Значи ромите отиват на към 200÷ БВП, защото само деца правят.
Сериозно?
Сериозно?
- Публикувана: 7 март 2023, 15:15 ч.
- Последно мнение: 19 март 2024, 23:08 ч.
Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство
Според антрополога Маргарет Мийд, първият артефакт на цивилизацията не е нито керамиката, нито дори огъня, а счупен и зарастнал човешки фемур (бедрената кост). Това показвало, че тежко ранен индивид е можел да разчита с месеци на групата за прехрана и сигурност, докато такава тежка фрактура зарастне. Солидарността и помощта са основи на нашето човество. Дано никога да не оскотяваме до степен да го забравим.
Е не, ние следваме великата феминистка - голямата Тачър, (питайте дъщеря й, какво мисли за нея между впрочем), та нали тя твърдеше, че такова нещо като общество няма, има само отделни индивиди, и всеки индивид “кука” от неговата си камбанария. Като например, най-добре на всички да им е зле, отколкото на всички да ни е добре.
За да са добре и майките, и съпрузите, и децата, и бавачките, учителките, чистачките, кариеристите, …сноубордистите, е хубаво: 1) да има правителствена данъчна политика, подсигуряваща всеки според заслугите, и оценяваща, че грижите за децата, чистенето, гледането на инвалиди, болни, възрастни родители - са толкова ценни, колкото кликането по цял ден, или инфлуенсърството, или обслужването на клиенти и мениджиране на проекти и тесни интереси и 2) обществото или гореизброените групи, (ако сте феминистка и не вярвате в него), разбира, че отговорността за бъдещето, (т.е. за децата, бъдещите потенциални граждани и данъкоплатци) е “споделена”. Нещо като споделената любов, само че този път между индивида и обществото 😉.
За да са добре и майките, и съпрузите, и децата, и бавачките, учителките, чистачките, кариеристите, …сноубордистите, е хубаво: 1) да има правителствена данъчна политика, подсигуряваща всеки според заслугите, и оценяваща, че грижите за децата, чистенето, гледането на инвалиди, болни, възрастни родители - са толкова ценни, колкото кликането по цял ден, или инфлуенсърството, или обслужването на клиенти и мениджиране на проекти и тесни интереси и 2) обществото или гореизброените групи, (ако сте феминистка и не вярвате в него), разбира, че отговорността за бъдещето, (т.е. за децата, бъдещите потенциални граждани и данъкоплатци) е “споделена”. Нещо като споделената любов, само че този път между индивида и обществото 😉.
Принципно в много държави има такава осигуровка(например в САЩ). Принципно е постижимо и в БГ, само трябва да се умножим и да развием ресурсите. Принципно докато чакаме на някой друг, или сравняваме несравнимото ще сме все принципни, но не и по-финансово стабилни в БГ.
Изобщо не става дума за България. Ако погледнете и в дебати в ОИСР, и в дебатите за развитието на Системата за национални сметки, и даже напоследък в разработки на МВФ с мънички стъпчици, но все по-упорито се говори за включване и измерване на неплатения труд. "Unpaid care and domestic work" е приетата от ООН дефиниция, мисля, че на български се превежда като "неплатен труд за полагане на грижи и домакинство".
Според мен тогава вече ще има реална дилема работа или семейство, тоест възможност за избор пред тези, които се колебаят, кой от двата вида труд предпочитат да изберат.
И според мен не е въпросът доколко и как трябва да се раздели между партньорите, а как да се калкулира и остойности, така че хората, които го полагат, да не бъдат в неравностойно положение.
Домашната работа по отглеждането на дете няма как да се остойности, защото ако някоя е изрядна домакиня и се претрепва от грижи по децата и дома, друга е мързелива повлекана, която спи до обяд, вдига скандали на децата, че са я събудили и я дразнят, и отвреме-навреме им подхвърля по някоя вафла. Дори на дг не може да ги заведе, защото за целта трябва да стане рано.
И според мен не е въпросът доколко и как трябва да се раздели между партньорите, а как да се калкулира и остойности, така че хората, които го полагат, да не бъдат в неравностойно положение.
Домашната работа по отглеждането на дете няма как да се остойности, защото ако някоя е изрядна домакиня и се претрепва от грижи по децата и дома, друга е мързелива повлекана, която спи до обяд, вдига скандали на децата, че са я събудили и я дразнят, и отвреме-навреме им подхвърля по някоя вафла. Дори на дг не може да ги заведе, защото за целта трябва да стане рано.
Аз се въздържам от оценки, защото не съм специалист, но със сигурност знам, че има умни глави, които мислят, пишат и дебатират по въпроса. Други им викат, че няма начин и така за момента трудът си остава неплатен. Но няма две мнения, че е труд и че в глобален мащаб е огромен.
Сега се плаща 2 г. После яслата и градината са безплатни за желаещите да работят. И данъчни облекчения получават.
До колко още трябва да се плаща? До 18?
До колко още трябва да се плаща? До 18?
А когато е грижа за стари хора, не за деца? Грижа за пълнолетни инвалиди? А когато е домакински труд? Всичко това е неплатен труд, свързан със семейството, който допринася за БВП без да влиза в него. Въпросът е принципен и е глобален.
Лично аз не знам как трябва да се реши, само следя с голям интерес дебатите. Но наистина мисля, че дилемата, поставена в темата, липсва при положение, че не знам какъв процент от съвременните жени са достатъчно добре осигурени финансово, за да имат възможността да полагат по избор само неплатен труд.
Vapor, в коя от държавите членки на ОИСР, платеното майчинство е 2г, детските градини и ясли безплатни. В коя държава родителите имат право на по 6 месеца неплатен отпуск. Много аспекти от социалната политика не са ок, но в други е по-добре.
Фрау К, е как то обществото е длъжно, нали затова са осигуровките. Само, че на някои това им е малко.
Фрау К, е как то обществото е длъжно, нали затова са осигуровките. Само, че на някои това им е малко.