Ти си на 16 г, такива са приятелите на тая възраст. Ще срещнеш с годините други !
- Публикувана: 12 март 2023, 10:17 ч.
- Последно мнение: 16 март 2023, 10:53 ч.
Приятели
Всички сме били тийнейджъри, ама да ти кажа ми звучиш като егоцентрична лигла. Все едно си мислиш, че всички трябва да се въртят на пета около теб, но не ми е ясно защо? Говорил бил някой си с някой си друг, който ти не харесваш… ти сериозно ли? Дори и за 16 годишна това е прекалено. Не си центъра на света.
И на мен ми избоде очите, че разочарованието произлиза, от това че т.нар. приятелка говорила с човек, когото главната героиня НЕ ХАРЕСВА!
Я вземи да пораснеш и да осъзнаеш, че никой не е свързан с тебе през кръста и хората си имат собствени мисли, идеи, познанства и всеки може да говори и да прави ккавото си иска.
Вероятно и затова не те канят на рождени дни и не ти казват, че ще ходят. Звучиш обсебващо и като човек, който е изискващ, контролиращ и се сърди за най-малкото.
Трудно ще ти е в живота с такъв характер.
Я вземи да пораснеш и да осъзнаеш, че никой не е свързан с тебе през кръста и хората си имат собствени мисли, идеи, познанства и всеки може да говори и да прави ккавото си иска.
Вероятно и затова не те канят на рождени дни и не ти казват, че ще ходят. Звучиш обсебващо и като човек, който е изискващ, контролиращ и се сърди за най-малкото.
Трудно ще ти е в живота с такъв характер.
Ти си на 16 г, такива са приятелите на тая възраст. Ще срещнеш с годините други !
Ти пък. Такива приятелства са за цял живот! Ако си паснат хората и ако имат някакви общи интереси.
С моята най-добра приятелка официално се запознахме като бях на 15 години. Със скандал. Поисках й запалка, а тя ме прати на не хубаво място. Знаехме се от поне 2-3 години, обаче аз я харесвах, тя мен очевидно не особено.
Та, 30 години по-късно все още си правим ежедневен поне двучасов брийфинг по телефона и поне веднъж в седмицата се виждаме да пием и да се смеем/плачем/или каквото там дойде.
Как разбрахте, че е на 16?
от предните и питанки, миналата година бешена 15
Намери си хора с които се чувстваш добре. На тези просто им кажи : Чао! За момент е по- добре да си сам, подобни " приятелки" могат да станат опасни за теб в един момент.
Ще дойдат години, в които, ако не си поканена на Рожден ден, ще го оцениш като голям плюс. Сега си в годините, когато всичко е голяма драма.
Именно, идва един момент, в който като ти пишат за излизане се правиш даже, че не си видял съобщенията, хаха.
Майтапа настрана, авторке, ще разбереш по един или друг начин, че никой не е длъжен да се съобразява с твоите чувства, хората които се съобразяват го правят от любов. Няма нужда да страдаш по тези, които не се вълнуват.
Не разбирам къде е драмата. Те са поканени на рожден ден, на който ти нямаше да отидеш. Нима очакваш и те да не отидат, за да са солидарни с теб? От друга страна и аз може би щях да направя същото - бих отишла, без да те уведомявам, по простата причина, че не съм длъжна да се отчитам на когото и да било къде съм и с кого съм.
А не са ти казали, за да не наранят чувствата ти. Ако ти бяха казали преди това, предполагам, че пак щеше да се тръшкаш и да ги изкараш виновни.
А не са ти казали, за да не наранят чувствата ти. Ако ти бяха казали преди това, предполагам, че пак щеше да се тръшкаш и да ги изкараш виновни.
Авторке, момичетата са постъпили дипломатично - според възможностите си. Не виждам причина за драми освен възрастта на участниците. Кой с кого си общува, среща и празнува е въпрос на лични предпочитания, както и на ред други съображения, някои от тях от съвсем практичен характер. Хубаво е човек да преодолее склонността си към свръхреакции навреме и още на етап редовни събития като рождени и имени дни, новогодишни празненства итн, че като дойдат тези, дето не са всяка година, като сватби и кръщенета, ще настане истинската драма.
На 16 светът изглежда по-различен. Всичко е на всяка цена! Best best friends!
Когато бях на 16 в мен се влюби едно момче. Не му отвърнах на чувствата и не му станах гадже, защото го гледах, слушах, мислих и реших, че не искам той да е баща на децата ми!
Но акълът ми е бил толкова, че му отказвах среща с лъжа: ще пътувам с нашите, ще имаме гости, ще имаме контролно по математика, на състезание съм.... Не можех да му кажа истината за децата и че не се виждам негова жена.
Вероятно и той е разбирал, че не съм пътувала никъде, а съм излизала с други приятели, вероятно и него са го съветвали по-възрастните, но продължаваше да се мотае около мене и да се надява.
Когато бях на 16 в мен се влюби едно момче. Не му отвърнах на чувствата и не му станах гадже, защото го гледах, слушах, мислих и реших, че не искам той да е баща на децата ми!
Но акълът ми е бил толкова, че му отказвах среща с лъжа: ще пътувам с нашите, ще имаме гости, ще имаме контролно по математика, на състезание съм.... Не можех да му кажа истината за децата и че не се виждам негова жена.
Вероятно и той е разбирал, че не съм пътувала никъде, а съм излизала с други приятели, вероятно и него са го съветвали по-възрастните, но продължаваше да се мотае около мене и да се надява.