Пролет идва вече, и с нея носи на всяка по едно мъничко човече. ~бебеправене 413~

Благодаря ви момичета, за мненията ви. Имах нужда
За сега ще си държа езика зад зъбите, просто съм нова тук (една година). Седя на работното място на момиче, което е излязло по майчинство (по договор не съм по заместване).
Но нищо не се знае , всякакви сценарий имам в главата. Единият е , че когато наближи момента да се върне момичето от майчинство...така да започнат да се държа с мене, че да ме накарат самата аз да пожелая да напусна.😒😒😒

Относно шефа, по принцип го смятам за разбран  и е такъв...просто не знае нищо. Даже той самия има моменти в които се обръща и подпитва мен и колежките ми , даже които вече имат две деца ...няма ли да има бебе. Не се обиждам от тези негови подмятания , все пак не знае нищо.

Просто ме успокоява един ден, когато му дойде времето и съм все още тук при него. Споделяйки чудесната новина , няма да ме гледа с настървени очи.

И да ...извинявам се отново за дългия пост.
Благодаря още веднъж, на всяка една от вас.

Само едно ще кажа за финал на този пост.
Бъдете здрави и борбени едновременно. Имате много стиснати палци от мен за всяка една от вас...във какъвто и етап да се намирате.

Успех!!!🤞🤞🤞🤞

Относно работодателите.. две години ходихме по клиники, никога не му казах. Не е разбран човек, напротив, даже е клюкар, а града ни не е от най-големите и всички щяха да научат. Много разчитах на личната, тя ми влизаше в положение и ми даваше болничен, когато провеждах стимулация или ми трябваше да отсъствам за по-дълго. Целия офис едва ли не мислеше, че съм най-болнавия човек на света и само ми даваха акъл как да си засиля имунитета 😄 А когато беше само за ден си пусках отпуска.

Относно работодател - аз не бих казала, че ще започне едно даване на акъли и ще се натоваря повече. А коментарите най-много ме дразнят от майка ми, тя не знае, че правим опити. Голям мерак има за внуче и за сватба, което много ме дразни и притиска. По Коледа ми вика да не си напълняла, може да си бременна (тренирам и се храня доста здравословно, което ме хвърли в мисли “абе дали не съм напълняла, след което ми дойде и ми стана доста тъпо, знам, че няма как да напълнея веднага, но пусти мисли 🤦🏻♀)

Аз минавам да оставя това тестче на 11 ден след О със следобедна урина.

Нямаше как да мина за кръвни, но мисля, че вече се вижда ясно.
Много благодаря за честитките ❤ Май мога да спра да правя тестове.

Важното е че вече сама се убеди ❤

mommy22 Чудесна новина, честито! Лека бременност пожелавам!

mommy22, честито! ❤️ Лека бременност! 😊

Преди 2 години, когато започнахме инвитро процедурите, казах само на моя тиймлидер. Тя е изключително разбрана и ме подкрепи за абсолютно всичко. Работя в голяма компания и не исках всички да разберат. Даже си пращах болничните за пункцията и трансфера по Еконт, директно до счетоводството в София. Иначе трябваше да ги оставям в офиса и кой знае колко хора щяха да ги видят, преди да ги изпратят. Когато се налагаше преглед, отсъства от работа за няколко часа. По това време вече работихме хоум офис, та поне не се забелязваше толкова, когато не няма. Вече съм втора година майчинство и поне при този опит няма да мисля кога да отсъствам, дали да взимам болнични или отпуска.

Анди , аз съм казала,даже ще им дам и документ за инвитрото. Не виждам проблем. По закон ни се полагат допълнителни 20 дни от пунция до трансфер. Плюс това не могат да те уволнят ако обемите на работа ви намалеят,защото ще си ги уведомила. Много жени се тревожат да не ги уволнят,но освен ако не подпишеш доброволно или пък си в изпитателен,то никой не може да те "пипне". Неприятното е,че много жени не си знаят правата.

Ако те тревожи клюкаренето в екипа/работата,то това е друга история вече.

Аз не бих казала на работодател. За мен това е много лично, но аз и по принцип не обичам да споделям. Има си официална отпуска и болничен, които имаш право да ползваш.... за каквото ти трябват.

Много се радвам за положителните тестчета и стискам палци още момичета да се похвалят.

Да не прозвучи нагло, но след 2 години опити за първо - абе хайде и при мен да стане от първия месец опити.   Само да се приберем вкъщи след месец и мисля да започваме опитите. Обещавам да не го мисля.

Относно завиждането или по-скоро някаква ревност като видиш бременна, ми да, завиждам. Не знам дали това ме прави лош човек, не се имам за такъв, но ми писна да гоним овулации, тестове, стимулации, инжекции, трансфери и накрая нищо да не се случва. Особено след като си имал и късна загуба, нещата се усложняват. Гледам някакви жени, които за пръв път са бременни, радват се, купуват колички още в 6-7 г.с. и си викам, да и аз се радвах първия път и си мислех, че като забременееш всичко е цветя и рози, ама не е. Не знаеш дали на следващия преглед няма да чуеш най-лошите думи и светът да ти се срути. Но пък се радвам за момичета, които минават през инвитрото и виждат + резултат, или тези след ИМБ, или тези след дълго дълго чакане, защото знам какво им е и колко е трудно и как са се мъчили за да стигнат до тук. Ама тия дето ох, аз не исках, ама то стана от раз, е ми като не си го искала как е станало? Или други- ох, имам 2-3 деца, бременна съм пак, не знам как ще се справя? Ало, има хора, които мечтаят за едно едничко живо и здраво, ти се оплакваш. В никакъв случай не подценявам борбата за второ-трето дете, но жените, които имат вече едно дете ( както каза едно момиче - ръцете са им пълни),а като се бориш за първо дете, нямаш друго, което да прегърнеш, докато се бориш или да ти дава сили. Не знам, аз лично се уморих да виждам хора, които правят деца без да ги искат или да ги гледат, а други като нас да се мъчат. Не е честно, силни сме и явно трябва да минем през това изпитание, но не е честно.

Относно редуването на Я- и аз мислех, че се редуват, ама нейсе, при мен активен е десния Я, левия я му се работи, я не

Salsera Подкрепям думите ти. Племенника ми става на 9 тази година и вече пробват за 2ро. Но не се получавало от 2 години и малко, а съм чувала от кака ми думите на мен едно ми стига. Как първото станало от раз. Това го научих от др човек, че имат проблеми макар, че и ние се борим 2 години за дете и те никога не са споделяли с нас, че не става.
Малко се издразних защото сме първи братовчеди, и ако не ми беше казал др човек нямаше да знаем.
В крайна сметка се притеснявам ако при тях се случи докато ние се мъчим да не ми го натяква ама аз забременях пък ти още не можеш, да допълня че даже и на изследвания за хормони и базови такива не са ходили. Ама така е, когато имаш 1 станало от раз... Извинявам се ако звуча грубо.. Но и моето си стана на 6м опити а сега 2ра година нищо и май става по - зле. 😢🤦‍♀️

Определено това, че имам едно дете ми е утеха - ръцете ми са пълни! Но в същото време сърцето ми плаче като ме попита мамо, аз защо съм сам? Реве ми се... не може да си представите колко тежи този въпрос и как ти се къса сърцето в този момент - все едно нож се забива вътре и го разкъсва! Не искам да остава сам след време. Сестра ми изобщо не мисли за деца - казала е, че не е за нея, с на ММ племенниците не са близки... Затова не се отказвам, макар на моменти да е много трудно ....

Напоследък се замислям точно за тези дами, които имат вече дете и искат 2-ро, трето. Отначало и аз им се чудех, как намират сили и желание след като имат вече едно-две. После обаче сякаш започнах да им се възхищавам, защото си мисля, че те имат толкова много любов и обич която искат да дадат на още едно същество, че им дава сили и стимул да се борят, съзнавайки трудностите. Освен това аз нямайки нито едно дете мога да си позволя да се разстройвам често, да изпадам в меланхолия, да не ми се готви, чисти, празнува и т.н. Обаче жените които имат деца сигурно не могат да си позволят това, те трябва да са още по силни и за детето което вече имат. Абе зареждат ме такива жени, сякаш ми показват, че да имаш дете е толкова хубаво, че си заслужава да минеш през всичко и за второ и трето. Та такива мисли в моята главица. Дано и на мен ми останат сили да се преборя за едно, две, та защо не и три деца.

SGC отваря се една дупка в сърцето, и нищо не я запълва...

Моето слава богу не пита защо е сам, има си котарак, сметнал е че това му е брата хаха

Да, S.G.C., толкова е хубаво, че бих направила всичко, за да имам още едно детенце. Просто вече съм малко по-подготвена за това, което предстои. Синът ми е още малък, за да пита защо е сам, но не искам никога да ми зададе този въпрос. Само като чета на Шантал коментара и нещо се преобръща в мен...