Ако нямаш партньор си приоритетен за място в ясла. И всъщност много от проблемите ти се поемат от държавата. Пак ти казвам, само теоризираш.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
Титина, бъркаш понятията работа по проект и работа на безсрочен постоянен трудов договор. Ако между двете има знак за равенство, твърдението ти, че клиента не искал вече да работи с върналата се от майчинство жена и заради това ще закрият длъжността и ще я махнат са безпочвени. Включително и документално ще му е трудно да я махне.
Ако заведе дело, този ще плаща назад и с лихвите.
Аз работодател с един проект не познавам.
Ако заведе дело, този ще плаща назад и с лихвите.
Аз работодател с един проект не познавам.
Така е, но за какво ми е такъв мъж?
Не ти трябва. Затова е важно да отсееш добре предварително - какво му е отношението към жената, ролята й, кариерата й, времето й. Но ако все пак те изненада и се обърне на 180 градуса след сватбата, детето, критическата - е добре да не си лежала само на мъжката му дума.
Имам познати жени, мъжете им ги карат да дават детето на ясла и да почват работа. Това ми е толкова невероятно, като взаимоотношения.
..
Ако нямаш партньор си приоритетен за място в ясла. И всъщност много от проблемите ти се поемат от държавата. Пак ти казвам, само теоризираш.
И всеки работодател примира от щастие все да отсъстваш с болно дете. Отново приказки от "Хиляда и една нощ".
Zavs, не ми отговори.
На какво да се крепи? Живеем все пак в материален свят, в който парите са важно разменно средство.
Ариел, за сега само теоризираш. Практиката е нещо различно.
Има си начини. Не се тревожете за работодателите.
Много тъжно, ако независимостта на жената се крепи на едната и заплата.
Ариел, за сега само теоризираш. Практиката е нещо различно.
Има си начини. Не се тревожете за работодателите.
За мен лично не се крепи на това. Аз съм се чувствала независима цял живот. Точно пък от половинката си да се почувствам зависима.
Не знам какво да напиша, не съм се чувствала така никога.
При жените е различно, за мъжете обаче винаги съм предпочитал такива със семейство и деца. Много по отговорни са, жените им ги стягат, изцепките от рода да се напие и да не дойде на работа са несравнимо по малки, по- малко ги мързи и т.н. Поне за категорията бачкатори е валидно, за квалифицираните служители не знам. За жена ми обаче също беше плюс като кандидатства за нейната работа, въпреки че децата бяха съвсем малки, защото не се предполагаше повече дълги отсъствия заради майчинство. Така че пак е според зависи, дали е + или -.
Ако не можеш да си представиш нещо, че се случва- то най- вероятно няма и да се случи..
мантрите, че нямало същия капацитет на работа след дълго прекъсване, също не са истина според мен и опита ми - истината е, че това е оправдание на тези, които ги мързи..
подкрепа от роднини и/или партньор също не винаги са налице както много си мислят - ако си ценен кадър ти осигуряват ежедневни школи за детето лятото, понякога стои в офиса ти да си пише домашните, понякога работиш от вкъщи докато е болно и спи.. не е лесно, но не и невъзможно.. искаш ли го нещо -все се намират решения, дори когато никой освен теб не ги вижда..
ако искате наречете го късмет, но той работи като има действия..
мантрите, че нямало същия капацитет на работа след дълго прекъсване, също не са истина според мен и опита ми - истината е, че това е оправдание на тези, които ги мързи..
подкрепа от роднини и/или партньор също не винаги са налице както много си мислят - ако си ценен кадър ти осигуряват ежедневни школи за детето лятото, понякога стои в офиса ти да си пише домашните, понякога работиш от вкъщи докато е болно и спи.. не е лесно, но не и невъзможно.. искаш ли го нещо -все се намират решения, дори когато никой освен теб не ги вижда..
ако искате наречете го късмет, но той работи като има действия..
Разбирам, ти говориш за субективно усещане, аз си мисля за обективната реалност.
Има утрини, особено ако съм са наспала добре, се чувствам като 20 годишен манекен на Виктория сикретс. Друг е въпросът как изглеждам наистина.
Има утрини, особено ако съм са наспала добре, се чувствам като 20 годишен манекен на Виктория сикретс. Друг е въпросът как изглеждам наистина.
Аз си живея съвсем нормален живот. Ям, пия, работя си, пътувам и така.
И аз съм срещала хора, които си представят други реалности, за да се почувстват щастливи.
Титина, бъркаш понятията работа по проект и работа на безсрочен постоянен трудов договор. Ако между двете има знак за равенство, твърдението ти, че клиента не искал вече да работи с върналата се от майчинство жена и заради това ще закрият длъжността и ще я махнат са безпочвени. Включително и документално ще му е трудно да я махне.
Ако заведе дело, този ще плаща назад и с лихвите.
Аз работодател с един проект не познавам.
Ако заведе дело, този ще плаща назад и с лихвите.
Аз работодател с един проект не познавам.
Това, което го писах по-горе е от действителността.
Да кажем ти си работодател, аз съм се върнала от майчински.
Ти имаш 10-15 проекта, те си имат проджет мениджъри, клиента работи с тях и е доволен.
Идват ти 3-4 нови проекта ( това само можеш да го мечтаеш, но да кажем си бидвал и сте спечелили проектите). Изпращаш лист с проджек мениджърите, и клиента си избира. Моето име не е от избраните.
Какво правиш? Натискаш клиента да работи с мен ли. Не, защото ще изгубиш клиента и той ще отиде при конкуренцията.
Колкото и добри чувства да имаш към мен , никой не е склонен да ме "спонсорира".
Аз съм аут от тази позиция. Единственното, което можеш да ми предложиш е член на екип. Дали ще съм съгласна аз, ами няма да съм съгласна и съм аут.
Какво дело те гони. Ти знаеш ли как се завежда дело , дори и да си прав, срещу голяма компания?
Много хубаво го мислиш, но няма връзка с действителността. 2-3 години и си аут, започваш от нулата. За тези 2-3 години хората са стигнали доста по-нагоре, а и се е появила нова конкуренция. И това не са общи приказки, а реалността.
Ами всеки сам си решава в крайна сметка. Като са ти толкова важни тия две-три години и тая позиция и искаш да напредваш, ми не раждаш и няма да си аут. Или решаваш, че да имаш дете е по-важно, раждаш си, гледаш си го и после се връщаш на работа и си продължаваш да си гониш там кариерата. Приоритети.