Юлче се върти, второ пълзи, трето пък се мръщи на новите храни! - Родени Юли 2022 - тема 5

Никакви ви няма, дано сте заети само с хубави неща, нямате от какво да се оплачете и дребосъците са послушни.

Хоуп, стискам палци бързо да се изчистиш!

Мис, честито за излизането. Излезе ли ти през носа после? Че при мен обикновено така става 😂

Деси, драсни два реда как е малката Кума Лиса.

При нас новите умения валят едно след друго 😂 След пълзенето, обръщането по гръб, сега дойде ред на яденето на крака. Най-накрая си откри краката!

Също, голямото ми откритие - бебето ми расте! Онзи ден, както си играеше на гимнастиката, изведнъж се обърна по корем, тръгна да лази, стигна до секцията с книжките му (без да ги вижда докато си играе) и почна да реве! Станах, взех книжка и той спря! Доста се изненадах от мисловната дейност. Малко тип “не ми се играе с това, искам книжка, те седят ей там, ще отида и ще ревна, че искам книжка”. Честно казано не очаквах такъв тип логика все още, но се изненадах приятно. Често и докато си играе пропълзява до мен, гушва ми крака, почва да реве, вземам го, седи минута, две, почва да иска да слиза от мен и си продължава с играта. Определено се очовечва малкото бебе!

Ревовете и истериите си продължават, официално дава пълен отказ на 3та дрямка, няколко дни истерии, без значение удължените интервали. От утре съм решила живи умрели интервалите се дърпат рязко като за две дремки. Иначе не се трае. От сутринта се почвам с успокоителните, дано оцелеем до вечерта 😂

Последно за отчета - след голямо проучване за типове чаши, днес давах вода от чаша със сламка и от отворена чаша. И от двете се справи много добре, изглеждаше че знае какво прави. Нищо общо с неразливната преходна чаша. Нито се дави, нито тече вода от устата (със сламката, с отворената се оливаше бая), като цяло съм обнадеждена вече. Ще се учим още няколко дни и махам шишето с биберон за вода.

Хубава ви вечер, пишете повече, че ми е скучно като нямам нищо за четене

И Йоан прави опити да пълзи вече, особено ако мотиваторът са чехлите ни или телефоните (дори изключени). Разтреби ми долното ниво на масата, дърпа си стола за хранене (той и с 1 пръст се мести, този от икеа), играчките яко игнорира. Днес напълнихме торбичка с цип от тези за фризера с обикновени кесийки и се заигра с нея.
Храненето нещо не вървеше днес, не ми хареса пюрето, минах го през пресата и май не му хареса текстурата, та вадих от запаса купешки буркан зелентии. Ама те нискокалорични, после много рязко огладняваше та давах 1/2 плодово и после мляко, за вечеря пропуснах кашата и пак мляко му даде баща му, да мога да смогна с готвенето.

Много мрънка обаче тия дни, а към 15-16ч съм вече изцедена от нескончаемото ъкане, пищене, врякане. Зъби няма, отдавам го на нови умения освен. Ментално ме изцеждат тоя тип шумове, това най-много ме е плашило в гледането на деца, защото нервната ми система дава на късо и почвам да избухвам. Дисциплинирам се да не се случва, де, но ми отнема енергия.

И чак ме е срам, че изпитвам негодувание в такъв период на детето, понеже на съседката отсреща детето е с аутизъм и нейното ежедневие е с години такова и ще бъде такова и занапред…

Тъкмо се чудех да не би да съм се отписала от темата, че не виждам известия. И Робин започна с опитите за пълзене. Буквално за няколко дни изведнъж започна да се върти като часовник, да се обръща и от корем по гръб, та и пълзенето. Всичко това разбира се разби на пух и прах всичките ми усилия за оправяне на спането 🤣
Дрямките рязко станаха 20 минутни. Заспива с рев, буди се с рев. Абе, приказка. Нощно време особено е някакъв ужас с този рев. А доста бяхме напреднали да му се не види. Тъкмо започваше да си заспива сам в кошарата.
Яденето също е зор. Всичко му е супер интересно и яденето остава на заден план. Буквално стоя с извадена гърда и му се моля да хапне малко. Поне започна да хапва от пюретата - в малки количества, но гледам да не прекалявам с бутането на лъжицата, че да не го отблъсна повече.
Като е само с мен е голямо мрънкало, дойде ли обаче баща му, става голямо слънчице. Иска си ни и двамата около себе си.
Порасна много и с всеки изминал ден ме изненадва с нещо ново. Сега, не знам как ще се приеме, но сякаш сега вече започвам наистина да се наслаждавам на майчинството. Новородените дни ми носеха страхотен стрес.

Та така при нас. Мисля да си лягам, че очаквам скоро новата порция истеричен рев.

Очовечават се доста наистина, рязко ) И Йоан идва при мен, и почва да ме дърпа и да иска да се качи върху мен, което значи - вземи ме. Сутрин си лвга на възглавницата ми и се взира в лицето ми, после ми щипе носа и ме мъчи, докато не се събудя. 😂

Започнал е да лази вече и на четири крака, баща му му показва, той гледа и след малко и той почва. Явно му е изморително обаче, щото по някое време се просва и почва пак да се влачи войнишката. Опитва се да се движи и като се опитва да отскача с дупето напред 😂

Обаче и нашто Йоанче много ъ-ка. Сутрин има един час, в който си играе спокойно и сам, обаче с течение на деня изисква все повече внимание. Може просто да си там, но вниманието ти да е фокусирано върху него, дори и нищо да не правиш - даже е нужно да не правиш друго . Разбирам го донякъде - и възрастните имаме нужда от компания, но е ужасно изморително на моменти. Освен това трудно го обличам без да реве и да иска да се върти постоянно, да скача от повивалника, да набара и да гризе мокрите кърпи. Нервничи вече като е гладен, като види че му правя пюрето дори и да не е дошло времето почва да мърмори, и изобщо спокойните мирни моменти не че ги няма, ама не са това, което бяха. И аз не издържам понякога, моята крайна реакция, която ме кара да се чувствам отвратително е да се изключа емоционално за малко и да го оставя да мрънка, докато си свърша работата и веднъж-два пъти той се разплакваше след това, аз го взимам все така студена отвътре и си мисля втф, що за човек съм. Успокоявам се после като видя, че е било само момент. Карам се на ММ често. Или по-скоро реагирам много чувствително. Давам си сметка че съм доста изнервена през цялото време. Базовото ми настроение е леко нервно. Днес ходих на йога и малко рестартирах програмата. Даже доста. Явно ще трябва да приоритизирам една йога седмично, макар че после тичах по стълбите да го видя преди да е заспал.

Не може да се сравнява страданието, щото за всеки има различни трудности. И човек дораства до това, което му е на главата, но да - отрезвяващо е като знаеш, че може да е далеч по-трудно, но това е някаква база да си кажеш - слава богу, трудностите ни са поносими. То така или иначе всичко е въпрос на сравнение. Сещам се как преди имах цялото време да се грижа за себе си и как си мислех колко ми е трудно и колко нямам време. И донякъде ми беле трудно, защото пък работата ме изцеждаше. Разсъждавам и аз върху това, колко е важно да оценяваш момента, и да не се осъждам, когато хубавите емоции са съпроводени и от недотам хубави. Едното не изключва другото.

Бтв, диетувам и уж съм мотивирана, но си давам сметка колко много от яденето ми е за успокояване на някакви емоции. Като ми дойде някаква напрягаща мисъл веднага си мисля как да си хапна нещо сладичко, но после се сещам че не може и не знам много какво да я правя тая емоция, щото съм си изградила навик.

Водихме го на бебешко плуване в събота. Долу горе забавно му беше, но трябваше да го събудим от дрямка преди това и малко поплака. Обмислям да отложим бебешките плувания за бъдещето )

Маги, къде ходите на плуване? Може да си казвала вече и аз да се повтарям с питането... Търся отзиви за нещо различно от този в Бояна, много ми е далеч.
Стискам палци за диетуването! Съчувствам ти и аз имам също проблем с яденето за успокоение. Чудя се с какъв навик мога да го заместя...само да не е с пушене, че и то успокоява...и да не е пиене.

Дара е спокойна само 20 минути след ставане и после започва мрънкане. Освен мрънкане редовно сие рев и викане. Пак го отдавам основно на раздяла от мен, само като види, че си слагам раница, спира и почва да мята с крака и ръце радостно. Не мога да свърша нищо, дори и да е до мен, пак мрънка да я гушна, затова започнах да я нося и на гръб, а тя много се кефи, но много скубе и си слагам шапка за баня. Отключих нов скил, вече кърмя в раницата без да я свалям.

За сметка на цялото мрънкане, когато не е в мен, е спокойна в баща си, но гледа само към мен и ми дава най-специалните усмивки. Това, разбира се, малко кара баща ѝ да се чувства зле, защото все едно детето не го обича. Обяснявам му, че е само период, нищо чудно след време да има: "Мамо, сега си играя с тати!"

Сънят при Дара се разби малко преди да навърши 6 месеца, будене на 2-3 часа, а преди това правеше интервали 6-7-8. Слава Богу, започнаха да се появат дни със старите интервали, явно е бил период.

И в нашата къща чакаме първи зъби и за всяко неразположение търся в устата да ги обвинявам, ама няма никой. И долните резци са се заредили както горните, но не избиват все още.

В петък държах Дарина в скута си и правех нещо на бюрото. Сладурката за 3 секунди отвори чекмедже, намери лист хартия, лапна го и си изяде парче. Не успях да реагирам толкова бързо. Същия ден следобяд някак успя да докопа лист от лепящо блокче в средата на масата, докато чакаше в столчето си за ядене. Мъжът ми я гледаше, аз готвех и се усъмних, че е много тихо. Беше изяла вече повече от половината. Не ми пука за малко изядена хартия, но може да се задави, докато се опитва да преглътне.
На следващия ден, докато чистих, я погледнах рутинно и я спрях в последния момент преди да изяде листо от трилистник, който е и отровен. Растението го подарихме набързо, а аз си слагам много обеци на ухото!!!

Когато лази, няма никакво значение колко и какви играчки слагам покрай нея. Всъщност съжалявам, че си давам парите за играчки. Има жив интерес към: кабели, прахосмукачката, краката на столовете (особено на нейния Икейски), кашони, шишета, отворен гардероб, чорапи, терлици, чехли, кучето, дръжки на шкафове и прочие.

Маги, и аз точно като теб на моменти се изключвам и го оставям да мрънка, та да свърша нещо.
Отделно вдигането и разнасянето съм го намалила по разбираеми причини, а ако го гушкам на спалнята не спира да ме удря или натиска по корема, та гледам да слагам възглавници като бариера.
Ще балансираме и ще се случат нещата

Бъбълз, и Йоан граби хартия и я мачка и дърпа, но бях супер учудена, че нея не се опитва да я гризе поне засега. Всичко друго дето му минава през ръцете минава и през устата иначе.

Писах някакъв дълъг пост и ми падна батерията, та не знам кое кога съм казала вече, та ще ме простите ако се повтарям.

Бъбълз, Ходихме в malkiteribki в Студентски град на Кирил Буюклийски мисля беше улицата. Знам че имат локация и някъде до Декатлон. Мястото не е лошо, не сме супер въодушевени от самата треньорка, малко е впрегната с родителите, но е ок с децата. Водата е топла, помещението също, персоналът е учтив. Знам че има една зала в Кръстова вада някъде ди Парадайса, където също имат в неделя привечер, и май в Борово имаше едно място но трябва да проверя - ако кварталът е интересен. То където е Борово, там и Бояна май.

За яденето - аз се опитвам сега да се мотивирам с някакви хубави неща - например че ще си направя хубав маникюр (сама де, иначе много скъпо вече 😁), че ако се справя първия месец ще ида на фризьор и ще си направя някаква свежарска прическа. Така да се каже - измислям си някаква наградка, не е като инстант гратификейшъна на сладкото, но върши работа. Аз преди доста си пийвах като бях сингъл, всяка вечер навън ядене по заведенията и поне две три бири или чаша две вино, и ако има нещо, за което се радвам - то е че поне това спрях. Пушех и цигари - не ми липсва задръстеното чувство хич. Дано не пропуша пак, като спра да кърмя, щото ще умра от яд. Просто никакво палене никога не трябва. Спортът ме успокоява, ама трябва да е по-често.

Джовани все така усилено продължава да ме стряска, днес го оставих за малко в стаята и като се върнах го намерих така.


Имаме още една степен надолу на матрака, надявам се, че ще спрат опитите за бягство. Пак че влязох, че иначе щеше да се прехвърли още малко. И ме гледаше с най-доволния поглед на света.

Мисля, че няма как нон-стоп внимание, хора сме все пак. Сега понякога го оставям на столчето, докато върша домакинската работа, понякога нещо му е интересно и се зазяпва, оставям го да гледа и пералнята. После го слагам пак в кошарата. Пускам го понякога и да се разхожда, но за тая цел гледам да е идеално чисто, защото едно боклуче да намери, ще успее да го хване и да го опита на вкус.

Също се старае да изяде каквото види, беше изял ухото на един тигър от една книжка пак под зоркото наблюдение на баща си, мислех че го е глътнал, но по едно време гледам нещо голямо бяло на небцето му - картончето се напоило и залепнало. Слава богу, успях да го извадя.

Постоянно маха с ръчичка, някое друго бебенце прави ли така - знам че е нормално за малки бебета, ама малко се притеснявам на моменти. Така или иначе друго притеснително в поведението му не виждам - отговаря си на името, бърбори си на бебешки, прави очен контакт.

И оше нещо имаше дето исках да кажс, ама ще се връщам да едитвам..

А да, за играчките - любим му е един усб- кабел къс, мъкне го със себе си из цялата кошара. Направихме му една бутилка, пълна с мъниста, много и се радва, и да - също катл при вас чехли, чорапи, найлонки, връзки от дрехи. ММ му вика бебе-куче, щото като види нещо такова тръгва да го гони да го заръфа.

Добро утро, момичета, вчера мислех да пиша, ама сили не останаха. Въртя същите драми като вас, сън има за бебето, но нещо през деня вече не стига времето за всички дремки и интервали и ляга много късно. Всеки ден еднакъв режим, не знам защо някои вечери се буди по няколко пъти, други спи добре. Също изисква компания и ако преди примрънкваше, сега се крещи и реве истерично, ако е сам за 1 минута/ под сам разбирайте аз съм в стаята, но той не ме вижда/. Зъби няма , но толкова  никога не се е лигавил, сменям дрехи по 5 пъти на ден поне.  Маха с ръце, изпъва крака, ръмжи, абе цялата програма плюс постоянно като види  баща си режава, че е време за игра и се почва едно пръцкане с уста от което става мокър до кръста.

Той малко по-късно почна да се върти, но сега се прави постоянно, привлачва се, но установих,че килимчето на Икеа, явно е по-пухкаво и не му позволява да е много мобилен, та сега поръчах едно от Теди Тойс, което е като нормален килим, не е сгъваемо, да видим дали ще изолира добре пода. Мен кошарата ме спасява, да му огранича периметъра на докопване на по- опасни предмети , но вече с въртенето на 2-3 оборота и стига края, почва да се опира по стенните панели, вре крака и ръце  и се опитваше с крак през оградата да стигна  една масичка.

 Да си споделя мъката, май дребчо  почти нищо не е качил този месец, мерим си го на нашия кантар, който досега все отчиташе що годе вярно и сега показва само 100 грама разлика, което чак ме съмнява, защото видимо е много пораснал и дрехите му умаляха. Хапва добре, сега ще почвам да въвеждам и второ хранене с каши, та щях да питам, с по няколко лъжички ли почнахте или нещо тип половин порция?

Имам и едно питане/ молба да ми препоръчате, откъде мога да взема онлайн по-дебели ватирани панталончета и блузки. С панталоните вечният проблем е че като вирне крачката и му се оголва, а и нали е висок и все му късеят, а по-големите са му много широки. И моята любима тема, как ги обличате на тоя студ, аз да не навлека малко повече и рев, оставих го по-леко облечен и се разподсмърча.

И за финал... реших да се правя на красива, че не съм се боядисвала от преди да забременея... е нямаше такова фиаско  4 часа на вятъра, сума ти пари и накрая пак ужасна коса, та за бонус и се намръзнах, защото беше адски клинч в тоя салон и сега се наливам с чайове и пия витамини. През цялото време си мислех какво ли прави малчо вкъщи, прибирам се и той не ме позна с пусната и изправена коса

Та пазете се,  да за здрави всички

Маги, какво имаш предвид, как маха с ръчичка?
Иначе се опитвам да чета сега “Тайният език на тялото” на Инес Субашка, още съм в началото но обяснява много хубаво за биохимията при храненето и връзката с мозъка, как налитаме на въглехидрати защото са “евтин” транспорт за серотонина.

Мекси, аз даже махам килимчето вече, по-мобилен е директно на пода. Вкъщи е с потник, чорапогащник, отгоре боди с дълъг ръкав или блуза, надолу панталонче и ватирани чорапи или терлици. За навън му слагам ватиран суичър и непрокоаемите ботуши от НМ + шапка, и го бутам в зимния чувал. Ако духа, слагам и дъждобрана да му пази.
Космонавтите и якетата не са слагани и по веднъж, уж са 68см, а вече не му стават….

едитнах )

Мекси, нормално е да задържа тегло в тези месеци, много се движат. За кашите - аз правя само по две лъжици, не съм го ограничавала в количеството, обикновено изяжда само половината, но яде повечко на обяд.

За дрешки не знам - майка ми ми носи дебели панталончета, купени от Кик и Праймарк в Австрия, но чувма че май и тук има Кик вече. В Бг панталоните са все тънки по магазините. В Лидл имаше ватирани комплектчета тази седмица и купих, но се ядосах, защото ръкавите на блузката доста теснк се оказаха. Панталончето обаче беше дълго и не много широко. А иначе свеки купува дебели бебешки анцузи от някакъв квартален, някакви турски са - стават, със сигурност са доста топли.

едит: И аз обличам като АА за навън.

Имам предвид, че я мята във въздуха, все едно дрънка с невидима дрънкалка. Четох че могат да го правят от емоционална превъзбуденост, но знам че е и един от признаците на аутизъм, но не знам дали точно по този начин.
Тази книга на Инес и аз исках да я чета. Може би ще я поръчам наистина. Тя доста чете и проучва и има смисъл да и се вярва

Стига с признаците за аутизъм Едната ми зълва е психолог и работи с такива дечица, та от нея знам че под вола теле не трябва да се търси.
В момента децата откриват контрола над тялото си, ще има много репетативни движения, некоординирани и на пръв поглед странни за нас.
Щом си отговаря на името, гледа в очи и си среща майлстоуновете детето няма смисъл от вглеждане в дреболии.

Да, така е, благодаря ти. И аз четох нещо подобно, но като не съм виждала много други бебенца и се споглеждаме с ММ.
Но то едно бебе с друго не си прилича. Някои са по-кротки и спокойни, други по-диви и емоционални, поне по това, което чувам от познати с по-големи деца, които започват изреченията често с “моето бебе пък никога не е еди какво си…”, което явно Йоан го прави

Едитвам се щото щях да питам - как махате петната от пюретата по дрехите? Тони яде много чисто и не се цапа, обаче връща постоянно докато играе по пода. Резултата е, че всичките му бодита са с лекьосани ръкави. Пера с фрош за бебета, купих и техен препарат за петна, пускам предпране, високи градуси и йок, седят си петната. Сега пуснах пак пералня с напръскани петна от вчера вечерта и добавка малко вениш (не върху петната, ами в пералнята директно) и се моля за чудо. Не искам да хвърлям дрехи, а май наистина няма чисто боди без петна… 🥲

В инстаграм постоянно ми изскачат клипчета тип “първи признаци, по които разбрахме, че бебето ни е аутист”?!?!??! Но аз упорито ги избягвам. Каквато съм нестабилна само това ми трябва да мисля. Не го мисли Маги, откриват си тялото, проучват какво могат да правят с него.

Иначе всяка играчка, която хване бива размятана така с ръце, да провери дрънка ли.

Ние го водихме на бейби спа декември, а дали не беше и ноември, хареса му. Идейно е за бебета, водата в хубава и топла, няма химикали като в басейните, пускат и балончета. Джакузи за бебета. Трябва пак да го заведем.

Ъ-кането, мънкането и всичко друго и аз по някое време почвам да игнорирам и изключвам. Много е смешно обаче, че по някое време и той изключва. Реве, реве, реве, вижда, че не става на неговата, примерно докато сменям памперс и той иска да се върти, спира да реве и почва да се сърди - гледа ме с един лош поглед и не мърда, понася стоически това, което му правя 😀 озни ден така ми се разсърди и като го сложих да спи ми обърна гръб, завъртя се настрани като голям човек и заспа. Нямам нищо против 😂

Много бясно се клати на колена той, още не е почнал да пълзи на тях, макар и да се опитва. Понякога с такава засилка се клати, че все едно подскача. Засилва дупето напред, ама ръцете остават на място 😂

Тъй - първи интервал 3 часа успешно издържан. Да видим колко ще спи сега… А как ще му наглася яденетата сега не знам. Ще го мисля в движение.

Маги, толкова хаотични и некординирани движения има,че вече спрях да им обръщам внимание, то са ръце, крака, опъва се.  И аз не бях виждал друго дете така да  се мята, а съм гледала от близо момчетата и момичето на сестра ми, такс че да са живи и здрави и да си опознаяват света.

А днес.. спа дълга дрямка, викам си брех ... браво събуди се щастлив и след 5 минути се почна с рев и крясъци,  реших,че нещо си притисна ръката в стола докато ядеше, защото изпищя ужасно, но си я движи ок, после почна да вика и реве по играчките на пода, недоволен, в кошара недоволен... само на ръце бива, ама  мама няма кръст да го разнася, та си седях до него гледахме книжки и играчки и той си викаше през 5 минути. Дано отмине това като се наспи,  че ми е жал така да се дере.

 При  мен петната с Фрош-а се махат, първо изплаквам със сапун леко  после  в пералнята. Само веднъж досега от 1 тиква остана, но изчезна на второто пране.

Ползвам един сапун на Хайнман мисля се казва, немски за петна. Третирам преди да пусна в пералнята иначе е малко шанс кое ще се изпере. Гледам като се оцапа дрешката веднага да я натъркам със сапуна, че някои петна като навлязат в тъканта повече не се пере, после ги трупам в един кош и ги изпирам наведнъж