Той през останалото време е страхотен баща и човек, но тези изблици са наистина отвратителни.
Какво повече да го мислим?!
- Публикувана: 2 март 2023, 14:42 ч.
- Последно мнение: 9 март 2023, 09:59 ч.
Съвет: Какво да правя с агресивните изблици на мъжа ми
Е това изречение направо ме уби. Супер сте, няма какво да го мъдрите... Щом е страхотен човек и баща, за какво да се кахърите? Освен това и двамата давате добър пример на детето си, което е много, много важно за едни примерни родители! Ако е момиче - показвате му как точно трябва да търпи от някой такъв психар като страхотния си татко щом порастне, а ако е момче - ще стане същия прекрасен човек и татко като своя татко-кретен. А пък някой ден ако тоя страхотен човек вземе, че Ви убие пред очите на детето, е, ами няма нищо, той въпреки това е страхотен баща и човек!
Какво повече да го мислим?!
Фалшива тема, началото и краят повтарят едно към едно стила на няколко други теми, пуснати тези дни. Това изглежда се прави със съгласието на модераторите за трафик? Няма да се вържа повече да отговарям, не е това начина да предизвиквате дискусия по дадена тема.
Аз наистина смятам, че решението е намесване на Закрила за детето и извеждане от проблемната среда. Тогава има шанс майчинските чувства на жената да са по-силни и да остане с детето си, а така то ще бъде спасено от тази среда. Че ще има психологични травми от извеждането ще има, но, ако е още малко има шанс да попадне в читаво семейство или току-виж майката се пробуди, и осъзнае, че обича повече детето си от насилника и се спасят. Иначе, ако иска да завършва натъпкана в някой куфар, нейн си избор. Ама поне детето да няма тези страшни психически травми.
И шанс да не завърши като Никол и майка си Дари, убито от баща си.
Ако темата е реална, имам един въпрос - Авторке, какво ще стане, ако след 2 месеца детенцето го ядоса и той изведнъж му шибне един, който за теб може да мине с главоболие, но за неговите килограми този удар да е фатален или да завърши с комоцио (в една друга група майката заминала за 2-3 дни, детето (2-3г) останало с баща си и като се върнала то било стресирано, пищяло насън и казвало "бой", "бой"). В коментарите последва, че той и нея "пошляпвал", ама тя мислела, че той бил добър баща и никога не бил наранил детенцето.
Е да, де, ама това впоследствие ще отнеме години работа с психолог. Ако не избие другаде.
Та, авторке, ако такова нещо се случи кой ще е виновен?
Ще ти кажа - ТИ.
Не, защото си го предизвикала, а защото вече си видяла, че този мъж е насилник и не си направила нищо. Той си е такъв. Ти си тази, която трябва да вземе решение да се отърве от тази среда.
Щото онзи ден пак цъкахме с език за децата, които останали сирачета, след като баща им уби майка им. Ама... полза "нула"
И шанс да не завърши като Никол и майка си Дари, убито от баща си.
Ако темата е реална, имам един въпрос - Авторке, какво ще стане, ако след 2 месеца детенцето го ядоса и той изведнъж му шибне един, който за теб може да мине с главоболие, но за неговите килограми този удар да е фатален или да завърши с комоцио (в една друга група майката заминала за 2-3 дни, детето (2-3г) останало с баща си и като се върнала то било стресирано, пищяло насън и казвало "бой", "бой"). В коментарите последва, че той и нея "пошляпвал", ама тя мислела, че той бил добър баща и никога не бил наранил детенцето.
Е да, де, ама това впоследствие ще отнеме години работа с психолог. Ако не избие другаде.
Та, авторке, ако такова нещо се случи кой ще е виновен?
Ще ти кажа - ТИ.
Не, защото си го предизвикала, а защото вече си видяла, че този мъж е насилник и не си направила нищо. Той си е такъв. Ти си тази, която трябва да вземе решение да се отърве от тази среда.
Щото онзи ден пак цъкахме с език за децата, които останали сирачета, след като баща им уби майка им. Ама... полза "нула"
Не знам такива жени как живеят така. Разбирам, че много от тях нямат подкрепа от близки и ги са в безизходица, но мамка му в мазе ще живея, но няма да оставя някой да ме мачка психически и физически пред децата ми. ММ отдавна съм го предупредила, че в момента, в който ми посегне ще го зануля. Имам и възможностите да го направя, и той го знае. Никога не съм оставала длъжна на мъж и не сметям, че занапред ще бъда.
Напоследък някой си прави елементарни проучвания по темата в бг мама. Не знам защо се хабите...
Скрит текст:
Не мога да споделя с близки, някак не го чувствам, а и се притеснявам да не ги настроя срещу него. Той през останалото време е страхотен баща и човек, но тези изблици са наистина отвратителни. Здравейте,
Пиша тук, защото имам нужда от някакъв съвет как да постъпя ... или поне да видя различни мнения по въпроса. С приятеля ми сме знаедно от 3 години, имаме и детенце на година и половина. От както забременях обаче, той някак не може да си контролира емоциите. Чупил е врати, мебели, стискал ме е за китката и ме е обиждал. Тези неща се случваха веднъж на 2-3 месеца и сме говорили за тях. Всеки път е казвал, че ще се старае да си контролира нервите, но ... нищо. Проблемът е, че нещата сякаш ескалират. Днес пак имахме такъв случай, но този път ме хвана за врата и ме събори на земята, обиждаше ме, плю... И три часа по-късно пак поредното "Извинявай, не си боклук." Това, което ме притеснява най-вече е, че детето винаги е там, гледа, разтройва се страшно много и ми е изключително трудно да го успокоя след това.
Осъзнавам, че проблемът е и в мен, най-вероятно го предизвиквам по някакъв начин, а и и двамата сме напрегнати. И двамата работим от вкъщи и гледаме детето. Бяхме се разбрали за момента той да не сменя работата си, въпреки че изкарва малко, за да има повече време за детето. И по този начин да мога аз да работя повече, тъй като изкарвам повече. Но на последък и това не прави и днес от там тръгна скандалът. Понеже не издържах вече и му казах да вземе детето за малко.
Пиша тук, защото имам нужда от някакъв съвет как да постъпя ... или поне да видя различни мнения по въпроса. С приятеля ми сме знаедно от 3 години, имаме и детенце на година и половина. От както забременях обаче, той някак не може да си контролира емоциите. Чупил е врати, мебели, стискал ме е за китката и ме е обиждал. Тези неща се случваха веднъж на 2-3 месеца и сме говорили за тях. Всеки път е казвал, че ще се старае да си контролира нервите, но ... нищо. Проблемът е, че нещата сякаш ескалират. Днес пак имахме такъв случай, но този път ме хвана за врата и ме събори на земята, обиждаше ме, плю... И три часа по-късно пак поредното "Извинявай, не си боклук." Това, което ме притеснява най-вече е, че детето винаги е там, гледа, разтройва се страшно много и ми е изключително трудно да го успокоя след това.
Осъзнавам, че проблемът е и в мен, най-вероятно го предизвиквам по някакъв начин, а и и двамата сме напрегнати. И двамата работим от вкъщи и гледаме детето. Бяхме се разбрали за момента той да не сменя работата си, въпреки че изкарва малко, за да има повече време за детето. И по този начин да мога аз да работя повече, тъй като изкарвам повече. Но на последък и това не прави и днес от там тръгна скандалът. Понеже не издържах вече и му казах да вземе детето за малко.
Скрит текст:
Имали ли сте подобни случки, как да постъпя, как бихте постъпили вие?
Благодаря предварително на всички включили се
Благодаря предварително на всички включили се
Как си лягаш до този мъж? Как правите секс? Как му переш чорапите и му правиш закуска? Ако някой ме наплюе ще го накарам да си излиже плюнките от пода, а ти задаваш въпрос във форум. Хващай си парцалките и се изнасяй. Без да го уведомяваш, че да не му превърти шайбата.
Ама тая би имала подкрепа от близките. Тя не им казва, че да не ги настроела срещу него, тоест, близките ѝ не са толкова малоумни, колкото е тя. За детето ме е яд, бебе е още, а гледа как майка му е съборена на пода и плюят върху нея. Грам майчински инстинкт няма, колкото бащата е насилник, толкова и тя към детето!
Напоследък някой си прави елементарни проучвания по темата в бг мама. Не знам защо се хабите...
Твоя човек има проблеми с гнева и самоконтрола. Противно на повечето мнения, няма да ти кажа да го зарязваш, но категорично да вземе мерки и да се лекува. През това време при вашите, поне няколко месеца, след това нулева толерантност към подобни постъпки. И не, не е психопат, престъпник или убиец, но тези неща наистина са повод за раздяла.
Между другото моята има такъв проблем, до сега трябваше да съм я забравил ако слушам масовото мнение тук. Не може да ме набие не е искала да ме плюе, но е налитала на бой и е хвърляла разни неща по мен. Научи се да се контролира повече през годините и сега много рядко има такива изблици
Между другото моята има такъв проблем, до сега трябваше да съм я забравил ако слушам масовото мнение тук. Не може да ме набие не е искала да ме плюе, но е налитала на бой и е хвърляла разни неща по мен. Научи се да се контролира повече през годините и сега много рядко има такива изблици
Пързалка е, нали? За н-ти път тема завършва така.
Имали ли сте подобни случки, как да постъпя, как бихте постъпили вие?
Благодаря предварително на всички включили се
И повече авторката не се вясва, а ние се ядосваме. Тука да не е някакво поле за социални експерименти, хайде холан.
Имали ли сте подобни случки, как да постъпя, как бихте постъпили вие?
Благодаря предварително на всички включили се
И повече авторката не се вясва, а ние се ядосваме. Тука да не е някакво поле за социални експерименти, хайде холан.
Горкото дете. Да расте в такава грозна атмосфера на насилие.
След време или то ще агресира, защото такъв модел е видял или ще се събира с насилници.
Ми какво да правиш.
Или го зарязваш и си тръгваш или, ако ще му даваш шанс говориш с него да се оправя и да ходи на психиатър, психолог или нещо си там. Ако не ще, пак му казваш чао.
Ако продължиш да седиш, сама си си виновна. И за последствията върху детето ти.
Хора, не мислете, че темата е фейк. Не че е невъзможно, но страшно много жени живеещи в такава отровна среда имат точно такова мислене.
Това, че вие не сте преживявали насилие, това че не бихте допуснали, не значи, че то не съществува.
Ирис, да, няма да се учудя, ако е наистина социален експеримент, но пак казвам, че има много такива женици.
След време или то ще агресира, защото такъв модел е видял или ще се събира с насилници.
Ми какво да правиш.
Или го зарязваш и си тръгваш или, ако ще му даваш шанс говориш с него да се оправя и да ходи на психиатър, психолог или нещо си там. Ако не ще, пак му казваш чао.
Ако продължиш да седиш, сама си си виновна. И за последствията върху детето ти.
Хора, не мислете, че темата е фейк. Не че е невъзможно, но страшно много жени живеещи в такава отровна среда имат точно такова мислене.
Това, че вие не сте преживявали насилие, това че не бихте допуснали, не значи, че то не съществува.
Ирис, да, няма да се учудя, ако е наистина социален експеримент, но пак казвам, че има много такива женици.
Нова съм тук такаче някой би ли ми обяснил защо на някои теме[и пишете ,че са пързалка ,какъв е смисъла от това някой да лъже и то анонимно ,някой би ли ми разясни за какво става на въпрос author=SeaHorse link=topic=1530109.msg46089494#msg46089494 date=1677761536]
Не... Не... Не може да съществува толкова тъпа жена! Затова съм приготвил ските и съм в очакване.
[/quote]
Не... Не... Не може да съществува толкова тъпа жена! Затова съм приготвил ските и съм в очакване.
[/quote]