gotemperor, То на теб кое ли не ти е смазващо. Чудя се как още си жива, с тез деца, с тез мъки.
Балансьорът затова е балансьор, за да не страда.
Балансьорът затова е балансьор, за да не страда.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
Мисля, че основнията проблем на мъжете във форума е че нямат идея от натоварването, което представлява гледането на бебе/малко дете.
Как да нямаме мацка, нали сме част от това.
А на жените във форума проблемът е, че като една мацка пусне тема, че мъжът и е 10 от 10 и им предстои брак, но на нея й се е@е с други, те казват - го фор ит.
Но като някоя мацка се оплаче, че мъжът й нещо й е накривил шапката, съветват - отрови му живота на този к@рвар.
И това са от теми от последните 10 дена.
Е много сме обективни, няма що.
gotemperor, То на теб кое ли не ти е смазващо. Чудя се как още си жива, с тез деца, с тез мъки.
Балансьорът затова е балансьор, за да не страда.
Балансьорът затова е балансьор, за да не страда.
Ти веднъж поне, ей така, за разнообразие, ще се включиш ли адекватно и конструктивно? Опитваш се нещо да кажеш, ама не успяваш. Ама пък си постоянна, признавам ти го.
gotemperor, То на теб кое ли не ти е смазващо. Чудя се как още си жива, с тез деца, с тез мъки.
Балансьорът затова е балансьор, за да не страда.
Балансьорът затова е балансьор, за да не страда.
Ти веднъж поне, ей така, за разнообразие, ще се включиш ли адекватно и конструктивно? Опитваш се нещо да кажеш, ама не успяваш. Ама пък си постоянна, признавам ти го.
Тя е най-адекватно включващата се жена. А твоите творения - само ги чета и се смея.
Хахаха, коментарът искрено ме развесели 😃 Има нещо вярно.
Как да нямаме мацка, нали сме част от това.
А на жените във форума проблемът е, че като една мацка пусне тема, че мъжът и е 10 от 10 и им предстои брак, но на нея й се е@е с други, те казват - го фор ит.
Но като някоя мацка се оплаче, че мъжът й нещо й е накривил шапката, съветват - отрови му живота на този к@рвар.
И това са от теми от последните 10 дена.
Е много сме обективни, няма що.
Мисля, че основнията проблем на мъжете във форума е че нямат идея от натоварването, което представлява гледането на бебе/малко дете.
Как да нямаме мацка, нали сме част от това.
А на жените във форума проблемът е, че като една мацка пусне тема, че мъжът и е 10 от 10 и им предстои брак, но на нея й се е@е с други, те казват - го фор ит.
Но като някоя мацка се оплаче, че мъжът й нещо й е накривил шапката, съветват - отрови му живота на този к@рвар.
И това са от теми от последните 10 дена.
Е много сме обективни, няма що.
Това, че когато жената е в къщи по майчинство трябва да е излизала къщата и да е сготвила тристепенно меню за пръв път го чух от свекърва ми, когато детето беше на няколко месеца, въобще не ми беше минавало през ума, нито на мен, нито на мъжа ми. Първата година майчинство вземах повече пари от заплатата си преди. След като държавата ми плаща да си гледам детето, а не мъжа, от къде накъде трябва да се чувствам слугиня. Ако съм на работа до 17-18 как ще е готова манджата в 16:30, а нали гледането на дете също е работа, която се заплаща до 2 години, поне в България. Добре, че и мъжа ми не е мислил като майка си, но нашето дете беше много чакано и желано и от двамата, три години се борехме за дете. Не че не съм имала време да сготвя, като мъничка Стефи беше кротко бебче, поспаливо, а беше и на смесено хранене, имах време и за филми и за книжки, но готвех, защото ми беше приятно да направя нещо вкусно за семейството ни, а не че се чувствах длъжна.
Чакай сега, Футболеро. Със съветите си да го остави, мисля правим услуга на мъжа. Освен ако тоз нещастен човек не е в състояние да си намери жена, на която не й се такова с други. 
Само в този случай за него е зле да "загуби" наличната.
За теб не знам, но аз не искам мъж, който едва понася да е с мен, защото иска други жени. За теб не би било проблем жена ти да има такива желания, тъй ли?
Само в този случай за него е зле да "загуби" наличната.За теб не знам, но аз не искам мъж, който едва понася да е с мен, защото иска други жени. За теб не би било проблем жена ти да има такива желания, тъй ли?
И все пак много жени по време на майчинство яко ги мързи и си намират оправдания нищо да не пипват. На мен познати са ми казвали, че предпочитат да си останат максимално време вкъщи, защото не им се работи или не им се остава на същата работа, но не им се търси друго. Същите тези естествено излязоха в болничен още в четвърти или пети месец на бременността и то без да имат основателна причина.
Та хубави неща си пишем тук, но моите наблюдения в реала са, че повечето майки далеч не са толкова всеотдайни и ангажирани.
Та хубави неща си пишем тук, но моите наблюдения в реала са, че повечето майки далеч не са толкова всеотдайни и ангажирани.
Най-трудното и скапващо през бебешкия период е неумолимото повторение на задачите. Кърми, уригвай, смени памперса, преоблечи, приспи, опитай се да спиш/да отидеш до тоалетна/да хапнеш нещо/да вдигнеш това-онова от пода/кърмиш, уригваш... ден и нощ, през 2-3 часа. Без начало и без край, абсолютна интелектуална скука и в пустинна самота. Излизаш от социума и се връщаш назад към някакво примитивно съществуване, по-близко до оцеляването. Неизмерно по-леко ми беше втория път, защото имах вече едно дете, което да говори човешки.
На някои май не им понася третата ракия.
На някои май не им понася третата ракия.
Зависи какво ти е детето (или как го научиш, не знам). За момента имам съвсем малък опит, но не мога да се оплача. В началото (първия месец) ми беше терсене, но бързо свикнах. Рутина си е, едно и също всеки ден, но ако бебето си има режим (както моето за момента, дано така и остане), можеш да имаш достатъчно свободно време. И говоря без да има налични баби наблизо, които да помагат постоянно. Аз сега дори ще записвам шофьорски курсове (живот и здраве), но и таткото е впрегнат да помага, когато се налага.
Бебета разни. Моето не можеше да бъде будно, да не се занимаваш с него и да стои спокойно (да не реве). Имаше период заспиваше (през деня) на ръце, но ако се опиташ да го поставиш на леглото, отваря очи и ревва пак. Затова спеше само в ръцете ми през деня. Нощем поне благоволяваше да ползва креватчето и спеше осем часа. Останалите 16 часа искаше непрекъснато внимание.
Но сега като порастна е толкова добродушно, весело и спокойно дете, никога не е кисело или сърдито. Направо разкош е сега.
Така че идват и добри времена.
Но сега като порастна е толкова добродушно, весело и спокойно дете, никога не е кисело или сърдито. Направо разкош е сега.
Така че идват и добри времена.
Моето пък беше обратното, Лори. Като бебе само спеше, цокаше и акаше, спеше сигурно по 16 часа на ден, през другото време си играеше кротко в кошарката или в шезлонг. Ауу ангелче.. и после като стана към 1,6 г до към 2,6 г направо стана някво ревящо тръшкащо мрънкащо същество. Вече се очовечи, де. Ама чак сега, след 3,6 г 
Моето пък беше обратното, Лори. Като бебе само спеше, цокаше и акаше, спеше сигурно по 16 часа на ден, през другото време си играеше кротко в кошарката или в шезлонг. Ауу ангелче.. и после като стана към 1,6 г до към 2,6 г направо стана някво ревящо тръшкащо мрънкащо същество. Вече се очовечи, де. Ама чак сега, след 3,6 г
И при нашия е така. От половин година някъде едвам го издържаме, при положение, че ни е дете и много си го обичаме. Бие ни, реве, тръшка се, само на неговото. Дано да се оправи скоро, че ни вдига във въздуха.
