Пречила ли ви е бременността?

Не, по никакъв начин, но нямах голям корем, много килца и други неудобства. Ако не беше така, предполагам, че би ми досадило и на мен. ще отмине, после да же ще ти липсва, опитай се да се радваш дори на негативните моменти, защото дори и те са уникални, несравними и неповторими. 

Изобщо не, това беше един от най-прекрасните моменти в живота ми!

На мен точно някъде към 7-мия месец също започваше да ми тежи ужасно! Имах чувство, че винаги ще съм балон, който хърка, коремът му се мърда  и непрестанно нещо го рита зловещо вътре! Не можех да си връзвам ботушите и изобщо не знаех къде са ми краката! Броях дните до раждането....Определено за мен беше здраво изпитание за нервите и тялото, което го отдавам и на факта, че доста късно забременях.
Стискам ти палци да мине по-бързо времето за теб и весели празници! 

Здравейте и от мен "колежки"  , началото на седмия месец е някаква превратна точка по време на бременноста при някои от нас. Сега чак почна да ми натежава. Бебка много ритка, по всяко време, започнаха леко да ми оттичат краката вечер, ако се преуморя. и др. такива. Като цяло не ми пречи, но с известни ограничения и по строга организация на движението и почивката.

Да сме живи и здрави всички, желая здраве на деца, майки и кандидат майки  през новата година.

Въпреки че ударих 100кила не се спирах - то чистене ,готвене,гушкане на баткото...Само не знам как ще си върна килограмите?

Първо- за много години, да си жива-здрава, леко да родиш едно спокойно и красиво бебче!

Второ- пречи ми, разбира се, то ако беше някакво блажено и приятностно усещане /както го описват част от мамчетата тук/, нямаше да се нарича "бреме-нност", нямаше да ходим на лекар всеки месец, да правим изследвания и да стоим будни от страхове нощем.
Пречи ми в смисъл,че това си е върховно психическо, физическо, емоционално и всякакво изпитание за всяка жена. Дано излезем с хладнокръвие и щастливи усмивки от него!

Да, в 8 и 9-я месец, но преди това Не.Просто накрая вече доста натежах и едва си обувах обувките, а и изглеждах като слон, но после всичко това ми липсваше толкова много.Да си позволяваш повече ядене, да се излежаваш и почиваш(поне при мен беше така, защото нямам други деца), да ти угаждат и др. подобни.Наслаждавай се  !

И при мен е така Първа бременност ми е,последни дни преди термин,но вече не издържам.Основният проблем идва от отичането на ходилата ми,т.е. не влизам в обувки и затова съм трудна за разходки,което много ме измъчва...така съм от месец почти.Също това,че не мога да разчитам на себе си за ставане от леглото (особено нощем),а раздигам с охкане и мъжа си любим да помага,да върша най-обикновени неща от ежедневието,ама...няма повече да се оплаквам,че и ребрата ме болят!

да !!! Ужасно много ! Това беше най-отвратителното преживяване в моя живот, и няма никакво отношение към това колко желана е била бременността.
1 седмица след като заченах циците ми се подуха кошмарно и болезнено. 3 седмици по-късно вече повръщах всичко, не можех нищо да ям, да пътувам,да лежа по гръб, да стоя права , да седя, да пия вода, да си мия ръцете, мъжът ми да си слага гел или да някой около мен да простира пране.... да зареждам колата на бензиностанция....
4 .1/2 м спрях да повръщам, но ми се гадеше страшно, а ако не ядях на 3 часа, припадах. можех да ям само хляб, шоколад и бадеми.
5-6 м не можех да си намеря място от адските болки от разширяващи се ребра (бях с много тесен гръден кош).
7 м... проядох ябълки, месо и зелена салата. схванаха ми се краката (с плоско стъпало съм) и трябваше да ходя по ортопедични джапанки на работа през декември. + 12 кг
8 м - 2 седмици почивка по коледа, ядох, пих и само пъшках по  малко, пишках по много. само че направих остър колит, a младежът така ме риташе в червата, че звездички ми излизаха
пред очите. беше ми горещо ! карах се, ако е включен радиатора (беше дел- януари, аз ходех с летни панталони и едно половерче до края).
9 м ядях само пуканки (1 пакет на ден), портокали (20 кг на седмица) и 1 вид пица в уго (2 пъти седмично), мляко -1-2 л на ден. като че ли сега ми беше най-леко, въпреки че повече от 30 мин не можех да спя. ходех като призрак из кухнята (защото имаме само 1 стая) и готвех сладкиши до 4 през нощта.
термин.......... и 10 месец..... (преносих 10 дни). всеки ден по 5 обаждания: роди ли вече, как си... досада голяма.  + 26 кг(все оше имам да свалям осем.... осемнайсет свалих до тук)

раждане... 9-10 часа контракции, 4 часа през 1 минута... накрая му изгубиха тоновете и ме срязаха секцио.

бих родила още 3-4 пъти.
за бременност не ми се мисли.

ама ще трябва, няма как... мъжо спомена трето колко било хубажо да си имаме (а аз си мислех, че преговаряме за второ !)

за стриите споменах ли?

до 2-3 м след като родих ми ставаше лошо от всякакви миризми. до 8 м от всякакви парфюми.

след мен можете на воля да се оплаквате, на никой няма да му се стори чак толкова дълго

ВИВИАН ! стискам палци. още малко ти остава.  2 неща ми помогнаха да оцелея през този ад: мъжът и, който ме подкрепяше 100 %, и фактът че ходих на работа до края, до 1 седмица след термин. Да се похвалиш с второто най-хубаво бебе на света!!!!!!

гушки многооооо

Не.
Беше ми трудно накрая вече да се изправям и сядам,но като цяло не ми е пречила бременността.Доста бях качила-30кг,но се чувствах добре и най-важното щастлива.

Не,изобщо.

и аз като Mecho Pyx , родих края на август - в горещините се разхождах, бях много подвижна, е една бременна рокля ми беше станала малка на корема, но така е иначе бях качила 17кг

Аз също не бих казала ,че е приятно изживяване въпреки ,че нямах проблеми.

Не, не ми е пречила сериозно 
Единственно че трябваше да ходя с едни огромни обувки зимата, защото никакви не ми ставаха 

Първата ми бременност беше много лека. Качих само малко повече от 7 килограма и се чувствах супер. Втората обаче много тежки моменти прекарах. Качих 15 килограма и корема ми беше огромен. Обаче и за миг не се сещам да ми е минавало през ума, че искам всичко това да мине по-скоро или нещо подобно. Оплаквах се и аз и пъшках и охках, но и се наслаждавах на всеки момент от бременността.