Балансът между кариера и брак

Те и ситуациите на хора в една държава не са задължително съпоставими. Но не е в това въпросът, а че масово хората са си решили нещо и дори не са склонни да положат малко и елементарни усилия, за да разгледат нещата от друг ъгъл и да си кажат -аха, светът не се изчерпва с моя доста ограничен опит и мироглед, може би не е моето мнение най-правилното.

Това последното е най-дразнещото.

Някои си живеем нормален живот в България, а не в Булгаристан.

Да така е ,въпреки усилията на нашите политици да ни уморят,  вече 20 години.
Българите, сме много издръжлива нация, оцеляващи на всякакви условия и кризи, доказано във времето.

България е в ЕС от 2007. Преместването другаде, поне що се отнася до развитите икономики в Европа, не е абсолютно никакъв проблем.

Това не е вярно. В Бъргария гледането на деца е много по-евтино и лесно, отколкото в чужбина, но по-демографската криза си личи къде са децата в списъка от приоритети на българската жена.

Това е абсолютно грешно. Раждаемостта е съпоставима със средните стойности за континента и има много държави, които са много след България. Демографската криза идва основно от негативния механичен прираст.

https://www.statista.com/statistics/612074/fertility-rates-in-european-countries/

Раждаемостта намалява в Европа, Китай, Корея, Япония, части от Индия и Русия.
Много са факторите.

Снощи гледах ето това:
https://www.youtube.com/watch?v=OPXGeQ5ADfk&ab_channel=TheEconomist

Чак пък абсолютно грешно😀. Десето място по най- ниска раждаемост ми е Топ 10, за света. Пък и за Европа е от първите.


Между другото, съгласна съм с всичко написано от Мис W. Женският труд е систематично обезценяван, омаловажаван, до степен скоро само 17г пред студенти, ниско платени имигранти (ама де ги?) и роботи ще се навиват да отглеждат деца, Кото хем да е евтино, да не иска родителско свръх усилие, пък и да е качествено. Ама като му се подбива систематично приноса и значението, роботизация е решението🙂.

Има достатъчно материали на НСИ както и изследвания по темата. Потърси. Надълго и нашироко е обяснено защо негативният механичен прираст е най-големият проблем. Намирам го абсурдно да се твърди, че “децата не били приоритет на българската жена” при положение че, както казах, числата са сравними със средноевропейските. Може и на средностатистическата европейка да не ѝ е приоритет да гледа деца. Е, и?! Така тъпо и многознайски като се изкаже някой все се чудя той ли ще ѝ ги гледа децата като се родят, че си позволява да има мнение изобщо.

Надявам се, че имаш поне три деца. Иначе явно и на теб не ти е било приоритет.

Реално като се замисля с колко деца сме тук пишещите съфорумки, с малки изключения; тенденцията е ясна.

Постоянно гледам документални поредици и изследвания по темата за брака, кариерата, заплатите, равноправието на половете, образованието и демографските трендове, та ми е ясно, че нещата само ще се задълбочават..

От години чета из темите как детето не може да се отгледа спокойно поне 2-3 години, а се бърза да се дава на ясла, а след това на целодневна градина и занимални от първи клас.
 
Все по-малко часове и качествено време се прекарват между родители и дете. Средното е по половин час сутрин и 2 часа на вечер, които са заети и с други дейности и не са качествено врече.
Жал ми е като чета колко жени едвам издържат да го оставят на яслата за да се върнат на работата си, която и с тях, и без тях-  ще са все една заменима еденица.

Твърдо стоя зад избора на всяка жена да избира, но съм и за обучението на всяка жена/мъж, които да знаят с какво се заемат след като са решили, че ще имат дете.

Реалността не винаги е това, което са си представяли и дете отглеждането по 24 часа не може да се сравни с натоварването да си осем часа в офис, с парфюмчето:), роклята и токовете, пийваща си кафе и имащ пуш паузи, обедна почивка с фитнес или ресторант с колеги.

Ако си водех записки колко пъти съм чела, че нямат търпение да иде понеделника и децата да се пратят по институциите, че отивали на работа да си починат (това никога не съм знаела какво е), и че едвам издържали у дома, и ми става толкова болно за децата и за тези жени.

Кой колко деца има и дали изобщо да има такива, както и как ще ги отглежда, решава сам.

Аз лично съм на мнение, че все пак е по-добре човек да има само толкова деца, за колкото има ресурси - не само финансови, но и емоционални. Може да е едно, да са две, или пет, или нула. Не ме засяга и не мога да разбера защо хората си позволяват такива оценки.

Трите деца споменах, защото позитивният прираст е от раждаемост над 2.

Имам си две деца и? Това какво общо има със статистиката? Не си търся да се заяждам и издребнявам за механичния, физичния или психичния прираст в България. Използвам прости термини като раждаемост (изследванията оставям за професионалистите). Простите факти са лесно установими.

Честно казано, мога сигурно и пет деца да отгледам ама ако някой друг ги роди и отгледа до 3-годишна възраст.. начи недоспиването първата година и тоя бебешки пубертет втората година направо ми е*** мамата и си признавам, че нямах търпение да се върна на работа и да си почина, което "да си почина" означаваше да стоя на тишина и никой д ане ме дърпа през пет секунди щот не иска счупена солета. Аааа да, и да отида сама до тоалетната и да имам 30 мин да обядвам спокойно

Искрено съм се чудила, как на запад семействата имат по 4- 5 деца.
Като, се замисля , колко коства отглеждането на 2 тук, отново ще направя съпоставка и с доходите и със стандарта. Също и със социалните политики, в държавите  които подпомагат децата и майката. Тук и детски никога не съм взимала.

Не разбирам защо се оплаквате от личния си избор - Франция, Мранция и кой знае какво още. Както и какво точно се опитва да внуши Филомена на драгия читател, освен, че е силно дискриминирана…