Оправдана ревност?

А дали въобще се е променил или по-скоро се касае за ирационален избор на партньор. Пак напомням - много удобно е никой никога нищо да не е усетил, че да предотвратял нещо си.  Навлизаме в друг аспект на проблема и аз пак се питам защо ми навират сватбените снимки на убитата пред погледа, и нито дума от страна на психолозите по въпроси, касаещи профила на жертвата. Не че много ме интересува, но очевидно се провокира обществена реакция, насочена ясно е накъде. Ровенето в чужди  животи не дава очакваните резултати. То убийците има кой да ги съди. Или пък кръв за кръв…Защо не, а?

Няма такова нещо като "оправдана ревност", това е алогизъм. Ревността не се провокира и не се нуждае от поводи, доводи, доказателства, причини и т.н. за да възникне и се разгори. Нея или я има, или я няма. Човек се ражда с това чувство в характера си и разликата при отделните индивиди е в това до каква степен ревността влияе върху разума на човека. При липса на влияние или леко противоборство, но с постоянно надделяване на разуманад ревността, тя не е вредна и опасна. В обратния случай е вредна и както се вижда от примера жизнено опасна, поради което трябва да бягаме далече от такъв човек. Заради собственото си оцеляване.

Не съм чувал по-голяма глупост от тази - "обича ме, затова ме ревнува" и особено производното му - "бие ме, значи ме обича". Зад тези фрази се крият огромни комплекси, лиса на самочувствие, на свободна воля, на вярва в себе си  и т.н. И краят на връзката за такива хора е винаги злополучен.

При мен ревността никога не е надделявала над разума. Винаги съм осъзнавал невъзможността на който и да е от двамата да закрие Слънцето за другия. И разумът повелява ако някой от една семейна двойка срещне и се влюби в друг, то да му  бъде предоставено време спокойно и свободно да реши какво иска и как вижда бъдещето си. В смисъл, дали това за него е някакво силно, но временно увлечение, или не вижда бъдещия си живот без другия. Във втория случай следва раздяла, евентуално развод по взаимно съгласие, без вадене на кирливи ризи и бой за всяка дреболия. И запазване на човешките и приятелски взаимоотношения и занапред, което е добре и за двамата, а най-вече за общите им деца, когато има такива. При нас с бившата ми жена стана имено по този начин.

Аз не съм изобщо ревнива. Веднъж ми светна лампата яко - имаше защо, и проверих какво се случва. Това обаче не е ревност, а здрав разум. Да знаеш разбереш какъв е проблема и да си преподредиш живота. А не само да проверяваш ли, проверяваш и да дуднеш на някого си, че нещо направил.

Аз разбрах, че жена ми има ново увлечение още преди тя самата да го е осъзнала.

На каква възраст бяхте?

Баща ми си беше ревнив и преди нещата да ескалират. Имам чувството, че по-старото поколение мъже (60+) са много ревниви за елементарни неща. Примерно аз не мога да си представя да отида на бар без мм и той да прави сцени. Обаче това баща ми и свекър ми ще ги подлуди.

Баща ми си беше такъв и майка ми поводи не му е давала, даже много, прекалено много се съобразяваше, а той й се качваше на главата.

Не, че няма такива млади, ама още преди да станем семейство, ако ще ми държи сметка, че съм с конкретно облекло или съм в бара с приятели да се забавлявам, то бъдеще заедно нямаме…

Аз бях на 32 или 33 г., а тя на 27 или 28 г.

Е, 60 годишните….Ако често жената излиза без мъжа си, при все, че нямат отворени отношения и той не е заявил съгласие всеки да си има среда и да излизат поотделно, това вероятно провокира ревност.
Бившият ми съпруг си ревнуваше от приятелки, среда (с млади хора работя), без да създава проблеми относно самостоятелно излизане, тийм билдинги.ч и други мои социални прояви. Даже съм го карала и той да ходи с колеги - абсурд. Ама избиваше другаде…
Смятам, че в двойката в добре да има мярка, по която да се отчита какво точно в поведението на единия дразни другия.
В настоящите ми отношения, другата страна, знаейки, че не може да ме върже за себе си, деликатно вербализира или направо си пита -  къде ходиш толкова време. Той винаги ме кани на срещи с колеги и приятели, в неговата професионална  среда така е прието. В моята - също, но не при всякакви обстоятелства. Искам да кажа, че не може да си заровиш главата в пясъка, Шерилин, ако виждаш, че партньорът не е ок с нещо. Никой не знае какво точно е било между родителите ти.

Еми аз знам какво беше. И накрая какво стана. Майка ми яде бой без да е виновна за нещо. Баща ми превъртя просто. Ама не е бил цвете и на младини.


Аз обичам да излизам и мога и с мм, мога и без него. В професионална среда излизаме без половинките си. Ходя на срещи с доста бивши колеги, които вече са ми приятели. Последният път откарах до 3 ч нощес в Камино. Ами няма как да седя и да си гледам часовника и телефона през 10 минути. Не съм всяка вечер навън, но обичам да излизам и за мен е важно да го правя. Ако някой мисли, че ходя да изневерявам, негов проблем. Просто аз не съм ревнива и това очаквам от мъжа си.

Затова най-добре в една двойка и двамата да са на една вълна. Ако имат различни интереси и имат различен начин на забавление в свободното си време, рано или късно това може да е проблем и да станат конфликти.

Ами то важното е преди края, но няма значение вече, като се стигне до края.

Я вземете да определите какво точно разбирате под „ревност“, че нещо много объркано стана.
Едни говорят за неприятното чувство, което изпитваш, когато видиш някой да се натиска на човека, когото обичаш, или ако той хвърли горещ, одобрителен поглед към някого, други говорят за патологичната ревност, често завършваща с домашно насилие. В случая дори с убийство.
Едно е да видиш приятелката си да точи лиги и да се натиска на благоверния, друго е да видиш благоверния да точи лиги и да се натиска на приятелката ти, трето и четвърто е да ровиш по телефони и да следиш по социални мрежи с цел да заковеш изневеряващия.
Което ме навежда на мисълта, че социалните мрежи убиха бизнеса на частните детективи. Горките!

То всеки си го разбира по различен начин. Ако накрая свършиш натирена в куфар, какво значение има дали е било заради чат, поглед или истинска изневяра?

За кого е едно, второ, трето и четвърто? За теб ли? Щото, като гледам, описваш все едно и също, в различни форми/прояви.

Специално за Евгения и аз следях случая, мъжа и е пълен безчувствен, не болен, а изрод, който може да носи наказателна отговорност. Немога да си го представя дори, да остави собственното си детенце сираче, а баща му изобщо няма и да го коментирам. Сем. Изроди.