Пролет идва вече, и с нея носи на всяка по едно мъничко човече. ~бебеправене 413~

  • 29 394
  • 843
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 2 635
Шанталче аз също съм 1 дете, но поради други причини. Мама е загубила брат ми в 7ми месец бил е в кувиоз и не е оцелял. Само толкова знам за него.

# 331
  • Мнения: 396
S.G.C. аз искам още поне 2❤, а имам син на 10г.
Постоянно ме пита защо съм го родила сам,кога щял да има брат или сестра. Голямо мрънкане и разпитване е,а имай предвид,че това е втори брак за мен и съответно мъжът ми не му е баща😄Но си иска детето и това е.

# 332
  • Мнения: 2 291
На мен ми е трудно да си формулирам даже желанието за още едно дете. Винаги съм искала поне две, опционално три деца, и докато бях бременна с близнаците с мъжа ми неведнъж сме си говорили колко ще е хубаво това, че цял живот, още от раждането, ще си имат другарче в лицето на другия. След загубата на едното бебе сега у мен желанието и страха от следваща бременност постоянно се бият, но искам все пак детето ми да си има другарче. Да, няма да е от раждането, но ми се иска поне да са с по-малка разлика. Мъжа ми също има голямо желание за още деца и в общи линии те двамата са ми стимула да не се давам на страха и да направя каквото е нужно, за да дам братче или сестриче на детето си. Същевременно знам, че за мен никое дете няма да замени това, което изгубих, но някак усещам, че имам и още любов за даване на дете/деца.

# 333
  • Мнения: 341
Съпреживявям всеки тест тук и всяка загуба
Такъв човек съм просто! Като видя бременна я гледам в захлас, решила съм вече да не тая силните емоции, коитои без друго я последни време са адскимного. В тоя ред на мисли, вчера докато чаках ред за невролог дойде дама с коремче като за 5 6ти може би месец, седна и през цялото време гледаше към вратата явно за таткото, аз стоя с моя срещу нея гледам я,сърцето ми плаче, на няколко пъти погледите ни се засякоха и тя просто ми се усмихна
Стана ми топло,може би и тя е преминала пътя трудно.. стана ми много мило, когато лекарката тъкмо излезе и каза да влиза и в същия момент дойде мъжа й и го чух да казва " извинявай,че закъснях"
И си помислих ,ще бъда най щастлива на света ако някога се сдобия с рожба.Боже дори не мога да си го представя.   
Иначе и ние не сне споделяли че се борим, на мм майката е доста нетактична, постоянно казва за тази и онази колежка дет станали баба,но не искам да и казвам за да го обсъжда с тоя и оня..

# 334
  • Мнения: 3 743
Reginasr, какво става с теб, как си?

# 335
  • Мнения: 341
Reginasr, какво става с теб, как си?


Благодаря ти the dooor, една идея по добре,поне има яснота
Днес ми е криво, че отново ще са нужни месеци лечение физиотерапия, инжекции за да излекуване възпалението на някакви си коренчета който ирадидат болката към крака. Аз съм на 33 боже...плача,казвам на лекаря, че тези хапчета скапват хормоните ми и отново цикъла ми не идва ,той вдига глава и казва,ама млада си,де ,не хленчи, ще има и дете има време...иначе физически съм по добре
Гуш

# 336
  • София
  • Мнения: 3 644
Сигурна съм, че всеки човек има свойте причини - да иска повече от 1 дете, да не иска повече от 1 или пък да не иска изобщо.... Затова не правя коментари кой какво как и кога, но съм получавала реплика еее, нали имате едно дете...

# 337
  • Мнения: 880
Да и аз имам едно дете,което стана от раз. Но изобщо не го очаквах, някак винаги вътре в мен съм знаела,че ще имам един или друг проблем, някакво шесто чувство. Даже като обсъждахме с ММ дали е време вече за дете, това ми беше аргумента, че ако има проблем не искам да отлагаме повече. То изненадващо стана веднага и реших, че аз ще забременея с второ от раз пак. Да, ама не става точно така. Винаги съм искала поне 2 деца, искам да виждам моето дете да си играе с брат или сестра, да има близък човек, приятел. Но след ИМБ, получих шамар от съдбата. Това че имам вече едно дете ме кара всеки ден да съм благодарна за него, като го погледна в очите и понякога се просълзявам, защото оценявам,че имам поне него. Но това ме мотивира още повече да се боря, за второ дете, защото обожавам да съм майка и имам още много любов в мен. И когато ми кажат,че поне имам още едно дете (и ММ го казва), знам че е така, но болката ми си е там, мъчи ме.

# 338
  • гр. София
  • Мнения: 574
Момичета, много, много го закъсах. Моля за помощ! Във вторник правих Зет. Всичко ок, до вчера сутрин, когато се събудих с остра болка в десния крак /ябълка, тазобедрена става или не знам какво/ станах, раздвижи се и поотмина. Но на работа, седнала цял ден, болката толкова се засили, че едвам седнах в колата на връщане. Уточнявам, че до като стоях в офиса или колата нямах болка. Проблема е при ставане, сядане... Все едно крака го няма, не мога да се опра на него, а болката е сковаваща. Прибрах се, на мазах се с репарил и легнах. Събудих се преди час, цялото бедро е сковано, и ми отне 40 мин да стигна до тоалетната. Буквално не мога да се движа. Репарил не ме облекчава категорично и не знам какво да направя, а не мога да мръдна. Личната утре едва ли ще ми помогне, ама при кой да ходя, невролог, ортопедия или репро то?! И знам че за часове се чака, в спешното ли да тичам? Кое спешно /в Сф съм/оф, ще отскача от болка и от притеснение! Навяхнато ли е, изкълчена ли е, прищипан нерв ли.....

# 339
  • Мнения: 880
При личната, обясни и ситуацията и тя ще ти даде направление. Или може да питаш лекаря, който е направил транфера и може да е някакъв страничен ефект. Интересното е, че и на мен ми е схванат нерва на крака сега и ме боли доста, но не го мажа с нищо.

# 340
  • гр. София
  • Мнения: 574
С направлението от личната ми се струва че ще отнеме много време, а и се чака по кабинети... Страх ме е да не направя нещо на ембриончето с толкова напъни при ставане и сядане. Буквално не мога да се движа дори легнала...

# 341
  • Мнения: 4 838
Според мен е нещо неврологично, както го описваш. И аз бих се свързвала с репродуктивният за насоки и после на невролог. Аз имам потрузия на прешлените на кръста и понякога имам силни болки в краката. Мажа с едно гръцко кремче (Counter pain) и минава за няколко дни. Но при мен са доста по-поносими болките в сравнение с тези, които описваш. За ставни болки ползвам масло от коноп. За жалост не съм попаднала на читав невролог, за да препрочам.

Успех и утре да се събудиш напълно здрава.

# 342
  • Мнения: 341
Момичета, много, много го закъсах. Моля за помощ! Във вторник правих Зет. Всичко ок, до вчера сутрин, когато се събудих с остра болка в десния крак /ябълка, тазобедрена става или не знам какво/ станах, раздвижи се и поотмина. Но на работа, седнала цял ден, болката толкова се засили, че едвам седнах в колата на връщане. Уточнявам, че до като стоях в офиса или колата нямах болка. Проблема е при ставане, сядане... Все едно крака го няма, не мога да се опра на него, а болката е сковаваща. Прибрах се, на мазах се с репарил и легнах. Събудих се преди час, цялото бедро е сковано, и ми отне 40 мин да стигна до тоалетната. Буквално не мога да се движа. Репарил не ме облекчава категорично и не знам какво да направя, а не мога да мръдна. Личната утре едва ли ще ми помогне, ама при кой да ходя, невролог, ортопедия или репро то?! И знам че за часове се чака, в спешното ли да тичам? Кое спешно /в Сф съм/оф, ще отскача от болка и от притеснение! Навяхнато ли е, изкълчена ли е, прищипан нерв ли.....

Истината е,че може да е става,ишиас или дори възпаление на трохантера. За съжаление не мога да ви помогна много тъй като от скоро имам същите проблеми но при мен в началото започна с кръста ,после кръста спря и болката отиде в крака
За начало невролог който най вероятно ще ви прати на скенер или ямр, в бай лошия случай ще ви даде нестероидни който много влият на хормоните. Дано е най малкото зло и да е нещо временно. Стояла ли сте на течение

# 343
  • Мнения: 458
Petufin чакаме те с новини! Дано се събудиш без болка и всичко е наред ❤

Дами, след бебе правене усещате ли как всичко изтича от вас 🤦🏻♀🤦🏻♀?

# 344
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 139
Petufin, първо с репрото и директно на невролог след него.

Сиси, нормално е да изтича.

Общи условия

Активация на акаунт