Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 17

  • 47 718
  • 751
  •   1
Отговори
# 315
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 305
Клошарския вид пък преглътнах най- лесно. Едно време майка ми с моя гръндж да не й беше по- лесно. Сега е същото, само дето не се нарича така. Даже са по- прилично облечени, отколкото бях аз. Носи на баща си суитчърите и тениските, мъжки панталони, провиснало всичко отвсякъде, голяма работа. След 2-3 години ще се обере и отново ще започне да слага по- приемливи по общоприетите критерии дрехи.

Последна редакция: пн, 29 май 2023, 15:00 от Тарталета

# 316
  • София
  • Мнения: 12 964
При мен и трите минаха през подобни периоди. При каките основно широки дрехи, като едната е и само в черно и тъмно кафяво. Скоро ще направят 17 г и тя засега продължава да е с тъмни дрехи и предимно широки, като потничетата най-много може да са по нея. Другата близначка носи също по-широки дрехи, но тя никога не е залитала към тъмното, предпочита светли цветове, бяло, светло зелено, синьо и тн.
Малката ми дъщеря за съжаление е копие като обличане на близначката в тъмно. Снимала съм ги даже двете, с широки дънки и раздърпани суитчъри една до друга. Този месец обаче направи 14 г и заяви, че ще си подновява гардероба и явно има някакъв шанс да спре да носи широки  и развлечени неща. Чакам го с нетърпение, но опраделено ми допадна идеята и за обличане повече от предишният начин.
И трите харесват неща от Шейн и съм поръчвала 3-4 пъти. Има и боклуци, но има и неща , които стават, така че като цяло съм доволна.
По въпроса на майката с три деца и проблемите с каката, аз също искам да подкрепя да започнете да работите с таткото. Важно е обаче наистина да намерите време само за вас двете. Напълно ви разбирам, защото и аз съм с три деца, работя и почти всичко чака на мен, но дори да седнете някоя вечер да гледате заедно филм двете ще е от полза. Просто да прекарвате някакво време заедно, без да се обсъжда училище и задачи.

# 317
  • Мнения: 170
Скрит текст:
Мьосбауер и Дени са казали много верни неща, но опитайте се да имате време само двете, разбирам колко е трудно, но веднъж седмично да излизате за един час на разходка двете, да не обсъждате проблемите между вас, а да си говорите просто ей така, да отидете на пица/суши или на пазар за дрехи, да се запишете заедно на йога или фитнес или каквото решите, време само за вас двете. Угодих веднъж да купя дрехи от Shein и тя се убеди, че качеството не си заслужава и така лека-полека тя си изгради вкус, намери разумни граници за цените на дрехите, без изхвърляния.
След тежък ден в училище и много учене излизаме след вечеря с дъщеря ми в полето, мъжете оправят кухнята и си е време за тях, а ние с нея вървим и си говорим.
Желая ви успех в намирането н апът една към друга.
Точно за Shein водим горещи полемики. Аз съм на принципа, че не съм достатъчно богата, за да купувам евтини неща. Тя не го разбира и с вечното “ ама всички”. Да, ама защо да си като всички, защо да не си по-различна в положителния смисъл. Тя иска дрехи, които не са подходящи нито за възрастта, нито за фигурата ѝ, да не говорим, че повечето от мечтаните ѝ тоалети са откровено долнопробни.
Вече не очаквам да носи рокличката на понита, но в гардероба ѝ има хубави обикновени класически дрехи-панталони, тениски, рокли, ризи. Не са смешни, нито демоде, хубави материи, кройки, цветове. Признавам си, гадно ми е да я оставя да се облича като клошар.
Започна да яде като разпрана, трябвало да натрупа месо, така се изрази. Туркините и арабките в класа ежедневно ѝ повтарят  колко е грозно да си слаб и висок. Те високи и слаби няма как да бъдат, но пък чудесно се справят с набиване на комплекси и манипулиране на моята глупава дъщеря. Като е толкова хуабво да си дебел, защо майката на едната ходи в Турция да ѝ смучат месата и от 120 кг да я направят на 60… Ама моята не схваща. Добре, поне че е наследила моята фигура и няма опасност да затлъстее въпреки старанията ѝ в тази насока.

Признавам и страдам, че сили за другите ми две деца не остават. Мечтая да отидем с нея сами до мола, но това не е възможно, мъжа ми почива само неделя, тогава магазини не работят.
Като семейно забавление преди болестта на малкия, практикувахме каране на колела. Сега ме е страх да се отдалечавам с колелото, защото малкият може да има спешна нужда от медицинска помощ във всеки един момент.

Deni-Meni, за мен е очевидно, че тя не страда за брат си. Другият ми син, който е на 10г, той страда и досега изпитва страх как ще се развият нещата.
Тя не иска да прекарвам време с нея, напротив, иска да я оставя на мира.

Съжалявам за положението в което сте, но ако искате добро отношение от страна на дъщеря си трябва да опитате да намерите общ език. От изписаното до момента се усеща и странна озлобеност към нея и към трети лица като "Туркини", "Арабки" и т.н. Все още си спомням разговорите за "фигури", кой бил слаб, дебел, висок, нисък от моята майка, те само ме травмираха и ме караха да се чуствам ужасно.

Предполагам, че сте изключително стресирана и ядосана. Истината е, че точно този период от израстването е абсолютно объркващ и стресиращ за всички. Децата се опитват да намерят "своето", да следват "модното" и да бъдат харесвани от приятелите си. Дайте и шанс да се изрази. Може да е нещо което не Ви се нрави, но това ще й покаже, че всъщност я слушате.

# 318
  • София
  • Мнения: 19 875
Трудно е, моята е на 13- докато се смее и разговаряме, се появява мистър Хайд, слънцето залязва и се започва; докато е мила и добра, смеем се и се забавляваме, изплува намусената физиономия и всичко приключва. Две деца в едно.

Същото е и у нас и се чувстваме толкова неподготвени - при синът ми изобщо нямаше такива неща, той винаги е бил весел и в настроение. И дори да е бил крив, никога не е бил такъв буреносен облак. Тя не вика, не се тръшка и не прави скандали, но се намусва, спира да говори, затваря се в стаята и не иска никой да я пипа, закача, заговаря. Още се нагаждаме и свикваме с новото положение, защото макар навън в света винаги да е била свита и мълчалива, с нас у дома не е било така.
В същото време като е в настроение да си говорим, може цял ден да говорим за абсолютно всичко, без теми табу, без осъждане, без налагане, спокойно и в настроение. Аз общо взето го приемам спокойно и знам, че ще мине и замине, но на мъжът ми му е много трудно, само ми повтаря ох, да свършва тоя пубертет вече! Какво да свършва, той, дето се казва, не се е разразил като хората Simple Smile Нищо не сме видели.

Към Donau имам два съвета само - номер едно, бащата, от там започва всичко. Ако има шанс да му дадете някаква литература за възпитание и за върастите на децата да чете, ще е полезно. На моя мъж първия път като ми заговори колко му трудно покрай щерката като излезе "Хайд", му оставих една книга с отбелязка на главата за въпросната възраст да чете и му помогна, разбра, че не е лично най-вече. Номер две - избирайте си битките. Има сериозни неща, за които наистина трябва да се работи, учението и тръшкането за скъпи предмети например; но има и такива, за които просто няма смисъл - дрехите и гримовете например. Много ви е трудно, наистина, съчувствам за това, през което минавате, пожелавам от сърце да намерите някаква пътека една към друга.

# 319
  • Мнения: 1 620
Скрит текст:
Съжалявам за положението в което сте, но  От изписаното до момента се усеща и странна озлобеност към нея и към трети лица като "Туркини", "Арабки" и т.н.

Усеща се да. И няма как да не се усеща. По време на рамадана над дъщеря ми имаше огромен натиск да пости. Стигна до там, че да я е срам, че не пости и просто да не носи вода и храна в училище. Туркинята която уж ѝ е приятелка всеки ден я пита кога ще се забради. Както вече казах, набиват ѝ комплекси, че е слаба и фина и колко грозно било това. Открито се говори и против евреите.
Говорих за това с класната, все пак това е светско училище и недоумявам, защо темите в междучасията трябва да са свързани само с религия.

# 320
  • Мнения: 22 568
Може да помислите за преместване, освен другите съвети,които вече са ви дали.

# 321
  • Мнения: 10 585
Ако си в Германия като мен: 1. Може да смените училището като запазите училищната форма: напр. Realschule с Realschule, Gesamtschule с Gesamtschule. Детето ти е достатъчно голямо да пътува сама с автобус, влак до съседния град или село, метро като хиляди други ученици. 2. Ако има 5 по немски за 2 срок: държи поправителен или повтаря годината, също е възможност за нов клас и другари. ( за българските мами 5 в Германия = 2 в България като оценка). 3. Сменяте квартала, трудно е, но пък сменяте средата от раз, ако приятелките са от квартала.
Ние живеем в емигрантски квартал, където 50% са мюсюлмани. Още като малки децата питаха за разликите, обяснявах. Дъщеря ми с мюсюлманки не се сприятели, но синът ми има приятел мюсюлманин, няма религиозен натиск между децата. Явно вие сте попаднали на нечитави хора.

# 322
  • София
  • Мнения: 5 648
Милост, милост за майката. Имате право да се чувствате така, погрижете се и за себе си.

# 323
  • Мнения: 5 727
Милост, милост за майката. Имате право да се чувствате така, погрижете се и за себе си.

Абсолютно! И стягайте бащата.Няма нужда да се харесва винаги,още повече за ваша, и на детето сметка.
От форума,многодетните майки са дали хубави съвети.
Другите "перфектни' като за форум не взимайте навътре.
Във въртележката,в която сте,с термално болен родител и хронично болно дете,се справяте добре,но се грижете и за себе си.След една такава година,аз си разбих щитовидната,щото се бях поставила на 100то място.
Тукашните перфектни оревават темата за евентуални проблеми от дупчене на уши,кола и обикновен козметик.

Последна редакция: вт, 30 май 2023, 07:20 от red soul

# 324
  • Мнения: 12 636
Според мен пък детето съвсем ясно показва бунт, чрез който да привлече внимание към себе си, чувства се неглижирана. Провокира и по този начин търси това, което към момента не намира в семейството- време за нея, адекватна (според ситуацията) комуникация, внимание. Сигналите за всичко това са били давани преди това, но за съжаление не са били видяни или разчетени правилно.
Не е късно, просто сега вече ще отнеме повече време. Търпение, слушане с разбиране (колкото и неадекватни да са тийн- разсъжденията понякога), подход, при който детето да осъзнае, че вие сте на негова страна и сте от един отбор. Продължите ли да я отблъсквате сега, нишката ще се скъса необратимо.

А защо сте посещавали психолог преди две години? Да не би от там да тръгва някаква предистория?

# 325
  • Мнения: 441
След всичко, което ви се е струпало на главата за дълъг период вие сте постоянно стресирани и няма кой да ви помогне и отмени. Може би психолог и почивка ви трябват . Идете дори на личният лекар и обяснете състоянието през който минавате.  Отделно дъщеря ви е в  трудна възраст.

# 326
  • Мнения: 30 172
Тукашните перфектни оревават темата за евентуални проблеми от дупчене на уши,кола и обикновен козметик.
Супер тъпо изказване. Без извинение!
Следя темата и не съм забелязала ореваване, но е факт, че майките на 9годишните имат различни проблеми от майките на 16годишните. И това е абсолютно нормално. Няма нужда от размахване на пръст и обиди

# 327
  • Мнения: 13 294
На мен ми препоръчаха книгата "Братя и сестри без вражди", тъй като в момента имам фокус върху едното от децата ( няма кой друг, няма как) и другите .. се чувстват пренебрегтати

# 328
  • Мнения: 8 107
Майката има какво да поработи и над своите нагласи и реакции, но като се има предвид ситуацията с болното дете,  терминална майка и другите проблеми, ще вземе самата тя да прегрее и да гръмне. А както се вижда, тя е стълб, даващ стабилност по всички параграфи.
Когато обстановката поне леко се успокои, бих посъветвала майката да се вгледа малко в себе си и да се опита да поработи по посока виждане на ситуацията през очите на детето. Да се опита да приеме тийнката по-реалистично и да снижи критиките и очакванията. Да намери начини да извади най-доброто от детето на преден план и двете да се съсредоточат в него. Не в слабостите и лошите неща. Да се опита да не е толкова изискваща и доминираща майка, а подкрепяща и разбираща.
Пубертетът често идва взривоопасно и неочаквано, като сварва нас - родителите неподготвени. Котенцето се превръща в звяр изведнъж и преобръща животът ни с хастара навън. Има светлина в тунела и нещата не са толкова черни, но е добре и ние да се вгледаме в себе си, за да помогнем на ситуацията да олекне с по-малко драми.

# 329
  • Мнения: 6 640
Жал ми е за момичето, чувства се изолирано и отхвърлено по някаква причина и отчаяно се опитва да се впише в среда, която също не иска да го приеме без резерви. Просто не си е намерило подходящите хора и се лута. Учудвам се, че училището толерира поведението на приятелките ѝ. Дъщеря ми е в училище с деца от много националности, абсурд е някое да обиди друга раса/религия/националност или пък да си налага религиозните виждания по отношение на храна, облекло и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт