извива гръб и наежва опашка. Много е смешен. Странно е , защото в него няма грам агресия. Толкова мило коте е. Дори и сега, когато 3 пъти на ден слагам капки, нито посяга да ме одраска или ухапе. Никога не е съскал или нападал. Милочкото само се стяга и чака да приключа с капките. Като че е по -добре. Утре сме на контролен преглед. Проверявам ушите но вътре няма нищо черно, кафяво или каквото и да е . Само бледо розови ушаци.
Аминка, вета го гледаше с онова уредче за ушите само, което се мушва навътре. Не е проверяал на микроскоп( дали самият уред не е микроскоп? Извинете ме за невежеството.)
Много се радвам на хората с много котета, аз самата искам да си прибера всичките "циганки" от двора и да си ги гушкам. Но първо трябва да намеря дом за мъжът ми! Силно е против!!! Искам и куче, обожавам всички животни.
Преди да кастрираме Зе, а и след това, сме имали предложения за оплождане, но бяхме против. ( мъжът ми се притесняваше от половопредавани болести). И според мен си е отговорна работа да се стане родител, макар много да искам из дома ми да щъкат малки пухкави котета.
Вие добре знаете причината, поради която кастрирахме Зе, но освен това на няколко места прочетох, че се намаля вероятността за рак на половите органи по този начин. А това не е малък аргумент.
Утре като ида ще попитам и за реимунизация. Може ли да ми кажете същата ваксина ли се слага след 1 година? Има ли нещо специфично?
Зе също обича транспортната клетка и като я види се мушва вътре. Много възпитан пасажер е, не издава звуци и само клюкарства навън. Няколко пъти ми идва да му я изкарам за да си седи в нея. Той обича затворени пространства и вкъщи е като склад, има кашончета и кутии във всяка стая с негови играчки, влиза в тях и девее на воля.

Да се похваля, че имам лек напредък с храненето. Знаете колко много мрънкам на тази тема. Сладам на няколко места гранули из етажите и той си изяжда всико. Отделно го хванах, че когато затопля храна от консерви , я яде с охота. В момента сме на Карни. Поне успях да махна Гурмето
Адски съм ви благодарна за това, че споделяте информация, много ми помагате, защото за първи път гледаме котка у дома.

Стана дълго...

Ние с Фин сменяхме няколко,Сакура дори смени 3-4 къщи,нямаха проблеми.Сакура се чувстваше чудесно,докато не усети,чене е сама котка  в къщата.Зак беше на друго място.Зак пък едко лято изкара у приятели с техния котарак.Никакви проблеми.

Скоро ще се местим в къщата и ми е притеснено как ще свикнат котките там. За Женя и Мага не се тревожа чак толкова, по-скоро за Мила.
Днес пуснах Магито да се разходи из апартамента. ЗА малко. Полежа във всекидневната на едно одеало. Мила от дълбок сън стана и дойде да се ежи. Прибрах веднага Магито в детската. Няколко минути по-късно Мила се изпика върху одеалото. Ей, проклето котенце!
А в къщата искаме да гледаме и куче!