Днес излязох на обяд с приятелка и пътьом минахме през няколко магазина. Нито една от двете ни търсеше нещо конкретно. Ей така, да видим какво продават, че скоро не сме влизали. На финала тя се прибра с една торба козметика и дрехи, а аз се отървах само с един серум за лице. Като се прибрах, малко ме хвана яд, че съм го купила. Не ми трябва особено и не очаквам да направи невероятни чудеса за кожата и самочувствието ми.
Но се замислих. В последните години силно съм ограничила подобни импулсивни покупки, не ми се случва често, нито пък пръскам кой знае какви суми, ако нещо все пак ми грабне вниманието в магазина. Затова и покупката на въпросния серум ми направи впечатление. В обкръжението ми обаче пазаруването е социално занимание, колективно хоби - излизаме с приятелки на кафе и пазар. Уж на разходка, да подишаме чист въздух и да си поговорим, но всъщност да обиколим магазините. Често се шегуваме, че на въпроса какво ще правим, като излезем, резервният ни план винаги е да се отбием в Ремедиум
И това се брои за пълноценен ден.
Дори тук, във форума, има редица теми, които съществуват единствено, за да могат потребителките да споделят за какво са похарчили пари. Понякога ги разглеждам и се улавям, че ме засърбяват ръцете за нов парфюм или рокля.
Напоследък често се замислям за една концепция, за която научих преди години. "No buy" е определен период от време, в който се спазва самоналожена забрана за купуване на неща от определена категория. Например, ако порокът ми са дрехите и обувките и вкъщи гардеробите ми са препълнени, мога да си наложа за период от месец да не си купувам никакви дрехи и обувки. Или три месеца, или цяла година. През този период използвам това, с което вече разполагам, и не харча пари за действително ненужни неща. Подобно, low buy е период със силно ограничено потребление, т.е. бих могла да си купя нови сандали, ако единственият ми чифт се скъса ненадейно и нямам какво друго да обуя.
Целта на такъв експеримент може да бъде по-осъзнато пазаруване, осмисляне на потребителските ни навици, спестяване на пари (може би основна мотивация за повечето хора), по-екосъобразен живот и т.н. Тези периоди на ограничено пазаруване, разбира се, не включват разходи като наем, сметки, транспорт, храна (донякъде), без които не можем.
Кои са за вас нещата, които купувате на автопилот, по навик, от скука или за успокояване на нервите? Дрехи, козметика, книги? Бихте ли си наложили забрана за някакъв период от време?
Но се замислих. В последните години силно съм ограничила подобни импулсивни покупки, не ми се случва често, нито пък пръскам кой знае какви суми, ако нещо все пак ми грабне вниманието в магазина. Затова и покупката на въпросния серум ми направи впечатление. В обкръжението ми обаче пазаруването е социално занимание, колективно хоби - излизаме с приятелки на кафе и пазар. Уж на разходка, да подишаме чист въздух и да си поговорим, но всъщност да обиколим магазините. Често се шегуваме, че на въпроса какво ще правим, като излезем, резервният ни план винаги е да се отбием в Ремедиум
И това се брои за пълноценен ден.Дори тук, във форума, има редица теми, които съществуват единствено, за да могат потребителките да споделят за какво са похарчили пари. Понякога ги разглеждам и се улавям, че ме засърбяват ръцете за нов парфюм или рокля.
Напоследък често се замислям за една концепция, за която научих преди години. "No buy" е определен период от време, в който се спазва самоналожена забрана за купуване на неща от определена категория. Например, ако порокът ми са дрехите и обувките и вкъщи гардеробите ми са препълнени, мога да си наложа за период от месец да не си купувам никакви дрехи и обувки. Или три месеца, или цяла година. През този период използвам това, с което вече разполагам, и не харча пари за действително ненужни неща. Подобно, low buy е период със силно ограничено потребление, т.е. бих могла да си купя нови сандали, ако единственият ми чифт се скъса ненадейно и нямам какво друго да обуя.
Целта на такъв експеримент може да бъде по-осъзнато пазаруване, осмисляне на потребителските ни навици, спестяване на пари (може би основна мотивация за повечето хора), по-екосъобразен живот и т.н. Тези периоди на ограничено пазаруване, разбира се, не включват разходи като наем, сметки, транспорт, храна (донякъде), без които не можем.
Кои са за вас нещата, които купувате на автопилот, по навик, от скука или за успокояване на нервите? Дрехи, козметика, книги? Бихте ли си наложили забрана за някакъв период от време?
И да си наложа възбрана няма как да се изпълни, такава е човешката натура 😁А и с интернет винаги си вързан за магазина, то досега просто ни се е изградил павловски импулс да цъкаме тия нарисуваните бутони и това е. Хората пушенето с каква мъка отказват дето всъщност е лесно просто да си изхвърлиш запалката и няма палене, а това дето телефона ти е ежеминутно в ръката и отвсякъде те заливат реклами купи, купи, купи, няма отказване. Като мина покрай магазин сами ме носят краката, разни призиви и думички не ми действат ¯\_(ツ)_/¯ То и на автора на темата като гледам не издържа и докато стигна края на статията от разговор за тренда "не купувай" се превърна във въпроса "какво си купувате най-често", така е, все натам тегли, другото са празни думи 
