С какво ви дразнят свекървите? – 144

На мен ми е чудно как трябваше да отговори свекървата на репликата " отивам и аз там /да  работя/ "
Честит празник, момичета 👩‍❤️‍👩

Че има и такива, които не щат да я виждат е ясно, в повечето случаи има защо.
Но се чудя на хората, които търсят умисъл и заяждане във всяка дума, а според мен това много повече ги изхабява. Действително има значение най-вече тона, пък и всеки си познава стоката, но конкретно така казано не мисля, че е имало някаква умисъл, по-скоро "Еее, най-накрая и ти да поработиш, стига си пушила", би имал такъв ефект, ако е искала. Макар, че аз с моето чувство за хумор и това бих приела с насмешка.
Това с "украшението в дома на сина ѝ" наистина е гадничко, но пък с ирония и факта, че не се обиждаш от такива заяждания най-много се постига ефект да се спрат - като види, че не хваща дикиш. Особено, ако отговориш подобаващо "Нали, аз много се радвам, има вкус", а даже и "И аз му се чудя на акъла, никакъв вкус няма. Ама то естетиката се възпитава трудно и отрано, после е късно" (но това си е директно заяждане, признавам, че и  аз не знам дали ще го кажа така. Въпреки, че ако срещу мен стои човек, който елементарно се опитва да ме уязви неколкократно ще го заям като стой та гледай!
Навремето една директорка, бивш мой работодател идва 20 секунди след като съм закъсняла за работа (да не говорим, че децата бяха с другия учител, понеже имаха още един час с него, тоест не само не са били сами, ами и имаха час с колегата). Но наистина, работното ми време започва от 12:00ч примерно, аз отивам в 12:07ч, защото бяха някакви празници и имаше безумно задръстване.
Та точно сядам на пейката до колегите (децата бяха на двора) и пристига "Нейно величество", насочва се към мен и пита:
- Ти в колко дойде на работа?
Аз: Току-що. Имаше неописуемо задръстване.
Тя се обръща към едната колежка и със заядлив тон я пита:
- Пепи имаше ли задръстване?
Живеем в различен квартал и идваме по съвсем различни пътища. Ама дори и 2 метра нямаме общ път.
Тъкмо да се изсмея и да заявя " Ами ние не живеем заедно", колежката ме изпревари и мило обясни "Ами ние идваме от различна посока..."
Даже не разбрах "Нейно величество" усети ли в колко тъпа ситуация се постави сама, или не, но едва дочакахме да се отдалечи и се попикахме от смях. И през ум не би ми минало да се засягам.

Еее, стига бе, хора, реплика като реплика, абсолютно нищо лошо не е казала жената, чак не мога да повярвам, че се коментира като обида

Аз на украшението бих се зарадвала. Така де, по-хубаво да смята че украсявам  с красотата си  дома на сина и, отколкото че съм работно добиче във въпросния дом.

Аз лично в такава ситуация се извинявам, ако съм притеснила човека насреща и пожелавам стандартните неща като лека работа или успешен ден, или някакъв подобен учтив израз, които стават и за близки хора, и за непознати.
Тая реплика "отивай да поработиш, щом се налага" не я харесвам. Знам, че хората обикновено не влагат нищо лошо в нея, но на мен ми звучи снизходително и не я казвам. Нито мога да давам разрешение на някого да работи, нито мога да преценя аз дали му се налага, дори да ми е близък.
Ще кажете, че не се влага такъв смисъл. Може би, но все пак бих предпочела да кажа нещо друго.
Лично мое мнение, не очаквам да е най-популярното.

Здравейте, Радина съм в Германия но родителите ми заминават за Щатите когато съм била на 1,5 и не разбирам никакъв немски . Просто от тях знам доста неща за немските привички и култура и като цяло са доста студени хора .Извинявам се за правописа още веднъж ,  аз и за това не съм писала до сега във форума а чета само , малко е за смях понякога.

Снахи и свекърви не трябва да общуват  7 години. Не  е напразно  казано - 7 години да говейш на свекър и на свекърва. Да им мълчиш значи. Да си ням.
  Та значи се стига до 7-те години. После да си приказват.
  Аз редовно отпращам сина си да работи като си поговорим. Не го чакам да казва сам, че трябва да спрем. Личи си кога  е свободен ,не е напрегнат , сам  търси теми на разговор.

 На снахата нищо не казвам, чрез него   е контактът. И очи в очи, няма да жумим и мълчим.

Бе и аз нищо лошо не намерих в тази реплика с работата.. Ама който търси - намира.

Понякога 7 години са малко.

И аз. Както и в това с красенето.
Но, знаете, при силно желание, човек може не едно, ами десет телета да намери под вола 😉

Или иска  да  се  "изяви"   и се хваща за   сламка, само и само да се изкаже по  темата.

Не е само украшението. А и “домът на детето”. Аз нали съм чужда тука…

Напълно съгласна с всяка дума! Бих добавила само, че ми беше много полезно, като научих понятието "правдоподобно отричане", защото най-после ми светна, че именно това е любимото поведение на този тип манипулатор. Пасивна агресия до дупка, но никога пряк, честен коментар - защото завоалираните подмятания от десена на "Ами хайде, иди и ти да поработиш малко", или "Ех, явно и ти си започнала да готвиш здравословно - никаква сол няма в това" винаги могат да бъдат правдоподобно отречени като нападка. Ама за какво се заяждате за една дума?! Че тя нищо лошо не е имала предвид!! Ами то е хубаво, че работиш! Ами то е комплимент, видиш ли, че ти е безсолна и "здравословна" манджата!!
И фокус-мокус-воала - агресорът е вече невинно агънце, което даже само се опитва да ти каже нещо хубаво, а ти си откачена, обидчива сврака. Ура!
Колкото до дебелокожието - съгласна съм, че животът става по-лесен, ако за нищо и от никого не ти пука, но не всички хора са абсолютно имунизирани срещу всякакви човешки емоции и, най-вече, не сме длъжни да търпим всичко с аргумента, че има хора, които всичко могат да изтърпят.
Carlota Perry 721231, свекърва ти е великолепен екземпляр - съчувствие и поздравления за търпението! Нещо интересно, което ми прави впечатление: споменаваш, че съпругът ти е обръгнал на това поведение на майка си и вече не й обръща внимание, а ти даже си се застъпвала за нея - и тя пак е против теб... Същата ситуация и при мен! И спрях да се застъпвам, в крайна сметка, защото и моето търпение си има граници - и понякога се питам дали тя ще си даде сметка, че всъщност загуби невероятно ценен съюзник в мое лице. Колко пъти я е канил на гости синът й, само защото аз съм предложила, защото аз искам да сме в добри отношения... Ами, дотук. Насила хубост не става.

Тук вече ме изумихте.Че аз за себе си казвам.."Отивам и аз да поработя малко". Въпреки ,че работя от осемнадесет годишна ,на пълен работен ден,без 1 ден прекъсване/освен година и половина майчински,в коиято година си взех държавните изпити/.
Сигурно има непоносими свекърви,но тук вече се търси под вола теле.

Хайде, хайде, чак пък изумихте. Сигурно почти всяка е била свидетел на такова пасивно-агресивно подмятане, като гореописаното.
Например “детето се е метнало на баща си и ще е умно и амбициозно” или “ама и моя син ли яде толкова безсолно”. Тук обида не се чува директна, обаче тона и изражението, с които се казват със сигурност не са добронамерени. Това си е чисто “клъцване”, ама тук много свекита ще дадат съвет да си заровим главата в земята като щраусите и да си траем, че нищо чак толкова не се е случило.