Антиконсуматорска тема: No-Buy, Low-Buy, осъзнато пазаруване

Зад обърканите ти мисли прозират намеци, завист, оценки и понеже са адресирани към мен ми ги разясни.

Мисля че проектираш. Прекалено много умисъл и себецентризъм влагаш в коментар на някой, който нито те познава нито му пука за теб. Как е това като разяснение?

Браво, точно това и аз разбирам под почивка - лято, плаж, напитки, после ресторант. Но дай да не си говорим как това е антиконсуматорско, защото не си купуваш материален продукт. И тук в темата има разни мнения, "аз не си купувам, домът ми е изчистен и дзен, само много пътувам и това е много еко-меко-био-антиконсуматорско и минималистично." 'Щото не е.

И друго, аз гледах съсредоточено Мари Кондо и подобни. Много е лесно да си антиконсуматор и минималист като си много богат. Например да дам пример отново със себе си. Моите деца си износват дрехите и след двамата големи аз прибирам всичко, защото го вадя след около 2 години за малкия. Някой богат ще разчисти всичко (declutter му викат), включително колелета, спортна екипировка - ма да, много ще му е дзен и минималистично и ще има само необходимия брой колела в гаража, пък аз имам два междинни размера да чакат.  А според мен точно моя подход е по-екологичен и в крайна сметка минималистичен. Не е купено още едно колело, още едно яке, а ще се използва наличното докато може и го бива.

Всяко нещо в живота е консуматорство, защото малко хора живеят само от слънцеядство.
Въпросът е консуматорство да им носи удоволствие. Един изпитва удоволствие от покупката на 327-ма блузка с джуфка, а друг от ходене по храмове и ашрами.
За мен е кофти да се трупат ненужни вещи, за друг ходенето на 3000 км да видиш нещо - също е ненужно. Ето, за мен пътуване е да ходя точно по музеи, концерти, храмове и т.н. На плажа с коктейл лежа по 3-4 месеца като част от начина ми на живот и не го броя нито за почивка, нито за допълнителен разход.
Цялата тема за мен следва да се обобщи с първата част от поста на ЧеКа. Останалото вече е въпрос на лични възприятия.

Всъщност сметката с крема не е никак преувеличена. Да, в поредни месеци не ми се е случвало, но пък ми се е случвало да профукам 300+ лева накуп за козметика. Много продукти съм раздавала на приятелки неотворени. Като се случи 2-3 пъти в рамките на годината и ето ти. Не се гордея, просто преди години така си лекувах депресиите. Но това е моят опит. Далеч съм от мисълта, че и останалите хора в мола са там по същата причина.

Двете години Ковид, особено първата, бяха екстра откъм спестявания Пежо не си купих, но пък еквивалентна сума от спестяванията ми заех на баща ми, за да си покрие разходи за бизнеса, възникнали заради пандемията. Ако ги бях похарчила за дрехи и обувки, които така или иначе можех само вкъщи да нося, нямаше да имам възможност да му помогна.

Пътуването може да бъде проявление на консуматорството, разбира се, но не е задължително. Когато пътувам, не се изхвърляме с Airbnb-тата, които наемаме. На място ползваме градски транспорт. На мен ми е кеф да обикалям местните пазари и да пазарувам от тях, така че и на ресторанти не ходим по 3 пъти на ден. По-назад писах, че за сувенири обикновено си взимам някакви хранителни продукти - пак от супермаркета или някое малко магазинче. Дотук това са разходи, които и в София имам. Понякога си купувам по някоя дреха, но винаги след като съм проучила местните независими марки/дизайнери. По-често ми е достатъчно само да разглеждам магазините. И не на последно място, не пътувам с основна цел шопинг, а за да ходя на концерти и музеи. Инак казано, консумирам култура. А наблюдавайки света, си мисля, че ако хората консумираха повече култура, отколкото стоки, може би щяхме да сме по-добре като общество.

Стана ми смешно с Пежото, защото съм писала и друг път, че точно по време на пандемията купихме 2 броя. Пусто консуматорство.

И моят приятел си купи кола по време на пандемията. Първата в живота му собствена кола. Рязко му се повиши качеството на живот, че и моето покрай него. А вече е решил каква ще е следващата кола. Консуматор, да

Ами да споделя и аз в какво се изразява моята обсесия за безразборно харчене. На себе си не съм купила нито едно Пежо, карам си старата Корса, но на козметичката съм купила поне 3 Пежа
Козметични процедури! Колкото повече - толкова повече. Почнах преди 10 години с филър в устните и не се спрях през месец, през два пълнежи, апарати, ботокс, конци, терапии, процедури - къде каквото ми се предложи. Още и още, няма да навлизам в подробности, но за това живеех и това ме радваше. Не се харесвах, но продължавах. И така до преди 5-6 месеца. Тогава разградих всичко къде що има и за пръв път от 10 години се възприех и харесах.
Не казвам, че няма да се изкуша, но за сега ще пробвам да е добре обмислено и осъзнато

Цитираш ме, правиш намеци
Ето ти моя коментар, харчи ти се, но нямаш възможност, съответно за да не ти страда егото се скриваш зад някакъв пореден антиконсуматорски тренд и за да си намериш оправдание се аргументираш с някаква псевдо популярна психология.
Само че, за да убедиш себе си колко това е правилно, преминаваш границата и почваш да правиш оценки на другите.
А кой за какво харчи си е негова работа, който иска да си ходи като парцалеса да си ходи, който иска да се облече добре, да се облича, който иска да ходи на почивка да ходи, който иска да марширува по културни забележителности, че да се тагне във фейса с "интелектуалните си преживявания"  да го прави. Но всички тия неща вървят с данък обществено мнение, на близки, колеги, познати. А на тези, които не им пука даже и не са чули за тези трендове.
И стигаме дотам, че на някои им е необходимо да се оправдават, че зад харчовете им седи някаква цел - което си е комплекс, може да се насочиш и към отричането - виж в класификатора какво пише /и аз съм попрочела тук там популярна психология/, пък другите просто си живеят живота и не влизат в размисли, че са си доставили удоволствие, било с покупка, пътуване или какъвто там начин са си избрали.

Слава Богу, че нямам ФБ и не коментирам (извън бг мамма) как си прекарвам свободното време и как си харча парите.

По този повод, наскоро научих, че едва 30 до 50% от хората имат вътрешен монолог, т.е. "чуват" мислите си, повтарят си песни и цитати от книги наум, репетират мислено какво ще кажат на интервю за работа и т.н. Останалите минимум 50% се разхождат без нищо да се случва в главите им. За тях мислите и речта са повече като рефлекс. И да, проучванията показват, че именно хора с вътрешен монолог "влизат в размисли".

В рамките на шегата споделям, да не се обиди някой

Не ми изтръсквайте примера с колите от контекста му. Беше обвързан с припомнянето на песента колко БМВ-та похарчих в тези кръчми. И понеже беше период без кръчми по света и у нас, и се замразяваха фитнес картите, фризьори и маникюристи се посещаваха не така, както при отворени офиси и заведения, се пошегувах, че сигурно сме си купили БМВ-та или Пежо.
Да, естествено, че някои са си купили даже и къща с двор, апартаменти, 2 беемвета.. На тях пандемия не им трябва, за да купуват.
Шега беше това.

При нас точно пандемията беше в основата. Затова съм в контекста. От една страна не ходехме никъде, освен при децата ни в чужбина и те при нас или в дома ни на морето. Затова хем остваха свободни пари, хем това беше единственият начин да се виждаме в един момент, защото нямаше полети или имаше безброй условия и опасности, така да ги наречем.

Есме, всичко е точно, правилно те разбрах. Дори примерът с приятеля ми е в духа на шегата с БМВ-то, аз тъпо го написах. Той харчи много пари за вносни крафт бири и скъпи уискита, та буквално една част от парите за колата беше спестена от затворените кръчми

И аз като във вица, нито пуша, нито пия, и пак нямам Мерцедес. Нищо не мога да кажа

Ами то като попривърши заплатата, и някак си от самосебе си се получава това модерното и засукано лоу ноу и т.н.