Нищо не бяхме споделили. Чак като забременях им казахме, че изобщо опитваме да си направим бебе. Той просто си решил, че това е проблемът и решил да самоинициира лечение.
- Публикувана: 17 фев. 2023, 11:08 ч.
- Последно мнение: 10 март 2023, 10:52 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 144
Млади сте и затова не го разбирате. Едно е да има някой зад гърба ти, друго е ти да си този.
В случая на Лютиче няма за какво да се ядосва.
В случая на Лютиче няма за какво да се ядосва.
Нетактичността не е нечие право.
Само хора, които са минали през ужаса на репродуктивните проблеми знаят какво е. Достатъчно е страданието през което минава двойката, че и някой външен да се намесва, пък било то и родител. Да, загрижени са, също страдат с нас, но в крайна сметка няма какво да направят.
С ММ също имаме репродуктивни проблеми и искаме поне когато се съберем с близките да не се говори за това. Само с родителите сме споделили.
П.С. Най-любимото ми е някоя загрижена леля при семейно събиране да ми даде координати на някоя баячка, гледачка или подобни. И не, не сме казвали на всеослушание за проблемите ни, но сме женени от толкова години и как така все още нямаме деца.
С ММ също имаме репродуктивни проблеми и искаме поне когато се съберем с близките да не се говори за това. Само с родителите сме споделили.
П.С. Най-любимото ми е някоя загрижена леля при семейно събиране да ми даде координати на някоя баячка, гледачка или подобни. И не, не сме казвали на всеослушание за проблемите ни, но сме женени от толкова години и как така все още нямаме деца.
Аз ако имам репродуктивни проблеми или ако нямам, но поради някаква причина бебето не стане бързо, изобщо, ама изобщо няма да искам някой да ми се меси, да дава акъл или да "помага". Без значение родители, свекъри, приятели. Не ми трябва гръб. Това ще си е само работа на мен и на мъжа ми. Единствено помощ ще приема от лекуващи лекари.
Толкова е грозно това с обсъждането на репродуктивните проблеми.
Майка ми е на почти 70 и наскоро се възмущава от липсата на дискретност.
Майка ми е на почти 70 и наскоро се възмущава от липсата на дискретност.
Докато живеех с бившата ми свекърва се молих на всички богове наум да не присъства на храненията на бебето. Такова разсейване падаше и съответните въпроси и коментари след това "ама защо не яде?"
И до ден днешен е така, вече е на 2г. Ами при нея не близва нищичко, при мен си хапва, пак следва дежурния въпрос.
Ходи обяснявай къде и какъв е проблема.
И до ден днешен е така, вече е на 2г. Ами при нея не близва нищичко, при мен си хапва, пак следва дежурния въпрос.
Ходи обяснявай къде и какъв е проблема.
Лютиче нормално е да се дразниш от непоискани съвети и намеса в личния живот, но се радвай че мъжът ти те подкрепя и не са ти го заявили на теб. При нас още за сватбата свекъра и свекървата пред мен и мъжа ми заявиха и настояваха къде ще е сватбата и какви ритуали ще има без да се интересуват какво искаме. А за второто дете не са натяквали но споменаваха често. Мен още от тогава започнаха да ме изнервят но бях бременна вече. Сега вече се опитвам да не обръщам внимание и да не си комуникирам много с тях, доколкото е възможно.
Лютиче, недей така.Много си ми симпатична още от кучешката тема, а и май си около моята дъщеря. Не се ядосвай на такива неща,винаги ще има нетактични хора. В случая със свекър ти обаче,смятам, че не го е направил с лошо. Не му се сърди. Те са родители и съпреживяват всичко с вас, даже тревогите им са още по-големи, защото вие вече не сте деца, които да им казват всичко. Само гадаят и се тревожат.
Моята дъщеря се омъжи по свое желание на 21 г ,без да е бременна.Така си поискаха. Тя много искаше детенце, бързо, веднага. Но едновременно работеше , следваше ,беше изложена на стрес. И не се получаваха нещата.Аз я забелязвах и усещах , че е изнервена, тревожна, отчаяна. Позволявала съм си да говоря с нея, да се опитам да влея спокойствие и разум. Чрез познати , и то от тук от форума, издирих контакти на добри лекари в София, пратих ѝ ги. Тя много се тревожеше дали ще имат дете ,защото имаме бездетни двойки във фамилията. Говорила съм и с нея и със зет ми. Не само с нея.
Та мисълта ми е , че според мен свекър ти съвсем нормално се е притеснявал и по негов си начин е решил да помогне. До колко това е начинът , е друг въпрос. Вие, младите, сте прекалено самостоятелни и независими , или поне искате да сте такива. Но ние си оставаме ваши родители до край, и за нас винаги ще сте децата ни. Радвай се, че човекът е загрижен, а не те е обявил за "ялова" и виновна.
Между другото , аз много се дразнех, като обявиха ,че ще се женят и всеки втори ме питаше "Ама да не е бременна?" - все едно е най-големият грях на света и само заради това човек се жени.
Като казах " ялова" преди 22 години станах свидетел , то цялата махала станахме, на един такъв свекър, който гонеше снаха си т къщата , щото била "Ялова" . Демек , живее от две години там, пък няма деца.И тя остана в този дом, да им докаже , че не е такава.И сега живее там, има син на 23 г .При положение , че има свое жилище.Аз ако съм на нейното място, щях да си тръгна , без да се обръщам никога назад.
И да , прави сте, че темата е много лична и деликатна и никой няма право да се меси на двойката.ИМа и много такива, които просто не искат деца.
Моята дъщеря се омъжи по свое желание на 21 г ,без да е бременна.Така си поискаха. Тя много искаше детенце, бързо, веднага. Но едновременно работеше , следваше ,беше изложена на стрес. И не се получаваха нещата.Аз я забелязвах и усещах , че е изнервена, тревожна, отчаяна. Позволявала съм си да говоря с нея, да се опитам да влея спокойствие и разум. Чрез познати , и то от тук от форума, издирих контакти на добри лекари в София, пратих ѝ ги. Тя много се тревожеше дали ще имат дете ,защото имаме бездетни двойки във фамилията. Говорила съм и с нея и със зет ми. Не само с нея.
Та мисълта ми е , че според мен свекър ти съвсем нормално се е притеснявал и по негов си начин е решил да помогне. До колко това е начинът , е друг въпрос. Вие, младите, сте прекалено самостоятелни и независими , или поне искате да сте такива. Но ние си оставаме ваши родители до край, и за нас винаги ще сте децата ни. Радвай се, че човекът е загрижен, а не те е обявил за "ялова" и виновна.
Между другото , аз много се дразнех, като обявиха ,че ще се женят и всеки втори ме питаше "Ама да не е бременна?" - все едно е най-големият грях на света и само заради това човек се жени.
Като казах " ялова" преди 22 години станах свидетел , то цялата махала станахме, на един такъв свекър, който гонеше снаха си т къщата , щото била "Ялова" . Демек , живее от две години там, пък няма деца.И тя остана в този дом, да им докаже , че не е такава.И сега живее там, има син на 23 г .При положение , че има свое жилище.Аз ако съм на нейното място, щях да си тръгна , без да се обръщам никога назад.
И да , прави сте, че темата е много лична и деликатна и никой няма право да се меси на двойката.ИМа и много такива, които просто не искат деца.
Темата е болна за засегнатите и наистина е редно външни хора да не се месят много. Но човекът не е и казал или направил нищо лошо.
Марулета, разказаното от теб е много показателно! Ти си нейната майка, т.е. свой човек, и можеш да се тревожиш и съветваш, а свекърът не е! За нея!
Оттам идват и повечето конфликти между снахите и свекърите. Моята мама си е мама, тя може да попита и каже всичко или почти всичко, неговите обаче са чужди хора и нямат право на нищо. Ама че за него са свои, жената не я интересува...
Налично примерче:
Да, но свекърът също е родител! На другия в двойката! Не е "някоя леля"... И в конкретния случай не е и говорил на семейно събиране, а само със собственото си дете.
Лютичето да си гледа бременността и да не се ядосва за глупости! Още повече минали-заминали 🙂
Марулета, разказаното от теб е много показателно! Ти си нейната майка, т.е. свой човек, и можеш да се тревожиш и съветваш, а свекърът не е! За нея!
Оттам идват и повечето конфликти между снахите и свекърите. Моята мама си е мама, тя може да попита и каже всичко или почти всичко, неговите обаче са чужди хора и нямат право на нищо. Ама че за него са свои, жената не я интересува...
Налично примерче:
... Само с родителите сме споделили.
П.С. Най-любимото ми е някоя загрижена леля при семейно събиране...
П.С. Най-любимото ми е някоя загрижена леля при семейно събиране...
Лютичето да си гледа бременността и да не се ядосва за глупости! Още повече минали-заминали 🙂
птица, мога да се съглася единствено с това, че той е говорил със собственото си дете, т.е. мъжа ми.
Но не приемам да ходи да се обяснява на майка ми и да я кара да говори с мен.
Освен това написах няколко пъти, че абсолютно никой не знаеше за ситуацията. Нито те, нито моите родители.
Ако майка ми ме беше питала, щеше да бъде грубо отрязана. Има неща, които просто не са тяхна работа. Ако бяхме споделили, че опитваме, добре. Ама не виждам причина да се буташ в чуждите работи.
То е друга тема вече, ама още първото не се е родило и вече се говори кога ще е второто...
Но не приемам да ходи да се обяснява на майка ми и да я кара да говори с мен.
Освен това написах няколко пъти, че абсолютно никой не знаеше за ситуацията. Нито те, нито моите родители.
Ако майка ми ме беше питала, щеше да бъде грубо отрязана. Има неща, които просто не са тяхна работа. Ако бяхме споделили, че опитваме, добре. Ама не виждам причина да се буташ в чуждите работи.
То е друга тема вече, ама още първото не се е родило и вече се говори кога ще е второто...
Прави впечатление, когато вечно изискват от теб да проявиш към някой по-възрастен роднина разбиране, което той никога не би проявил към теб.
Той си е такъв! Нали не го е направил с лошо! (Много е удобно, междувпрочем, че на всички им пише защо са направили нещо на челата, та винаги можем да сме сигурни, че грешките на тези хора са били направени с най-мили намерения). Не се е замислил! Нетактични хора!
Не знам защо толкова по-рядко чувам подобни оправдания за младите хора, които са казали нещо "нетактично". Дали защото те все още не са придобили усещането, че възрастта им е щит, който ги пази от всякаква критика, та могат вече да действат, без много-много да се замислят?
Напротив, точно същият въпрос е. Едно е да подадеш ябълка на някого, защото е гладен, друго е да го замеряш с ябълки по главата.
...Хайде позволете да се усъмня, че на свекърът й му е по-мъчно за този точно проблем, отколкото на самата жена! Чак пък.
За случая с "яловата" дама изобщо няма да коментирам. Винаги има и по-зле. Това не е аргумент да се върви все по-надолу, стига да не се заоре съвсем дъното.
Ако поживея достатъчно дълго, за да се наредя сред "старшите" на фамилията ми, искрено се надявам да не започна да се държа като слон в стъкларски магазин с останалите, а те да си мълчат и да ме оправдават, като че ли съм някакво детенце, от което не може да се очаква повече. Виждала съм го в семейството си предостатъчно, и на пръв поглед изглежда, че най-облагодетелстван е възрастният, но в един момент прераства почти в презрение - "Остави го, какво се опитваш да се разбереш с него, нали знаеш какъв е, стар е вече да се променя"... И после хората просто спират да разговарят истински с този човек.
Предпочитам достойнството да имат малко по-високи изисквания към мен.
Той си е такъв! Нали не го е направил с лошо! (Много е удобно, междувпрочем, че на всички им пише защо са направили нещо на челата, та винаги можем да сме сигурни, че грешките на тези хора са били направени с най-мили намерения). Не се е замислил! Нетактични хора!
Не знам защо толкова по-рядко чувам подобни оправдания за младите хора, които са казали нещо "нетактично". Дали защото те все още не са придобили усещането, че възрастта им е щит, който ги пази от всякаква критика, та могат вече да действат, без много-много да се замислят?
... по негов си начин е решил да помогне. До колко това е начинът , е друг въпрос.
Напротив, точно същият въпрос е. Едно е да подадеш ябълка на някого, защото е гладен, друго е да го замеряш с ябълки по главата.
Те са родители и съпреживяват всичко с вас, даже тревогите им са още по-големи, защото вие вече не сте деца, които да им казват всичко.
...Хайде позволете да се усъмня, че на свекърът й му е по-мъчно за този точно проблем, отколкото на самата жена! Чак пък.
За случая с "яловата" дама изобщо няма да коментирам. Винаги има и по-зле. Това не е аргумент да се върви все по-надолу, стига да не се заоре съвсем дъното.
Ако поживея достатъчно дълго, за да се наредя сред "старшите" на фамилията ми, искрено се надявам да не започна да се държа като слон в стъкларски магазин с останалите, а те да си мълчат и да ме оправдават, като че ли съм някакво детенце, от което не може да се очаква повече. Виждала съм го в семейството си предостатъчно, и на пръв поглед изглежда, че най-облагодетелстван е възрастният, но в един момент прераства почти в презрение - "Остави го, какво се опитваш да се разбереш с него, нали знаеш какъв е, стар е вече да се променя"... И после хората просто спират да разговарят истински с този човек.
Предпочитам достойнството да имат малко по-високи изисквания към мен.
Прави впечатление, когато вечно изискват от теб да проявиш към някой по-възрастен роднина разбиране, което той никога не би проявил към теб.
Той си е такъв! Нали не го е направил с лошо! (Много е удобно, междувпрочем, че на всички им пише защо са направили нещо на челата, та винаги можем да сме сигурни, че грешките на тези хора са били направени с най-мили намерения). Не се е замислил! Нетактични хора!
Не знам защо толкова по-рядко чувам подобни оправдания за младите хора, които са казали нещо "нетактично". Дали защото те все още не са придобили усещането, че възрастта им е щит, който ги пази от всякаква критика, та могат вече да действат, без много-много да се замислят?
Той си е такъв! Нали не го е направил с лошо! (Много е удобно, междувпрочем, че на всички им пише защо са направили нещо на челата, та винаги можем да сме сигурни, че грешките на тези хора са били направени с най-мили намерения). Не се е замислил! Нетактични хора!
Не знам защо толкова по-рядко чувам подобни оправдания за младите хора, които са казали нещо "нетактично". Дали защото те все още не са придобили усещането, че възрастта им е щит, който ги пази от всякаква критика, та могат вече да действат, без много-много да се замислят?
Скрит текст:
Напротив, точно същият въпрос е. Едно е да подадеш ябълка на някого, защото е гладен, друго е да го замеряш с ябълки по главата.
...Хайде позволете да се усъмня, че на свекърът й му е по-мъчно за този точно проблем, отколкото на самата жена! Чак пък.
За случая с "яловата" дама изобщо няма да коментирам. Винаги има и по-зле. Това не е аргумент да се върви все по-надолу, стига да не се заоре съвсем дъното.
Ако поживея достатъчно дълго, за да се наредя сред "старшите" на фамилията ми, искрено се надявам да не започна да се държа като слон в стъкларски магазин с останалите, а те да си мълчат и да ме оправдават, като че ли съм някакво детенце, от което не може да се очаква повече. Виждала съм го в семейството си предостатъчно, и на пръв поглед изглежда, че най-облагодетелстван е възрастният, но в един момент прераства почти в презрение - "Остави го, какво се опитваш да се разбереш с него, нали знаеш какъв е, стар е вече да се променя"... И после хората просто спират да разговарят истински с този човек.
Предпочитам достойнството да имат малко по-високи изисквания към мен.
... по негов си начин е решил да помогне. До колко това е начинът , е друг въпрос.
Напротив, точно същият въпрос е. Едно е да подадеш ябълка на някого, защото е гладен, друго е да го замеряш с ябълки по главата.
Те са родители и съпреживяват всичко с вас, даже тревогите им са още по-големи, защото вие вече не сте деца, които да им казват всичко.
...Хайде позволете да се усъмня, че на свекърът й му е по-мъчно за този точно проблем, отколкото на самата жена! Чак пък.
За случая с "яловата" дама изобщо няма да коментирам. Винаги има и по-зле. Това не е аргумент да се върви все по-надолу, стига да не се заоре съвсем дъното.
Ако поживея достатъчно дълго, за да се наредя сред "старшите" на фамилията ми, искрено се надявам да не започна да се държа като слон в стъкларски магазин с останалите, а те да си мълчат и да ме оправдават, като че ли съм някакво детенце, от което не може да се очаква повече. Виждала съм го в семейството си предостатъчно, и на пръв поглед изглежда, че най-облагодетелстван е възрастният, но в един момент прераства почти в презрение - "Остави го, какво се опитваш да се разбереш с него, нали знаеш какъв е, стар е вече да се променя"... И после хората просто спират да разговарят истински с този човек.
Предпочитам достойнството да имат малко по-високи изисквания към мен.