Как да го убедя, че няма причина да ме ревнува?

Ама тя авторката през 2017 е на 21, а през 2023 на 25 г.? Започнала работа на 19:и от 2 години влюбена в шефа, сигурно в първия си работен ден го е видяла пред ресторанта? С тоя хъс да обикаля ресторанти да преследва мъже направо се изненадвам, че е оцеляло цветето до след 15-годишна възраст.

Ох, преди имаше един майтап, че ако търсиш честна мома вече трябва да търсиш само в детската градина… младите рано откъснахме цветето…

Тя може да е била с план - намира богат и благонадежден, отдава му най-ценното си - цвете, младост, всичко… пък той се вживява на банкомат и готово!

Абе, друго си е да се влюбиш в някой богат чичо, не е като да се влюбиш в пенсионера от долния етаж, който ти хвърля белтъци пред асансьора. Пък и мисля, че някои жени може би имат нужда от някой, който да ги съветва и да го играе родител, който им пречи да се излагат. Шарлопова, докато Шарлопов беше жив, правеше впечатление на хубава, без да е вулгарна, като овдовя, съвсем изплиска легена да се облича с разни нощници и разголени кичозни тоалети и обувки, да слага вулгарен грим и да си прави корекции.

Аз не вярвам как ортодоксалния евреин цял живот не създал семейство и деца с еврейка, защото това е важно. А дошъл тук за в бг като чужденец  и веднага почти на 50+ заробил девствена 20 и малко годишна българка и чак дете направил. Ще речеш досега не е имал тоя шанс за потомство. Абсурд!

Бил разведен, жена му кръшнала и той го понесъл трудно. Така каза авторката

Ох, знаете, че съм последният човек, който ще разбере такава възрастова разлика, ама все пак ми се струва, че прекалено се сипа на авторката. Каквото и да е довело до това да се събере с толкова възрастен мъж, животът си е неин. Според мен е прекалено неопитна и наивна и затова разсъждава така относно ситуация. Той пък я води с повече от целия й живот, и съвсем друг поглед има. Ще има тепърва да зрее авторката и да се сблъсква с доста по-сложни ситуации от тази.

Мъжът може просто да кара криза на средната възраст и да се е почувствал неуверен, идва момент в който нещата изглеждат безперспективни, на човека сигурно бизнеса му върви и се е загрижил за връзката им. Обикновено минава от самосебеси.
Тцъ, по Джудит Кранц е сценария, много хубави екранизации има, аз така си ги представям и ми звучи достоверно. Намерили са се, харесали са се Може да е временен проблема, като на филм

Аз пък вярвам, че се е влюбила в чичката,  както и че той хваща окото, пък и нали любовта е сляпа.

Но тя не ни пита дали да се жени за тоя, а как да го убеди, че е честна. Тоест, как да избегне  фасоните му, след като с нищо не ги предизвиква.
Тук вече съветите могат да варират Аз се сещам за два противоположни варианта.., Първи вариант - гледай да не го дразниш, не ходи в офиса и като видиш, че прави вкисната муцунка, почвай да му се глезиш.. Или пък друго   -  вдигни му скандал , откъде накъде те подозира,  да те загуби ли иска с несправедливите си обвинения, накарай го да ти се извинява и да се моли за прошка, че те е обидил.

Aldabella, не те съдя за нищо  и ти се извинявам,  но ми стана любопитно как реагираха родителите ти, когато им представи приятеля си, когато им каза, че ще се жените? Ти си се оженила твърде рано по днешните разбирания за първи брак - все още си била момичето на мама и тати. Можеш да не ми отговаряш, защото не е по темата, но се зачудих.

И не трябва да си на 14-15 г., за да смяташ че 55+ са възрастни (и немощни). 55-годишните също го знаят.

Наскоро общувах с един възрастен мъж, леко принудително (да кажем, че трябваше да убием едни 2-3 часа). Дядото се забавляваше с мен, а аз умрях от скука. Показваше интереса си като ме бомбандираше с тъпи и безсмислени въпроси, 95 процента на здравна тематика. Питаше ме дали спя добре, Направи ми комплимент за зъбите, след което ме пита дали са истински  или са правени. Неговите били правени и така нататък, че ми става лошо, само като си припомня глупостите му. На мен с по-възрастни не ми се получава. Търпях го от уважение към годините му, но едва го търпях, надявайки се по някое време  да усети, че интересът не е взаимен и да вземе да млъкне. Е, не се усети.
По време на разговора си припомнях за разни приятелки, които на млади години се изпонавлюбиха (каква дума само!) в разни чичковци. Тогава не са били точно чичковци, но от позицията на нашите години, изглеждаха такива - ние на 20-22, те на 34, 36-37 (разведен с 2 пораснали деца примерно). И сега какво? - животът им в момента вероятно е ето такъв. "Ти будиш ли се нощно време? Добре ли спиш? Ама нещо пиеш ли преди това? Ами кръвното? Ами кои бяха хапчетата, дето ми помагаха..."
Горките!

Е, хайде сега.... хората са супер различни.  Това, че на теб някой ти е говорил за здраве, не значи автоматично, че темите за разговори са такива на всички. Всеки има право на избор, какъвто е направила и авторката и ще си живее с този избор.  Тъпо е само клишето, че се е лепнала за шефа си, понеже е по-лесно всичко, когато парите не са проблем. Примери подобни много.

Аз пък къде казах, че на всички така им говорят.
Разказах 1 случка, която ми се е случила на мен. Имаше едно изречение, не само за красота: На мене не ми се получава с по-възрастни хора. Не пишеше "на всички".
И да, знам, че всеки има право на избор, включително и аз се възползвам от собственото си и няма как да забравя, но мерси, че ми ги припомняш тези крилати фрази. Полезно ми беше!

Сещам се за една случка на леля ми, тогава 50+ годишна. Пътува с автобус между два града. И някакъв дърт й се лепва. При което тя накрая се ядосала и му казала да я остави намира и че не иска да си говорят, нито иска да си дава телефона, нито нищо! И накрая той й казал “Еее, ти със 70 годишен била ли си???”

Много се смяхме на тая история, какво ли е изпуснала леля ми! 😂

Ами разказа точно тая случка тенденциозно като обобщаваш пример, едва ли това ти е била единствената среща досега с човек над 50г 🤨

Пффффффф. Абе пак да кажа - има бездна в общуването ми с по-големи от мене хора, с които не сме в роднински отношения.

Ефинбуш, викай модераторите да я трият, ако нещо те дразни в тази случка и не можеш да я схванеш.

Есме, повечето хора сме така. С баща ми обичам да си говоря за политика, земеделие и здравословни болежки, които са му интересни на него, но той ми е баща. Какво друго може да си говориш с човек около 60 те- всичко е видял, всичко е постигнал, пари има, комфорт има, навици на живот непоколебими, няма почти никакво място за някакво развитие или промяна в живота му. За мен това е тих ужас.