- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
Хлябът свършваше. Трябваше да отидеш като докарат. Когато се преместихме в новия тогава квартал Младост имаше само един магазин и докарваха хляб сутрин - докъдето стигне. Затова жените излизаха в работно време и купуваха хляб от хлебарницата на Иван Асен. Обаче даваха по един. И после го носиш като се връщаш от работа.
Ето какво мислят някои автори за Маркс в исторически контекст.
Комунистическите революции никога не са поглъщали водещите индустриални сили като Великобритания, Франция и САЩ, а диктатурата на пролетариата беше изпратена на бунището на историята.
Скрит текст:
Когато хората възприеха марксистката диагноза, те съответно промениха поведението си. Капиталистите в страни като Великобритания и Франция се стремяха да подобрят съдбата на работниците, да укрепят националното им съзнание и да ги интегрират в политическата система. Следователно, когато работниците започнаха да гласуват на избори и лейбъристите спечелиха властта в една след друга страна, капиталистите все още можеха да спят спокойно в леглата си. В резултат на това предсказанията на Маркс не се сбъднаха. В средата на деветнадесети век Карл Маркс стига до блестящи икономически прозрения. Въз основа на тези прозрения той прогнозира все по-ожесточен конфликт между пролетариата и капиталистите, завършващ с неизбежната победа на първия и краха на капитализма система.
Маркс беше убеден, че революцията ще започне в страните, които оглавиха индустриалната революция - като Великобритания, Франция и САЩ - и ще се разпространи в останалия свят
Маркс забрави, че капиталистите обаче могат да четат. Първоначално шепа последователи приеха Маркс насериозно и прочетоха писанията му, тъй като тези социалистически запалянковци спечелиха привърженици и власт, капиталистите се разтревожиха. Те също започнаха да преглеждат Das Kapital, пригажда си много от инструментите и прозренията на марксисткия анализ. През 20-ти век всички - от улични бездомници до президенти, прегърнаха марксисткия подход към икономиката и историята. Дори твърдите капиталисти, които яростно се съпротивляваха на марксистката прогноза, все още използваха марксистката диагноза. Когато ЦРУ анализира ситуацията във Виетнам или Чили през 1960 г., то разделя обществото на класи. Когато Никсън или Тачър поглеждаха земното кълбо, те се питаха кой контролира жизненоважните средства за производство. От 1989 г. до 1991 г. Джордж Буш ръководи падането на Империята на злото на комунизма, само за да бъде победен на изборите през 1992 г. от Бил Клинтън. Печелившата предизборна стратегия на Клинтън беше обобщена в мотото: „Това е икономиката, глупако“. Маркс не би могъл да го каже по-добре.
Маркс беше убеден, че революцията ще започне в страните, които оглавиха индустриалната революция - като Великобритания, Франция и САЩ - и ще се разпространи в останалия свят
Маркс забрави, че капиталистите обаче могат да четат. Първоначално шепа последователи приеха Маркс насериозно и прочетоха писанията му, тъй като тези социалистически запалянковци спечелиха привърженици и власт, капиталистите се разтревожиха. Те също започнаха да преглеждат Das Kapital, пригажда си много от инструментите и прозренията на марксисткия анализ. През 20-ти век всички - от улични бездомници до президенти, прегърнаха марксисткия подход към икономиката и историята. Дори твърдите капиталисти, които яростно се съпротивляваха на марксистката прогноза, все още използваха марксистката диагноза. Когато ЦРУ анализира ситуацията във Виетнам или Чили през 1960 г., то разделя обществото на класи. Когато Никсън или Тачър поглеждаха земното кълбо, те се питаха кой контролира жизненоважните средства за производство. От 1989 г. до 1991 г. Джордж Буш ръководи падането на Империята на злото на комунизма, само за да бъде победен на изборите през 1992 г. от Бил Клинтън. Печелившата предизборна стратегия на Клинтън беше обобщена в мотото: „Това е икономиката, глупако“. Маркс не би могъл да го каже по-добре.
Комунистическите революции никога не са поглъщали водещите индустриални сили като Великобритания, Франция и САЩ, а диктатурата на пролетариата беше изпратена на бунището на историята.
Скрит текст:
Това е парадоксът на историческото познание. Знанието, което не променя поведението, е безполезно. Но знанието, което променя поведението, бързо губи своята релевантност. Колкото повече данни имаме и колкото по-добре разбираме историята, толкова по-бързо историята променя курса си и толкова по-бързо знанията ни остаряват. Преди векове човешкото познание се е увеличавало бавно, така че политиката и икономиката също са се променяли с бавни темпове. Днес познанията ни се увеличават с главоломна скорост и теоретично трябва да разбираме света все по-добре и по-добре. Но се случва точно обратното. Нашите новооткрити знания водят до по-бързи икономически, социални и политически промени; в опит да разберем какво се случва, ние ускоряваме натрупването на знания, което води само до по-бързи и по-големи сътресения. Следователно ние сме все по-малко способни да осмислим настоящето или да прогнозираме бъдещето. В 1016 е било относително лесно да се предскаже как ще изглежда Европа през 1050 г. Разбира се, династии може да паднат, неизвестни нападатели може да нахлуят и природни бедствия може да връхлетят; но беше ясно, че през 1050 г. Европа все още ще бъде управлявана от крале и свещеници, че ще бъде земеделско общество, че повечето от жителите й ще бъдат селяни и че ще продължи да страда много от глад, епидемия и войни . За разлика от това през 2016 г. нямаме представа как ще изглежда Европа през 2050 г. Не можем да кажем каква политическа система ще има, как ще бъде структуриран нейният пазар на труда или дори какви тела ще притежават нейните жители, Homo Deus, Yuval Noah Harari, Google translate
През осемдесетте белият хляб беше 0,48 лв, а "Добруджа" - 0,36 лв. За типовия не помня, защото не купувахме такъв. Точно до нас имаше хлебарница, докарваха хляба с големите каси през нощта или много рано сутринта, като тръгвахме на училище стояха там, и чакаха магазина да отвори и да ги приберат. Миришеше на топъл и пресен хляб. В същото време продавачките имаха нареждане, първо да продават вчерашния хляб, и чак като свърши да дават от топлия. Та дори и там трябваше да имаш "връзки", за да ти дадат от днешния хляб. Ръчен хляб съм яла само в провинцията, около нас не знам да са продавали. Иначе закуските си бяха разнообразни - банички, понички с мармалад, кремки, пирожки, милинки, сиренки, виенски и козуначени кифли, кифли с мармалад, макови кифли... Това са ми личните спомени от интервала 1980-1989, когато ангажимента за хляба у дома беше мой, а рестото оставаше за мен - 0.16 лв на ден, йе 
(Оставяха ми един лев, купувах един бял и един "Добруджа").
(Оставяха ми един лев, купувах един бял и един "Добруджа"). 
Дори сега вкъщи важи "комунистическото" правило да се изяжда първо вчерашния хляб, ако е останал.
А всъщност кое е вярното, хлябът в магазините не е стигал за деня или напротив, оставал е твърде много, че да се продава и на следващия ден?
Типовият беше 26ст. през 80те.
Образованието и здравеопазването. Но не и цветните телевизори.
А всъщност кое е вярното, хлябът в магазините не е стигал за деня или напротив, оставал е твърде много, че да се продава и на следващия ден?
Типовият беше 26ст. през 80те.
Цитат
Наистина евтин е бил транспортът, особено градският. И още няколко неща, ама сега не се сещам.
А всъщност кое е вярното, хлябът в магазините не е стигал за деня или напротив, оставал е твърде много, че да се продава и на следващия ден?
Типовият беше 26ст. през 80те.
Типовият беше 26ст. през 80те.
И на мен ми е интересно да узная отговора на този въпрос – защо при целият този дефицит,имаше стари храни и стоки?
Нямам представа, възможно е да е било различно в различните райони. В хлебарницата до нас винаги имаше хляб, а опашки се образуваха само в петък, защото хората купуваха за целия уикенд.
И в "Плод и зеленчук", и в бакалията - винаги имаше два вида стоки, по-заседяли и поизсъхнали за обикновените купувачи, по-свежи и пресни за "наши хора". Затова беше много важно да познаваш продавачките и да си в добри отношения с тях. В РЕП-а също - без "връзки" беше абсолютно невъзможно да си купиш PIF с играчка или нов брой на BURDA. Понякога и "Паралели" свършваше бързо, и трябваше да ти "запазят".
Заради работното време.🙂
Родителите ми работеха от 8 до 17ч. Хлебарницата - също. Но те работеха извън града, т.е., ако аз не сколасам да купя хляб, вечеряме юфка.
Заявките за хляб и мляко бяха на база дневните продажби, няма значение дали си продал пресен или стар хляб.
Помня колко се радвахме в махалата, когато сложиха хладилник в млекарницата.
Родителите ми работеха от 8 до 17ч. Хлебарницата - също. Но те работеха извън града, т.е., ако аз не сколасам да купя хляб, вечеряме юфка.
Заявките за хляб и мляко бяха на база дневните продажби, няма значение дали си продал пресен или стар хляб.
Помня колко се радвахме в махалата, когато сложиха хладилник в млекарницата.
Хлябът не е бил дефицитен, то това остана. Нямам спомен кога е свършвал през деня и кога е оставал, дали е бил вчерашен и пр. Аз купувах хляб, когато ме пратят, през другото време ходех в хлебарницата само за солети или "френска кифла" от 25 стотинки, сегашният кроасан. Ужасни опашки за хляб имаше само през 1990, но тогава имаше опашки за всичко - едно се появи, друго изчезне.
Преди това хляб е имало и вечер, а значи вероятно и на другия ден, защото си спомням, че една вечер в средата на 80-те крещяхме нещо под балкона на едно момче от махалата и то ни замеряше отгоре с глави кромид лук. Ние ги събрахме, аз дадох 15 стотинки, защото носех портмоне на врата, купихме половин хляб "Добруджа", тогава беше 30 един такъв хляб, а 40 - белият, и го изядохме с лука. Не помня по чия идея, не моя, аз само финансирах начинанието. Действието се развива привечер.
Възможно е в някои дни хлябът да е свършвал до вечерта, а в други да е оставал.
Преди това хляб е имало и вечер, а значи вероятно и на другия ден, защото си спомням, че една вечер в средата на 80-те крещяхме нещо под балкона на едно момче от махалата и то ни замеряше отгоре с глави кромид лук. Ние ги събрахме, аз дадох 15 стотинки, защото носех портмоне на врата, купихме половин хляб "Добруджа", тогава беше 30 един такъв хляб, а 40 - белият, и го изядохме с лука. Не помня по чия идея, не моя, аз само финансирах начинанието. Действието се развива привечер.
Възможно е в някои дни хлябът да е свършвал до вечерта, а в други да е оставал.
Аз си спомням, че само гастрономите работеха до 18 или 18.30 и в събота докъм 15ч. Всички по-малки магазини удряха кепенците по-рано.
На нашата уличка, срещу нас, имаше млекарница и до нея плод-зеленчук. Нямаха тоалетна, а в двора на нашата къща дядо ми беше запазил външната тоалетна. Продавачките се бяха сприятелили с леля ми и ползваха тоалетната в двора (пътната врата не се заключваше), а през обедната почивка идваха да си чукат моабет с нея (тя беше в майчинство, после се инвалидизира). Когато реституираха магазините, собствениците явно ги бяха оферирали под наем с тоалетната, защото на няколко пъти някакви хора си влизаха най-спокойно в двора ни, даже един държа сметка на майка ми защо нямало хартия. Започнахме да заключваме и пак звъняха разни навлеци, така че баща ми й видя сметката.
На нашата уличка, срещу нас, имаше млекарница и до нея плод-зеленчук. Нямаха тоалетна, а в двора на нашата къща дядо ми беше запазил външната тоалетна. Продавачките се бяха сприятелили с леля ми и ползваха тоалетната в двора (пътната врата не се заключваше), а през обедната почивка идваха да си чукат моабет с нея (тя беше в майчинство, после се инвалидизира). Когато реституираха магазините, собствениците явно ги бяха оферирали под наем с тоалетната, защото на няколко пъти някакви хора си влизаха най-спокойно в двора ни, даже един държа сметка на майка ми защо нямало хартия. Започнахме да заключваме и пак звъняха разни навлеци, така че баща ми й видя сметката.
Предполагам, че е имало много от едно нещо и дефицит на всичко останало.
А и в София се живееше по друг начин. Докарваха хляб всеки ден. В едно село бяха ме командировали лятото, хлябът не стигаше, всеки имаше брашно да меси. Май на два дена-три го докарваха.
А и в София се живееше по друг начин. Докарваха хляб всеки ден. В едно село бяха ме командировали лятото, хлябът не стигаше, всеки имаше брашно да меси. Май на два дена-три го докарваха.
Кое село? В Сапарева баня, на главната, имаше хлебарница, сега я няма. Винаги, ВИНАГИ когато съм минавал е имало топъл ръчен хляб. Е, не съм минавал прекалено често все пак, не живеех там. По пътеката към лагерите на Паничище изяждахме голяма част от хляба. А го купувахме там, уж за да не го носим от София.
Помня, че имаше сладкарница срещу хлебарницата, в която местните по всяко време на деня пиеха бира. Без хляб
