С какво ви дразнят майките?

  • 43 068
  • 699
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: X
То нерви и натякване смисъл нямат. Естествено, че се ядосах. И пак казвам, че се натрупва в последните години и това е само поредният повод.

Не съм от хората, които позволяват да бъдат използвани или да им играят хоро на главата. Не се раздавам за другите безкрайно. Намерила съм си читави приятели и обкръжение, с които имам много хубави отношения.

С брат ми не съм близка, но братовчедка ми за мен е сестра! С нея дори да имаме някоя дрязга, винаги сме се изяснили после. С леля ми също сме много близки и за мен нейният повод е голяма радост. Преди няколко години беше на косъм да загуби живота си. В момента живее втори живот и съм благодарна на бога, че буквално се върна от оня свят.

Но нито леля ми, нито братовчедка ми имат отношението, което майка ми и брат ми си позволяват. Миленака е много права за дистанцията и това ще е пътя за напред.

# 436
  • Мнения: 5 349
Шери сякаш описваш историята на баща ми. Той цял живот се опитва да угажда на баба ми, но за нея по-добър син от първородния (по-големия брат на баща ми) няма, въпреки че нито ѝ звъни, нито се интересува от нея, ако ѝ има нещо. Винаги баща ми е насреща и никога той, но цял живот на него е давано, включително и цял апартамент, а на баща ми едно нищо, оставен е цял живот сам да се оправя.
Това със сигурност калява човека и характера му, но според мен не е редно. Щом имаш две деца, то поне ако не можеш да ги обичаш еднакво, недей и с помощта, била тя финансова, имотна или друг вид, да ги ощетяваш. Така отношенията между тях са предизвестени да се развалят, както е и в неговия случай - нито се виждат, нито се чуват.

# 437
  • Мнения: 22 848
Добре, а как предлагате да се превъзпита майката на Шери, която е на 60+ години?

# 438
  • Мнения: 781
Че кой е казал нещо за превъзпитание?
Просто от тук нататък игнор, като има нужда от нещо да се оправя сама като възрастен човек, какъвто е, а не с заучена безпомощност да кърши ръце и да чака на щерката да й оправя проблемите.
Пък ако толкоз не може да се оправи сама да звъни на скъпоценния си син, нали й е най-златен, той да й решава проблемите.
Пък с една добра дистанция Шери няма да си къса нервите заради маминка.
Всекиму според заслугите.

# 439
  • Мнения: 7 784
Добре, а как предлагате да се превъзпита майката на Шери, която е на 60+ години?

Никак. Просто Шери спира да й прави услуги.
Това е малко като с парите назаем - даваш и ги отписваш. Ако не можеш да ги отпишеш, не ги даваш въобще.

# 440
  • Мнения: 22 848
Ами да, по-добре ще е.

# 441
  • Мнения: X
Добре, а как предлагате да се превъзпита майката на Шери, която е на 60+ години?

Няма как. Оставяме любимото дете да се занимава с нея, докато аз си гледам кефа. Не очаквам да се промени. Признавам си, че ми беше жал за нея, когато се раздели с баща ми. Остана на улицата, по време на ковид, работеше в един от най-пострадалите бизнеси с пандемията, много й се събра. И аз не можех да й обърна гръб. Синът й я беше забравил коя е, ако аз не бях подала ръка, само леля ми щеше.

# 442
  • Мнения: 807
Шери, ти като че ли искаш да бъдеш майка на майка си. така ми изглежда. И после, както майката е помогнала и изправила на крака детето си и иска благодарност, така и ти. Приеми, че си го направила за доброто на майка си и оттам нататък не търси някакво чувство и благодарност. А и подкрепата на родител (здравословната) от дете е родителят сам да си намери пътя, а детето само да прояви разбиране и да удари едно рамо, а не да прави всичко за родителя.

# 443
  • Мнения: 22 848
Това би трябвало да те прави щастлива, че си могла да помогнеш. Човек отговаря за собствените си действия само.

Щом можеш и ако искаш - обърни й гръб, вместо да я въртиш на ръжен. Защото е късно тя да отговори на твоите очаквания.

# 444
  • София
  • Мнения: 36 137
Добре, а как предлагате да се превъзпита майката на Шери, която е на 60+ години?

Няма как. Оставяме любимото дете да се занимава с нея,
Скрит текст:
докато аз си гледам кефа. Не очаквам да се промени. Признавам си, че ми беше жал за нея, когато се раздели с баща ми. Остана на улицата, по време на ковид, работеше в един от най-пострадалите бизнеси с пандемията, много й се събра. И аз не можех да й обърна гръб. Синът й я беше забравил коя е, ако аз не бях подала ръка, само леля ми щеше.

Мда, и за мен това е решението. Дистанция.

# 445
  • Мнения: X
Шери, ти като че ли искаш да бъдеш майка на майка си. така ми изглежда. И после, както майката е помогнала и изправила на крака детето си и иска благодарност, така и ти. Приеми, че си го направила за доброто на майка си и оттам нататък не търси някакво чувство и благодарност. А и подкрепата на родител (здравословната) от дете е родителят сам да си намери пътя, а детето само да прояви разбиране и да удари едно рамо, а не да прави всичко за родителя.

Така е, но замисли се, приятелка да имаш в такава ситуация, ще помогнеш нали? Не обичам да тегля калеми на хората какво съм направила и не натяквам. Но с такова поведение от страна на майка ми, няма как да продължа в същия дух.

Брат ми писа, щял да се включи и иска снимка на подаръка. Ами да се беше загрижил по-рано, не ден преди събитието.

# 446
  • Мнения: 781
Шери, ти като че ли искаш да бъдеш майка на майка си. така ми изглежда.
Понеже съм имала такива ситуации (моята майка не е възрастен човек, за всеки проблем ме търси аз да й го решавам) само искам да кажа, че понякога не е до искане, а просто си принуден да оправиш на някого поредната каша, защото иначе тоя някой е безпомощен и ти от чувство за вина не можеш да откажеш.
Това, което можеш да направиш е да поддържаш една здравословна дистанция и ако проблемът не е наистина сериозен да не помагаш, за да има шанс другият да порасне най-накрая и да се научи сам да се справя с живота и проблемите си.

# 447
  • Мнения: 25 592
Шери, ти като че ли искаш да бъдеш майка на майка си. така ми изглежда. И после, както майката е помогнала и изправила на крака детето си и иска благодарност, така и ти. Приеми, че си го направила за доброто на майка си и оттам нататък не търси някакво чувство и благодарност. А и подкрепата на родител (здравословната) от дете е родителят сам да си намери пътя, а детето само да прояви разбиране и да удари едно рамо, а не да прави всичко за родителя.

Така е, но замисли се, приятелка да имаш в такава ситуация, ще помогнеш нали? Не обичам да тегля калеми на хората какво съм направила и не натяквам. Но с такова поведение от страна на майка ми, няма как да продължа в същия дух.

Брат ми писа, щял да се включи и иска снимка на подаръка. Ами да се беше загрижил по-рано, не ден преди събитието.

Сега е моментът да му отговориш да избере нещо друго.

Иначе майка ми е същата. Просто няма как да и се угоди и аз съм се отказала. Правя за нея всичко, каквото трябва с цялата си старателност, защото считам че така е редно и не очаквам нито благодарност, нито нищо. Иначе ще се чувствам по зле, така че за себе си го правя.

# 448
  • Мнения: 807
Така е, но замисли се, приятелка да имаш в такава ситуация, ще помогнеш нали?
Помагам, но не правя вместо тях. Човек сам трябва да си извърви пътищата и да достигне до решенията. Иначе наготово чужди решения винаги по-късно се приемат за грешни. Та, помагането е с разбиране, даване на идеи, подкрепа за някакви логистични неща, но не и с поемане на отговорност за определени решения.
А за брата - не бих му задоволявала претенциите - ако иска - да се включва с пари, ама да не предявява претенции. Подаръкът е купен и опакован, така че - няма снимка.

# 449
  • Мнения: X
Сега е момента да му отговориш да избере нещо друго.

А, не. Майка ми го е поканила вече да участва. В случая той няма как да знае, че това не е съгласувано по между ни. Такива иди ми, дойди ми много ги мразя. Щом го е поканила, връщане няма.
Шери, ти като че ли искаш да бъдеш майка на майка си. така ми изглежда.
Понеже съм имала такива ситуации (моята майка не е възрастен човек, за всеки проблем ме търси аз да й го решавам) само искам да кажа, че понякога не е до искане, а просто си принуден да оправиш на някого поредната каша, защото иначе тоя някой е безпомощен и ти от чувство за вина не можеш да откажеш.
Това, което можеш да направиш е да поддържаш една здравословна дистанция и ако проблемът не е наистина сериозен да не помагаш, за да има шанс другият да порасне най-накрая и да се научи сам да се справя с живота и проблемите си.

Точно. Даже не е въпрос на вина, а по-скоро на това да оставиш човешко същество в някаква голяма беда. Майка ми излезе от дома си, заради развода, с 1 куфар дрехи и без нищо. Тя сама квартира не може да си намери. Само като я видеха собствениците/брокерите и я режеха, особено като разберат, че работи в ресторант, през 2020, когато всичко беше затворено. Брат ми намери 1 опция, която беше една мухлясала квартира с мебели от 60та година, на майната си, почти без градски транспорт и почти невъзможно за отопляване. Понеже негов познат давал тая квартира, не, че специално е търсил. В такава ситуация какво да направя? На улицата ли да я оставя...
Намерих ѝ квартира, наехме я. Като се изнасяше, хазяйката ѝ беше станала вече по-близка и ѝ беше казала, че се е съгласила да даде апартамента, защото се е доверила на мен. Аз водех преговори, обяснявах, всичко.

Орнела, права си, съветваш, помагаш, не вършиш нещата вместо другия. Но ако не си бях мръднала пръста, майка ми щеше да изгние в мухлясалия етаж от къща на майната си, който брат ми ѝ намери. Подаръкът остана у майка ми след като го купихме, нямам дори снимка. Да му праща тя.

Общи условия

Активация на акаунт