Балансът между кариера и брак

Държавата като се намеси, обикновено вместо да изпише вежди, изважда очи. Има един американски геополитик, той малко ЦРУ-агент пада, но пише интересни книги. Из една от книгите му пише това за Швеция:


А и какво значи "държавата" - това сме аз и ти. Все едно да искаш аз да плащам от моите данъци, за да вземаш ти дълго майчинство, след това ти да плащаш за да взема моята жена майчинство. Накрая като теглиш чертата всичко плащат хората - държавата е една абстракция. Аз предпочитам моите деца да си ги отгледам аз с жена ми, после да не се чувстват длъжни. Иначе вървим към Brave New World - там нали знаеш, децата се отглеждат от социалните, не от майките им. Майките им правят кариера и секс. Пък може и пророческа да е била книгата, то май натам вървим.

Стоят, защото тези, които могат да ги заемат работят за 5-10К в евро в чужбина. Но темата не е за икономическата емиграция в чужбина.

Криско, чудно защо има потоци емигранти към Швеция, а не на обратно. Страни хора, да не знаят къде им е хубаво.

Темата е за твоята немотивация да гледаш деца, да.

Я пак се върни и прочети.

Да предложиш висока заплата не е същото като да предложиш придобивки и улесниния. Високата заплата обикновено е за сметка на повече време и труд.

Иначе разбира се, че всичко плащаме ние. Ние ще плащаме и като няма млади да работят, поради ниска раждаемост. Децата са инвестиция, но в свят на бърза валидация, на никой не му се чака.

В крайна сметка, всичко си има цена. Целият пазарлък тук е кой да я плати. Едни не искат вече, други са свикнали друг да я плаща.

Е,  да. Плащате също и за поддържане здравето и работоспособността на работещите пенсионери. Трябва да си ги пазим още дълго време.

Само дето в действителност не е така.

Това за САЩ не в точно така. Има и 50-50 custody където никой не плаша издръжка и децата са по равно при всеки родител.

И да ги вземеш тези 10К, ако те няма по 11-12 часа на ден и плащаш над 8-9000 на месец някой да ти гледа/ храни/ развозва/ обучава и пише домашни и гледа децата, тогава за какво ти се борим?!

В такива ситуации си оставаме с едно дете като сме партньори с мм и работим/ поделяме логистиката.

Нищо не съм пропуснала аз, мийтинги през работното време, командировки рядко, но сме ходили в началото много често, просто детето отсъстваше от училище. Детето участва в много активности - де факто, уикендите са изцяло ангажирани, всичко е въпрос на организация и приоритети. Съпругът ми участва равноправно във всичко. Нямаме близки тук, но лятото поне 1 месец детето е било с баба си и леля си. През останалото време лагери.

Не мога да кажа, че кариерата ми е брилянтна, но си работя по специалността и се развивам “хоризонтално”, което се отразява на заплатата ми. Определено детето ми повлия кариерното развитие негативно, но при мен стана първо, поради мое желание и второ, по стечение на обстоятелствата. Имам много примери на жени с отлични кариери и щастливи семейства. Една от близките ми приятелки е директор, а има три деца между 6 и 15 години.

Да, трудно е, но при добра организация всичко е възможно. Ти поне знаеш, че дъщеря ми винаги е била много активна в извънкласни занимания. Абсолютно нищо не сме пропуснали с баща и. Рецитали, изпити, училищен театър, музикален театър, танци, пиано, спортни състезания, Cappis, балове, какво ли не!

Титина подхожда от нейните си представи за това що е то работа и изобщо не разбира, че не навсякъде има проекти за изпълнение. Още повече, че тя говори за опита си в частни компании в САЩ, където често работещия изобщо не е защитен. Представете си, някъде има професионални организации, които защитават правата на членовете си!
Съгласна съм, че има значение излизането по майчинство с години, но нещата не са необратими. Да, забавя се кариерата, но който иска и може го постига.

Не мисля, че ще се срине социалната система. Във фирмата, в която работя в производството работят доста хора от малцинствата, които са най-често с по 3-4 деца. Не бих родила дете заради придобивки, нито като инвестиция в бъдещето на държавата, родих дете от човека, който обичах. Ако не бях срещнала такъв, сигурно и едно нямаше да имам, вероятно щях да се опитам да си осиновява едно, защото много исках да стана майка, но да родя дете без любов, не бих. Иначе принципно мисля, че две деца няма да затруднят много двама работещи родители, дори да не са с кой знае какви доходи, поне в България.

Абаджиева, добре дошла в темата.
Ще имаш много какво да кажеш за успешна кариера, брак и успешно дете. С удоволствие тв чета.


Общото е, че повечето имигрантки са с по 1 дете също, защото нямат village от роднини и дългогодишни приятели, на които да могат да разчитат. Обществата се променят и няма multigenerational къщи и семейства, поддържащи се взаимно.

Списвам се и аз като емигре. Аз съм с две. 12г разлика. Познавам също няколко, предимно източно европейки, на същото дередже. Мога са кажа, че 12г разлика, в мен, е огромна. Съвсем друг родител. Затова съм тук, защитавайки майките. Харесвам си работата, изключително. Животът с децата, обаче, е един миг.

А номер две съжалението на умиращите е, според книгата на австралийската палиетивна сестра Бриони Уеър: “Бих искал да съм работил по-малко.”

Тук като чета се питам, как успях и успявам и то с две, едното от което вече е самостоятелен електрон.
И двете са тренирали активно, състезания, школи и каквото им е дошло на ум, пък имам стабилна кариера, но без да вися на всяка тренировка, кръжок или изява.
Не ви разбирам,  честно. Трябвало е да вземете друго житейско решение преди да създавате деца, които толкова много ви тежат. Че, чак и държавата /която и да е тя/ ви била виновна.

Нямам време, нито желание да видя какво бих намерила и за и останалите твърдения за Швеция, но не е зле човек да проявява малко критична мисъл преди да се предовери на “американски геополитик”, който “малко ЦРУ-агент пада”.

Сигурно е така, все пак там много неща се уреждат и с предбрачен договор. Но има и като тези, които цитирах - американци са ми разказвали доста брутални истории. Тук пък е другата крайност и жената е късметлийка мъжът да бъде накаран да изплаща едни смешни пари. За мен това са двете крайности - в които правата на единия родител тотално не са защитени.