Нервно бебе

Щом не харесва хоризонтално положение, хубаво е да проверите дали има рефлукс. Той е доста смущаващ и болезнен за бебетата.
Иначе другите неща са нормални, бебето е малко и иска да усеща близост. Нормално е да прекарва по 5мин на активната гимнастика, даже и това е много, то все още не фокусира много добре.

Няма рефлукс, коментирахме го с педиатърката. И аз се надявах на някакъв физически проблем, който да можем да решим.

Ако сте изключили здравословен проблем, тогава по- скоро твоята нагласа към живот с бебе е в разрез с действителността. Малките бебета обожават да усещат топлината на прегъдките, някои са по- тревожни и това ги успокоява. Много майки бебеносят поради тази причина. Вземи си слинг и виж дали няма да помогне. Така и ръцете ти ще бъдат свободни и бебето ще се чувства добре. Дори може да се кърми в слинг.

Не смятам, че действителността с бебе е нон-стоп рев.

Като го гушкаш реве ли?

Заведете детето на детски гастроентеролог. Рефлуксът е два вида - с повръщане и без такова. Дъщеря ми имаше от втория вид, при това на възраст 3г и 6м., Една вечер просто се разрева към 21,30 - 22, че я боли корем и посочваше близо до пъпа. Педиатърката предписа някакво лекарство, пи един месец, като свърши пак започна да я боли. Тогава педиатърката предложи да я заведа на гастроентеролог.
Наистина е много отчайващо и изнервящо, ако бебето плаче толкова много, а ти си безпомощен да му помогнеш. Но пък то няма друг начин как да каже, че нещо не е наред физически или емоционално. Опитвали ли сте да поставите бебето по корем или да свиете крачетата към коремчето? Ако да, то продължава ли да плаче в тази поза?
Синът ми като бебе страдаше от уши и се успокояваше на ръце, защото притискаше глава до гърдите ми и слушаше как бие сърцето ми, това го успокояваше. Също така много плачеше,  ако го оставя сам в стаята дори и, за да отида до тоалетна, а ако не получеше каквото иска на момента почервеняваше от гняв и стискаше юмручета.
Нямате ли кой да помага през деня дори и за два часа?

То и аз предположих тих рефлукс, но авторката каза, че е изключен такъв проблем 🤷‍♀️

Аз доколкото разбрах само е обсъдено с педиатър и отхвърлено като причина. Според мен трябва да се коментира със специалист, може да не е рефлукс, а нещо друго. Нали затова са специалистите?

Като я гушкам реве, единственото нещо, което я успокоява е да бъде разнасяна на ръце права, гледайки напред, но задължително трябва да се разхождаме и да разглежда. Спрем ли на място, започва рев. Не обича да стои по корем върху нас, започва да се мята и да реве. Мъжът ми ми помага достатъчно, особено вечер я гледа само той, но дори и да съм вкъщи пак чувам постоянния рев и ме напряга.
Ще отидем на гастроентеролог и вероятно ще пуснем някакви изследвания. Искам да изключа всички възможни причини. Честно казано, обаче, мисля че просто си е такава. Дори се буди с рев, започва да се бие през лицето, маха си биберона, дере се и се скубе. Понякога дори изглежда агресивно. Слушайки други майки с бебета на същата възраст, няма нищо общо. Бебетата си стоят сами в кошарата, гледат играчки или просто нанякъде. Не се будят с рев и могат да бъдат занимавани.

Разходка навън? Дали би помогнала? Повечето бебета обичат да са на въздух, особено както сега е по-хладно би могло да помогне със съня.

Да, навън спи добре, но не издържам повече от 1-2 часа навън в студа. А обличането за разходка отново е придружено с рев, защото мрази да е легнала и да я обличат.

Все едно за моето 4 месечно бебе говорите. Слинг -рев. Легнало - рев. В количката - вече не спи. Само право с обиколки насам натам. Но адът е че не спи 8-9 часа нощем, а на всеки час се буди. Денем спи сумарно около час. Буди се на всеки 10 минути. Няма интервали, нищо не помага. Ама нищо нищо. При моето може и от глад да е. Кърмя. Отказва с истерия всякакво дохранване с шише, лъжица, чаша, спринцовка. Няма рефлукс - поне потвърдено от редица гастроентеролози. Това е положението - мъка!

Аз зимата не съм преобличала специално за разходка. Пъхам директно в чувала, който беше доста топъл. При нужда отгоре още една пелена и готово.

И моят съвет е за гастроентеролог.
При будене е нормално да има нервност/плач, ако е гладно. А щом за 9 часа има само 1 хранене, със сигурност за буди гладно.
Люлка опитвали ли сте?
Слинг също, но с него пак ще сте залепени, само ръцете ви ще са свободни.

А кафе пиете ли? Аз понеже пия и започвам да се чудя дали не е от кафето.

Съжалявам, че и при вас е така. Имах надежди, че ще отмине след така наречения четвърти триместър. Пия по 1 кафе на ден, но е веднага след изцеждане.

Личната на бебето днес ме нахока, че пия. Можело това да е причината, макар че и аз след кърмене пия. Ще пробвам няколко дена с безкофеиново.

Безкофеиновото е по вредно дори. Пробвай няколко дни без да пиеш кафе, ако се оправи положението е от кафето. Ако не се оправи, тегли една майна на докторката и си пий кафето.
2 деца имам, изключително кърмени. Изобщо не е пречило кафето, още с отварянето а очите си правя кафе. Не се съобразявам с кърмене.
Отидете на гастроентеролог, ако се отхвърли рефлукс, просто бебето иска да го разнасяте.

Как да я отуча от това разнасяне? Не ми се нрави цял ден да е в лошо настроение, това се отразява и на мен.

Никак. Разберете какво не е наред

Тоест това не е нормално поведение на здраво бебе, така ли? Както написах, вече е коментирано с педиатърката.

Ами детето има някаква нужда, за която не може да Ви съобщи по друг начин. Дали е дискомфорт, дали търси близост, дали, защото перспективата му е друга, когато е на ръце и с лице напред... Бебето на приятелка беше на около месец, когато един ден се оплака, че цял ден не я пуска да излезе от стаята дори и до тоалетна. Дори да си лежи спокойно в неговото креватче усещаше, ако възрастния се опита да излезе и заплакваше. Тя цял ден сама с бебето. Тогава се сетих как моята братовчедка гледаше бебето си на дивана във всекидневната и само за нощен сън го носеше в спалнята. Изобщо не го впечатляваше движението, многото хора, шумът. Като й разказах, изгони мъжа си да пуши на балкона, пренесе бебето в кухнята на дивана и си отдъхна, а малката заспа. Оказа се, че детето по някаква причина просто е искало да чувства присъствието на друг човек около себе си.

Не бих залагала на 100%, че има някакъв проблем.
Пробваш всичко- минаваш през гастроентеролог за всеки случай, да не му е твърде студено или горещо(обикновено майките претоплят децата си), жадно, гадно, сменен памперс, да не би нещо друго да го дразни, като някаква миризма. Ако всичко това е отметнато, бебето иска да чувства близост и да опознава. Масово бебета реват, когато този, който ги носи седне или стои на едно място, не им е интересно така.
Освен да го оставяш да реве, докато свикне друг вариант няма.
Искам да те успокоя, че ще става по- лесно, ама не мога. Ще иска да е постоянно в ръцете ти, за да гледа какво правиш. Най- много с някоя играчка да се замотае 5 Мин и това е.
Дъщеря ми до 2г и няколко месеца се събуждаше с рев. Малкия(почти 1г) сега иска поне 10мин да го гушкам след като се е събудил, докато се разсъни и започне да прави нещо.

Спокойно бебе-спокойна майка така съм съгласна.🍀
Като майка на бебе с тежки колики и непрестанен рев,плюене на  биба(никакво спасение нямах 😵) и носене на ръце....приспиване в количката вкъщи дълго време....
Бих казала че като сменихме коша на количката да е седнала се родих 😁гледа,аз си бутам рай е мрънка си малко примерно,но нищо общо като в началото✅
И също така пътуването беше ад в кошницата,сменихме след годинка със седалка и стана чудо.
Тя вече е една три!
Та все си мисля,че ревливите са някак по-оправни съдя по моята,ревеше адски много кривак и половина,а сега сама се гледа дето се вика.
(Днес видях и гушках кротко бебе малеее имало и такива не можах да повярвам,вижда ме за първи път без да реве ами  да искаш да го носиш по свое желание с кеф😁)

Може би при 98 % от бебетата на тази възраст са колики. Как при вас се оказа, че не е? Аз бих включила пробиотик, да видя как ще е положението. Ако не помогне, тогава бих свирила мача. И ще чакам да го израсте.
Другият вариант е да е видало детето колко е хубаво да го разнасяте в началото и сега да не иска да се откаже от това. Колкото и да ми обясняват, че децата имат нужда от близост...да имат, ама ако им покажеш отначало, че може да ги разнасяш, после няма оттърване. Допуснахме тази грешка с първото, ама я поправихме с второто.

Brumm, не мисля че имате заслуга за второто дете Има деца, които не искат да ги разнасят. Сина ми е такова, почти не е носен. Гърчеше се дори и да искаш да го носиш, предпочиташе да си спи на леглото. Да го оставиш на мира на земята. Много повече се заиграва сам. Обаче ако те види на масата или в кухнята е веднага залепен, иска да опита от всичко. Единствено след сън иска да го гушкат. Все още си спи сам, понякога и по 2 часа.
Дъщеря ми беше ревла, сакън ако я оставиш, трябва да си прав, не може да се застояваш. Всевъзможни помощни средства имах, само и само да ми дадат 2 Мин. Шезлонг, бънджи, активна гимнастика, играчки във всяка стая. Не можеш да мръднеш докато спи, в рамките на 3-4мин се будеше, трябва да си плътно до нея.
Със сина ми освен активна гимнастика за много кратко време, люлка за 5 дни, друго не съм ползвала. Той чудесно си играе с купите иедна лъжица, като по- малък много обичаше да бърка в очите на куклите на сестра си Сега вече почна и с други играчи да се заиграва малко.
Сори за дългия пост. Ама исках да покажа, че и дведеца, гледани при еднакви условия. Имала съм възможност да ги нося и да ги гушка , по еднакъв начин. Обаче са различни характери и имат различни нужди.

Не са колики, защото ги няма типичните симптоми за колики, няма да ги изброявам, всички ги знаем (присвиване на крачетата, напъване и тн). Писала съм кога плаче - когато я оставим легнала. Как това има отношение с коремчето - няма. Най-“обичам” някой да ми каже, че така сме я научили Ами не, не сме, от ден 1 си спи в кошарата, в хола е в гнездо, взимали сме я само за хранене, оригване и памперс.
Пробиотик давам от първата седмица.

Не, че нещо, ама дъщеря ми е на 2г4м и все още живее върху мен. Точно като пиявица, постоянно трябва да е в ръцете ми.
Забелязала съм, че така се успокоява, забива глава в мен и всичко минава.

Тъжно ми е, когато чета такива теми, защото и ние минахме/минаваме през това, а вече сме магарета на 1г и 7м. Някои бебета са си такива, ревливи. Минахме всякакви изследвания и ни-що. Напълно здрава, ревлива глезла. Нашата започна да спи вечер, чак когато навърши 3м преди, а и през останалото време беше, а и още е ад. Рев, сополи, рев. Искаше на ръце или в количката, но нон-стоп в движение спреш ли, малеее, имаш ли кураж да спреш....... С възрастта става малко по приемливо, сега пак е ревлива и се тръшка за почти всичко, но е по-самостоятелна въобще не обича да е на ръце. Кураж, мила! Здрави нерви и кураж. И аз неразбирам какво му е хубавото на майчинството, умора, липса насън, нечовешки вид (рошави, мръсни, постоянно вързани оплетени коси). Но ще си ги търпим лайненцата, какво да ги правим. Когато се разболя малко по-сериозно, осъзнах че немога да живея без нея, и че съм свикнала вече на темпото и.....

Тъй като и двете ми деца са носени до откат на ръце, не бяха фенове на ерго-раницата до към 3-4 месец, знам колко е уморително, но от друга се опитвам да се поставя на мястото на детето - е, какво да му гледаш на тоя гол бял таван или повивалник по 100 часа на ден?!? След 2-3 месец вече се ококорват и искат да опознават заобикалящия ги свят и да са част от нашето ежедневие. За мен е логично да плачат ако са сами и не усещат чуждо присъствие или когато носещият седне. Този филм съм го играла и честно казано, въобще не се учудвам от поведението на детето. Ако наистина няма здравословен проблем, за мен децата трябва да бъдат “интегрирани” в ежедневието на семейството, а не оставени някъде да не ни занимават. Малката сега е на 3 месеца и ако зареждам миялнята или пералнята слагам столчето й до мен да че вижда какво правя и й говоря през това време. Естествено, че се задържа 10тина минути, но пак е нещо да отметна някой битовизъм.

Всичко правех с бебетата на ръце или в слинга. В добрите дни слагах шезлонга на кухненската маса, за да свърша нещо. Голямото дете си имаше количка вкъщи. Където съм аз, там е и той. Паекирах количката в банята и така се къпех.

Моят син е на 11м. И е по същия начин. Но през нощта се буди минимум по 5 пъти. Спи само веднъж през деня между час-два- до три в много, много редки случаи. През останалото време само мрънка или реве. Не иска играчки, бънджита, проходилки, преди това не искаше активна гимнастика, люлка, шезлонг. До 5-6месеца що-годе беше добре защото спеше много, после започна да сяда и му беше интересно да играе с играчките, но за кратко. Иска само на ръце и само върху мен. Но вече пълзи, ходи по мебелите, яде боклуци, изправя се навсякъде,пада, отваря чекмеджета, хладилника, шкафове, прещипват си пръстите. Не мога да го оставя никъде освен на пода защото ще се пребие. Буквално нямам свободна секунда когато е буден. Ако правя нещо в кухнята, той се катери по краката ми. Положението става все по-зле с всеки изминал ден. Ако съм встаята не иска никой друг да го взема, или да го пипа, дори баща си не иска. Не ми се вижда нормално чак такава привързаност. Но когато го гледа баща му е съвсем различен. Пак мрънка, но си играе с играчките, стои в проходилката и не реве толкова. Второ дете ни е, и баткато от самото раждане беше ужасен и не спеше, но поне търпеше да го разнася всеки, не търсеше само мен. Кърмя и не пия кафе, така че едва ли е от кафето.

Възможно е, не знам. Дъщерята много я носехме. Сина - никак. Но и той се роди 4400, а на първия месец беше вече 6 кг. Справка, дъщерята удвои чак през 4 ти месец мисля....абе беше си голямо и доволно бебе, а сега е щастливо 3 годишно. Все си мисля, че колкото и грубо да звучи - кучето скача според тоягата (разбира се нямаю предвид буквално), обаче няма как да съм сигурна. Едно време в бебешките групи му казваха бебе-еднорог, щото се случвало много рядко.
Моето заключение е, че вероятно просто темперамента на детето ви е такъв.
Гледайте от добрата страна. Поне спи нощем.
П.с. все още ...

Когато бебето е легнало може да има връщане на храна в хранопровода. Не е задължително да повръща, а само да се връща храна. Това е меко казано неприятно за бебето. Когато е изправено храната си стои в стомахчето и няма такъв проблем. Затова при бебета с по-тежъс рефлукс гастроентеролозите препоръчват матракът да се повдигне под ъгъл от 45°.
Колкото до някои симптоми, до дете си е и до праг на търпимост. Синът ми на 4-5 месеца се беше изранил от гъбична инфекция под памперса, но нито педиатър, нито личен лекар я разпознаха навреме и при неправилно лечение се стигна до рани. Разпозна какво се случва една рехабилитатор са от Дом майка и дете, която случайно видя като му сменях памперса. После натривката го потвърди. Обаче бебето не показваше абсолютно никакви признаци на дискомфорт. Периодично получаваше такива инфекции докато не махнахме памперс. Но вече като по-голям не даваше да го пипнеш и обслужиш. Кога му избива зъб разбирах като почне насън да обикаля леглото и да са чука главата в таблата. И то последните 3-4 дни преди да прореже.

Не мисля, че е рефлукс, защото в количката заспива. На нашата спалня също се е случвало да я взимаме и не плаче. Когато е спокойна, стои и на гимнастиката. Ще се консултирам с гастро, но знам, че не е това.

Ами тогава е най-очевидното - нервна е. Характер просто. Бебенцата също имат характер, точно като нас. Някои са спокойни, други ревливи. Струва ми се, че имаш грешна представа за майчинството. Преди да родя сина ми ( на 4 и 8 месеца вече) вътрешно се бях настроила, че няма да спя 3 години. Имах тази нагласа, знаех, че е напълно възможно и когато действително се будеше всяка нощ в продължение на 2 години, не ми пречеше. Ролята на майката е да “обслужва “ детето, колкото и грубо да звучи. Да, има бебенца еднорози, които са като куклички и само ядат и спят. Има обаче и страшни нервачета, които вдигат къщата на главата си. Каквото ти се падне, това е. Не мисля, че правиш нещо грешно. Щом иска да бъде на ръце постоянно - ами избери си, или я носиш на ръце постоянно, или я слушаш как реве. Няма магическа формула, с която ревливо бебе ще стане спокойно.

То и аз писах, че вероятно има грешна представа, но авторката си е навила нещо на пръста и не приема най- очевидното- бебето иска близост и друг хоризонт.
Дали е нормално да реве постоянно- когато не му е комфортно, да. Щом си сигурна ,че не са колики и рефлукс, нахранено е, сухо е, не е претоплено и т.н., то тогава остава това- ревливо бебе, което иска да е носено. Не е чудо невиждано, даже е често срещано, но по принцип е редно да се водим от нуждите на бебето. Близостта за толкова малко бебе е просто фундаментална.

Всеки човек е различен и аз си мислех че понеже с баща й сме били много кротки и постоянно спящи и тя ще е така но не😁добре че това мина някъде като наближи две, към година и нещо искаше пак някой да я носи ако се измори но при мен не минава номера или в количка или върви
Буги😁Значи има надежда за второто да ми е кротко...някой ден

Може и да имам грешна представа -да. Но не мисля, че е нормално да е в лошо настроение почти цял ден. За мен проблемът се корени в лошия сън през деня, споменах го в първия си пост. Както и да е, по този въпрос ще работя с консултант.

Може и това да е. Ти като майка най- добре можеш да усетиш.
Моят съвет е да не гледаш другите бебета и да не ги сравняваш със своето. Някои са спокойни, други ревливи, трети имат проблем със съня, четвърти имат нещо друго и така.
Моите също постоянно ревяха.

Е, нашетов будно състояние беше доволно и неревящо, ама това не му пречеше да ме буди всяка нощ до 2 годишна възраст, понякога и по 3 пъти. За сметка на него, сестра му вече 10 години е все недоволна.

Да Ви кажа, аз мислех, че бебетата само спят и ядат. Изобщо незнаех, че съществуват колики, рефлукс. В болницата бях с 2 момичета, които нон-стоп говореха по телефона денонощно, от тях не се спеше, а "дриска" в болницата беше "агънце" яде/спи. Нямах търпение да се прибера и да си почина. Изписаха ни на 7ми ден, до към 12ти ден всичко беше супер, след това, като ни "нае". До ден днешен си показва гадното характерче. Една шепа дупе е, ама опасно. По между другото, с голямо учудване открих, че тия бебета и през ноща се будят😀🤣🤣

Ами всъщност аз доволно дете/бебе не съм видяла. Постоянно за нещо мрънкат, направо ме хващат нервите понякога. Заиграй се 10-15мин и дойде и с мрънкане -Мамооо, искам водааа. Ще кажеш, че вода не съм дала в този живот да пие, чаша винаги има на масата..ама не трябва да дойде и да го измрънка. Или като не разреша нещо или няма как да стане на момента- ама, не аз искам. Този разговор може да продължи до безкрай, няма значение какво се обяснявам аз. Забелязала съм, че всички деца са така, или поне повечето. А, пък между 1-2г е най- зле, голямо бучене беше. Иска нещо, ама не може да го каже и само мрънка и сочи с пръст. Ти трябва да научкаш какво е точно нещо, което иска. Преди първата годинка, също не беше много различно, все за нещо мрънка.
Абе общо взето са вечно мрънкащи и недоволни. Дори и котешки Каваци да правиш, след 5-10мин ще измислят друго нещо, за което да мрънкат.

taytay, ако имате балкон можеш да я изкараш там, щом в количката кротува. По нашите ширини не е толкова популярно, но на север си ги оставят навън да спят без проблем, защото на бебетата (в общия случай) им допада да са на по-хладно и чист въздух.

Еее, аз съм много доволна от нашето второ. Да, иска вода, ама не ми пречи. Като цяло е много щастливо и усмихнато същество. Сигурно щото аз съм му майка 😁😁😁
Като беше бебе все обяснявах, че е такъв добричък, щото ме е опознал колко съю проклета, докато ми беше в корема.

Ако проблемът не е здравословен, а до темперамент, трябва да си призная, че четенето на книги и съветите на мен не ми свършиха голяма работа. Правиш промени, следиш кога е спокойно бебето и се опитваш да си правиш заключения какво го мъчи. Ако спи толкова малко през деня, бих предположила, че е нервно заради недоспиване. В тази възраст дъщеря ми трябваше да я държа изправена по 40-50 минути след хранене, за да мога да я оставя в легнало положение после, иначе не спеше добре. Малко по- късно, ако не беше натрупала впечатления, или пък беше натрупала твърде много, пак спеше кратко и беше нервна. След 4ти месец, за да успея да я накърмя, трябваше да е удовлетворила нуждата си от внимание и игра и да е леко уморена, за да спре да се върти перката в памперса, иначе толкова искаше да напипа и види всичко, че умираше от глад, но хапваше за две минути и после не искаше да спре да се върти, оглежда и т.н. Съответно пак беше нервна, защото беше гладна. Държах като по книгите децата ми да заспиват сами... Хубаво, големият заспиваше сам и през деня до към година и малко, освен ако не е навън, спеше често само по 30 Мин. , после изкачаше от кошарата за подвизи и беше ужасно нервен до следващата 30 минутна дрямка, след която пак плачеше от всичко. Започнах да го слагам до мен на спалнята и заспиваше от раз. Домъквах се до него преди да се събуди на 30-тата минута, за да ме види, че съм там и това беше достатъчно, за да спи още 2-3 часа после и да е спокоен през следващото си бодърстване.

Първото ми дете беше такова нервно и ревливо. По цял ден я разнасяхме на ръце, искаше не само да я държиш, ами да си прав и да ходиш напред - назад, а тя да се разглежда. Спеше по 3 пъти на деня за около половин час, на 10 месеца започна да спи само следобяд, и то за не повече от час, вечно крива, недоспала, аха да ревне. Непрекъснато някой трябваше да се занимава с нея, иначе почваше да хленчи и постепенно се разреваваше неутешимо. Помня вечерите бяха много напрегнато, защото почваше да мрънка от 18 ч. и не можеше да се успокои докато не станеше време за къпане и спане. През нощта се събуждаше около 6-7 пъти и все с рев. До 3 годишна трябваше да й държим ръката докато заспи, а до 5-6 годишна се събуждаше и почваше да реве, защото се е наспала и не знаела какво да прави. Абе, истински ад беше!
Слава богу, порасна и стана нормално момиче.

Здравейте.Имам бебе на 2 месеца и все още много трудно да го свикна в количката за разходка.Досегажда съм имала само няколко неуспешни опита...Почва се рев.Какво ли не опитах .Очаквах че като е малко,ще спи в количката и ще се наслаждава на разходките и чистия въздух,но уви-Обратното...Не знам къде греша,или просто моето бебе е само такова или всички двумесечни бебета са такива?Купих толкова хубава количка а вече над 2 месеца си седи за украса.Запопнах да го изнасям на ръце в градината така седи и не реве,но стане ли дума да го легна се почва рев.Има ли разрешение или ?

В спокойно състояние поне 10 мин преди очакваното време да заспи ли го извеждаш?
Ако го изведеш веднага след сън пак ли реве?

Има, разбира се. Ако трябва да отидеш с детето до магазина или примерно да вземеш по-голямо дете от някъде, какво ще правиш? Просто децата свикват и с онова, което не им се е случвало често.
Иначе и нашето второ не искаше разни неща, като стана на година и малко. Ама нямаше избор. Пробвахме без количка, не става. Та си седя протесиращо в нея.

Големият ми син беше така. Ако беше буден в количката само ревеше. Една възрастна съседка все ме питаше има ли му нещо, че така плаче. Нищо му нямаше, просто в количката търпеше само ако спи. А той спеше точно 30мин по часовник. Бях си направила система да го извеждам в раница и бутам количката празна, като заспи го слагам вътре и се разхождаме наблизо, (беше много тежък за носене в раницата) като се разбуди газ към вкъщи. Като го преместих в летния кош започна много да му харесва да го разхождам с количката и я ползвахме до 2г и нещо. Малкия пък е обратното, като малко бебе спеше по 3-4часа като пън в количката. Сега на 11м. Не може да търпи повече от 30мин возене,ако е буден и започва да мрънка. Но той не може да стои статично, непрекъснато нещо трябва да прави.

Ами в спокойно състояние предимно го извеждам да!В момента в който го легна в количката и се започва рева,не виждам какво може да го дразни?Но когато е на ръце с часове ще седи и разхожда ,но опитам ли се да го легна и край.Дали е от това че е още само на 2 месеца или е нещо друго?

Възможно е да не иска там, защото иска мама. На  2м това е обичайно, но е добре да се опитваш да го приучваш, за да правиш дълги разходки, които са приятни И за теб. Сложила ли си играчки висящи, сенникът ако му пречи да вижда небето, дърветата, може да му е тъмно и да иска гледка, или вържи някой балон, абе да има нещо весело, което да създава приятна асоциация. Опитвай плавно и винаги след сън, когато бебето не е изморено, няма нужда от успокояване и е по-сговорчиво.

Гледах едно видео на Елена от “Нани, нани, бебе” и тя каза, че наистина има деца, които не харесват да бъдат возени в количка и да им се дрънка главата по пътя не им е особено приятно. Моята втора дъщеря е така - стои 10мин, след това не иска и реве. Решението е раница или слинг. Важното е да има алтернатива. Бебето не го интересува дали количката струва 200 или 2000лв, за съжаление.

Моето бебе също плачеше страшно много и имате кьсмет ,че поне спи без прекъсване.При мен се будеше сьс страшен рев на 2-3часа. До ден днешен си е доста нервно дете . При нас разходките навън помагаха. Правила сьм по 2-3 разходки на ден ...

Taytay, вие сте истинска късметлийка, че детето се буди веднъж нощем на 2 месеца. Моето чак до годинката се будеше 2-3 пъти. Един път ни изгониха от градинката, защото друго бебе спяло, гледачката му ми каза "опитайте нещо - гушнете го, накърмете го, друсайте количката", сякаш не бях пробвала 100 пъти. После се оказа, че тя си избира да гледа само послушни и спящи деца.
Първият месец бебето ми бъркаше деня и нощта и ставаше на всеки час. После на 2-3 часа кърмех (през нощта!). Бях нонстоп около подвижната кошара, гнездото, пеех песнички и какво ли не. Първите 4 месеца бяха пълен ужас - нула сън и голям рев, а моето нямаше силни колики (макар че имаше един период 17-21 часа, в които се дереше все едно съм излязла в друг апартамент).
Започнах да излизам с приятелки и техните бебета нямаха нищо общо - заспиваха 5 минути след слагане в количката, мрънкаха нефелно от време на време, а моето беше до тях като разярен тигър. До ден днешен (1.6) се дере яко. Развива се доста добре, бих казала топ е за възрастта си. При разходките рядко срещаме дерящи се бебета от количките - познават се по това, че бебе не виждаш, но от 50тина метра се чува яко дране. Съчувствам на жените, понеже знам какво е. Педиатърката каза "до нервна система е".
Така че, taytay, и ти си изтеглила късата клечка. Моят съвет е да си вземете ел.люлка с играчки отпред, успива доста и ти дава 5-10 минути свобода.
Но четене на книга в парка, както съм виждала майки да правят с колички - мираж.

Много ми хареса този коментар, моят бебок е средна работа, дране яко има, но в количката поне спи без протест. Понякога ако се събуди кисел се дере или пък ако му е трудно да заспи, но това са изключения.  Естествено в началото не беше точно така, огласяли сме Градската градина. Иначе когато е недоволен или минава през периоди, когато се събужда и той е като разярен тигър. За съжаление и аз мисля, че е до нервна система, просто търпение, любов се иска.