12.клас - големите вълнения

Ами след 91НЕГ имам МИО с НЕ и следване в Германия (2 год.). Често ми се налага да правя преводи в работата, но напоследък ми се занимава с деца и искам да сменя попрището (сигурно ще ме помислите за луда:))

Скиорче, във ВТУ има магистърска програма - 2г. за учили бакалавър или магистър в друга специалност. Аз сега съм задочно, караме го изцяло онлайн https://www.uni-vt.bg/bul/spec/specinfo.aspx?sptype=2&tab=fa&mc= … D0%B8%D1%89%D0%B5 мисля, че имаше и въвможност само за Професионална квалификация учител по.., която е пък дистанционно.

И кой семестър си, че аз съм втори, колега Обаче си имаме присъствено.

Скиорче, не си сама! И аз се замислих за магистратура, но с моето образование (право) и опит, най-добрият вариант е икономика, която за мен е много висока летва. Мислех си и аз за драстична промяна - педагогика, американска или английска литература, ако може някъде с пълна стипендия. Луда работа.

Ще се намеся тук, понеже аз съм икономист с над 20 годишен стаж и завърших Педагогика на обучението по английски език - магистратура - 4 семестъра в ШУ, от първото образование не ми признаха нищо, освен Психологията , учих в Ковидните години и малко бяхме присъствено, всички изпити онлайн, но с блокиращи софтуери и т.н., държавния изпит - наживо. Завършиха половината от тези, които започнахме. Аз преподавам в гимназия втора година Профил АЕ, много ми е интересно, децата ме зареждат, преди това съм била 20 години туристически агент, също чудесна професия за мен, но вече всичко става онлайн и постепенно се обезмисля. 2 семестъра учихме филологически дисциплини, много сгъстено и трудно, там изпокапаха доста хора, другите 2 семестъра - педагогика, английска и американска литература, по-приятни неща .

Написах надълго и нашироко на Скиорче своя опит, но да подкрепя BoeL, с която горе-долу едновременно се преквалифицирахме за ШУ. Моя милост държеше на СУ и след скорошния опит с тях във връзка с английски език, за настоящата магистратура с немски огледах други вуз-ове и така избрах ВТУ. СУ са заспали в миналото - такива си бяха и преди 20 години, няма комуникация, няма гъвкавост, магистърските им програми с език са супер непрагматични, пък цените - от най-високите.

Maggrat, учител по икономика трудно събира цял норматив (може би в гимназии като НТБГ, НФСГ). С език за преподавател в системата на МОН важат само МОН-ски дипломи ( CELTA/DELTA не стават).

Извинявам се, че променихме посоката на темата, но все е образование и реализация - актуални за 12 клас, а и за нас - 11-токласните майки. Следя ви за идеи, защото се чудя аз туй мойто накъде да го насоча - АЕ, НЕ (по-слаб от АЕ) и литература/философия като интереси.

Четвърти семестър съм аз. Имаме присъствено, но незадължително, та присъстващите се броят на пръсти. По мое мнение обучението е колкото да се вземат парите, т.е няма го никакво. Дори и да иска някой да научи нещо, няма начин.

Мисля, че имат такава едногодишна програма за преподаватели по немски в НБУ. Ще проверя.
Maggrat, аз за съжаление никога не съм си харесвала нито следването, нито професията. Исках да уча стоматология навремето, но пък химията ми беше много омразна и не се реших да кандидатствам. И тъй като МИО беше много на мода, реших да съм модерна и аз 😂.
А сега като гледам колко са зле някои учители (1-7 клас визирам), и ме обхваща някаква амбиция с каквото мога да допринеса “да отлепим от дъното”:).

Мили мами, много се радвам, че сте решили да правите някакви промени! И на мен ми се иска, но май не ми стиска

Важно е, човек да си намери призванието! Може и на 50! Адмирации за смелите!

Нахлувам в темата, аз съм от 11 класните мами, но ви следя заради предстоящия избор на университет. Исках само да ви кажа, че с две ръце подкрепям всички, които са решили нещо да променят или просто да добавят в знанията и квалификацията си. Според мен идва момент когато вече сме напреднали в живота си , чувстваме се по-сигурни в доходите си и може би покрай бъдещите студенти се сещаме, че искаме нещо да променим, допринесем или  да сбъднем стари мечти... Човек явно узрява за тези избори и какво пък пречи посоката да се променя и допълва... това във връзка колко натискаме да се направи избор от децата в 11 - 12 клас, а ето - ние самите признаваме, че сме записали защото така е модерно, защото така се изкарват пари или кой знае какви други причини... всички си ги знаем... Та с две думи браво на всички, които се насочват към учене!

Подкрепям мнението на Нането - определено на 18 години е трудно човек да намери призванието си. Аз се опитах да подпомогна този процес като предложих на моята девойка да направи доста тестове за профилиране и да направи някои стажове и/или проучване на место в професиите, които пасват на профила и. Този процес на себеопределяне стартира още в края на 10-ти клас. Разбира се, няма как да сме сигурни, че е завършил с осъзнат избор, но поне е малко по-информиран. Като цяло е добре да се засекат качества, интереси и изисквания/очаквания за съответната професия. Има доста инструменти за тази засечка.
АниК, освен интересите на девойката, е добре като начало да установите и нейните качества/силни страни. Може да го направи в разговор с родители, приятели и учители/ментори. Ако например освен интереса и към БЕЛ и философия, установите, че има качества да работи добре с хора и да позиционира и защитава позицията си, то веднага в картинката се появява правото като възможна професия. Просто като пример в каква посока може да се работи, за да се подпомогне детето в избора.

Наборът си бил правил тест за кариерно ориентиране.Търговията била неговата сила.Това ми го спомена онзи ден, казвайки, че се бил записал на някакво обучение за онлайн търговия и основи на маркетинга. Ходили в училище ,предложили тестове за кариерно ориентиране, платени и безплатни,първите по-широкообхватни. Платил си  , направил си. Не бил ми казал, защото и без това се припокривало с неговото желание да учи, а и аз нали го подкрепям в избора.... Само да не вземе да се ожени.....

Е, да не се цепя от колектива, в момента карам следдипломна квалификация "Учител по математика" към ФМИ, СУ
Като "търсещ себе си пубер" исках да стана учител по математика, но родителите ми, по-скоро майка ми се затръшка тогава как, цитирам "30 идиотчета и техните баби ще ти късат нервите, отделно ще работиш в змиярник - силно женски колектив". Направиха всичко възможно да ме разубедят, а аз даже бях приета в СУ-математика. Ама не, завърших УАСГ. След това ми се падна дете, което колкото и да работиш за развиване на логическото мислене, каквито и системи и програми да "преписваш" и съчиняваш, забравя всичко след 5 дни нерешаване на определен тип задачи. Това нямаше да го знам, ако бях станала директно учител. Щях да си мисля, че ако някой не може да решава задачи, то той просто не решава достатъчно задачи. Защото то всичко е толкова ясно и логично, просто трябва практика. Е, не било при всички така. Та сега реших, че мога да бъда полезна на много ученици с всичко, на което моето дете ме е научило - търпение, асоциативно обяснение и други.
Не знам дали ще работя това, всъщност е малко вероятно, но уча. Ама с какъв кеф уча. Трудно е, събота цял ден и неделя до обяд съм във факултета - присъстсвено е обучението. През седмицата, вечер, след работа, решавам задачи, уча за изпити. Решаваме задачи със щерката (нейните си), няма как, тя продължава да не разбира. Понякога и с набора. Той пък се кефи да ми обяснява нещо - снощи решавахме от моите задачи по комбинаторика. Няма почивна минута, няма почивен ден. Обаче е голям кеф да си вземеш някой изпит, по-голяма тръпка, отколкото като бях студентка. Така че - и аз да кажа, щом ви е минала подобна идея през главата, подхващайте! На "зрели години" се учи по съвсем различен начин, много по-осмислено, пречупено през много призми.
Скиорче, пиша ЛС и аз, че достатъчно оспамих

Абе 7-ми клас ли ви липсва, че всичките решихте да ставате даскали?