Балансът между кариера и брак

Тоест, все пак предлагат друга позиция на майката, а не, че работодателя я отстранява.Тя сама решава да напусне.

Ако остане, спира си 'кариерното развитие', но все пак има работа. При това на същите условия.

Или пък имаш подкрепящ партньор, който участва активно в отглеждането на детето от самото начало, поделяте си грижите, поделяте си домакинската работа, поделяте си болничните - така и двамата отнасяте някаква тежест в работата, но жената е в много по-улеснена позиция, вместо изведнъж да се чувства срасната с печката, парцала и детето и искаща си всеки лев. А както видяхме по-назад в темата, има мъже, които смятат, че жената със собствените си спестявания не може да разполага свободно, какво остава с парите от заплатата на мъжа.

Изборът на жената не е и не трябва да бъде - или ражда и разчита на милостта на съпруга, или гони кариера и остава без деца. И точно това нищим тук - къде е балансът. Който е напълно възможен и не толкова сложен с любезното съдействие на мъжа. Който обаче трябва да оценява и това, че жената ражда, и да уважава това, че тя има и други възможности и амбиции.

Не разбрах въпроса, но може би, защото сега ставам и сядам да ви изчета с кафето.

Ако изкарва пари, чувства се добре и иска да си гледа детето така- защо не. Но надали.
И майка ми все ми казваше да не се съсипвам с чуждите деца по цял ден и да си намрея работа извън дома, но това не се случи тогава, нали?

Учавствам в група, от началото, на пандемията, в група за учители напускащи професията учител и възпитател от ясли до гимназия. Всеки ден се пускат питания и се похвалват, че са напуснали или напускат от днес.
Тъжно, но факт.
Отделно облекчават за учащи се за учители да могат да покриват заместванията и все по-неквалифицирани кадри са в у-щната система, а учителите се преориентират към по-лесна работа от вкъщи и без хиляди изисквания и вземащи много време ежедневни отчети пред всеки родител/ община/ съвет/админ.

От началото на пандемията е масов exit от професията и въпреки реформите да се подобрят условията за родителите и намалят таксите в ранното детско образование, над 80% от работещите в ясли/ градини/ занимални напускат до година.

По статистика да си работник в тази сфера, заплатата ти е на нивото на МРЗ.
Трите години колеж образование за учител в ясла/градина е образованието, което ще ти носи най-малко доходи, много стрес и никаква възвращаемост на инсвестицията и затова никой не иска да работи или учи това вече. И защо да го прави?!

Къде по-лесно е да си сервитьорка някъде и да вземаш бакшиши и да си свободен след работа, а не да подготвяш половин вечер домашни, уроци и материали за следващия ден или през ваканциите да си по семинари и обучения, задължителни за да работиш, които са определени часове всяка година.

https://www.youtube.com/watch?v=wgoaujmDQvI&ab_channel=CBCNews%3ATheNational

Над 40% от домашните childminders/ daycare providers затвориха заради правилата в пандемията и не отвориха въобще, а след въвеждането на още правила и на безплатна почти субсидия (или 10$ на ден за родителите градина) затвориха още 30%, точно когато достъпността за родителите стана достъпна. И както все нямаше мкеста, сега е някакъв ужас за място, навсякъде. Не само в мегаполисите.

Понеже се занимавах цяла година с ресърч и като консултант в последната година, точно това объсждахме на всяка оперативка. Нещата са все по-зле и няма кой да гледа/ обучава децата, и мйаките и бащите трябва да си гледат децата, балансирайки работа от вкъщи и малки деца у дома.

Тоест, стигаме до въпроса с опита.
При същите условия през крив макарон.
Казах ти, ти в ролята си на работодател дали би ме "спонсорирала"?

Пак ти казвам закона е над работодателя. Спонсори или не, да си четат кодекса на труда. Заплатата няма как да я намалят без съгласие на служителя.

А аз те попитах ти ако си работодател би ли ми плащала, за нещо което не върша?
И пробвала ли си да съдиш голяма компания?

Иначе приказките ти за върховенството на закона звучат много добре, за огромно съжаление не са верни. Личи че и там нямаш опит.

За каква област говориш, Титина? Какви са тези невиждани таланти, че хората освен с тях не искат да работят с друг?
В моята фирма са 1000+ човека. Проджект мениджмънт са към 20. Проектите им са от рода на - някой отдел внедрява система, някой променя някой процес, някой мигрира дейност от един офис в друг - такива неща за по 3-6 месеца. Не изстрелват ракета за Марс. Тези 20 души са взаимнозаменяеми. Една ако е майчинство, друга ще поеме - после първата като се върне ще поеме следващи проекти.
В другите отдели са по 100, 200 човека примерно - те са също взаимнозаменями. На всяка, излязла в майчинство, другите служители си поемат задачите, после тя като се върне си поема пък на някой друг, който тогава е напуснал.

Сега, СЕО-то на Гугъл, Тесла, или Майкрософт ако излезе 2 години, няма как лесно да го заменят - въпреки че си има заместник. И не съм чул някой от тях да е излязъл бащинство с години наред, че да си гледа децата. Тези СЕО-та, които са жени, си имат пари за бавачки - останалите на практика колелца в машината. Единици са тези, които са незаменяеми (гробището е пълно с незаменяеми хора, както казват - пък светът не е свършил).

Никъде не съм казала невиждани таланти. Като клиент всеки си избира някого, чийто стил на работа познава.
Да кажем, ако съм клиент, никой не би ме накарал да работя с теб. А фирмата между теб ката служител ( както се разбира заменяем), ще предпочете клиента, от който идват парите.
С малката подробност, че проджект мениджърите се одобряват от клиента. Не става така с поемане, независимо как изглежда от страни.
Мога да дам пример с две области, в които имам преки наблюдения ( на всичко отгоре съм виждала как клиента по средата на проекта не харесва не само проджект мениджъра, но и директора, и изпълнителя се наложи да ги смени ( и в крайна сметка отидоха в друга компания) - едната е топ 5 от ЕПС компании, другата една от аутсорсинг компаниите в страната.

Това за замяната го забравете. Истина е, че няма незаменими хора. Независимо колко високо в ейрархията си.

Следя темата с интерес и съжалявам, ако се намесвам рязко, но мисля, че ще бъдат полезна информация две изследвания.

1. Проучвания на Международната трудова организация (и не само) сочат, че бракът се отразява различно на мъжете и жените в работата, като стимулира работодателите да наемат повече женени, отколкото необвързани мъже (предполага се, че е заради впечатлението на отговорност и зрялост, което оставят,  както спомена в един коментар и rf22), и по-малко омъжени, отколкото необвързани жени (предполага се, че е заради изгледа да излязат в майчинство и грижите по децата после). Има много статии относно двете явления - наричат се "ощетяването за майчинство" и "бонусът за бащинство".
2. Проучване на Станфорд от 2001 и 2002 година сочи, че мъжете са шест пъти по-склонни да се разведат с жена си след диагноза за рак, множествена склероза или друго тежко заболяване, отколкото жените в същата ситуация.

Храна за размисъл.

PS. Мисля, че хората с желание напредват на работата повече от хората без желание, а хората, отсъствали от работа по каквато и да било причина с години или даже само месеци, назадват. Тази част би трябвало да е очевидна и без изследвания

Много ми е интересно как компанията, в която кандидатстваме има информация за семейния статус?
Най-големият проблем е по-ниското заплащане на жените. А техните отговорности не са само за децата, после идват и тези за родителите.

Което съм видяла в големите компании, за по-високите длъжности - проверяват дори и профилите в социалните мрежи.

За почти всички длъжности в социалната, политическа, правна и образователна система, проверяват всички социални мрежи. Това ми го казаха колеги още първата  година на работа в страната. А в някои професии даже не им е пзоволено да имат соц. мрежи, като на приятелката ми местен адвокат и другата консулт-юрист в правителствена организация.

 Много им беше любопитно всичко, а нямаха никаква информация и си ми го казаха в лицето, че съм некооперативен колега заради това, че съм сдържана, не примирам от кеф да ходим на обяд заедно и по мийтинги след работа, които да ми вземат от семейното време, което ми е приоритет, не търся да създавам приятелства и да споделям. Еми, некооперативна съм.

Но моите соц. мрежи са доста от преди това ограничени и няма как да видят нищо лично, дори името ми не е моето точно, дори и да са ми в листа на приятели, които са на нива и само 30 човека ми виждат личните снимки и инфо, другите виждат общи и нелични неща. 
Така съм от над 13 години насам.

Не всяка работа е свързана с проекти. И по мои наблюдения клиентите (или там хората, с които работиш) не се вълнуват особено дали Петкан, или Драган стои срещу тях. Клиентите ги интересува да се свърши работата бързо и качествено. Съгласна с Крис.

Дзверилин, бях чела същото проучване и бях изумена (всъщност не напълно, защото някак си очаквах този резултат). Един медицински работник дори беше казал, че подготвят и предупреждават жените пациенти, че е възможно съпрузите им да ги изоставят, но не правят същото с мъжете, болни от рак.
Още едно изследване в Германия показва, че жените продължават да вършат неравномерно количество домакинска работа, докато са болни от рак, ако това е била динамиката във връзката преди да се разболеят - от тях се очаква да чистят, готвят, да правят секс, да се грижат за децата, за котето/кучето, да се върнат на работа и т.н.

Една от причините, поради която бях много против данъците ми да ги взимат директно от заплатата беше, че те дават информация на шефа ми, която не бих искала да има. Лесно може да се калкулира в брак ли съм, развеждам ли се и колко печели ММ. Не е приятно.

В Германия бяха пресметнали колко струват децата на една жена според пенсията, която тя взима. Оказа се, че не образованието дава най-голям отпечатък, а броят на годините посветени на поколението. Което си е логично, като се замислиш. Жена с едно дете печели средно 100Ке по-малко през живота си от бездетна такава. А жена с 2 и повече деца - 200Ке по-малко. Тоест едно дете струва 100Ке на жената, но и се отразява на БВП на страната. Без да смятаме колко таланти никога не са имали шанса да се покажат.

Интересен е и следния факт. Франция е държавата рекордьор по раждаемост в Европа е и тази с най-кратко платено майчинство (16 седмици). България е може би страната с най-дълго платено и защитено майчинство в света, а е на последните места по раждаемост. Явно е, че жените като цяло не искат да си стоят вкъщи, а предпочитат активния живот.