Проблеми с приятеля ми

Не сте в една компания, не сте в едни интереси, няма да го бъде това. То и досега не е било пълноценна връзка според мен. За какво живеене заедно изобщо говориш?
Боже, живеели в двата края на града...че едно време и метро нямаше пък всеки ден се виждаха гаджета от различни краища на града.
По описанието от теб , оставам с впечатление че ти драпаш, а на него не му пука особено. Сега кажи ,че и кола има и пак не излизате.
Пишете ,че е малка. Така е, но на тези години много си имат гаджета и то доста по- сериозни от написаното тук. Това са много сладки години преход. Но тук тя драпа , не той и нищо няма да излезе в бъдещ план .

Тръшкането и скандалите ще помогнат само за едно нещо, и то е - той да скъса с теб.
Като му се развикаш, какво, ще поиска да се виждате по-често ли, та пак да му викаш?

Той сега е с нови хора в университета, предполагам, че има приятелски кръг и излизат заедно. Това, че не те взима с него, е показателно. Може би ТИ се държиш детински, а може би ТОЙ иска да се откъсне от детството си и да се сближи с негови връстници.

Какъвто и да е случаят, стратегията ти е тотално сбъркана.
Ако отношенията ви не те удовлетворяват - късате.
А ако искаш да спасяваш връзката, опитай се да се държиш така, че той да иска отново да се видите, а не да гледа на теб като на досадна малка глезла.

Да имаш гадже е едно, да искаш съвместно съжителство - съвсем друго. Къде ще живеят? Кой ще плаща наема (ако има) и сметките, кой ще ги издържа (храна, транспорт,  дрехи - щом са спортисти, екипите са скъпи), кой ще реагира в извънредна ситуация (заболявания, стоматологични манипулации, травми). Тя е ученичка, той студент, отделно и двамата спортуват много и съответно нямат възможност да работят - как точно ще им се случат нещата?

Е, той ще работи, ще си вземат квартира, авторката ще кацне като малката булка и там ще се засичат сред многото си ангажименти...

Зарязал те е тактично, но е пропуснал да те информира писмено.

Според мен трябва по-спокойно да реагираш, може би този период, в който се виждате по-рядко ще ти бъде полезен - да осмислиш дали наистина искаш да си с този човек. Както са ти писали и други - мрънкането няма да помогне Опитай се да приемеш, че за още няколко месеца ще се виждате 2-3 пъти седмично и през другото време ще си говорите по телефона. Фокусирай се върху собственото си образование и не го обвинявай за нещо, за което и ти не си измислила решение. За да се виждате повече някой трябва да се откаже от ангажиментите си - ти или той? Не би било честно нито едното.
А за да живеете заедно още ви е рано, най-малкото нямате доходи - т.е. вашите и техните трябва да ви издържат и да ви плащат квартирата... пак не е ок. Лятото ще са по-добре нещата, може да инициираш да работите заедно на морето или на някоя бригада извън бг - хем ще сте заедно хем ще изкарате малко пари.

При активно спортуващи нещата са специфични. Възможно е с години да нямате почти никакъв личен живот. Може и да се наложи единия да жертва кариера и амбиции.
От друга страна когато и ти станеш студентка, може и да си съвпаднете повече и да се сближите. Зависи от конкретиката при двамата.

Това със заживяването заедно при всеки "сърцетуп" хич не го разбирам. Имала съм много гаджета, сериозни при това, ама не съм се юрвала да живея с тях. Заживея ли с някого, значи смятам, че това е мъжът на живота ми, а докато не се убедя, много по-хубаво ми е да се виждаме, да се забавляваме, а после всеки да си се прибира и да си има лично пространство.

В случая явно не става въпрос за връзка, която естествено ще прерастне в съжителство, а и не ви е времето все още.

Ми тя на 17, той на 20. Още не са свършили училище. Аз също не ги разбирам. И доста по-голяма бях, не съм се замисляла да живея с което и да е от гаджетата си. Как изобщо една жена си избира мъж, при положение, че не познава мъжете? Тя била само с този от 14 годишна примерно, и искала да заживеят заедно, защото 3 години връзка били много. Ми то това не е връзка, те са ученици и си излизат заедно да се забавляват. Сериозна връзка не е само да ходиш на кино с някого или да ядете сладолед в парка всеки петък след училище и да се държите за ръка, докато се разхождате по тротоара. Това са детски глупости. На 17 още не е и пълнолетна. Какви са тия родители, дето са съгласни на тази възраст детето им (и то момиче) да заживее с младеж, който не е кой знае колко по-голям и зрял??

А на младежа за какво му е да заживява с приятелка на тия години?
Би било огромна грешка и за двамата.
Ей така, драми да стават, съвсем излишни при това.

Моето мнение е, че човек се отдалечава заради мрънкането на другия, когато не му пука особено. Ако си влюбен и обичаш половинката си ще ти стане мъчно, когато ти каже, че му липсваш, че не се виждате достатъчно, ще се опиташ да дадеш своята гледна точка, да го успокоиш, че е временно, да намериш решение, всъщност ти самият ще усещаш, че това не е добре за връзката.
В противен случай мрънкането започва да те дразни, да те изнервя, да ти досажда.
Както каза и наивница на средна възраст никой не е зает 24/7. Всъщност познавам много активно спортуващи, на някои това им е и професия, всичките са във връзки, повечето от тийнейджъри.

Тя била само с този от 14 годишна примерно, и искала да заживеят заедно, защото 3 години връзка били много.[/quote]

Трябва да е минала още 10 момчета, за да разбере кой е нейният ли? Така ли се придобива зрялост? Може да не е за вярване в днешно време, но ДА- ученическа любов може да просъществува. И не е нужно да си имал няколко връзки и да си бил с различни хора, че да придобиваш "опит" или каквото там смятате.
 Единственото, което ще ти дойде на главата от много връзки е емоционално изтощение, това е сякаш си оставяш късче от сърцето на различни места и когато дойде правилния ще се чувстваш прекалено "използван" и обременен от предишни връзки.

Нека не се отнасяме с тези неща като с носни кърпички. Хората са, за да се обичат, а връзките са, за да се градят, а не да се оставят при най-малкия проблем. Факт, че не всяка връзка може да проработи, но точно затова и не се бърза с тях.

almond_B, много мило и емоционално изказване, но и доста драматично! Може да има изключения, но като правило на 14 г. е рано за сериозна връзка и любов. И дори, като майка на момичета, ми е неприятно да си помисля за такова нещо.

Що се отнася до опита и "емоционалното изтощение", "късчета от сърцето" и тем подобни, тези разсъждения са малко наивни, да ти кажа.

Няма какво да се лъжем - много малко са двойките, които се събират като ученици, впоследствие стават семейство, имат деца и дълги години са заедно. Не е невъзможно, аз самата познавам 2-3 такива двойки, но е рядко срещано.

Такива масово пишат тук с проблеми от рода на "той се оказа алкохолик", "бие ме", "изневерява ми", "спря да иска секс с мен", "изчезва и го няма с дни", "изостави ме с децата", "изгони ме на улицата" и т.н. Романтиката настрана - един тийн се променя 200 пъти, докато стане на 30, примерно. 99.99999% от 14 годишните момиченца не могат да пишат грамотно, какво остава да преценят трезво какъвто и да било партньор. Тийновете нямат трезва преценка. Тях ги тресат хормони и всичките твърдят, че текущото гадже от съседния клас е любовта на живота им, която няма и няма да има равна. Докато не дойде следващото гадже, което да заеме тази титла. Още докато го пиша това ме напушва истеричен смях. Не знам какво точно имате предвид под "да е минала още 10 момчета, за да разбере кой е нейният", но е Вселенска истина, че за да направиш обоснован избор, трябва да има информираност, на базата на която да го направиш. Независимо дали става въпрос за климатика в стаята на детето, или за избор на партньор за цял живот. За да направи възможно най-добрия избор, едно момиче (и жена) трябва да общува с достатъчно момчета (мъже), за да прецени кой от тях се държи адекватно с нея и кой не. И под "общува" нямам предвид да прави само секс с тях. Опознаването на срещуположния пол и неговите привички, принципи и първичен (присъщ за пола) начин на държане е основно условие за вземането на споменатото информирано решение. Иначе може да се влюбим в климатик, който после да се окаже пълен боклук. Както вече многократно е писано по всякакви теми из форума, на мъж не се попада на късмет, мъж се избира. А да избереш адекватно можеш само ако имаш реален избор. Да си имал допир само с един единствен представител на другия пол и да кажеш "той/тя е моя човек" не е избор, а липса на опции.