Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Мартенска вещерска и спортна!

Ясно, брат (Бобчи).

Речник се гради с четене. И с родителско ангажиране за пълноценно общуване с децата извън обичайното ежедневие. Не само да го водиш на интересни места, ами и да ги обсъдиш с него тия интересни места, да разкажеш, обясниш, покажеш. Да го срещнеш с интересни хора, да говориш с тях в негово присъствие.
Обичайното родителско " написа ли домашните, изкъпа ли се, какви оценки имаш", което се приема за показател за добра грижа, не е достатъчно. А при двуезичните деца е още по-сложно, но... Спирам.

Момчетата ми тръгнаха на училище без да знаят да четат и пишат. Тук 1 и 2 клас са лежерни, не се изискват предварителни знания от децата. Малката се научи да чете, пише и смята покрай батковците сама, без помощ. Беше на 5, когато забучи пръст в буквара на втория и засрича. Мислех, че се  преструва и само имитира средния, но се оказа, че се е научила сама да чете, докато е гледала как момчетата си пишат домашните на кухненската маса и тя тихо си рисува до тях или разлежда картинките по учебниците им. В първи клас попадна на много читава класна, която не остави по-напредналите деца да скучаят, а намираше начин да ги занимава докато класа изравни нивото. Цял живот ще съм ѝ благодарна на тази жена, постави стабилни основи и задържа естественото любопитство у децата към знания.

Колежката ми е направила поредица от грешки, които шефа ми ме накара да поправям тази сутрин. По-добре сама да си бях свършила всичко ! Нямам нерви дори да се ядосам. Питах го защо ме наказва за чужди грешки. Отговори ми, че него не го интересува кой греши, важното било работата да е свършена.

А баш, Сиси! Добре дошла в моя филм.
Преди време ,много се смях постъпвайки на работа във фирма след 3 изпита, и Биг Боса ми казва: Прити, да знаеш, Шефа винаги е гъз. Ми верно си е. Ей го сега , моя ми подскача тук,че секретарката объркала на някакви договори. Ми няма се занимавам - казах му,че аз работя с готови документи и нямам време и желание да уча когото и да било кое и как.Аре баста! 

Брр, обдуха ме едно хубаво, намръзнах се. Сякаш днес вятърът е една идея по-слаб, но пак е много неприятно.
Положението с гърлото е сон шож мон, въпреки че се наливам с чай като за последно и смуча някакви бонбонки. Много е гадно да са ти заглъхнали ушите.

Вчера получих интересно предложение за работа. Ентусиазирах се, едно еуфорично ми стана, после се спекох. Сега стоя и мисля да се бухна ли. По-скоро клоня към "да", въпреки натоварването и риска.

Снощи успях да видя Синеочка Ще я цакаш ти с карамел, Ени

Бърд, ама новата да ти е основната работа, т.е само една или да я вмъкнеш към сегашната си?

Бър, ако има възможност успоредно с новата работа да си работиш и сегашната, да не губиш клиенти, защо не? Живота обича смелите.
Няма да се спичаш - ти можеш.

Мисте, нямам основна и допълнителна, ако изключим една фирма, с която работя ежедневно, но обемът не е достатъчен, за да я определя като "основна". Работя на отделни задания, всяко със свой си краен срок, с различни възложители. Понякога се случват по повече едновременно и тогава става малко нервно и сложно. Друг път пък се случва да е по-сушаво. Мога да преценя кое да приема и кое не, в повечето случаи мога да договарям удобни крайни срокове. Това е поредно задание, от нов възложител, с който не съм работила до момента. Обемно, с непозната ми тематика. Рисковете са по-скоро свързани с това, че не съм имала отношения с възложителя и оттам идват притесненията ми.

Ясно, Бърд...успех ти желая!

Успех, Бърд! Ако не опиташ , няма да знаеш дали можеш да се справиш!А ти ще можеш, не ми изглеждаш залухана.
 Днес мисля да си ползвам обедната почивка, да ме обрули ветрецът.
    За децата -аз квот съм направила до тук , това е.Големи са , да се оправят. хубаво е , че в семейството имаме примери на успели хора , сестра ми и зет ми, на здрави семейства, подкрепящи се, с грижа един към друг, на братя и сестри, които милеят един за друг и за децата си.И на такива, които не го правят. Дано моите са направили правилната преценка. Като ги гледам как си помагат сега, май са.а за мен , като родител, това е голям успех - да знаят ,че имат сигурно рамо за труден момент и весел купонджия за веселите. Малкият помогна на кака си да почне работа при него,научи я да работи,обучи я добре, сега също много си помагат. И с ремонта, и с детето, подозирам ,че тя го прикрива за разни неща, дава му заем от време на време, и той на нея , но това са неща,които аз не искам да знам.
   Много държах да са грамотни , уважителни и възпитани, да имат смелост да заявят себе си и да имат самочувствие с покритие, т.е. правилна преценка за възможностите си. Със самочувствието малко са зле, но ще се научат. В нас аз съм лошото ченге, баща име доброто.Но той пък ядоса ли се за нещо, каже ли дума,казана е , до живот.Трудно прощава.
   айде, дойде ми почивката, после ще продължа да философствам.
   Последно - от това, което виждам тук, сред вас, няма как да са ви лоши децата, просто няма как.

Бърд, мятай се. Бързо ще стане ясно дали е коректен. В крайна сметка можеш да загубиш само малко време и усилия, но пък ако спечелиш, можеш да спечелиш стабилен постоянен клиент.

Отвратително време, предпочитам да вали, но не и да духа така.

Съгласна съм с марулета. Родители с наистина лоши деца обикновено не се и съмняват в прекрасността на златните си яйца. Или става въпрос за наистина екстремни случаи

Работа е там, че няма как бързо да стане ясно дали са коректни или не заради големия обем и дългия срок. И при евентуална набутвация ще изгубя много време и много труд. Но пък от друга страна, те също не ме познават и рискуват с мен.

Момичета, благодаря ви. Съгласна съм, че човек трябва да поема рискове, за да има успехи.
Ще се бухна и ще се надявам да попадна на читави хора.

Идвам със следобедното кафе

Аз и друг път съм писала,  за мен училището, особено в нашенския му вариант, е основно загуба на време. Отделно, че съвсем успешно убива желанието за учене на децата. Ама буквално убива. Още ми се пише, особено предизборно, ама няма да е сега.

Мисти, не си разваляй отношенията с детето заради глупави оценки. И най-вече не слагай знак за равенство между училище и учене.
Аз по принцип се опитвам да не давам много акъл, но от собствен опит, ако се отвориш и опиташ да видиш, колко много неща учи синът ти докато наглед прави безсмислени за теб неща, ще се изумиш. И ще дишаш по-леко, от опит

Бърди, чуй си вътрешния глас, ако ти нашепва полуентусиазирано "да" скачай смело.

Кой писа за силиконовата метла? Артемис? Върши ли работа?

Сколасах да стигна и до вас, Вещички прекрасни!!!
Напусках сумай ти поръчки, които да ме чакат в Бг, сега нямам търпение да си ги взема.


Децата случиха на градина (просто много се занимаваха с тях), от която влезнаха в първи клас подготвени за трети направо. Щерката, де. В градината пишеше съчинения вече. Аз не знаех, докато не прегледах веднъж едни тетрадки, които ми връчиха на тръгване, все си мислех, че са с ченгелчета и чертички. Та в първи клас ѝ беше скучно, да. Но понеже беше записана и на занималня, си носеше книги от вкъщи- да си чете. Всичко чудно, докато госпожата от занималнята не ме привика една вечер и ми се скара защо детето си носи книги, че да разсейва останалите?!??????????? Трябвало и тя като другите да пише ченгелчета. Мдмам. Е, в крайна сметка ѝ "разрешиха" да си чете, но у детето остана някаква горчивина тогава. Нищо трайно и фатално, слава Богу. Даже някак избута и втори клас така, тогава пък вече започнаха да им дават домашни, писането на които запълваше част от времето ѝ в занималнята.
Брат ѝ не е ходил на училище в България, но той си тръгна от въпросната градина на 5, четейки и решавайки елементарни математически задачки. Неговата госпожа в предучилищната  пък (в чужбина вече) го "хвана", че с математиката е много на "ти", просто я разбира и ни помоли за разрешение да му дава по- трудни от на останалите деца задачи. Напипа силната му страна тогава и започна да я развива. И трябва да ви кажа, че той и към момента буквално е влюбен в този предмет- вижда в него красота, хваща логиката в движение, доставя му истинско удоволствие.

Та така- дано малката на Попи случи на читав педагог.

Бърди, успех с решението.
Пийвам кафе и отпочвам с останалите задачи за деня.