Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

С машина беше по-безопасно. С това малкото при счупване на буркана можеше да се срежеш зверски.

Малко да сменя темата. Тези помните ли? Много удачно подбрани типажи бяха и много се харесваха на малки и големи.

Ние имахме скоби за буркани. Спомням си по време на едно море как обикаляхме в жегите с миризливия взет на заем за морето Москвич да търсим някаква барака, че да купим скоби нейде от Черноморец за нас и родата.
Със скобите месните консерви не "бомбираха". И сега ги ползвам за маринованите краставички, нищо че са ръждясали.
Швепсът беше много вкусен, любимото ми безалкохолно. А бутилката с Кола беше изписана с Кока Кола на кирилица.
В близката сладкарница продаваха разкошни бишкоти, слепени с крем.
Много обичах едни бонбони - представляваха топчета, нещо като царевични пръчки, потопени в шоколад.
Спомням си и че много обичах Оризон. Преди 10-тина години видях на морето и си купих, ама нямаше нищо общо.
Голям хит бяха дъвки "Турбо" и разменянето на картинките с коли от тях. Нищо не разбирах от колите, но гледах да съм в играта.
Сифонът за газирана вода и аз си го спомням и наистина имаше проблем с "патроните".

Обожавах "Синьо лято", "Летящият Чесмир", "Призраци в блока" и "Арабела". Чаках "Пинко Розовата пантера" по "Всяка неделя" и много се разочаровах, ако гостът "изяде" времето и не пуснат серийка. Някъде 88-89-та едни съседи имаха видео и гледахме "Том и Джери".

Аз явно имам някаква такава особеност - не помня сюжети на филми. Тия от детството ни мъжът ми ги помни с подробности, аз - нищичко освен заглавията, най-много някоя отделна сцена или реплика, или герой. А знам, че съм ги гледала.
Допускам неволно да съм ги гледала не съвсем внимателно обаче.
Но пък от руския "Тримата мускетари" помня песента, цялата, не само по някой куплет.

Имам ги все още, но като ръждясаха и трудно прокарвам стягащите пластини, а още по-трудно
ги вадя.
Иначе нямам нито един бомбаж с тях и ако не ми стигнат новите капачки, няма проблем да
поставя и ползвана.

Даже не ползвам затварачката - накисвам нови капачки в гореща вода и скобите вършат останалото. Наистина се слагат все по-трудно, но си струва.

Последните страници отидоха в “Снимки, спомени…”

Връщам се на българското отношение към държавата преди соца с един пътепис на Чилингиров от 1929г.

Нас не ни победиха неприятели: - победихме се самички ние. Победи ни нашият навик да пазим нашето от държавата, а държавното да прибираме за нас, моето си е мое, но и общото…

— Та това е добро, — прекъсвам го бързо аз от боязън да не ме спре пак. Старецът ме изгледа, наведе неволно глава и сякаш прошепна на себе си: — Добро е, но когато rледаш на държавното като на свое, когато трябва да го пазиш, а не когато искаш да го развалиш.

Почти се разплаках като видях машинката за затваряне на буркани. Стана ми мило. Едните ми баба и дядо, мир на праха им, правеха много зимнина. Даваха и на нас като бяхме там. Печени чушки, готов постен гювеч, едросмляна лютеница с моркови, освен люти чушки, домати в сос, кисели краставички. Бяха единствените, които си варяха лютениците на балкона. Всичко живо ги вареше в задния двор, на огън с дърва. По някое време купиха чушкопек. Баба точеше и юфка, която печеше на един огромен сач на огън в задния двор. После я топеше в огромен леген с вода и правеше баница, мям, мям. Правеше и компоти с плодове, които брата на дядо и жена му чинно пращаха. Компотите и бяха невероятни и с много малко захар. Правеше и мармалад от сливи и кайсии. Ненавиждах да правим мармалад от шипки. Първо ги берях на аязмото, после миене, варене, чакане 1 нощ, минаване през мулинета и после сито. Обожавах да ходя в Сливен да помагам на чинка да правим тархана. Тръгвах си е почти чувал. Това ни беше деликатес за закуска зимата. Там сушахме и плодове, но ставаха много сухи, не като купешките. Киснехме във вода преди да ги ползваме. Сушахме дюли, хинап, сливи, кайсии, грозде. Чинка правеше и пекмез (концентриран гроздов сок), както и варосана тиква в този пекмез.

Не свързвам бурканите със соца. Във Франция също доста консервират и даже празни буркани с капачки се продават на пазара.

Като дете ужасно ме беше страх от огромната тенджера под налягане, в която варяха мармалад и самите буркани и от отварянето на съдомиялна, в която миеха бурканите преди да ги пълнят. Парата, която излизаше ми гореше лицето. Цялата кухня ставаше като сауна и това на отворен прозорец.

А за торенето на зеленчуци - имаше си норми през 70те, но не като сегашните, може би. Преди това не знам. Приятелка на майка беше агроном в оранжерии и бяхме питали дали не мога да работя там през лятото. Не можело. Взимали на работа жени само след 43г. Правете си сметката какви химикали са ползвали!

Съседка работеше в птицекомбинат за бройлери. Антибиотици от излюпването в инкубатор до кланицата 40 дена по-късно.  

Приятелка на баба гледаше зеленчуци на село. Тореше. Брат и ползваше само животинска тор, но си живееше на село и гледаше животни, а тя ходеше да сади, полива и тори веднъж седмично. Лятото седеше на село и правеше зимнина. Носеше ни самардала и правехме мерудия със сол. Сега не я обичам.

Не виждам лошо в правенето на зимнина.

На тавана баба и дядо засяваха праз, лук, моркови. Пазеха там дюли и мушмули. Обожавам мушмули, но тук само веднъж намерих.

В мазето правеха уникално кисело зеле. Липсва ми. Ходехме с дядо да го преточваме.

Тук правя само кимчи и не всяка година. Децата ми не обичат кисело зеле, а и тукашното е твърдо и не може да се ферментира зелката цяла, а само нарязана.

А за пенсиите дето били високи преди соца  - много малко хора са доживявали до пенсия. Средната продължителност на живота е била доста по ниска от днешните 70 и над 80г в развитите държави. 1921-1925 г. средната продължителност на живота в България е била 44,64 г  Хората са започвали да работят на много по-ниска възраст - фабрични работници на 12, 14 или 15г, учители на 17 или 18г. Съответно са се пенсионирали с 19, 20 или 30 годишен стаж на 40 или 50г и са живеели средно по още 2, 3 или 5 години. 20г стаж към 5г пенсия са 4:1. Сега е към 2:1.

https://glasove.com/kino/pensionnoto-osigurqvane-v-bylgariq-predi-1944-g

А за цената на агнешкото в ресторант преди 9ти - търсене и предлагане. В България е имало около 20 милиона овце лятото за население под 6 или 7 милиона. Гледането на овце е трудоемко, но не е изисквало допълнително хранене и съответно инвестиция в зърно. Местели са ги от Беломорието към Балкана лятото. Работна ръка е имало. Затова и овчето месо е било евтино и не само за пенсионерите. След затварянето на границите е унищожен поминъка на каракачаните и България тръгва да се индустриализира.

Това за чистата храна през соца са митове. Няма как да наблъскаш стотици или хиляди животни на едно място и да минеш без антибиотици. А относно растителната защита е факт, че много от препаратите използвани широко тогава са забранени за ползване отдавна.

Как в Царска България българите крадели от държавата,като тогава почти всичко е било частна собственост?! Като пишете "опорки",поне влагайте малко логика!

През 80-те години бях на селскостопанска бригада,демек ангария,(робски труд). Та там половината от бурканите,които пълнехме с домати,краставички и други зеленчуци,получаваха бомбаж. Но на никой не му пукаше и се изнасяха за Близкия изток и ГДР. Както научих по-късно,арабите и гедерейците са връщали бурканите с бомбажа и българската държава е плащала големи суми неустойки. Посочете ми в Царска България да е ставал такъв нонсенс?!

любимите ми.

Иначе за нищо на света не бих искала да се връщам в онова време.

Такива бутилки с топче и високи буркани е имало по времето на моите родители. Виждала съм при баба, но не се ползваха вече.

Сигурно е било така, но тогавашната "Родопа" изкупуваше живи животни от частни стопани, които не бяха третирани с антибиотици и хранени със смески, от които за броени дни да качват нужните килограми.
Това, че препаратите от време оно са забранени, не гарантира, че следващите /та и днешните/ са по безопасни за хората. Помня препарати за колорадски бръмбар. Едната година карантината беше 24 часа, следващата година нов препарат /по ефективен/ - карантина седмица, следващия беше с месечна карантина. Мисълта ми е, че стават все по отровни.
"Чистотата" на продуктите от миналото идва от това, че нямаше толкова химия, не беше измислена, да не говорим, че фирата беше много, но не се отчиташе. Днес разточителството е недопустимо.

Бурканите:
Първите два имаха гумени уплътнители и метални скоби. Не знам как са се ползвали. Днес ги ползвам за кафе и храна на котарака, ориз и др. Третия сте го коментирали, но затварачката беше "чудо на механиката" /показаните са новата версия/. Имаше тежка метална част /форма/, която се слагаше върху капачката и с винт /винтова преса/ се притискаше, докато капачката се огъне и прилепне. Спукването на буркана не беше изключено.

А сега животните ги гледат по 3 в стая и се разхождат волно по цял ден? :rofl
Хора без критично мислене е имало и тогава, и сега. Вярват на написаното на етикетите и понеже тогава никой не беше длъжен да посочи добавките (ужасните Е-та), стигат до извода, че само при демокрацията има добавки.
Истина е, че за нитратите се заговори след Чернобил, за да отклонят вниманието или прехвърлят вината за последващите здравословни проблеми.

Хората са правили месо и месни продукти от соя още преди стотина години. Има един разказ от 30-те години на миналия век "Соя" на Светослав Минков...