Паническо разстройство - 57

  • 41 948
  • 741
  •   1
Отговори
# 435
  • София
  • Мнения: 520
Ясно, значи вдига тонуса малко Simple Smile А някакви неща от сорта на гадене, болки в корема? И кога го пиеш - сутрин или вечер?

# 436
  • София
  • Мнения: 1 555
Анонимен, съгласна съм с теб. Ето, мина вече доста време и нямам реакция от храната, а от тревогите. Днес едва се вдигнах. Тотално премазана се чувствам.
Лошото е, че уж да си помогна чета....може би защото бях жестока жертва на лекарска грешка и по чудо излязох от онзи свят,  може би защото съм слаба психически и нямам обективно усещане кое оплакване наистина е за преглед и кое не.
Мигла, значи имаш сериозна причина за хипохондрията,щом си претърпяла лекарска грешка. Важното е, че си се възстановила.
Аз също правя грешката да чета,някак си искам да съм максимално информирана къде за добро,къде за зло...
Георгий, как да се мотивираме за спорт като сме физически смазани, остави психическото, аз сутрин също едва ставам, колкото да се завлека до другата стая да съм в полулегнало положение на дивана с лаптопа, за да мога да работя. Не че като съм била в по-стабилно състояние съм спортувала Simple Smile

# 437
  • София
  • Мнения: 5 246
Венчо, чудя се и аз дали е причина. Случи ми се преди 14 години и тогава не си давах сметка, че ще рухна. Минах през това доста геройски. Даже в болницата като стана ясно, че ще оживея ми назначиха психолог, а аз го отпратих, нямах никаква нужда да говоря с такъв човек. Нямах представа, че ще дойде ден, в който ще съм на АД.  Явно там някъде в подсъзнанието ми е останала травмата и от там инстинкт да нямам доверие....Също  така и други реални натрупвания (тежко детство с много насилие), които имам (всеки ги има). Затова казвам, че в мен е проблемът. Защото всичко може да се случи, но аз искам да имам силите да го посрещна. На практика не се справям. Моето повишено усещане за отговорност също ме подкопава постоянно. Ето с тази краставица- чувствах се премазана от това, че заради мен може да стане беля. По време на Ковида ме беше страх повече от това аз да не стана причина да заразя близките си, не толкова, че аз ще пукна. Е, побърках се тези 2 години и накрая аз заразих и детето, и съпруга си. Точно това,  от което ме беше нечовешки страх. И в работата ми- доколко ще се справя със задачите. Това просто ме съсипва.

# 438
  • Мнения: 51
Ясно, значи вдига тонуса малко Simple Smile А някакви неща от сорта на гадене, болки в корема? И кога го пиеш - сутрин или вечер?
Не , нямам гадене от него. Вечер преди лягане го пия, по едно време нещо не можех да заспивам и си мислех, че е от него и док. каза да го пия сутрин , но пък имах висок пулс и сърцебиене тогава, обяснявам си го че пия кафета доста и понякога енергийни напитки през деня и може би като се смесят и ми се повишава пулса нз, но пак почнах вечер да го пия и е ок , мн рядко не мога да заспя до късно

# 439
  • Мнения: 285
Здравейте! Жена съм на 33 г. със съпруг и 2г. дете и живея в Лондон от 6 години. Наскоро пак тръгнах да чета по форуми и да търся съвети и решения за моя проблем и ще се радвам ако съм полезна за вас също! Накратко - моят проблем е свързан с движението в кола или самолет, пътувала съм много, но от последния ми полет получих панически страх от самолета и оттогава не съм се качвала. По време на полета получих сърцебиене, треперене, топка в корема, която не ми даваше мира, едно стагяне на тялото, имах чувството, че ще избухна и ще се разкрещя...овладях се, но от тогава този страх, че пак ще ми се случи на полет, не ме е оставил. Тръгнах на терапия, не искам да казвам, че не е успешна, но още се чувствам наплашена и притеснена, въпреки, че с мъжа ми резервирахме полет с времетраене от 55мин, за да се тествам. Лошото е, че последния уикенд пътувахме до приятели на 2:30 мин с кола от нас и това ужасно усещане за стегнатост, мислите ми се отделиха от мен сякаш (знам колко странно звучи), треперенето, пак се появиха, контролирах ги като си гледах телефона или четях някакви смешни неща, но пак имаше моменти, в които мислите ми се изплъзваха и пак се стягах и треперех и исках да сляза от колата. Обясних и на джи пито какво се случва и тя ми изписа 14 таблетки от 2мг диазепам - едно на летището и едно по време на полета да взема, чувството от колата се появи след това и не съм се консултирала за него все още. Исках да ви попитам - случвало ли се е такова нещо на някой друг в кола или в самолет, и помага ли ви диазепама, ако не, какво друго ви помага? Предстои ни пътуване в петък през нощта с колата до ферибот на 1:20 мин и се чудя как ще се справя и как да не се побъркам от това усещане за стягане и треперене. Благодаря ви!

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 17:00 от DimBZah

# 440
  • Мнения: 2 776
Здравейте! Жена съм на 33 г. със съпруг и 2г. дете и живея в Лондон от 6 години. Наскоро пак тръгнах да чета по форуми и да търся съвети и решения за моя проблем и ще се радвам ако съм полезна за вас също! Накратко - моят проблем е свързан с движението в кола или самолет, пътувала съм много, но от последния ми полет получих панически страх от самолета и оттогава не съм се качвала. По време на полета получих сърцебиене, треперене, топка в корема, която не ми даваше мира, едно стагяне на тялото, имах чувството, че ще избухна и ще се разкрещя...овладях се, но от тогава този страх, че пак ще ми се случи на полет, не ме е оставил. Тръгнах на терапия, не искам да казвам, че не е успешна, но още се чувствам наплашена и притеснена, въпреки, че с мъжа ми резервирахме полет с времетраене от 55мин, за да се тествам. Лошото е, че последния уикенд пътувахме до приятели на 2:30 мин с кола от нас и това ужасно усещане за стегнатост, мислите ми се отделиха от мен сякаш (знам колко странно звучи), треперенето, пак се появиха, контролирах ги като си гледах телефона или четях някакви смешни неща, но пак имаше моменти, в които мислите ми се изплъзваха и пак се стягах и треперех и исках да сляза от колата. Обясних и на джи пито какво се случва и тя ми изписа 14 таблетки от 2мг диазепам - едно на летището и едно по време на полета да взема, чувството от колата се появи след това и не съм се консултирала за него все още. Исках да ви попитам - случвало ли се е такова нещо на някой друг в кола или в самолет, и помага ли ви диазепама, ако не, какво друго ви помага? Предстои ни пътуване в петък през нощта с колата до ферибот на 1:20 мин и се чудя как ще се справя и как да не се побъркам от това усещане за стягане и треперене. Благодаря ви!
Диазепам? Кръвното как е?
Принципно при много хора има такова напрежение при пътуване , но то е по-скоро преди пътуване. Ако сте обръщали внимание, доста хора на гейта преди да започне качването пият твърд алкохол. Винаги на полетите над час и половина има поне 10 замаяни и пияни. Та в този ред на мисли - страха няма да мине, просто се свиква с него, или се добавят някакви бонуси към него, за да го тушират. Аз лично съм винаги най спокоен в самолет , при бурно време и голяма турбуленция. Незнайно защо, тогава всички са в паника, аз се отпускам все едно съм на 2 ривотрила и 3 ксанакса. А на голяма височина най добре влиза джин, не се усеща вкуса, дори и чист като е.

# 441
  • Мнения: 388
Интересно ми е да чета за какви малки неща се притесняват хората. Аз си правих два пъти Ямр и заключението е мега цистерна магна. Което било находка, не аномалия и нямало какво да се притеснявам според всички неврохирурзи, но аз не спирам да се притеснявам и да го свързвам със замайването ми. Явно всеки си има причини за тревоги.

# 442
  • Мнения: 1 205
Хора, от година вече съм на дуксет и линефор. Обаче два пъти в месеца поне съм мега зле, всичко започва още от през нощта или предната вечер, усещам едно стягане в сърцето, натиск и напрежение. Проблема е на сутринта като стана съм мега мега зле, много ми лошо, ниско кръвно понякога, никакви сили, задушаване, просто имам чувството, че умирам и това през целия ден. Просо е ужасно… кажете какво да правя… не мисля, че това е паник атака. Днес беше такъв ден и имах чувството, че няма да оживея.

# 443
  • Мнения: 2 776
Хора, от година вече съм на дуксет и линефор. Обаче два пъти в месеца поне съм мега зле, всичко започва още от през нощта или предната вечер, усещам едно стягане в сърцето, натиск и напрежение. Проблема е на сутринта като стана съм мега мега зле, много ми лошо, ниско кръвно понякога, никакви сили, задушаване, просто имам чувството, че умирам и това през целия ден. Просо е ужасно… кажете какво да правя… не мисля, че това е паник атака. Днес беше такъв ден и имах чувството, че няма да оживея.
Е, има и такива дни. Дори и да е отминало всичко, пак има такива дни с физически прояви. Свиквай, не минава, но не е и драма. Спорт и движение решава донякъде нещата.

# 444
  • Мнения: 1 205
Ако е паник атака, не трябва ли кръвното да ми е високо, а не ниско… вчера 80 на 45…., цял ден бях труп.
А какъв спорт, аз не мога да стана от леглото.

# 445
  • София
  • Мнения: 5 246
Аз снощи бях добре, но до 2 часа решавах задачи по математика, а сутринта имах да ставам в 6.30. И сега ми тежи главата, пулсиращото звънене се върна, вие ми се свят. А и с това зрение....все ме е страх от инсулт.  Мисля другата седмица да ходя при личната за направление за офталмолог.

# 446
  • София
  • Мнения: 1 555
Да се оплача и аз, че хич не се стабилизирам и вече съвсем се отчайвам.
От месец пия аритави 30, като се видях с пси и от тази събота започнах да пия 60 мг сутрин.
Мислех си,че като се е понатрупало от по-високата доза ще започне да ми "просветва", а от днес още по-гадно ми стана. На легло съм със страшна умора, сънливост,стягане в главата и гърдите, а уж имало активиращ ефект... буквално нямам физическа сила за нищо, говоря по телефона,чувам глас ама някак далечен и не асимилирам какво ми се говори. Възможно ли е да започват страничните ефекти да се проявяват по-осезаемо чак сега със старта на по-високата доза? Пси мо каза, че трябва да си изчакам месец и от високата доза,за да сме сигурни действа или не и тогава да мислим за смяна евентуално. Някой пил дулоксетин да го е трупирал така и после с времето да е отминавало?

# 447
  • Мнения: 1 345
Аз снощи бях добре, но до 2 часа решавах задачи по математика, а сутринта имах да ставам в 6.30. И сега ми тежи главата, пулсиращото звънене се върна, вие ми се свят. А и с това зрение....все ме е страх от инсулт.  Мисля другата седмица да ходя при личната за направление за офталмолог.
Мигла, какво ти е на зрението. защото и аз имам проблем

# 448
  • Мнения: 285
Интересно ми е да чета за какви малки неща се притесняват хората. Аз си правих два пъти Ямр и заключението е мега цистерна магна. Което било находка, не аномалия и нямало какво да се притеснявам според всички неврохирурзи, но аз не спирам да се притеснявам и да го свързвам със замайването ми. Явно всеки си има причини за тревоги.

Здравей, да, така е, наистина е малко, но като го мислиш и ти е проблем, се превръща в нещо огромно и те държи по напрежение и не ти дава мира. Всеки един от нас тук се бори с демоните си и е изтощаващо понякога, защото ни пречи на нормалното функциониране и живот. Много се надявам при теб да не се задълбочи това замайване, как си днес?

# 449
  • София
  • Мнения: 5 246
Елинор, не мога лесно да опиша какво точно чувствам в очите. Общо взето нещо като дразнене, все едно съм ги претоварила и са се зачервили или съм плакала часове наред, също така някакво усещане за тежест ако гледам напред и нагоре. Надолу не се усеща.На всичкото отгоре  имам периоди на нещо като замъгляване, не че не фокусирам, а нещо ми пречи. Преди при ПА съм губила зрение за миг....става ми черно пред очите....или абсолютно бяло...сега не е това.

Общи условия

Активация на акаунт