С какво ви дразнят свекървите? – 144

След втория ми спонтанен аборт доста близки и познати разбраха, защото лежах 3 седмици в болница за задържане, близките се притесняваха и нямаше как да се скрие. А и какъв смисъл да се крие, не е престъпление, все пак. Още повече че се случва на толкова много жени, дори и сред близки и познати. Всеки се опитва да помогне, препоръчва добри лекари и т.н.
След като се възстанових от аборта, си направих пълни изследвания (при препоръчан от познати медици лекар, които и ме свързаха с него) – не се откриха никакви проблеми. След това един колега на мъжа ми с жена си изявиха желание да се запознаят с мен и да ми разкажат техния проблем и начинът, по който са го разрешили. Ставаше въпрос за генетична несъвместимост. Препоръчаха и лекар, който им е разрешил проблема и благодарение на когото се радваха на едно прекрасно момиченце. Да, имаше известна неловкост да си обсъждам проблема с чужди хора, но когато става въпрос за нещо, което копнееш, и когато хората го правят от сърце и със загриженост, няма място за сръдни и цупни.
Направихме и генетични изследвания – и там всичко бе наред.
Бях решила за себе си да изчакам една година преди следващите опити и през цялото това време ми бяха препоръчвани различни специалисти. Особено често споменаваха един, специалист по стерилитет, на когото му се носеше голяма слава, че е решил проблема на много двойки с репродуктивни проблеми и е довел на този свят толкова деца, че не им се знае бройката. Аз не го приемах сериозно, защото аз проблеми със забременяването нямах, имах с износването.
Но когато наближи краят на срока, един ден с майка ми срещаме нейна позната акушерка, която знаеше за мен и от дума на дума стигна до въпроса защо майка не ме е завела още при този специалист и даде пример със снаха си, която родила благодарение на него.
Поговорихме си с майка след това и решихме, че нищо не пречи да пробвам – ей така, за чиста съвест. И отидох (с връзки, пак с помощта на познати, които ме свързаха с него). Прегледа ме човекът, прочете епикризите и... каза какъв според него е проблемът. Даде ми зелена светлина за поредния опит, написа ми рецепта с лекарства, обясни на кой ден от бременността трябва да се почнат и по каква схема да се пият, накрая ме погледна с усмивка и ми каза: „Ще видиш, че този път всичко ще е наред“. И аз му повярвах, толкова беше убедителен.
И да, наистина всичко беше наред и благодарение на него имам сина си. И на всички онези загрижени близки, които ме насочиха към човека, който ми разреши проблема.

ПП Не ме питайте за координати, човекът отдавна не е на този свят.