🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 61]

Първия път като ходихме, подкована от четенето тук в темата, задължително ми беше да не пропусна да се сдобия с кафе от Мехмед Ефенди. И на опашка дори чакахме за него, но уви, оказа се въобще не толкова заслужаващо си, колкото очаквах. Така де, то на вкус и цвят знаем..., но наистина нищо особено не ми се стори, явно джезвето просто не е моето.
Сега забелязах, че има отворен дюкян Мехмед Ефенди и на Сиркеджи - точно до сладкарничката Merhaba
Виж, за кюнефето по съвсем друг начин ми стоят нещата. Досега лошо не съм опитвала

Здравейте!
Имам  въпрос за Истанбул картата за пътуване. Имах една от 2019г, но не я откривам и ще трябва да купя нова. Някъде във фейсбук прочетох, че новите карти имат лимит на зареждане. Следя редовно темата, но исках да попитам дали това е вярно или не? Ние ще бъдем 3 дни в Истанбул 4ри човека, ще я ползваме за всякакъв транспорт, и се притесних да не стане някой гаф.

Благодаря!

Да не би да са имали предвид, че някои автомати за зареждане не приемат банкноти по 200 лири, а други ( някой да каже кой цвят бяха те- сини или жълти) приемат.

За друг лимит не съм чувала, но може да е мой пропуск.

В темата във Фейсбук скоро бяха писали,че има лимит картата,нашата,нерегистрираната,
Ама към 600 лири ли да беше...Опитвали се да сложат още лири към наличността,но давала отказ..
Същата дама беше и написала,че на Шишхане имало момчета,които продавали"регистрирани"карти срещу 100 лири!
Доста добра сделка!😃

Vee vee,
Две карти си вземете

redemi, и на мен ми даде идея с тези карти. Мислех едната да вземем само, но и аз четох че има ограничение колко да се зареди, и май-по-добре да заредим поне 2 карти, т.к плануваме да пътуваме всички с една карта.

Здравейте. Прочетох последните няколко теми. Изключително полезни, за което благодаря. Ще ходим май месец в Истанбул 5 човека, за първи път самостоятелно ( с влак и резервация от Букинг) - аз и дъщеря ми сме ходили 2 пъти организирано. Опитвам се да купя билети за Флория, но не ми разрешава  - моля за напътствия. Ще се реванширам с дълъг и напоителен очерк

Щях да давам акъл за напоителните очерци, който ще пише. Пишете ги на MS Word и после ги копирайте тук, да не се получава загубване на инфото, кое се пратило, кое не. И аз писах, писах на скоро на някой за нещо и всичко ми отиде на вятъра като го поствах. Ако пишете от телефон, отворете си Notes, и пишете там. После го копирайте от там. Така има възможност да пишете, да го зарежете, да допълните нещо ако се сетите и не сте го постнали веднага.

Някоя от вас ползвала ли е ТЕЛК решение на вход на обекти в Истанбул? Има ли специални оферти за хора с такова решение? В Румъния ползвах моето решение и никъде не съм плащала вход. Но там имахме гид и той ни помагаше.

Това открих :
Кой може да се възползва безплатно от музеи и археологически обекти?
-    Младежи и деца граждани на Република Турция под 18 години и учители, придружаващи ученици от тази възрастова група,
-    Граждани на Република Турция на 65 и повече години,
-    Ветерани, съпрузи и деца на мъченици и ветерани,
-    Граждани с увреждания на Република Турция и придружител,
-    редници и подофицери,
-    Притежатели на карти ICOM, ICOMOS и UNESCO,
-    Притежатели на лична карта за пресата,
-    Собственик на туристическа агенция или отговорни мениджъри,
-    Професионални туристически водачи, носещи аромата на Министерството на културата и туризма,
-    служители на Министерството на културата и туризма и пенсионери и придружаващите ги съпрузи и деца,
-    Деца чужденци от 0 до 12г. -:това е под въпрос.
-    Ученически групи в рамките на Училищните партньорства Коменски и Програмата за обмен на студенти Еразъм в рамките на Програмата за учене през целия живот (при условие, че колегите им у нас представят своите договори)
https://destek.ktb.gov.tr/TR-134995/muze-ve-orenyerlerinden-kiml … ydalanabilir.html

Ясно. Значи чужденци не могат да ползват облекченията

Здравейте,  моля за информация  как стои въпросът с паркирането, тъй като ще ходим за 4 път, но за 1 път с кола и ще сме голяма група 12 човека.
Имам и въпрос относно района на църквата Сюлвймание, тъй като там са избрали хотел, а аз държах на Сиркеджи, но им се видяха скъпи.... а и търсим с паркинг към хотела, но и отделно ме интересува самото паркиране в града как е уредено- дали с смс или има друга схема.

Последно бяхме през 2019г за 10 дни и вече нямам търпение,  заминаваме живи и здрави  на 26.04.

Информацията не е коректна в тази й част - в Топкапъ например билетът е 650 лири за всички чужденци над 6г, детски билети няма. Мисля, че и за други места важи.

Направих корекция, че е под въпрос.

Здравейте, група. Реших и аз да споделя малко емоции от нашето пътуване, за да върна малко на групата, благодарение на която успях да сглобя възможно най-оптималната програма за 5 дневния ни престой във вълшебния Истанбул. Само да вметна, че българският не ми е роден език, така че се извинявам предварително ако допусна някоя грешка
Миналата година ходихме с децата и още 2 семейства за първи път в Истанбул и веднага се влюбихме. Посетихме повечето исторически забележителности и си прекарахме страхотно. Тази година решихме да направим малко по-лежерна разходка само двамата с ММ – чайчета, гледки, Босфора, лалета (не ни бяха приоритет). Използвахме пролетната ваканция, когато децата са при баба и дядо и така, в неделя рано сутринта тръгнахме от София. Направих предварителна програма, която промених няколко пъти, заради погнозата – 3-те пълни дни ги даваха дъждовни, ама какво да се направи. В неделя времето беше все още приятно и в 11.30 вече бяхме в хотела. Запазих същия хотел като миналата година https://www.booking.com/Share-RtzzziD.
И така, използвахме единия от двата хубави дни (по прогнозата - неделя и четвъртък ) и взехме  ферибот от Еминьоню за Юскюдар. От там пеша към Кузгунджук, разходка по уличките, хапнахме вкусни еклери с крем в това заведение:
Кузгунджук:
От там тръгнахме към Накаштепе но се отказахме по средата, и решихме да отидем с автобус до Кадъкьой – отново разходка из уличките, вечеряхме манти в едно местно заведение:
С ферибот обратно към Еминьоню и пеша през историческата част към хотела.
В понеделник взехме метрото към пл. Таксим и се спасявахме от дъжда в магазините по Истиклял. Обядвахме е едно местно заведение – Хелветия, домашна храна, може да си изберете до 5 неща и се плаща за „чинията“ – 2 порции с айрян – 200 лири. Беше пълно с местни хора и храната беше наистина вкусна.
Понеже преядохме, решихме да се приберем пеша към хотела. Тръгнахме покрай кула Галата, през моста с метро-спирката Халич, към Египетския базар. Там се помотахме малко и през уличките към Капалъто се прибрахме в хотела. Малко почивка и към 18 ч. отидохме в Йеребатан, нямаше почти никакви хора на опашката.
От там пеша към Ходжапаша да вечеряме. Исках да хапнем в Балкан Локанци, но опашката ни отказа, хапнахме в Meşhur Filibe Köftecisi (чак сега видях, че името означава „Пловдивски кюфтенца“, мн. интересно). Беше вкусно, моят искеднер кебап беше доста голям, но порцията кюфтенца беше малка. Общо с 2 напитки и бакшиш  оставихме към 450 лири.
Вторник - решихме да отидем на вторнишкия пазар в Кадъкьой. Този път взехме ферибот от Еминьоню директно към Кадъкьой, от там пеша към пазара (около 20 минути ходене от статуята на бика). Пазарът е много голям, има „от пиле мляко“ и цените са доста по-изгодни от Капалъто и историческата част. Купихме някакви "парцалки" (намира се и много високо качество, за цената на "боклуците" на Капалъто), едно кило дърпан кашкавал, сапун с магарешко мляко и още някакви дреболии. Взехме си по едно гюзлеме и с автобус се върнахме към бика. Там се помотахме из уличките, понакупихме още някакви нещица (поръчки от децата) и се прибрахме с кола към хотела (бяхме още с една двойка и те ни закараха). Набутахме се в найголемия трафик, разбира се, но поне на сухо... Вечерта бяхме доста изморени и отидохме в близкото заведение при дядо Исмет - HAYAT CAFE. Много вкусна домашна храна, ако търсите приятно местенце изън лудницата на Султанахмет със сигурност го посетете. Има и домашни десерти направени от жена му.
Сряда – уж прогнозата обещаваше малко сънце след обяд, но уви. Поне не валя продължително. Отидохме до Желязната църква, Балат и на връщане минахме през Египетския за локуми и баклави (по 280 лири кг) и чай от нар (накрая взех и от манго и евкалипт – 450 лири за кг). Всичко взехме от ŞÜKRÜ EFENDİ.
Прибрахме се в хотела с покупките и почивайки си решихме да посетим Кадъкьой за трети път. Този път взехме автобус за Еминьоню и пак на ферибот. Тук намерихме най-хубавия балик екмек – с истинския екмек, не тип франзела (в началото на пазара, Kadıköy Çarşı Balık се казва). Въпреки прогнозата пак почна да вали, и аз от 4 дена мечтаех за хубаво кюнефе, и то се появи точно пред нас, хаха. Asi Künefeleri Kadıköy, седнахме до топлата витрина в която се въртяха тавите и се наслаждавахме на атмосферата.
После обратно към Еминьоню - съпроводени от красива дъга:
Докато пътувахме с кораблика ми хрумна да се качим към Süleymaniye Camii, за радост на ММ . Величествена, красива и гледката от двора също е хубава.
Много приятно си поговорихме с една доброволка от Германия (в самата джамия) и изморени но доволни се прибрахме към хотела да стягаме багажа.
Четвъртък – тръгване, сутринта ни посрещна със синьо небе
и ние решихме да изплозваме този подарък и да се разходим с ферибот до Емиргян. Освободихме стаята, тук пак ни влязоха в положението и ни позволиха да оставим колата и след 12 ч. И така, хванахме първия ферибот в 9.35. Денят беше наистина приказен – разходихме се в парка, нямаше много народ и в 12.20 обратно към Еминьоню и хотела.
В 14 ч. тръгнахме за БГ – през Гърция. Спряхме за малко в Текирдаа, разходихме се по крайбрежието и казахме чао на Турция. Въпреки дъждовното време си прекарахме страхотно, починахме си, насладихме се на атмосферата и открихме много нови места. В главата вече имам плано за следващо посещение, този път с децата, че малко ни се разсърдиха – те също заобичаха Истанбул от първия миг. Нямам търпение да ги заведем в Рахми Коч, Пиер Льоти, вече лубимия Кадъкьой и Мода и много други места. Извинявам се за дългия пост, дано съм била полезна с информацията и с радост ще се включвам да помагам с всякакви въпроси.

И нашата разходка в любимия град приключи. И трите дни случихме страхотно слънчево време, даже се върнахме леко с тен.
Този път тръгнахме без предварителна програма, като идеята ни беше просто да се шляем из града. Като единствено бяхме набелязали посещения на Йеребатан сарнъджъ Цистерна и Sapphire. Хапнахме гюзлеми на Пиер Лоти, подсладихме дошата в Hafiz Mustafa. В Mado където за първи път хапнахме млечна баклава, която страшно ни хареса, не знам как досега никъде несме попадали на такава баклава. Интересно беше, че на връщане и в Одрин се предлагаше по магазичетата. Данеби да се прави сапо по Рамазан? Една вечер хапхахме риба в ресторант Olimpiyat намиращ се срещо фериботния терминал Karaköy, като там цените бяха доста добри и достъпни в сравнение със рибните ресторанти на самия мост Галата където някой неща бяха трипъти по-скъпи. Съвет към всички, който ще са за първи път първо разглеждайте менюто, зада не останете изненадани. Бирата на тези ресторанти беше по 250лири, при цена на другите места между 65 - 80 лири ( за справка в Мигрос кутийка Ефес е 45 лири, да несе питате като нас защо е станала толкова скъпа при положение, че миналата година в ресторантите беше 40 лири ) . Втората вечер също имахме доста добро попадение след разходка от спирката на Marmaray Sogutlucesme през квартала посока бика и след това пристанището хапнахме в MERCAN KOKOREC ( кукуреч, миди и риба ) всичко беше много добре приготвено, а и цените тука са доста добри сравнение с европейската част. И двете вечери имахме удоволствието да се насладим на футболните фенове на Галатасарай и Фенербахче , с тяхните шарени екипи, вървящи на групички и пеещи явно клубните химни.
Относно картата за градския транспорт, която бяхме купили миналата година в петък сия заредихме и ползвахме целия ден. В събота сутринта греда. Тръгваме за Sapphire имахме пари до там, но решихме да заредим уви на спирката на Т1 Sultanahmet картата неще да се зарежда, машината изкарва червен надпис и нещо ни говори. След няколко проби се отказахем и си хванахме трамвая към спирката на метрото. Там същата работа пак не става гледаме и други тористи неуспяват да си заредят картите при което си помислихме, че има проблем с машините. Да спирката на Sapphire същата работа, там даже се засякохме със съграждани със същия проблем. Там служителя говореше малко Английски и след като пробва да ни зареди картата каза, че тази карта е със изчерпан лимит и тябва да си купим нова. Купихме си нова карта и продължихме с разходките. Това с лимита на картите е явно нещо ново и трябва да се има в предвид.
На връщане през Чорлу и  Одрин малко на пазар. Цените в сравнение Нова година, когато бяхме в Турция са отново нагоре и ако нещо не е намалено 30 - 50 % защото е последна бройка не си заслужава, защото може да се вземе и от тук.
Ние сме влюбени в Истанбул и  започваме да планираме следващото посещени.
Пожелавам топло и слънчево време на всички, който тепърва им  предстои посещение.