Преместване от голям град в по-малък?

Аз също изобщо не харесвам София и да живея там никога не ми е било опция. Но пък очевидно се пука по шевовете, съответно на много хора им харесва.

Не е задължително. Просто много хора седят там заради работата си.

Не е само работата причината. Вече в доста фирми има опция за изцяло хибридна работа. Просто начинът на живот и удобствата, които столицата предлага, са несравнини с малките градове. Разбира се, всичко е въпрос на вкус.

Това е така, но важи най-вече за ИТ. Не всеки е ИТ.
 Колкото и да ми е неприятно да го кажа, в малкия град намирането на работа е много по -трудно.

Е па не е много така поне в моя малък град. Въпроса е дали ми се работи това което ми се предлага?

На мен София ми харесва. Много ми липсваше, когато се преместих в Германия.

Не е вярно. И двамата с мъжа ми работим дистанционно и нито един от нас не е IT. Особено моята работа е пък толкова далеч от IT, колкото изобщо е възможно да бъде. Преди Ковид много колеги в моя бранш работеха в офис, макар опция хоум да е имало винаги. Сега повечето фирми, които ползват хора като мен, не поддържат офис изобщо или е нещо съвсем символично.
Относно работата на място в малък град - работа има, но всички искат да работят вожд и никой не иска да е индианец. Иначе за индианци работа бол, при това доста добре платена. В друга тема съм споменавала, че в съвсем близко до нас село отвориха цех за металопреработване. Заплата за общ работник започва от 1500 чисто плюс транспорт и храна. Хора няма. Оператор на петосна CNC - 2200, транспорт, храна - хора няма. За секретарка и мениджър производство, обаче, хора си намериха веднага, въпреки, че заплатата е 1200, искат три езика и инженерно образование.

Не е само ИТ, но малко работи позволяват да се вършат дистанционно. Някои могат само частично, примерно моята позволява ден-два седмично, същото е за много "офисни" (на бюро, на компютър) работи, но не всички. И това при работа за работодател - ако той разреши. Някои работодатели смятат, че така спада ефективността (не само Илон Мъск) и не мога да кажа дали не са прави.
Но има и такива работи, да, не само ИТ.

Е, на мен ми плащат на свършена работа, та дали съм ефективна - на работодателя малко му пука. Ако искам пари в края на месеца - сядам и работя.

Човек с инженерна диплома и три езика няма как да стои на 1200 лева заплата. Ако е така или дипломата му е купена или езиците му са такива. За квалифицирани работници в производството няма какво да говорим. Който разбираше малко и му се работеше, отдавна замина. Българските работодатели няма на кого да се сърдят. По мои наблюдения квалифициран персонал за производство можеше да се намери за около 2 хиляди лева месечно и то преди повече от година. С 1500 сега, няма да намерят нищо.

Аз съм от доста малък град и не искам да живея активните си години и създам семейство там. Причини
- етнически и демографски - много цигани, много пенсионери, малко набори, малко млади хора, малко деца. Наборите, младите и децата са в голямата си част цигани
- липса на забавления и култура - има библиотека и читалище, гостува кино по Коледа и другото са барчета, в които основна клиентела са циганите и пенсионерите
- манталитет - целият живот е завъртян предимно около основната група население, която са циганите и пенсионерите
- болница няма
- големи хранителни вериги няма
- градски и междуградски транспорт няма
- качествени стоки извън хранителните магазини, че и в тях даже, няма
- работа за образовани хора няма
- заплатите са ниски
- цените на всичко задминават качеството му с няколко обиколки

Всяко нещо извън евтина храна, кофти дрехи и каса на енергото е в друго населено място на Н разстояние с кола, така че и мотивацията за посещение няма шанс да загрее и в един момент се получава един затворен кръг на самоограничаване.

Нито съм от маниаците да излизат от комфортната си зона, нито имам безкрайни финансови възможности, нито собствено жилище, нито всеки ден съм на театър, харесвам си спокойствието и тишината, но ако реша да избухна, всичко ми е на 20 до 30 мин с метрото. Възможностите за работа и заплащане са на съвсем различно ниво.
Да ме впечатли 100метрова пешеходна зона, правена с европари, дотолкова, че да зарежа възможностите на Софията - значи поначало не ми е било мястото в столицата.
Прибирането на село за мене е за хора, които нямат отговорности - ни деца, ни работа. На пенсионна възраст би било чудесно. Ако човек така и така не е излизал оттам, пак чудесно. За човек, който е започнал да драпа в големия град, създал е семейство и има деца, които да подковава - не мисля, че е най-удачното решение.

Отново зависи от конкретния град, Нарциса На теб центъра на София ти е на 20 минути с метрото (ако правилно съм разбрала, нямам идея от къде до къде се стига с него и само в центъра ли са културните мероприятия и заведения, които посещаваш), на мен са ми 30 минути с кола, въпреки, че не е в града. Най-фрапантно се усети като се преместихме това, че мъжа ми от работа (в Пловдив, в района на Алати) до апартамента ни в Кючука се прибираше за същото време, за което после от същата работа до къщата ни във въпросното "малко населено място". Просто го прекарваше в път, не във висене по задръствания. Количеството гориво е незначително по-голямо. Ходим с децата до Пловдив, хубаво е, но детето (на 10) неотдавна веднъж ми каза, че колкото и да е хубаво, не би искала да живеем там постоянно и ѝ харесва тишината на града ни. И не сме с основни жители цигани и пенсионери. Даже като се замисля в нашето каре къщи имаме една пенсионерка, отсреща няма изобщо. От едната страна граничим с бизнес сграда, колкото и... Особено да е определението, предвид локацията 😂 Но са си офиси различни, та си е такава де. Съседите ми са единия на 50, другия е набор, задната част на имота граничи с къщата на учителката на дъщеря ми - тя е малко над моята възраст. Нито един циганин в района като съсед. В онази част на града, в която е "циганската махала" човек може да иде да се нагледа на красиви къщи и поддържани дворове. Не от наркотици и проститутки, работят хората в чужбина, носят си парите, правят си имотите и някои се връщат, други само продължават да пращат...

О, аз не казвам, че навсякъде е цигани, клюкари, парцали от димитровградския битак и далеч от голям град Но конкретно моят е точно това. Едно е да си близо до първите 5 града, друго е... Ами общо-взето друго е всичко останало.

На мен ми звучи странно кое 10 годишно дете иска да му е тихо и спокойно.

Ако утре кажа на децата "хайде да се местим в Несебър" са готови да тръгнат на минутата. Живеем в областен град, 130-140 000 жители, дъщеря ми постоянно се оплаква от шума в училище, от ремонтите около нас... Шумът я натоварва. Отдавна съм забелязала, че и двете ми деца се чувстват много по-спокойно и по-свободни в по-малки населени места. Все още на тях биха им паснали градчета от типа на Елена, Трявна, Дряново или Бяла, Балчик, Несебър, Ахтопол дори. Е, последният си е доста откъснат все пак, но в първите 4 има всичко, което им е нужно - училище, лекар и зъболекар, места за разходки и активности, със сигурност има и работещо читалище с възможности за извънкласни дейности. Разбира се, морето е с предимство. И на двамата много им хареса в Несебър и искат пак да отидем, а малкият си мечтае да живеем на морето някой ден. Набори 2010 и 2014 са.