С какво ви дразнят снахите?

  • 23 419
  • 279
  •   4
Отговори
# 135
  • Мнения: 5 593
Аз пък си мисля колко невероятен е фактът, че всички жени родили други бъдещи жени са просто перфектни, а всички жени родили бъдещи мъже са меко казано глупави, недодялани и простакеси.
Чудя се и ум не ми го побира, как става точно така. Thinking

 Ха,ха, ха!  Така излиза според форумските излияния на снахите.. Като родила двама мъже, то  съм и двойно  глупава, недодялана и  простакеса.

# 136
  • Мнения: 7 735
И аз съм така.

# 137
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 5 273
А ние, които сме родили и момче и момиче - да се разчекнем ли?  Simple Smile

# 138
  • Мнения: 5 593
Вие  ще сте наполовина глупави, недодялани   простакеси.

# 139
  • Мнения: 1 585
В този ред на мисли да споделя , че единият ми племенник, наближаващ 30 г. е предложил на приятелката си да излязат двамата на квартира, но "момичето" около неговата възраст искало да си остане при родителите и да се правят на семейство в нейната детска стая.
Е и мъжете понякога искат независимост, та той не се е съгласил да живее при тъщата.
Вижда ми се, че палачинката започва да се обръща и все повече жени не искат да са самостоятелни, защото мама винаги трябва да е на една ръка разстояние.

# 140
  • Мнения: 2 405
  Боботоо, по-скоро е изключение, според мен. Аз за пръв път чувам за такова чудо.

# 141
  • Наблизо
  • Мнения: 8 784
Хапка,това е хардкор,но много по-често срещаното е девойката да иска да живее до мама.И мама е постоянно вкъщи и си се обаждат по 64637363 пъти на ден.
Аз на мама се обаждам само 2 пъти на ден Sweat Smile но когато съм на вън.Вкъщи,когато сме с Мм,не.

# 142
  • Мнения: 2 359
Че това е много често срещано,девойките да искат да са в къщи близо до мама.Даже има пословица"Отдето е жената,от там и родата"
Сега чакам да кажете дали са "мамини муни"

# 143
  • Мнения: 2 405
  Бюти, явно живеем в различни балончета. В моето на младите мъже им е все тая къде точно ще живеят, важното е да не е в кашон, но не познавам млада жена, която да е съгласна да живее с трети лица (освен децата, де Grinning) .

# 144
  • Мнения: X
Не мога да си представя синът ми да ми звъни непрекъснато. Никога не е било. Досадно ми е и на мен. Но е хубаво "да се преброим", както казваше една позната. Поне на три дни, за няколко минути.
С майка се чувахме всяка вечер последните години, възрастни хора, за да сме спокойни. Даже ММ звънеше първо на едната баба, после на другата. Татко не се занимаваше с отчета за вечерта. Мама рапортуваше.

# 145
  • Мнения: X
Аз като гледам приятелките ми, които живеят в София, но родом не са от тук, хич не гледат да се върнат при мама да живеят. По-скоро гледат да купят апартамент, да се устроят. Сега повечето вече имат деца, бабите са далече и ако на 1-2 месеца имат посещение от баба си е цял празник (баба може да е и свекърва, не уточнявам).

Тези, които са от София, нито едни не живеят с родителите си. Повечето отдавна са се изнесли, аз също спадам в тая графа.

# 146
  • Мнения: X
Аз също съм мислила, колко е трудно на младежите от София, когато завършат училище. Не могат да се вземат чантата и да се изнесат (без сериозни промени), нито да тръгнат към общежитието.
В града ни също има университет и приятелките, които останаха да учат в него, бяха много зле. Оплакваха се, че са под същия контрол, както преди да завършат училище. Аз накрая завърших пак нашето уни, ама петте години в друг град ми бяха много полезни, хубави, неповторими. Дори започнахме да се разбираме прекрасно с нашите.

# 147
  • Наблизо
  • Мнения: 8 784
Хапка,аз лично съм в чужбина,на 2000 км от нашите и на 600(слава Богу от свекърите).Но наблюдавам много това-не буквално живеене заедно,но наблизо,до мама.За приходящите софиянци не знам,то и те са половината България,но тези с родители в същия град или такъв наблизо или пък с вариант за връщане-си се нагласят до мама.

# 148
  • Мнения: X
Амии, Дина, аз завърших СУ и не кандидатствах в никакви други университети. Даже не можех да си представя да ходя да живея в Търново, примерно (там имаше такава специалност). И то не за да съм близо до мама, а защото в София възможностите за работа и стаж са най-големи. Останах си тук и в началото беше такова… каквото и в даскало. Даваха ми джобни ден за ден, очакваха, че ще си седя вечер вкъщи и ще се прибирам по светло.

Баща ми винаги казваше, че ако искам да се изнеса няма проблем, ама да си намеря работа и да се издържам. Беше готов да предостави жилище. Аз се отделих рано, срещнах мм и заживях с него. Е, пак си намерих работа.

# 149
  • Мнения: X
Точно за това говоря, Шери. Аз си вземах чантичката, хайде на автобуса и в общежитието, помагаха финансово в периода на учене. Учех и се стараех да си вземам изпитите колкото може по-добре, за да получавам стипендия и да имам месечен доход. Ако си от същия град, няма как да ти дадат общежитие.
Приятелките, избрали да учат в нашия град, горко съжаляваха.
А колкото до София - това е положението. Аз разказвах за себе си.

Общи условия

Активация на акаунт