Работа, CV-та, HR-и, съвети - 84

Не видях някой да смята, че другите са му длъжни, защото има дете. Видях човек, който не е полагал грижа за друг малък човек, да злобее за липса на "привилегии".

Като "снесете", пак може да си говорим какво точно сте направили.

Ами лично моите колежки, които са родили са ми споделяли, че при търсене на работа това им е било главно - да намерят такава с работно време от 8 до 17 и са направили компромис относно заплащането за сега. Те сутрин пак закъсняват и съм казвала тук, че се дразня, но е, защото, когато на мен се е случвало да закъснея с 5 минути(което за 4 години ми се е случвало 2 пъти) заради задръстване шефовете ми се караха и са ми казвали да си правя сметка кога тръгвам, но те не са виновни, приказката за баницата я знаем всички.

И е така, и не е така. Принципно щеше да е точно така, ако всеки ден като отидем на работа ни отмерваха всеки от нас да изкопае 10 метра канал. И ако някой копае по 7 метра няма да ме касае, а ще е проблем на мениджъра. Но ако някой копае само 7 метра и липсващите 3 метра в таргета на целия колектив ми ги тропнат на мен, това вече ще е моя работа.  И ще говоря, ще искам да ми се плаща повече или ще напусна. А може и да почна да саботирам и така да развалям колектива. Или с други думи, много често мениджърите си затварят очите за скатавките ако останалите им вършат работата, защото си спестяват екшън. Но това хич не е добре за останалите.

Много съм съгласна с Черна Станция, но на практика е невъзможно да се създаде екип от хора с абсолютно еднакви умения, мотивация и компетенции. Затова единият получава Х лева заплата и бонус, а другият, дето все си тръгва по-рано, получава Х - У лева. Само че вторият се чувства онеправдан, щото нали, "за същата работа вземам по-малко, я дай да скатавам още повече".

Те тези неснеслите, които най-много се възмущават, после като снесат изведнъж започват да се държат по-зле и от обекта на възмущетията си. Палачинката се обръща. Това съм го наблюдавала лично.

Истината е, че в България няма никаква гъвкавост за майки. На почасовата работа се гледа като на ерес, а и законодатерството ни е едно тромаво.

Ако работата ми не зависи от другия, който си тръгва по-рано или идва по-късно, ми е абсолютно все тая, дори и да не дойде. Грам не ме интересува, нито се дразня. Ако трябва да му свърша неговата работа, ще направя само най-спешното и после ще му кажа, че преди да си тръгне, трябва да си оправи нещата и чак тогава. Ако не е съгласен/а, няма да му върша дори и спешните неща.
Когато на мен ми се наложи да си тръгна по-рано, си свършвам работата по-бързо или си доработвам вкъщи.

Единственото, което би ме ядосало е, ако някой има привилегията за закъснение/ранно тръгване, а на други бъде отказано.


Точно.

Подозирам, че съфорумката използва "снесли" от благоприличие, щото съм чувала и по-грозни определения.......

ПС: Като майка с дете съм ползвала по-малко болнични и отпуски от "неснеслите".

Моите наблюдения пък са, че който е онеправдан преди децата е такъв и след тях. Въобще не всеки станал родител изведнъж очаква, че всичко ще се завърти около него.

Ако е така, тогава всичко е точно. Но понякога мениджърите предпочитат на всички да е по равно за да има мир и да не се занимават.

Ние с ММ работим на смени, винаги контра за да може да си гледаме детето. Да има кой да го води/ прибира и болнични не вземаме, защото винаги един от двамата е почивка.  Това не пречи на колежка която нямаше деца да ми натяква, как тези без деца винаги били натоварени повече, което абсолютно не е вярно. Единствено една майка ползва привилегията да идва един час по-късно, защото има дете със СОП и съответно процедури преди да го остави на детска.  Мрънкащата колежка вече роди и сега си мисли, че като каже " детето" и веднага ще светне зелено за нейните прищевки и понеже не става, сега мрънка колко не разбираме какво е да имаш малко дете. Просто си има кисели хора, които винаги ще си намерят причина да мрънкат..

Както и просто винаги ще има хора, за които по- важна е работата/ кариерата, а не децата.

Ами какво правим, ако кариерата е средство, а не самоцел, и е важна именно заради децата - кариерата ще плати скъпите курсове, скъпия университет, добрите условия на живот, почивките и пътуванията, задоволеното детство.

Ето ви казус: ММ препоръча бивш колега в тяхната фирма и го взеха. Човекът има дете на 2-3г, то ходи на градина и той се е блокирал в календара за воденето и вземането (около 17ч) всеки ден. Не е питал изрично, но те са си и международна компания, по принцип такива неща се толерират и не е проблем. Той уж доработва след това (не знам).

Имат веднъж седмично обаче някаква среща тип оперативка на екипа, обсъжда се кой какво прави, докъде е, как вървят проектите, приоритети и прочее. Човекът не е влизал за 3 месеца работа нито веднъж, защото трябвало да си взима детето (това НЕ е изрично обсъждано с началниците). Шефовете им са базирани на другия край не света, не се и чуват много заради часовата разлика, общо взето се разчита на отговорността на всеки един към работата му.

И двамата с жена му работят само от вкъщи и не ходят в офиси. Имат доста над средни доходи. Ходи той да взима детето, понеже тя не обичала да кара кола. Е нормално ли е според вас да я пропуска тая среща? Ако беше единствен отглеждащ родител, да се направи отстъпка за него, но в случая не го намирам окей, че и жена му не се разбере с нейния работодател да отсъства там 30-40 минути, да си хване такси ако не ѝ се кара веднъж в седмицата или друга организация. Това имам предвид под “задължение на родителя, а не на работодателя” е да си организираш така нещата, че да работиш съвестно.

И това смятам, че не би трябвало излишно да де налага някой да го казва. Затова е редно на родители да се позволява да работят на непълно работно време, така и очакванията спрямо тях са други.

Но и много родители не искат, искат да работят на 100% и да си взимат цялата заплата, но очакват, че всеки трябва да се съобразява с факта, че имат деца и не могат да отделят същото внимание на работата си. Редно е да се вземе бавачка като на човек не му излиза сметката с логистиката и гледането.

Нищо не правим- но не може и двете.
 Или се фокусираш прекалено много на едното или на другото- ако се отдадеш на кариера , нямаш време за деца, ако се отдадеш на децата, нямаш време за кариера.

Аз познавам много хора с кариера и деца. Това, че или си самотник с кариера, или имаш щастливо (тук голяма въпросителна) семейство и деца без кариера е някакъв мит.

Всички сме супергерои. Само как сами си нанизваме веригите с гордост, и не се усещаме даже...