Балансът между кариера и брак

Ми майка им, кой - докато аз правех "кариера". И не съм я гледал лошо като каже дай пари. Включвал съм се и в гледането колкото умея, пък като тръгнаха на ясла вече, да не казвам че и повече аз ги гледам в къщи.
Между другото, нейната кариера не е пострадала толкова. 2 деца по 2 години майчинство, това са 4 години пък тя "прави кариера" вече от над 15. Нейни колежки, които ги повишиха докато тя беше майчинство, после пък те излязоха майчинство и тя като се върна повишиха пък след това нея.
Нарочно слагам кариера в кавички, защото и двамата работим в офиси в големи фирми, които са бюрократични и безлични - макар да си има повишения и нива на позициите, трудно бих го нарекъл призвание на животите ни. Ходим там, трудим се, растем в нивата с годините, изкарваме добри пари, и това е - ако излезе нещо друго по-добро, бихме го сменили другата седмица (както и работодателя нас).

lilyworld,
на всичките ми познати лекарки бабите и дядовците им изгледаха децата. После, разбира се, съжаляват за изпуснатото време (споделят тези, с които сме по-близки). Но те са доста по-старо поколение. Повечето родиха още по време на редовното следване. 30 години не е късно, разбира се. Между 30 и 35 е масовата възраст за първо раждане на образованите жени в България в момента по статистически данни.
Хобитата са по-лесни и от работата - прекъсваш, после почваш пак, изобщо животът не е една права линия, от която не са възможни никакви отклонения. По-скоро е синусоида на пунктир
Успех ти пожелавам и щастливи пациенти.

Сърдечно благодаря, Параход 😊
Така е, животът не е синусоида, въпреки че на мен така ми се иска да бъде, защото аз обичам всичко да планирам и нещата да ми се получават. Разбира се няма как това винаги да се случва.
Аз на нашите от сега знам, че няма да мога да разчитам по ред причини. Масово е, че сега хората раждат на 30+, но аз не бих искала това за себе си (чисто и от физиологична гледна точка и разбиране за живота). Но нещата не винаги се случват както ги планираме.

Параход, за деквалификация не мога да кажа, макар, че има отдели във фирмата, в която работя, които са толкова високо технологични, че буквално за месеци има големи промени. Извън тях обаче, около мен виждам, че жените много често след майчинството си остават на половин ден или поне на непълно работно време, за да отделят повече време на деата си. Правят го и жени на ниски ръководни позиции, даже фирмата се опитва видимо да ги поощрява. Какво става обаче реално - тези жени стоят на това ниво, което са постигнали допреди раждането и повече не помръдват оттам. Издигналите се го правят ако/когато отново започнат да отделят повече време на работата си. Та често не е проблема в отсъствието за 1 или 2г, а във вниманието, старанието, отдадеността и времето след това.

Конкретен пример: масово жените с деца на до около 8г просто не са авейлъбъл вечер (има особености с училища и детски градини, да не навлизам в детайли). Средно след 16:00 часа вече няма откриване. Също и често сутрин преди 9. Да, но особено когато имаш да водиш по-важни разговори с шефове, техните календари през целия ден са заети, защото това са стандартните срещи. При нас редовно от 9 докъм 16 са стандартни разговори, на които същите тези шефове се изисква да присъстват. Съответно остава времето след това и преди това и ако имаш важна тема за дискутиране, срещите са или сутрин в 07:30, или вечер след 17:30-18. Т ова е ситуацията в бранша ни и не става дума за един или два отдела, а масово. Е, как да се издигне жена/мъж, ако не е готов/а да работи и в тези часове и ако не е флексибъл да може днес да е на линия в 8, утре в 18, ми неговото/нейното име никога няма да се вижда в срещите, а гласът му/й никога няма да се чуе... Уточнявам, че не говорим за това да работиш 10 часа всеки ден, а да работиш и извън часовете на работните пчелички. Никой не те спира да почваш в 10 сутрин, но тогава да си свободен до 19 (8 работни часа + един час почивка). Също никой нищо няма да каже да отидеш на лекар в 2 следобед и да дойдеш отново в 5, или да приключиш в 14:00 за деня или да напазаруваш по обед, ако ще и 1,5 часа да са...  Всички тези неща са ок. Но да искаш да се издигаш и да можеш винаги и всеки ден само от 8-9 до 16-17 да работиш, неотчитайки азиатските и американските часове на работа, защото точно в някакви определени часове искаш да ти е свободно, просто не става.

Поне не във всички браншове, в някои може и да е възможно.

Горното е напълно независимо от пола.

И аз ги отгледах на график, имах време за всичко, даже за съвместявах с друга работа. От 6-7 години обаче минах на 8 часа, с почивки събота, неделя, празници и пр. Не ми е пострадала клиничната практика, просто не съм в болница и работя вече за кариерата си, както и тя за мен.

Да, съгласна съм с всичко казано. Не 1-2 години физическо отсъствие са големият проблем, а смяната на фокуса, която настъпва за жената.
Моите наблюдения са, че това касае не толкова конкретните работни часове, колкото, наистина, внимание и отдаденост към професията преди и след. Просто за много жени тя минава на втори план и това е напълно естествено, биологично и както си щеш.

П.П. Деквалификация приемам в сферата на cutting-edge технологии, които се променят с месеци, всичко друго е поправимо.

Ма чеки малко, защо някой трябва д ае "авейлабъл" преди или след работно време. То затова има работно време, в което си "авейлабъл",а после е лично време. И дали имаш или нямаш деца, няма никакво значение, защото е извънработно време и никой не би трябвало да те търси тогава и да ти държи сметка какво правиш и що не си "авейлабъл"

Разбира се, че след работно време нищо не трябва, а е ако искаш и прецениш. Аз доколкото разбрах се имаше предвид, че можеш и да не си, но да не се надяваш да те повишават или да се развиваш кариерно. И е права.

Има овъртайм, а има и професии без работно време, както и такива с ненормиран работен ден.

Уж има работно време, ама не е така.
Преди 100 години почнах в голяма консултантска компания, американска. Още в първия ден чух подмятания, че най-бързият начин да си тръгнеш е ако си тръгваш преди шефа, както и че новодошлите трябвало да разберат, че работното време не свършва в 18 часа. Шефът ми беше свръх амбициозен, женен, без деца. Висеше по нощите до 2-3 часа, таргетите ни бяха неизпълними. Някъде на втория ден започна промиването на мозъци как ние сме като спешна помощ, клиентите ни поверяват бизнесите си, и ние сме като лекарите, не можем да си тръгнем по средата на операцията, защото е 6 часа. Съботите и неделите бяха посветени на тиймбилдинги - ходене из природата, състезания тип "бързи-смели-сръчни" (хукваш, скачайки в чувал, провираш се под пейката, предаваш щафеата, а, бе, ужас), рисуване с пръсти и други глупости, родени от изтерзания мозък на ейч ара.
Още помня как колежка се кри бременна до 5-тия месец. Накрая ѝ прилоша в 11 часа вечерта, мъжът ѝ дойде да я вземе и каза, че ако не си тръгне веднага, ще влезе с джипа си в сградата. Тя отиде страшно засрамена при шефа, за да му каже, че трябва да си тръгне, защото е бременна. И на следващия ден наистина си тръгна, по взаимно съгласие

Да си дойдем на думата.
Може ли сега да кажеш, след като ти реши да имаш деца и очевидно ги е родила жена, как точно изговорихте кой ще гледа децата? Като под гледане нямам предвид подкрепящото даване на пари, ами да седнете и наистина да проведете детайлен разговор кой ефективно ще отдели от времето си да гледа децата. Защото аз съм абсолютно сигурна, че разговор точно за ефективно гледане не се води никъде.

А има и такива с официално работно време (стандартно, 40 часа) като моята, където оувъртайм не се плаща. Никога не съм работила на място, където да ми плащат, че работя повече, или да ми дадат свободен ден. Нито съм работила за фирма, на която ѝ пука какъв е законът и колко може да се работи.

Ее, Нарциса, недей така. До човек е. Има мъже, които дори искат да си останат вкъщи. Ето един мой колега от тима за първото дете взе 2 месеца, за второто (чакат го лятото) възнамерява да вземе 6, жена му и тя. Редуват се. Работи на 80%. Беше разочарован, че не са го повишили и увеличението на заплатата му е малко.

Подозирам, че текучеството е било осезаемо, въпреки амбициите на шефа.

То поначало в американска компания е невъзможно да имаш нормално работно време, поне за кол-овете, щото ти когато си тръгваш, те тогава сядат на бюрото.

Ами като като има такива да се вържат...  Работното време е 8 часа/ 5 дни седмично. Всичко отгоре е доброволно и се заплаща /имаше някакви индекси как се плаща/ и никой няма как да иска да работиш извънредно без да плаща за това или д ате задължава, еле пък да те лишава от някакви придобивки, щото не искаш. Ама докато има будали, ще има и такива, които ги позлват. И това няма нищо общо с имането/нямането на деца. Трябва да си знаеш правата и задълженията. Навсякъде има длъжностни характеристики, трудов договор и подобни законови рамки. Не бъдете будали. Това не е "кариера". Това е робство в най-чист вид. И ако това е "кариера", мерси ти за кариерата...Ми ще си го направят на смени и пак ще е 8 часа.