"Ние Сме на 3 месеца!"

  • 9 687
  • 184
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 400
Не ме дразни, но ми е смешно. Аз не говоря така, но пък използвам “маме,мами” като обръщение към него, което пък дразни в смешно за други хора 😁
Много често ме питат “ На колко сте? Храните ли се? Спинкате ли? - отговарям и за мен к за него. Особено на въпроса “Колко сте качили?” - директно казвам, че той наддава много добре, за сметка на мен дето за радост си свалям успешно кг от бременността😄
Честно казано разбирам донякъде майките, които говорят така, но не и останалите хора, които се обръщат така към тях ( например майка ми като ме пита “Как ви е коремчвто, имате ли колики?”)

# 16
  • Мнения: 5 128
Ах как чакам мен някой ден да ме питат "Е вие ли ядохте пюре или тя яде?" особено с цел подигравка (защото аз така го виждам и не реагирам добре...). Вече ми се е случвало с поверено ми чуждо детенце да обясня, че да, представете си, ядохме, заедно, и двете, пюре. Погледът на ехидно-питащия - прайслес!
И съм била свидетел на въпрос от рода на "как така акахте?". Дамата обясни, че детето има проблеми с ходенето на гърне и е по-спокойно, когато има и друг с него в тоалетната на "голямото гърне". Ами да, акали са дружно, представете си. Отново прайслес поглед.
Не че всички случаи са такива. Но са достатъчно, за да се сети някой, че не е негова работа да пита с подробности кой какво прави в ежедневието си съвместно с детето си.
То ако така е тръгнало не "ходим на разходка" до определена възраст, защото ходи само родителя, бебето е в носилка или в количка.
Иначе и децата не са принцове и принцеси, поне не масово, а дума "сладкишка" не съществува, но явно наричането на нещата така, както са, а не така, както ги усещаме, не се простира чак до там.

# 17
  • Мнения: 1 159
Естела, това е лексиката на майките до 3-тата годишнина на детето. Влиза се в един кръг на проблеми (кърмене, зъби, гърне) и преодоляването им. Хората се чувстват горди, че са оцелели, затова може би казват "ние".
То, и ти може така да си говорила, докато твоята "сладкишка" стане на 4.
Аз пък се дразня на "мъжО", ама разбирам, че си е някаква форумна инвенция и щом на хората им харесва и обслужва това, което искат да кажат, съм ОК.

# 18
  • Мнения: 1 782
Според мен говоренето в множествено започва от бременността, когато наистина сме “ние” и правим всичко заедно и след това продължава и след раждането, защото продължаваш да се чувстваш толкова свързан с детето, почти физически. Постепенно с порастването тоя изказ отпада. Мен не ме дразни и аз също съм го ползвала, като бяха бебета моите деца. Замисли се - щом толкова много хора го ползват, това е някакъв психологически феномен, а не мода. На мен ми е смешно (и пак не ме дразни), когато чуя някой да казва “написахме си домашните”.

# 19
  • Мнения: 3 172
Защото всичко правим заедно. Растат ни зъби - всички вкъщи не спим. Папкаме - аз я храня, после тя ми бута лъжицата в устата. Акаме заедно, спинкаме заедно. Също толкова досадни са готините майки, които настояват, че ряждането на дете хич не ги е променило за разлика от останалите квачки, които говорят само за ако и за пюрета. Слезте на земята, не сте с нищо интересни. Минава и периодът Ние. Само периодът "аз съм голямата работа" не знам дали минава..

# 20
  • Мнения: 6 269
Това го има у някои до завършването.
“Кандидатстваме, записваме се в университета”..

Конкретно въпроса “на колко сте” не ме дразни толкова, тъй като го възприемам за бебе като.. как да кажа - като общото им време заедно с майката- нещо като “ колко време свиквате един с друг” Ама това е вече мое си някакво интерпретиране.
Иначе ме дразнят много неща. Като ММ, МП, педито, свекито
Ама подминавам.
Че то ако на всичко се връзваме, къде ще му излезе края:-)

# 21
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 816
Не ме дразнят, не обръщам внимание. Всъщност нямам близки с бебета и само тук чета това мн.ч. Навремето, преди 25 години, когато моето дете беше бебе и се виждахме с други майки с бебета, нито аз съм говорила така, нито пък се сещам някоя друга майка да го е правила. Та може и да е някаква мода...

# 22
  • Мнения: 1 522
Аз освен въпроса на авторката съм се чудила и защо майките казват на детето си "мамо" Ела мамо тука, дай мамо играчката... Каква е идеята зад така поставеното изречение?

Да се научи да казва мама и татко. И ние така викаме на детето - ела, тате, хапни, тате....жена ми вика мамо.

А за множественото число - не съм говорил така, смешно ми е, но го разбирам. Когато прекарваш с едно дете (в първите години от живота му) 24 часа всеки ден с него и се грижиш за всичките му биологични и емоционални нужди, може би донякъде е нормално в един момент да почнеш да говориш така.

То е странно и да кръстиш кучето си и да му говориш като на човек, например, но е доста често срещано.

# 23
  • Мнения: 11 897
Аз освен въпроса на авторката съм се чудила и защо майките казват на детето си "мамо" Ела мамо тука, дай мамо играчката... Каква е идеята зад така поставеното изречение?



То е странно и да кръстиш кучето си и да му говориш като на човек, например, но е доста често срещано.

Кучетата научава ли до около 30 думи, в смисъл реагират правилно.
Иначе се сещам нещо смешно, че притежателките на кучета и котки често казват "Ела при мама", "Виж мама какво ще ти даде". Отдавна съм имала куче, възможно е и аз така да съм говорила, но по-скоро не.

# 24
  • Мнения: 3 651
Ами и на мен ми е странно и даже дразнещо като някой възрастен събира "парички" ама доста често се употребява, дори и от тези, които ги дразни множественото число на майките. Та все ще има нещо, което дразни у другите, трябва да си изградиш навик да го пропускаш покрай ушите, че иначе ставаш нервен.

# 25
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 239
Че какво странно има да кажеш "ела, мамо/ тате"? Това е съкратено от "ела при мама/тате". Има ли нещо по- нормално от това? От тези обръщения струи любов, привързаност.
Боже, боже...

# 26
  • Мнения: 10 761
Животът в толкова стресиращ като цяло, че сте намерили какво да ви дразни.. Grinning Абсолютно не ми пречи множественото число, и аз го използвам понякога. Също говоря на детето и на КОТАРАКА  на "мамо"! О, какъв ужас!! ScreamSmiley Оставете хората да говорят както искат, нито е опасно за околните, нито вреди на вас самите. Имам позната, дето вика на детето си "ела, тука, БЕ!". Сигурно е по-добре от "ела, мамо"... ще стане истински мъж!

# 27
  • Мнения: 2 453
Като така е тръгнало всеки да си изказва дразнителите, да се включа и аз. 😁
Не говоря в множествено число, ако действието не е извършено наистина съвместно, нито "папка" някой около мен, нито съществуват "бау-бау" и прочее. От "бебка" и "принцеса" направо се изприщвам. 😂
На кучето си говоря като на човек и той си разбира цели изречения. Че било странно може да го каже само някой, който не е приближавал куче и дори на филм не е виждал куче-водач.

# 28
  • София
  • Мнения: 28 474
Защо говорите в множествено число за вас и бебето?
Заедно ли акате, растете и ядете???
Според мен това не е нормално. Според вас?
Много ме дразнеше това нещо. Даже веднъж на една детска площадка някаква майка ме попита "Вие на колко сте?", а аз реших, че пита аз на колко съм и реагирах леко остро, че ми задава такъв въпрос.

# 29
  • Мнения: 15 356
Мен ме обърква това говорене, моя приятелка ми казва "болни сме". Питам "всички ли?" понеже има две деца и мъж, не били всички болни, само бебето. Тя под "ние" визира бебето, голямото дете си е "тя".
Аз когато бях в родилното ме питаха "Акахте ли?", отговорих, че не съм, "не Вие, бебето!". Ами така кажете, ние сме отделни същества. Не съм говорила в мн.ч. освен ако наистина действието не е изпълнявано от двете. Но "ние имаме" понякога казвам когато визирам предмет, просто навик понеже сме го купили ние възрастните хора. Но папкахме, акахме и растат ни зъбки не, моите зъби не растат вече. Личното ми мнение е, че когато се самоопределяме като едно цяло отнемаме идентичността на детето. Бебка, бебуни, бебунче ,детенце  и подобни не съм ползвала, винаги по име я наричам. "Детенце си играе" ми звучи безумно просто.

Общи условия

Активация на акаунт