Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

  • 12 534
  • 368
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 19 382
Едно дете се създава не от 1 клетка, а след като тя се оплоди,захване, износи 9 месеца с всички "екстри"на бременността и се роди, а после обгрижва и кърми. Сама по себе си клетката не дава живот, без да се свърже с другата клетка и да попадне в подходящата среда за развитие.
А човек се създава за още едни поне 18-20 г. грижи, любов, търпение, възпитание, недоспиване, внимание и какво ли не още.

# 226
  • София
  • Мнения: 16 230
И какво, като ти идва в повече, аз не обвинявам никой за вижданията му. Никъде не нарекох яйцеклетката отпадък, нали? Коментара ми гласеше, че аз не разбирам нечия нагласа, както и не очаквам някой да разбере моята, просто защото тази процедура, нито е задължителна за всеки (Лъвица), нито пък на всеки ще му е нужна за вбъдеще.

Имаше и такива определения по-назад. Но да, както и аз казах - нищо не е задължително. Не се разбираме, различни са ни усещанията за нещата. В което няма лошо, но за мен е странно да се призовава за разбиране, когато липсата на такова за другата страна се демонстрира явно. С другото проблем нямам - както за много други неща, човек намира някой със същия светоглед и нещата се случват.

Фивър, както вече казах, за мен това не е една клетка - яйцеклетката е много повече от обикновена клетка, тя има памет и носи моите гени и тези на моите родственици. Много пъти го обясних по много начини - различно го виждаме, ясно е, че няма да се разберем.

# 227
  • София
  • Мнения: 19 382
О, напротив. Аз те разбирам, но все още не са измислили как жените сами да създават от яйцеклетките си живот, а гените дават само основата, докато средата е определяща за развитието.
Познавам близнаци, които са разделени при раждането и отгледани в напълно различна среда. Единственото общо между тях е външният вид. Напълно различни хора са, с различни виждания, разбирания, реакции, стил и какво ли не. Хем не са само с една обща клетка, а са напълно идентични генетично и биологично.
Познавам и 2 деца в семейство, което ги е осиновило, но децата нямат общо помежду си генетично. Само дето са отгледани заедно в една среда и са абсолютно еднакви в отношението си към живота.
Опитът ми в живота ме е научил да виждам разликите.
Гените са нещо относително.
Наскоро имахме клиент, който се бори да не плаща за стореното от баща си. Биологичният. Не е общувал с него от 30 и кусур години. Бащата е бил престъпник, убиец. Синът е един от най-моралните и честни хора,с които съм общувала някога. Ако гените бяха толкова важни, сигурно крушата нямаше да падне далеч от дървото (както става в случаи на децата, израснали и обучени от престъпните си роднини).
Разбира се, всеки има право на своята гледна точка. И може да смята гените си за нещо много важно. Но пък тези гени не са константа, а просто случайно комбинация от РНК.

# 228
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
Никой не го оспорва това за износването, кърменето и гриженето. Аз затова поставям "мое" в кавички или пък натъртвам на "биологично", "генетично" и т.н. Социалният, житейският родител, родителЯТ, майкаТА в този случай е този с кърменето и гриженето, това никой не го оспорва. Това ама по абсолютно никакъв начин не обезсилва другите доводи и не смалява значението на "едната клетка" до клетка, изхвърлена в тоалетната с менструацията. И изобщо не става дума за заслуги.
Да допълня. Гените съвсем не са нищо и не отговарят само за външния вид, а за много повече от всички елементи на личността. Възпитанието също е фактор, но не е единственият фактор. Дори когато детето не прилича на родителя, това често е въпрос и на друга комбинация на родителските гени и съвсем не на възпитание.
Да, май точно в тая тема по-назад го обсъждахме точно същото и се повтаряме без промяна. Wink

# 229
  • София
  • Мнения: 16 230
Фивър, от коментарът ти си личи, че не разбираш. Иначе значението на средата, възпитанието, грижата - аз не я отричам. Ти се опитваш да отречеш гените и да ме убедиш, че те са незначителни. За мен не са, и чисто обективно, за много други неща (не всички) също. Но и това вече го разисквахме.

А и някой назад много адекватно попита, когато става дума за сурогатна майка, брои ли се и за какво износването, или тогава "броенето" започва от раждането? Всичко се брои за мен, нещата са комплексни, и понякога, тежестта е различна в различните случаи и според различните обстоятелства.

# 230
  • Мнения: 10 352
Лъвче, ако си представиш, че имаш дете от донорска яйцеклетка, ще възприемаш ли донорката като негова майка, детето като чуждо?

# 231
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
Всичко се брои и решаващата тежест пада на различни места според случая. Сурогатната майка не е майка, реципиентката на донорска яйцеклетка е майка, макар че привидно е едно и също като биологичен процес. Просто не е вярно, че едното е всичко и само то, а другото - нищо, "една клетка".

# 232
  • Мнения: 2 638
Аз съм “за” сурогатното майчинство, надявам се да бъде законно някога и при нас, “за” съм за всяко решение, което да спомогне раждаемостта.
 Лъвица, не няма да отрека, че също като теб, за мен яйцеклетката носи паметта на рода ми, разбира се, че си давам сметка за това, но видях и усетих какво може да значи тя за някое семейство. След всичко, не възприемам клетките си като нещо по- важно от това, някое семейство да има дете.

# 233
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
Елунария - да речем, че не (аз не бих смятала донорката за майка), и какво от това? Това какво променя в чувствата и отношенията към хипотетичните ти "генетични" деца, тия от клетката, дето уж все едно е паднала в тоалетната? Сигурно ще се изненадаш, ама не променя нищо.

# 234
  • София
  • Мнения: 19 382
Не отричам гените, но имам 5 деца. 4 генетично мои и 1 с чужди гени (аз не мога да го приема за чуждо, защото е излязло от мен, а не от другата жена, на която мога единствено да съм благодарна до гроб, но никога не бих я нарекла майка на сина ми). От тях 3 вече са възрастни хора - т.е. имам база за сравнение. И всички те са различни хора и отделни личности, а не са просто някакви носители на мои или на баща им гени. Точно като майка на 5 деца виждам колко са различни генетично (уж) еднаквите, колко различен път имат и как те определят какви да бъдат в живота.

Относно сурогатството. За мен лично е неприемливо, защото за мен връзката с детето започва от утробата. Аз не бих могла да се откажа от родено от мен дете. Но не го отричам като опция за жените, които могат само чрез него да станат майки (и за мен те биха били майките, защото майка не ставаш биологично, а със съответната нагласа, затова и изоставащите децата си по домовете за мен не са майки, ако и да са родили) и за тези, които го приемат като възможност да помогнат на друг. Стига да не е комерсиално. Разбирам го между много близки хора - сестри, майка и дъщеря. Чисто емоционално.
Но съм съгласна с Крист, че ценността е в живота, а не в гените. Защото гените се претопяват и променят във всяко следващо поколение, а създаването на живот и щастието, което носи да вземеш малкият човек в обятията си и да го изведеш по пътя в живота, е несравнимо.

# 235
  • София
  • Мнения: 16 230
Лъвче, ако си представиш, че имаш дете от донорска яйцеклетка, ще възприемаш ли донорката като негова майка, детето като чуждо?

Ще възприемам, че и аз, и другата жена сме му дали нещо. Че тя буквално е откъснала от тялото си, за да мога аз да изпитам какво е това да съм родител. И ще изпитвам огромно уважение към това наследство, което ми е доверила и оставила. За мен детето винаги ще носи част и от нея, и аз няма да я отрека, а ще се опитам да я почета. Това е моето усещане.

След всичко, не възприемам клетките си като нещо по- важно от това, някое семейство да има дете.

Уважавам това. На мен би ми било трудно - знам си капацитета и не бих се хвърлила на нещо, което не мога да преработя. Но смятам, че позицията на жените, които даряват е достойна и заслужава подкрепа и уважение.

# 236
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
За мен пък връзката започва от клетката, която НЕ пада в тоалетната. Wink
Ако износването беше единственият важен момент, тогава ще излезе, че осиновителките не са майки.

С две ръце съм "за" сурогатното майчинство при доказан проблем, непозволяващ износване, не за кеф и ей така, щото не ми се бременее. Никога няма пълна гаранция обаче за никое подобно явление, че няма да се комерсиализира. Нито за донорството на яйцеклетки или на кръв, нито на това.

Фивър, биологичните братя и сестри, с изключение само на еднояйчните близнаци, също не са генетично еднакви. Това е азбучна истина и никой никъде не е казвал друго. Средно половината им гени са различни, макар да са от същите родители. Нещо повече, разликите между биологични братя и сестри, расли в едно и също семейство, се обясняват по-скоро с генетичните им разлики, отколкото с възпитанието.

Последна редакция: нд, 02 апр 2023, 13:01 от Магдена

# 237
  • София
  • Мнения: 19 382
Точно обратното. Осиновителките СА майки, а родилите и оставили за осиновяване не са.
Написах по-горе, че майка не се става само с раждането. Или само с едната клетка. Да бъдеш майка е съвкупност от много неща.
А да не падне 1 яйцеклетка в тоалетната, не се ли иска още нещо? Желание за бебе, сперма?

# 238
  • Мнения: 2 638
Гаранция за кое в живота ни има, изобщо, Магдена, в моя- няма. Но вярвам, че ползите от изброените, ще са по- важни от негативите, вярвам го.

# 239
  • Мнения: 781
Ако някой наистина го интересува темата за гените, средата, пренаталната обстановка при износването и много други - доктор Робърт Саполски има много хубава редица от лекции в ютуб по темата Human Behavioral Biology. Лекциите са подходящи и за хора без специализирано образование по темата.
В тях дори успява да докаже как благодарение на пренаталната среда (недохранване на майката по време на бременността) може да предаде на детето черти, които дори не са генетични - по-висок риск от диабет примерно. Разглежда и генетика и епигенетика и фактори на околната среда. Безумно интересни лекции са.

Общи условия

Активация на акаунт