Аз прошка не искам. Не защото съм безгрешна, а защото ако сгафя някъде, ще се извиня веднага, няма да чакам седмици и месеци. И не ми трябва конкретен ден, за да ми напомни да съм мила и добра с близките си хора. Ако някой ми трови живота, няма да ме интересува нито на този ден, нито през останалото време. Радвам се, че такива роднини нямам.
- Публикувана: 27 фев. 2023, 06:14 ч.
- Последно мнение: 13 март 2023, 07:33 ч.
Прошки...
АнаИваМоето мнение е , че не е нужно да празнуваш насила с хора ш които не се разбираш. Може да празнуваш с хора, които са ти приятни. Това че са възрастни не ги прави свтци, но не пречи да зарадваме някой възрастен. Всеки празник може да се разчупи така, че да се празнува и да е приятен. И Верликденски заек няма, но децата се радват на шоколадови яйца с играчка или на шоколадов заек в стениол ... не пречи и на прошка да си отпразнуваш с който ти е приятен. Но да мразиш празника защото не се разбираш с някой си и го обръщаш на гордост и предразсъдъци и на разправия в семейството ... не го намирам за глямо празнуване. Това си мисля.
Ама то не е “Прощавай, че на 5 Декември 2021 в 19:30 съм направил еди какво си”.
Поне при нас разбирането е, ако някой е наранен от твои думи или действия, без да е говорено или коментирано. Не винаги знаем, кога сме наранили нечии чувства. Има ден на любовта, на труда, на рождество, на възкресение .. има и на прошката.
Тук стана малко като “Да отменим или не този празник”.
Поне при нас разбирането е, ако някой е наранен от твои думи или действия, без да е говорено или коментирано. Не винаги знаем, кога сме наранили нечии чувства. Има ден на любовта, на труда, на рождество, на възкресение .. има и на прошката.
Тук стана малко като “Да отменим или не този празник”.
Аз да попитам защо пък трябва да има Великденски заек?
Радетелите да запазят българските традиции буквално дори, когато нравите са се променили защо изпадат в недоразумение да празнуват всичко що някъде по света се празнува.
Ни 14.02. признавам, ни великденски зайци и изкуствени кокоши яйца купувам/ подарявам.
Защото, ако става дума за запазване на традиците тук нишката се губи.
Кикимора, късметлийка си явно.
Около мен има доста.
Радетелите да запазят българските традиции буквално дори, когато нравите са се променили защо изпадат в недоразумение да празнуват всичко що някъде по света се празнува.
Ни 14.02. признавам, ни великденски зайци и изкуствени кокоши яйца купувам/ подарявам.
Защото, ако става дума за запазване на традиците тук нишката се губи.
Кикимора, късметлийка си явно.
Около мен има доста.
Изключително ми е неприятен задължителният елемент "Ето, аз ти искам прошка, значи и ти трябва да ми дадеш". Ами не, няма такава зависимост.
А като чуя за "уважение към по-възрастните" ми става направо смешно. Няма как някой автоматично да заслужи уважение, само защото е достигнал определени години.
А като чуя за "уважение към по-възрастните" ми става направо смешно. Няма как някой автоматично да заслужи уважение, само защото е достигнал определени години.
Не знам как ще прозвучи, но имам много ясна представа как се държа с хората, какво ми е отношението и бързо разбирам, ако обидя някого волно или неволно. Ако не разбера, че някой ми е обиден, то обикновено е заради някаква абсолютна глупост, за която нормалните хора не се сърдят. Случвало ми се е и нищо не правя в такъв момент, а хората бързо спират да се сърдят или обиждат. Понякога обиждането е било опит за манипулация. Неуспешен.
Ама то не е “Прощавай, че на 5 Декември 2021 в 19:30 съм направил еди какво си”.
Поне при нас разбирането е, ако някой е наранен от твои думи или действия, без да е говорено или коментирано. Не винаги знаем, кога сме наранили нечии чувства. Има ден на любовта, на труда, на рождество, на възкресение .. има и на прошката.
Тук стана малко като “Да отменим или не този празник”.
Поне при нас разбирането е, ако някой е наранен от твои думи или действия, без да е говорено или коментирано. Не винаги знаем, кога сме наранили нечии чувства. Има ден на любовта, на труда, на рождество, на възкресение .. има и на прошката.
Тук стана малко като “Да отменим или не този празник”.
Оправдавате изобора си да не се прекланяте по никакъв начин пред по-възрастни хора с катилите, аз оправдавам уважението, което поднасям на близките си с липсата на катили около мен.
Аман от тез възрастни катили под път и над път, един свестен за разкош няма
Аман от тез възрастни катили под път и над път, един свестен за разкош няма
За мен искането на прошка в определен ден е нелогично действие, не виждам причина да го правя. Не ми трябва извинение, трябва ми причина.
...
Ни 14.02. признавам, ни великденски зайци и изкуствени кокоши яйца купувам/ подарявам.
Защото ако става дума за запазване на традиците тук нишката се губи.
...
Ни 14.02. признавам, ни великденски зайци и изкуствени кокоши яйца купувам/ подарявам.
Защото ако става дума за запазване на традиците тук нишката се губи.
...
Оправдавате изобора си да не се прекланяте по никакъв начин пред по-възрастни хора с катилите, аз оправдавам уважението, което поднасям на близките си с липсата на катили около мен.
Аман от тез възрастни катили под път и над път, един свестен за разкош няма
Аман от тез възрастни катили под път и над път, един свестен за разкош няма
Показвам уважението си пред всеки, който го е заслужил, без значение на колко години е. Отношенията с по-възрастните ми роднини са прекрасни, с по-младите, също. Но прошка искам, когато има за какво. И ако нараня неволно някого, си казва, съответно се извинявам за недоразумението.
Профилактично да принуждавам някой да ми прощава, не ми е удобно. И дори няма да знам дали наистина прощава, а не отговаря, защото така трябва. Нали това е традицията? Да каже "Простено". Убедена съм обаче, че в голям % от случаите нищо не е простено.
Може ли някой да ми обясни защо уважението се товари толкова много със смисъл, който не му е присъщ? На част от хората не им пречи да уважават дори непознати, а какво остава за близки. Нещо като да си невинен до доказване на противното. Нормално е когато рушиш нещо ценно за другия, той да спре да те уважава и не е нормално да драпаш за уважение, уповавайки се на традициите.
Защо трябва един нормален човек, който като всеки човек греши, да се прекланя пред друг нормален човек, който също греши? С какво вторият е повече от първия?
За мен искането на прошка в определен ден е нелогично действие, не виждам причина да го правя. Не ми трябва извинение, трябва ми причина.
Бих казала, че е осъзнат грешник. Грехът обременява не толкова наранения, а нараняващия. Провокирайки акта на прощаването, нараняващият по-скоро търси загубения мир в себе си. Ако нараненият е човек с добро сърце, няма да остави душата му да се трови и ще прости. Когато и нараненият си даде сметка, че не просто е жертва, а също е и несъвършен, процесът става двустранен.
Оправдавате изобора си да не се прекланяте по никакъв начин пред по-възрастни хора с катилите, аз оправдавам уважението, което поднасям на близките си с липсата на катили около мен.
Аман от тез възрастни катили под път и над път, един свестен за разкош няма
Аман от тез възрастни катили под път и над път, един свестен за разкош няма
За мен искането на прошка в определен ден е нелогично действие, не виждам причина да го правя. Не ми трябва извинение, трябва ми причина.
Не знам как ще прозвучи, но имам много ясна представа как се държа с хората, какво ми е отношението и бързо разбирам, ако обидя някого волно или неволно. Ако не разбера, че някой ми е обиден, то обикновено е заради някаква абсолютна глупост, за която нормалните хора не се сърдят.
Ама няма как да позволя някой да ми играе хоро на главата и после айде прости ми.. абсурд
в днешно време няма хоро, използват хората това, което има, фейсбука, но идеята е същата, и малко по-облекчена, защото очи, в очи е по-трудно.
На други не и никога не бих простила някои неща, да.
това е една глупост , или се извинявап веднага - или си лицимер
Трябва да се прочете повече за тази традиция -да се иска прошка. Някои го приемат навътре и един вид веднъж годишно да се изповядваме. Става малко като Св.Валентин - веднъж годишно да празнуваме любовта, че през останалото време не отразяваме емоции.
прошката не трябва да е формална, а осъзната. Може да съм наранила някого неволно, но ако не знам къде съм сгрешила, пак ще се повтори. И така ще си развяваме една прошка до откат, без реално да има някакъв смисъл.
Като имам предвид - нека господ, вселената или който и да е там, да ти прощава. Не казвам - аз ти прощавам. Да се беше сетила един разговор да направи, за да спомене така, че за нещо съжалява. За традицията се чепатим, понеже много набожни. Пък кажи веднъж, че знаеш, че нещо е било гадно за другия бе. Че знаеш. Не че си щял да направиш нещо различно, всички решаваме тук-таме глупаво, а че си наясно, че някой е пострадал заради теб.