Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 17

Моята поддържа къси.
Но тренира волейбол и е по-добре така.
Сега е вманиечена на тема коса.
Слага масла всяка седмица.
Дупки на ушите не иска допълнителни.

Моята се носи с дълги ноктаци и много ме дразни, гнусно ми изглежда. Добре че поне маникюрът не е в натрапчиви цветове. Не че са супер дълги ноктите, но не са по моя вкус. Поне не иска да си боядисва косата и да се мацоти с тонове гримове, ходи с червило и спирала. Категорично не позволявам фон дьо тен, тя няма и нужда, защото лицето й е много чисто, но дори и да не беше, пак нямаше да разреша.

За мен,дългите нокти са гнусни при жени,а какво остава за деца.
Моята си купува изкуствени с дневните пари и си ги лепи и лакира.Поносимо дълги са за мен,но пак споря с нея.Още пояече,че за пианото пречат.
За няколко дупки на ушите съм по-скоро ок.За пъпа,обаче,съм против.Въпреки,че имам,а може би точно за това.Тя иска.За сега я държа.

От 7 години имаме куче. Стана по неволя, но беше любов от пръв поглед за всички и нямаше как.
Противно на всичко аз пък "препоръчвам" осиновяване на куче. Особено в Бг.

Ние имаме куче от преди детето / мм осъществи детската си мечта и осинови от приют,хъски плюс още нещо, голям бял добродушко /. Дъщеря ни израсна с кучето и се обичат много, но човекът на куча е мм. Детето искаше коте и сега имаме и коте. Там вече е любов от пръв поглед  - щерката и котарака. Има и аквариуми у нас, и папагали, всъщност вече само един папагал.

Подобие на ягодова кожа може ли да стане след втора кола маска?

Едва ли.

По-скоро стои като настръхнало.
Да я водя ли на лекар?

Може да е дала реакция кожата я към маската, я към олиото/маслото след това? Започнало ли е да завяхва?
Ако те притеснява заведи я на лекар, ако не толкова - оставете да завехне. Опитайте с друг продукт или метод следващия път.

Намаза се  с лосиона на Биодерма и се пооправи.
Ще наблюдавам тези дни.

Ще се присъедния към темата с дълго и хаотично оплакване.
Ще стане на 13 в началото на юли. Преди месец ѝ дойде цикълът, а така се надявах да се забави поне още половин година… Характерът е нетърпим и отпреди пубертета, но сега е ад. Всеки ден прави атмосферата в дома просто непоносима. Самото ѝ излъчване, вечно намръщена, недоволна и изискваща.
Иска да се облича като клошар (само преди броени месеци беше момиченце с рокля на понита и две плитчици). Есента ѝ бях поръчала куп тениски, които тогава много хареса, сега ги гледа с презрение и отвращение.
 Маже си косата с всякакви гадории, балсами, олио и к’вото види в Тикток. Да, ама нейната коса е тънка и без това е слепнала, с тия мазила изглежда като излезнала от кофата за боклук. Не ми вярва, че мазната коса изглежда ужасно нечистоплътно и отблъсквващо. Така ѝ харесвало.
Използва ми парфюмите, спиралата и червилото, въпреки изричните ми ежедневни забрани.
Ученето не я интересува, ще има поправителен по немски, а може би и по друг предмет, но дори не изпитва срам от провала си.
Ужасно е груба и злобна с двамата си братя. Досега с най-малкия поне не беше злобна, но вече си го изкарва и на него. Другия е вечно в синини, защото го щипе, хвече посяга и на малкия. Обижда ги, дразни ги, подиграва ги.
Преди 2г цяло лято посещавахме психолог, никаква положителна промяна нямаше.
Ужасно се влияе от децата в класа. Те дори не са ѝ приятели, подозирам, че тя се напъва да влезне в определен кръг, или поне иска да им подражава. Класът е интернационален, всякакви деца от всякакви народности и всеки промотира своите си културни особености, които тя всячески се стреми да копира.

Всеки ден стават скандали, защото настоява да ѝ се купят определени дрехи и отказва да носи това, което има. Страшно обидно ми е, защото лишавам себе си, за да ѝ купя нещо хубаво и качествено и съвсем до скоро тя харесваше тези дрехи. Просто няма как да изхвърля цял гардероб, защото госпожицата вече е решила, че  ще се облича долнопробно като арабките в класа…
С вечно начумерената и недоволна физономия, със вечното пуфтене и сумтене, толкова ме отблъсква, че вече дори не изпитвам желание да я прегърна и целуна. Да, звучи ужасно и се чувствам ужасно.

Малкият ѝ брат претърпя ужасно заболяване с дълготрайни последици. Прекарах 2 месеца в интензивното, молейки се пред животоподдържащите машини, прибирах се посреднощ и виждах децата сутрин преди училище. И в тоя момент тя ми вдигаше скандали, че всички имали Найк Аир Форс , само тя не. После бях с малкия месец в рехабилитация и оттогава почти всеки месец се налага да влизаме в болница. Тя не се натъжава от отсъствието ми, напротив, кефи се, когато сме по болници, че необезпокоявана си види на телефона.
Майка ми има терминален рак, надявам се да дочака ваканцията да се приберем в Бг , за да я видим. И това момиченце е решило, че ще ме разиграва за парцалки и гримчета, когато съм на предела на физическите си сили, в непрекъснат стрх за живота на малкия и в очакване всеки момент да ми се обадят за майка….
Просто е чудовищно и тя жестоко ме отблъсква. А какво изпитва тя и дали изобщо изпитва нещо, дори аз не мога да преценя. Страх ме е, че връзката майка-дъщеря отива необратимо по дяволите.

donau_janine2, разбирам, че ти е много трудно в момента и че са се струпали няколко тежки изпитания накуп, но макар и на практика да не е никак лесно- опитай се да не я отблъскваш точно в този момент, защото после може да е много трудно да наваксаш дистанцията помежду ви.
Говори с дъщеря си в моменти, в които и двете да сте сравнително спокойно, но ѝ говори като на голям човек, не с критики и нападки( това ще я кара да започне да се отбранява както може, а целта не е война, никой няма да има полза от това). Обяснявай ѝ, че имаш нужда от помощта ѝ, като например да се държи добре с братята си, че ги обичаш и тримата по равно, но тя, като най- голяма, би могла да прояви разбиране и да не създава конфликти с по- малките.
Изтъквай положителните ѝ качества( със сигурност има такива) и ѝ кажи, че сега обстановката е по- изострена за всички, но ще дойде време, в което нещата ще се нормализират, а дотогава ще си ѝ благодарна да прояви разбиране.
Никак, ама никак не ти е лесно в момента, тийнейджър, сам по себе си, е достатъчно изпитание за нервите, какво остава ако има и други утежняващи фактори, но фактите са такива, каквито са и трябва да се намери изход от ситуацията( дръж се за спасителната сламка " Няма да е все така").
Отговорността за всичко е само на твоите рамене ли е( таткото оказва ли ти подкрепа)?

One way/ or another , тя е продукт на баща си. Винаги я е лигавел. Аз забранявам, той разрешава.Когато сме я хващали в лъжа, той казва “мамо, тя няма повече“ и така до следващия път. Той винаги е предпочитал да не се озорва с такива дреболии като възпитание, в крайна сметка майката за какво е….
Миналата седмица се срещнах с класната, тя сподели, че не може да разбере кога дъщеря ми казва истината.  От  нея научих и че дъщеря ми била хлътнала по момче от класа. Ужасно ме е страх да не се подлъже и да направи някоя глупост. Лъжеприятелката ѝ в клас е голяма маймуна, подкукуросва моята и гледа сеир. Непрекъснато говорели срещу новото момиче от Украйна и то се оплакало на госпожата, казало, те мислят, че не ги разбирам. Просто потънах в земята от срам. А да, срещнах се с класната, защото научих, че са имали родителска преди месец, а моята е скрила.


Изглежда тиха и спокойна, прикрита, не изпитва угризения за поведението си, не изпитва вина. Направо все едно описвам завършен психопат.
 Когато говорим с нея, не ни поглежда, може да изкара и слон извън нервите.
Според нея трябвало да я оставим да прави, каквото си поиска, какво толкова сме се интересували от нея, другите родители как оставяли децата си цял ден и нощ на телефоните.

В картинката виждам следните проблеми:
- Лоша среда, кофти обкръжение, влияние от приятели с лошо възпитание и грешни ценности. Опция смяна на клас/училище има ли?
- Буен характер в комбинация с пубертет е взривоопасно съчетание. В момента родителите са врага, приятелите са най-важното. Бунтът, лъжите, правенето напук са си направо задължителни.
- Родителско внимание отклонено максимално в посока болното дете , което е дало прекалена свобода на тийнката.

В тази много сложна ситуация, и след опита ми с трима тийна от които един с много труден пубертет, бих дала следните съвети:

Говорете с детето само спокойно, без викане, заплахи, забрани, ултиматуми, обвинения и квалификации. Подбирайте моментите, когато тя е спокойна, говорете кратко и директно. Иначе спират да чуват и автоматично минават в режим " напук".

Бъдете честна - обяснете приоритетите на семейството в момента, защо здравето на малкото изидква усилия и внимание, какво е финансовото състояние, какво може и какво не можете да си позволите. Говорете като на възрастен човек, без да щадите. Информирайте.

Лъжите - там трябва да поиграете умно. Например кажете, че лъжите показват слаб човек, който не може да стои зад действията и решенията си. Затова ви разочарова, когато лъже, защото действа като слабоволев човек, а всъщност тя е силна и умна и може да взима правилни решения и когато сгреши, да поеме отговорност за грешките си и да се учи от тях. Кажете, че вярвате в нея, че може да бъде себе си и да е силна и отговорна.

Отпуснете малко каишката - купете и нейни гримове и парфюм, за да не пипа вашите.

Запълнете времето, което явно има в изобилие, с някакво занимание в група - спорт например. Така има шанс да попадне в нова, по-читава среда, да намери нормални приятели. Разпределете някакви задължения и отговорности в къщи. Не може само да се иска, трябва и да се дава.

Поговорете с бащата - трябва да обсъдите родителството си и да се срещнете по средата, така че пред децата да сте на едно мнение, да сте едно цяло и никой да не саботира другия.

Приемете, че е пораснала и детски дрехи няма да носи.
Спрете да й купувате дрехи, които вие смятате за подходящи. Някъде на тази възраст, 13 г., дъщеря ми се отказа от всички цветни дрехи и започна да носи само черно и бяло, като панталони и тениски, суичери. Има по 1 рокля на сезон, с която ходи на театър. Сега вече пак се връща към роклите, но е на 16 г.
Не знам какво сте обяснили на децата за финансите ви, но е добре да са наясно с парите.
За останалото Mößbauer-Effekt е дала отлични съвети.