Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Ми то се вижда по-горе разговора, повечето изказвания са за това как не е можело да си купиш разни неща едно време. Ами нека сравним какво става в в капиталистическите държави в същия период: Макартизъм, престъпност, стачки, икономически кризи, безработица, бездомници, липса на достъпно медицинско обслужване и социални придобивки, все неща които ги нямаше в България до 1990-те. Ако тук са взимали петстаен тухлен апартамент на някой и са му давали двустаен панел в замяна, "там" като ти банкрутира фермата не ти дават нищо, отиваш да спиш на пейката в парка и то ако не те подгони пазача. Всеки да си прецени кое предпочита.

Това го имаше само в нашата социалистическа пропаганда, но за някои е свята истина. За пръв път посетих капиталистическа държава (Западна Германия) по една студентска програма през 1989 година. Прекарах един месец там и беше културен шок (градът беше Бремен) - нямаше бездомни, нямаше престъпност, нямаше разбити улици, всички сгради бяха като таман боядисани, трамваите се движат по часовник, магазините препълнени, нощем след купон се прибирахме съвсем спокойно пеша по квартирите. И хората бяха открити, мили, любезни (още я нямаше вълната мигранти, които влошиха нещата). та ако тук е било толкова хубаво защо нямаше опашки от желаещи да емигрират у нас и да избягат от капитализма???

Що се отнася до купуването, ми то това е стандарт - да имаш всевъзможните неща, които правят живота полезен и приятен. Ако се откажеш от тях и днес, а живееш с каквото е имало по соца, май ще живееш по-добре от тогава.

Ето една история от дядо ми (пак подчертавам - не сме турци, българи сме - подчертавам го за целите на следния разказ - а няма лошо и ако някой е турчин - аз не деля хората) :

та...неговия дядо е роден 1860 и  е живял до 1954. И му е разправял, че тяхното семейство по турско време е живяло в мир с турците - има ли са много овце, продавали са им овце на турците и са били доволни. Това не значи, че одобряваме турското робство - но репресиите на турците не са били във всички краища и не са били нонстоп - тоест и по турско е имало българи добре живяли. Но е робство. И дядото на моя дядо все е викал - ей руснаците братушки и освободители.

И като идва девети - взимат всичко - земи, имоти, животни, грабят, крадат. И дядо му е казвал - това не са същите руснаци, тези са изроди и убийци.

Така че на принципа във всеки строй има добре живеещи значи и в турско робство е имало добре живеещи. Но не е това въпроса.

Гледайте филма Новото Освобождение, Любо Жечев бая го рекламира. Било си е баш робство след 9ти.

Този въпрос няма как да има еднозначен отговор. Поне за мен. Особено когато е съчетал в себе си думи като “качествено“ за живот и “репресии при соца“. Виж, за свободията, в която се превърна животът след 89 -та съм съгласна.
Та, моето семейство, близки и приятели никога не са били репресирани по никакъв начин. Живеехме съвсем нормално, имахме всичко необходимо, не съм била презадоволена, но не съм била и лишавана от нищо. Израстнах в лекарско семейство, единия хуманен, другия ветеринарен. Имахме и жилище, и кола, имах си две села, имах страхотно детство! Отидох да уча където пожелах, в друг град, без проблеми, там имах още по-прекрасни моменти и юношество. Единственият спомен за репресия, който имам е този, че на Великден не можехме да отидем на черква...
Опашките ги помня, но след 89та, тогава лично аз съм се редила, и то бременна, още помня дължината на една за козунак /пак Великден, но ми е любимия Църковен празник/.
В доста аспекти не ми допада това, в което се превърна живота като цяло след 89та, именно заради свободията. Заради беззаконието, заради престъпността, срещу която никой не взима никакви мерки, заради безнаказаността на всевъзможни отрепки независимо от етнос и възраст, които убиват самотните възрастни хора по селата за 5 лева или “шише ракия“, след което стоят 10 или по-малко години в изправително училище и отново са навън да убиват, заради такива и подобни индивиди, които всекидневно и ежечасно сядат зад волана дрогирани и пияни, защото знаят, че ако случайно ги спрат могат да откажат тест, и след два дни отново да са зад волана, убивайки нечии деца, майки, съпрузи....заради политическата и не само “импотентност“ на всякакви  “управници“, директори, служители, окопали се с години на места, на които освен личен просперитет всичко човешко иначе им е чуждо, хора, които станаха милионери за сметка на все повече обедняващия “нароД“, заради колпса в здравната система и търговията, която се върти в болниците, принизявайки тази иначе страхотна професия до ниво квартална бакалия, умиращите хора в линейките и пред болниците, липсата на кадри в провинцията, “работещите“ такива на по 86 години, защото няма кой друг.....още мога да изреждам, но няма смисъл.
От друга страна сега има много повече възможности за младите хора и тяхното развитие, не само относно нови технологии, професии, доходи, специалности, но и възможност за пътувания, обучение в чужбина, с една дума - има избор. Какъвто преди години нямаше за доста неща, просто си вървяхме в коловоза, начертан от Партията.
Много мога да пиша, но ще е досадно, затова и казах, че думата “качествено“, поне за мен, има не две, а 22 страни, зависи от това в кой аспект и за кой момент на около 50 годишния ми досегашен живот я съпоставя.

Хора, това, че вие лично или семействата ви не сте били репресирани, не е аргумент в подкрепа на режима или оневиняващо го обстоятелство. Изобщо не следва да се коментира. Систематични проблеми и репресии е имало. Все едно някой дрогиран да ви убие утре на пътя и аз да кажа “Ами аз пък си взех влака и съм си добре.” 

И в Третия Райх, и по времето на робовладелския строй в Щатите, и в Испания на Франко, и в момента в Саудитска Арабия и Иран има адски много нерепресирани хора. Някои поради близост с управляващите върхушки, други защото не са интересни за режима. 

Това не означава, че тези режими са окей. Самата идеология и наличието на каквито и да било репресии са достатъчни, за да ги дискредитират завинаги, и никакъв икономически комфорт не може да ги оневини. В Саудитска Арабия се къпят в пари и банани, но какво го грее човека, дето го нарязаха на парчета в посолството.

Също е несериозно да се сравнява сегашната корумпираност, некомпетентност и обща посредственост на политическия елит с някогашните политики на целенасочено изтребление.

Хора, това, че не разбирате написан текст или го интерпретирате по ваше усмотрение не е аргумент в защита на теза или “означаване“ на нещо. Да не говорим колко е “сериозно“.
Пиша личната си гледна точка, с която нито оспорвам тази на останалите, нито твърдя, че тя “означава“ нещо, нито пък заради нея бих интерпретирала другите мнения по начин, сходен с личните ми разбирания за същите.
Да не говорим за “подкрепа“ или “оневиняване“ - думи и неща, които нито съм споменала, нито съм си помислила да направя.

А иначе най-обичам някой да ми казва какво НЕ трябва да коментирам, в обществен форум, по темата на темата, без да изпадам в лични квалификации на останалите.

Merri_An, изобщо не визирах твоето мнение, мисля, че дори не го беше публикувала, когато започнах да пиша моето. Позицията ти е много балансирана. По-нагоре имаше разни разсъждения за бананите на други потребители.

Социализма свърши 1989 г., но така като гледам, и с капитализма се приключи тогава.

В момента всички ни тресе умопомрачителен консумеризъм. Професиите, които преобладават са тип услуги като “маркетинг” и подобни измишльотини продаващи боклуци, които не ни трябват, а са вредни за природата и животните. Надпреварата е кой повече апартаменти да си купи или на колко ваканцийки да отиде, да разпусне от “стреса” от гореизброените “професии”.

В западна Европа социалната система е създадена и заради страха от “комунистическите идеи”. Пита ли са ме много пъти наистина ли всички е трябвало да работят? Включая омъжените жени, които на запад е трябвало да се издържат от мъжете си. Аборт, развод, образование и медицинско обслужване на достъпно и прилично ниво - неща, за които все още се борят в някои страни. Да, сега изборът е по голям, но хората какво правят с него? Единственият работещ модел за мен е в Скандинавия и о, изненада, дефинират го като социална демокрация. А според мен е много хубава комбинация от двата тестувани варианта на политически строй.

40 минути преди твоето го написах, предположих, че е към мен, пък именно - опитвам се да съм балансирана именно защото съм съвсем наясно с оня строй, онова минало, онзи начин на живот и т.н., и знам, че е чувствителна тема за много хора. Както и съм наясно, че това, че аз не съм “пострадала“ /както и семейството ми/ от режима съвсем не означава, че няма други, които са загубили....някои всичко.
Но много, наистина много ме боли от и заради всичко, което описах и което наблюдавам сега. Защото имам “удоволствието“ да го наблюдавам от първия ред и гледката вярвай ми, никак не е приятна.

Да, и това го има, не отричам. Обаче ги има и другите, "нормални" специалности и професии, човек може да избира, има достъп и може да стане какъвто пожелае (все пак според възможностите си, разбира се).

"Онова време" е било особено ожесточено от края на 40-те и 50-те години. Тук едва ли си спомняме, дори не сме били родени. 60-те и 70-те е имало свеж полъх, без това да означава свобода на мнение и възможност за пътуване. 80-те бяха предвестник на новото.
Идеологии, лозунги, развит социализъм, партийната линия...едва ли някой ги е възприемал насериозно. Аз лично си имах щит, дори не ме достигаха тези бози.
Та, ако се абстрахираме от това, животът беше прост и лесен. И моралните ценности бяха други.
Но, дълга и сложна тема. Винаги ще има силно убедени противници. Особено ако не са живяли по "онова време".

Огромният процент "непроизводителни" професии се дължи на това, че в днешно време малък процент от хората могат да произведат всичко материално, което ни е нужно. Но после, в съответствие с Пирамидата на Маслоу на тези хора им изникват други нужди от непроизводствената сфера и се появява кой да им даде тези услуги. Точно затова над половината от БВП се дължи на услугите, а не на производството, а селското стопанство, по което мнозина ронят сълзи, дава заетост на 3 до 5 процента от трудовата сила. За повече просто няма работа.

Както е модерно да се казва - +100 за цялото мнение.

Прави ми (лошо) впечатление, че според много от хората, по-възрастни от мен с 20 и повече години, работа, при която не се призвежда нищо материално, не е истинска работа. Явно е останало от онова време с многото (ненужни) заводи.