Прошки...

  • 5 830
  • 137
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 131
Както казваш, това е една традиция, нещо останало от по-различни времена. Може и трябва да се обясни на децата защо и как са почитали празника. Не означава да приемаш буквално, че имаш един ден да простиш и това е задължително условие. Както не е нужно да обичаш човека до теб само на 14.02 или да подариш цвете на майка си само на 08.03.
Има си разлика между обичай, вяра, действителността. Истината е, че в Заговезни са преплетени и много езически обичаи. Приеми това като интересна част от гледна точка на история и културно наследство, не като ден, който да задължава да правиш/не правиш нещо.

# 16
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 693
Като бях малка, на село празнувахме Сирни Заговезни като на нас, децата ни връзваха варено яйце и халва, да "хамкаме". Имаше пита, баница, варена кокошка, направени от баба ми. Но нямам спомен някои да се извинявал на някого, или не е било пред нас, или не се е случвало, ние със сестра ми и братовчедка ми със сигурност не сме се целували ръце на баба и дядо, и не сме искали прошка.
 Интересното е, че не сме постили след Сирни Заговезни, и сега като се замисля, не знам защо е било така...
 Иначе, нито очаквам някои да ми дава, нито искам опрощения.

# 17
  • Мнения: X
Абуто, съгласна съм с теб. Даже не знаех, че са прошки, докато свекърва ми не ми изпрати някаква лелешка картичка на вайбър с “прошка давам, прошка искам”. Ебаси тъпотията… върнах й подобна картичка. Същият ден ме ядоса толкова много, че наистина не знам за какво се пънат някои хора да са в модата или в някаква християнска повеля.

Иначе идеята на празника предполагам е, че наближава великден и хората да си простят преди празнка, да се обединят, да няма скарани.

Ама няма как да позволя някой да ми играе хоро на главата и после айде прости ми.. абсурд

# 18
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 039
Просто ден, обичай, в народния календар на българите. Приемам го като останалите обичаи - на Баба Марта да си вържем мартеничка за здраве, на Цветница да си взема върбови клонки от църквата, на Великден да се чукаме с яйца... Нещо такова и нищо по-различно от някакъв ден в календара. Помня, че навремето баба ми, лека ѝ пръст, задължително ни събираше на трапезата на този ден, сега вече нито си искаме прошка, нито се събираме... Не го приемам толкова сериозно като ден за истинска прошка от сърце. Точно тази прошка не зависи от ден, месец, дата, или ти идва отвътре да простиш на някого, или не.

# 19
  • Мнения: 29 104
Традиция, тясно свързана с християнската религия. Днес все повече губи смисъла и значението си, защото хората не са вярващи. Е, или поне не са религиозни.
А същността на тази традиция е да се пречисти душата преди началото на Великденските пости (които между другото започват от днес). На Месни заговезни се яде за последен път месо, на Сирни заговезни – мляко, млечни и яйца. Човек трябва да изчисти душата си от всички натрупани болки и обиди, преди да пречисти тялото си.
С две думи, преведено на съвременен език – няма детокс за тялото без детокс на мозъка. Simple Smile
Вярващите сигурно ще могат по-добре и по-красиво да го обяснят. Simple Smile

# 20
  • София
  • Мнения: 45 046
Хайде да разкажем как помним празника. Ние имахме голям хол с портал. На едно пиронче на портала връзвахме конец с ябълка или халва. Помня че и тогава се усещаше запролетяването, края на зимата и радостта.

# 21
  • Мнения: 11 524
За мен е традиция. Да покажа уважение към по-възрастните в семейството, хората които обичам, на които държа. Егото ми, макар и голямо, не е по-голямо от проявата на малко внимание, не свързвам празника с лицемерие, но нямам и ФБ, за да ме напрегнат далечни познати Simple Smile

# 22
  • Мнения: 1 257
Споделям напълно описаното в първия пост. Знам смисъла на повечето празници, традиции и обичаи, но повечето от тях не ги харесвам и отбелязвам. В семейството, в което съм израсла, никога не е отбелязван този ден. В семейството на мъжа ми са въртяли яйца, хапвали са халва, и т.н., но след запознанството ни и след като ясно заявих как не участвам в такива неща, не ни канят и знаят да не очакват нищо от мен. В приятелския ни кръг също. Понякога ходим извън София да гледаме огньовете, песните и танците, но то е заради разходката и купона, а не заради "празника".

# 23
  • Мнения: 1 662
Исках и дадох прошка. Не ми дреме кой какво мисли… Simple Smile))

# 24
  • София
  • Мнения: 16 125
Попринцип не се и сещам за такива празници, ако не ме подсети някой. Вчера съм звъннала на родителите - с тях няма какво да си прощаваме, просто като жест на уважение и "ако съм те ядосала нещо през годината", но не влагам кой знае какъв дълбок смисъл в самите думи. Ако има нещо голямо за прощаване, нито е денят, нито е начинът. Самата традиция приемам като нещо, което е имало своята функция и все още може да бъде използвано като жест, като повод, като проява на отношение.

# 25
  • Мнения: 7 131
При баба и дядо се палеха големи огньове, които се прескачаха за здраве. Ергените палеха едни като ракетки, направени от тях, поверието беше, че в дома на която мома падне ракетката, ще се задомят с ергена. За нас децата беше много интересно. Също имаше хамкането с халва, помня, че задължително имаше цяло пиле на трапезата. Не помня искане и даване на прошка, може би в нашия край по-различно да е било 🙂

# 26
  • Мнения: 1 662
И ние прескачахме огньове едно време при баба и дядо на село.. Сега е маааалко по-трудно в апартамента да пресъздам тази традиция, за съжаление. Халва не ям, че имам няколко пломби и избягвам сладкото, но и това си го спомням.. Всяко поколение с разбиранията си.

# 27
  • Мнения: 7 349
Почитам различни традиции, но тази не мога да я приема. Гледам да се държа възпитано, уважително и човечно с всеки, особено с най-близките, като това го правя всеки ден. Не виждам особен смисъл да искам прошка в конкретен ден, а през останалото време какво - позволено ми е да се държа лошо?

# 28
  • Deutschland
  • Мнения: 7 925
Снощи разправях на мъжа ми, че това е най-лицемерния български празник.
Да дам прошка не мога. Също и не искам от никого.

# 29
  • Мнения: 7 022
Ako някой тръгне да ми иска прошка ще дам с усмивка и насмешливо отношение защо е чакан точно този ден, само че, никой не ми иска Smirk
Аз не искам.
Изнервя ме празника.
Изнервя ме традицията да се иска от по-възрастните, и че няма реципрочност.
Изнервя ме, че майка ми дава прошка без да съм и я искала. Считам това за пасивна агресия.
Мъжо звъни на неговите родители, а на мен мрънка, че съм неверница.
Така де, не разбирам къде спат хората цяла година, че точно на този ден се извиняват.
 Разбирам нравите от едно време и не са ми близки.

Отделно казвала съм думите насила, ми не нищо не се променя.
Прошката няма нищо общо с изричането на думите, а идва от сърцето.
Не затормозявам детето си с тази традиция.

Общи условия

Активация на акаунт