Проблема е, липсата на говор, само едно крещане, едни заплахи. Да Сейран, онеправдана ... Затваря всички врати.

И си казах, ми да я изгледам тази серия. За съжаление, не споделям вашия ентусиазъм. Серията е написана, за да чуя от устата на героите това, което не виждам и не усещам. Тюрлюгювеч от реплики, сякаш взети от клавиатурите на гневните фенове, целящи да ме убедят, че Ферит обича Сейран, но не знае как да й го покаже. А сцената с вечерята, на която всяка дума на тъпия Халис беше насочена към Сейран? Тя обра всички упреци от семейството за действията или липсата на Ферит. Тя е виновна, че ефендито прави това, което иска.
Да кажа нещо хубаво. Сцената Кязъм-Суна, разплака ме. Единственото хубаво нещо в серията, заслужаваше си само заради нея да гледам.


Страхотен е Мерт и аз сега го откривам като актьор, да е здрав, целеустремен и късмета винаги да е на негова страна! Заслужава го, прекрасен е!
. Не се ядосах на Пельо, започнах наистина да чувствам съжаление към нея. Прави отчаяни опити, вижда че е излишна в живота на Ферит, абе и тя е объркана и нейната не е лесна. Не вярвам да е имало нещо вечерта между тях с Ферит, че то и целувката беше измъчена. Тя прави опит, но Ферит като лед не помръдва, объркан, погледа му говореше нещо от сорта аз нямам чувства към тази жена. Това ми се видя като последна близост между тях.
Сцените с Халис и Сейро, Казям и Суна и разбира се кулминацията Кязъм и Ферит. Ама те направо им идеше да се нацелуват
Повярвах на всяка изречена дума на Ферит, докосна ме тази сцена. Кязъм като петле скочи пръв да се бие, ама ха та той е ага не е лукова глава.
Стори ми се, че Ферит е ранения или поне куршума ще го е одраскал, ще видим...

