Пролет идва вече, и с нея носи на всяка по едно мъничко човече. ~бебеправене 413~

2402, съжалявам за развоя при теб, прегръщаме те и ти пожелаваме скоро пак да се получат нещата и този път да е до пухкав финал!

Монита, честит рожден ден на патерички и на теб! И аз вече направих 32 години, дори ги преполових почти. Около годишните празници винаги е най-трудно, че все си правим равносметки. Аз пък от сега още се плаша за следващата тема, на която в началото ще пише Мами 2024. Всички имаме подобни чувства, но трябва да ги изговорим, приемем и да продължим напред с повече позитивна енергия!

В тази връзка, Одри, страхотни комикси си ни споделила, искрено се смях!

2402 съжалявам за развоя

Sunday1 аз пиех Селенометионин на Natural Factors, понеже без селен тсх не ми падаше, но имай предвид, че лесно се предозира (особено, ако не е изследван) и стигне ли се до там косата капе на кичури. Аз лично си минах на бразилски орехи за набавяне на селен и съм доволна - една ядка на ден се яде и е достатъчно.

edit: Мен не ме стресира толкова новата година, колкото когато останат по-малко от 9 месеца до рождения ми ден. Това значи, че ще съм една година по-възрастна, когато стана майка.

2402, голямо гуш!

Аз май нещо се разболявам, тази нощ ми ми беше много студено, боли ме кръст и гръб, заедно с леко дразнене в гърлото и умора. Понеже съм и мазохист, пробвах един ранен тест - имаше изпарителна черта, която първо ми изкара акъла, но после като огледах добре, само се разочаровах допълнително.

Като казах годишните празници, нямах предвид само Нова година, а също и всички, които са един път в годината - рожденни дни, годишнини от опитите, други важни дати за двойката. Както казах, мен също април месец ме стресира, тъй като тогава знам, че няма да стана майка съответната година.

2402, гуш и от мен ❤

Аз за успокояването си позволявам да го казвам, когато виждам че опитващите са много пренавити. Не за друго, ама целият стрес от преследването на целта не влияе добре на организма, пък нали все пак се борим за добро качество Я, спокоен организъм. Знам какво е да си подтоянно нервен, да правиш изследвания, тестваш О, секс по график и накрая пак цикъл… Еми скапва психиката, отношенията с партньора се обтягат, някои се сриват в резултат. И да, затова спокойствието и да се стараеш да си го осигуриш е важно.

Вчера си пиша с бивша колежка от Гърция и точно й отбелязах, че като не е подложена на ежедневен стрес в централния офис (шефа нещо й беше вдигнал мерника и постоянно беше на педал сигурно всичките 4-5г където работихме заедно) се надявам това да се отрази добре на опитите им (те са с кофти МФ, някаква екстра в кариотипа, отделно тя е с повечко тегло и напредва в годинките). А тя, милата, се оплака, че и докторите я претупвали яко, правят/подготвят трансфери, никой не се сеща една пкк дет се вика да пусне, установила сама че е с много висока захар…. За втори път за година и нещо й обяснявам, че по-добре да идат в Турция. И без това в Гърция се самофинансират и е много скъпо.

Ох и аз другия месец имам рожден ден и тъкмо вчера с ММ си говорихме, че това е първата година в която не искам да идва, не ми се празнува и изпитвам страх, защото виждам как годините се изплъзват между пръстите ми, а дете още няма. А като дойде рожденият ден, сещате се какви пожелания ще получа, е тогава да ти се скъса сърцето, ама като цяло повечето хора около нас са тактични и не са си позволявали да коментират. Иначе Одри, супер ме развеселиха комиксите, преди година, така се бях зачела в такъв род отговори, за да съм подготвена, ако някой ме пита, много ме беше страх как да отговоря без да разберат, че имаме проблеми.

Момичета привет, честито на рождениците ...честито и на виделите две черти. 😊🤞🤞
Чета ви постоянно, не съм се включвала понеже няма с какво... всъщност има , зад гърба си от февруари имам вече една неуспешна инсеминация и е на път втора (Извинявам се за скептицизъма , който проявявам към себе си) има време ...все още да се разбере , дали ще успешна или не.

Имам един въпрос, тъй като ми се налага да отсъствам от работа за конкретен ден не е често ...но работодателят ми така му изглежда. Не ми пука , особено за неговото мнение по този въпрос. Но виждам , че и отношението му се променя към мен. Въпросът ми е дали в даден етап просто да му споделя , причината за отсъствията ми.

Има ли сред нас тук, които са казвали на работодателите си.

andi_bb нямам опит и не мога да помогна

S.G.C. като каза пожелания - свекърва ми даже мартенички, когато ни връзва ни пожелава бебета

Относно комиксите - много ми харесаха и ме развеселиха, но аз лично не бих дала някой от тези отговори. Ще се притесня, изчервя и не бих могла, а на колежките си никога нищо не бих казала, просто защото са толкова нахални клюкарки, че ще ме пукнат от въпроси и даване на акъл. Всичките са по-възрастни от мен с поне 15 години и смятат, че всичко разбират, а на мен живота не ми е ясен и не мисля, че ще се смутят да ми навлязат още по-дълбоко в личното пространство.

Анди, стискам ти палци втората да е успешна!
На въпроса ти с работодателя, аз лично не бих казала. Имаш право да си ползваш отпуск/болничен и не му влиза в работата за какво. Допълнително, ако е не е читав, възможно е като му кажеш, че пробвате за дете, направо да почне да ти търси заместник, ако не му се плаща докато си в бъдещо майчинство.

Благодаря на всички

andi,  има възможност като излизаш за по ден работодателя да си мисли, че ходиш по  интервюта за друга работа. Можеш да му кажеш примерно, че имаш здравословни проблеми (те репродуктивните пак са си здравословни), да уточниш че не е нищо сериозно, но се налага по-често следене. Дали такова обяснение е приложимо в твоя случай ти трябва да си прецениш. И ти пожелавам инсеминацията да е успешна и скоро да му съобщиш за бременност.

Анди, аз лично казах на шефовете ми, че стартираме ходене по клиника заради репродуктивни проблеми, така вече четвърта година излизам когато се налага и отсъствам когато трябва. Никога нищо не са казали, само ме помолиха да предопреждавам когато ме няма. Разбира се , при отсъствие пускам болнични, отпуск или Инвитро отпуската. Благодарна съм им, че ми осигуряват спокойствието, поне от тази гледна точка
По клиниките, обаче срещам много момичета, които имат проблеми. Така че ти си прецени какви са шефовете ти, какви са ви взаимоотношенията. Предложението по-горе за зравословни консултации също е вариант

Анди, аз имам спомен че по кодекс даже са длъжни да те пускат за репродуктивни процедури, обаче лично не съм го минавала.

А, ето, има статия по въпроса: http://www.zachatie.org/novini/179-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B … D0%BD%D0%B8%D0%B5

andi, според мен най-важно е да си познаваш добре работодателя, за да прецениш да му кажеш ли или не. Моят разботодател например е изключително разбран, много етичен и изряден в трудовите отношения. А и работя с него от близо 6 години и знам, че съм в по-изгодна позиция, защото съм му най-старшия служител и може да се разчита на мен. Всичко това надделя над решението ми да му кажа когато започнах и това беше най-правилното решение за мен, оттук нататък той ми каза, че няма да разпитва и да ми навлиза в личното пространство, но ако реша ми е казвал, че мога да споделям и да ми помага с каквото може. Винаги ме пуска отпуск и болничен, знае за какво е, и досега въобще не е ставало на проблем. Спокойствието ми е несравнимо пред това да трябваше да крия. Важно беше за мен да му кажа, защото иначе не мога да си ползвам болничните по предназначение. По закон имаме доста дни болничен които ни се полагат за инвитро процедури и ако не му кажеш, трудно ще ги ползваш. Но всичко това зависи основно от това какъв човек е работодателят и колегите ти. Ако е кофти човек и не е бил винаги изряден в трудовите отношение, сигурно и аз бих крила. Също и ако работя от скоро, също бих крила, защото не бих се чувствтала в изгодна позиция. По принцип имаме и закрила от закона ако сме в напреднал етап инвитро, ако работодателят знае. Вярно, че ако не е успешен опита могат да ни съкратят, но то пък е супер лична информация и те процедурите сами по себе си са с различна дължина и ако успееш да скриеш в кой етап си може и да ти се размине. Но в крайна сметка, аз ако се притеснявам, че може заради това да ме съкратят изобщо не знам дали бих искала да работя за подобни хора...

andi Казах на мениджъра, че ще ми се налага за неопределен период да отсъствам или взимам по-дълги обедни, понякога и болничен, защото е необходимо поради здравословни причини да се подложа на задължителни медицински интервенции и изследвания, чието провеждане като дати не зависи от мен. Наблегнах колко много ми е важно за здравето. Тотално ми влезе в положение. Само му казвам, че ще ме няма и е достатъчно. Не иска изобщо да се обяснявам и дори ме попита защо му казвам всичко това - ами обичам да няма скрито/покрито (без значение, че сме хоум офис, не съм фен на покриването). Той е коректен към екипа, нека получава същото.
Но не смятам, че е редно да се сподели поради каква причина конкретно ще отсъстваш.

Аз още обмислям дали да кажа на шефа и колегата причините поради, които ще липсвам. Ние сме предимно хоум офис и няма да се разбере много липсата ми... Но понеже все още не е ясно длаи ще ни одобрят и съответно дали ще преминем към инвитро само си размишлявам и попивам от вашият опит.