Любители на котки - Тема 181

Все едно гледам моя Мъро. И Наско е такава окраска, но муцунката му е много остра.

Скъпи приятели, имам в Бургас освен сина ми Асен, внучката ми Кина и снаха ми Алберта две други скъпи за мене същества – Шаро и Лъки. Макар, че са куче и котка, между тях има голяма многогодишна любов. Лъки е по-стара – вече е 13 годишна, а Шаро е на 8. С тях сме четири месеца през лятото и раздялата е неминуема, защото вече 30 години живеем в София. Също толкова години живее в нашата къща и се грижи за двора и двете ни същества нашият стар приятел Иван Хулев. Шаро и Лъки си имат свои къщички, Иван ги храни със специална храна, която купуваме – в чувалчета от магазините за животни. Спокойни сме за Шаро и Лъки, защото Иван ги обича не по-малко от нас. Ваксинираме ги редовно, имат си постоянен ветеринарен лекар и съответните регистрации. Лъки е абсолютно слепичка по рождение и точно затова има силно развито обоняние и чувство за ориентиране. Тя никога не е била домашна котка и толкова много години  си живее в нашия голям заден двор. Понякога прескача оградата, разхожда се в двора на съседния блок и след малко отново се връща вкъщи.
Преди две години Лъки беше открадната от една жена, която се представя за собственичка на фирма, която се грижи за животните. Отказа да върне Лъки под предлог, че я лекува. После заяви, че е пратена в Германия. Оказа се, че може да се търгува с домашни животинки срещу заплащане. И сляпата Лъки вероятно лесно е събудила съчувствие у някое сантиментално немско семейство.
Наложи се да се обърна към полицията и едва след два месеца въпросната благодетелка  лично доведе Лъки вкъщи. Наложило се е явно да я изиска обратно след нареждането на полицейските органи.
Радостта  и облекчението, че отново Лъки е при нас, ме накара да не завеждам дело и да не търся наказание. Простих!
Изминаха две години от тогава. Това лято от м. май до ноември си бяхме с Ивана в Бургас и Шаро и Лъки бяха нашата разтуха. Отново през май ще се върнем от София. Често си говорим с Иван, който живее с тях двамата, чуваме по джиесема как Шаро лае и си представяме как Лъки се гали в него.
И ето, че тази вечер прочетох нещо, което ме изуми. Въпросната собственичка на фирмата цели две години е дебнела да заснеме Лъки извън двора ни и е успяла, когато тя понякога се разхожда в съседния двор. Направила е видеозапис отдалече и написала под него как Лъки била много болна, с подут корем и хъркащи гърди и как на Недялко Йорданов не му пука за котката му. И как навремето тя благородно я взела да я лекува и как насила ѝ е била отнета. Четях и не вярвах на очите си. Каква подлост и отмъститела злопаметност.Това прочетох във фейсбук и мислех да не обръщам внимание, защото знам колко здрава, нахранена и обгрижвана от Иван, когато ни няма,  вече толкова много години е любимата ми Лъки. И въпреки това отново щях да отмина тази гадост, ако не се оказа, че тя вече добива щирока публичност. Сайтът на Burgasinfo.com веднага е публикувал изявлението на въпросната благодетелка на животните под следното заглавие:
Слепичката Лъки на Недялко Йорданов обикаля болна улиците на Бургас, ще я остави ли да умре? Зоозащитници зоват за спешно лечение.
Скъпи приятели, до сега никога не съм завеждал дело срещу не малкото  през годините мои клеветници.
Явно това трябва да се случи незабавно, защото явлението Лилия Стоянова е опасно не само за бездомните животинки, а и за авторитета  на една медия, която до сега уважавах.