И аз помня снимката - много красива жена. Беше интелигентна, нестандартна ,провокативна. Не беше станала свекърва официално май още ,докато пишеше в темата. Надявам се , че е дочакала това събитие. Остави следа в темата , а и във форума.Лек да е небесният ѝ път!
- Публикувана: 27 март 2023, 13:06 ч.
- Последно мнение: 4 май 2023, 21:31 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 146
Ако някоя жена се чуди защо мъжът й е мамин лигльо, най-вероятно той е възпитан от някоя ей такава:
"Родиш ли - слагаш един голям кръст на всичко останало в следващите 20 години. И после ти трябват поне още 5, докато наваксаш, защото светът не е стоял през това време на едно място.
Далеч съм от мисълта, че една майка трябва да дискутира със сина си сексуалния му живот с приятелките му. Или че трябва да го манипулира, създавайки му чувство за вина с фрази като "Аз от парче месо съм те отгледала...". Но ако се е грижила за него добре, синът и сам ще я обича и цени повече от всичко на света. И приятелки и съпруги винаги ще бъдат за него на второ място."
Та, дами, приемете - на второ място сте. Това е.
"Родиш ли - слагаш един голям кръст на всичко останало в следващите 20 години. И после ти трябват поне още 5, докато наваксаш, защото светът не е стоял през това време на едно място.
Далеч съм от мисълта, че една майка трябва да дискутира със сина си сексуалния му живот с приятелките му. Или че трябва да го манипулира, създавайки му чувство за вина с фрази като "Аз от парче месо съм те отгледала...". Но ако се е грижила за него добре, синът и сам ще я обича и цени повече от всичко на света. И приятелки и съпруги винаги ще бъдат за него на второ място."
Та, дами, приемете - на второ място сте. Това е.
Малко извратено ми идва любовта към майката да е подобна на тази към съпругата..
Все едно да ме питат, кой обичам повече - мъжът или детето. Ми различен вид любов е! Може да е еднакво силна..
Все едно да ме питат, кой обичам повече - мъжът или детето. Ми различен вид любов е! Може да е еднакво силна..
Още от градинска възраст втълпявам на моето момче, че когато един ден си има семейство жена му става номер едно за него и мен ще ме пита за мнение само ако тя се затръшка и със сълзи на очи настоява да си кажа мнението. Дори и сега, когато обстоятелствата са такива, че е много вероятно да няма личен живот и свое семейство отвреме навреме "преговаряме" този урок. По същия начин съм му забранила ако има деца някой ден да кръсти някое от тях на някой от нас с баща му освен ако жена му не се заинати и лично ми потвърди че е нейно това желание. И съм му казала, че ако след години изкуфея и забравя тези свои думи и започна да давам акъл трябва да ме отреже веднага и категорично.
Всъщност и това е урок. Както всяко нещо на земята. Да, детето е осакатено, неспособно да се оправя в живота, но това е бил неговият урок за научаване. Да прояви твърдост и самостоятелност и да се откъсне от отровната среда. Защото има и такива, които успяват, малко са, но-има.
Винаги съм се чудила обаче накрая вече, когато пристъпяш пред вратата за "оня свят" дали всеки разбира провала си - жените търпели насилие и превърнали децата си в поредните жертви или насилници; майките-орлици, осакатили децата си; децата, не проявили характер да отстоят себе си; майките, неглижирали децата си за сметка на себе си и те отраснали да търсят одобрение, да не смеят да направят крачка встрани от зададения от околните коловоз и да се примиряват с всичко...
А всъщност няма нищо случайно.
Защо аз няма начин някой да ми наложи как да кръстя детето си, да попадна на ревнивец, насилник или неуравновесен Мунчо, споделящ с майка си как има проблем с ерекцията или да ме зареже на Бъдни вечер сама, за да отиде при мама. Ами защото съм се научила да уважавам и ценя себе си, да мога да казвам "не" (е, не във всичко и затова току-ми се случи ситуация за урок), да избягвам ролята на жертва и да намирам начин да бъда щастлива.
Винаги съм се чудила обаче накрая вече, когато пристъпяш пред вратата за "оня свят" дали всеки разбира провала си - жените търпели насилие и превърнали децата си в поредните жертви или насилници; майките-орлици, осакатили децата си; децата, не проявили характер да отстоят себе си; майките, неглижирали децата си за сметка на себе си и те отраснали да търсят одобрение, да не смеят да направят крачка встрани от зададения от околните коловоз и да се примиряват с всичко...
А всъщност няма нищо случайно.
Защо аз няма начин някой да ми наложи как да кръстя детето си, да попадна на ревнивец, насилник или неуравновесен Мунчо, споделящ с майка си как има проблем с ерекцията или да ме зареже на Бъдни вечер сама, за да отиде при мама. Ами защото съм се научила да уважавам и ценя себе си, да мога да казвам "не" (е, не във всичко и затова току-ми се случи ситуация за урок), да избягвам ролята на жертва и да намирам начин да бъда щастлива.
Тази сентенция е в основата на проблемите и от двете страни, и на свекървата и на снахата. Когато започне борбата за първото място и проблемите се роят. А мястото на майката и на съпругата, обичта към тях и т.н са различни и не трябва да си пречат една на друга.
Свекито е ужас, снахата много яка.
Идеално ще е ако няма съревнование за влияние и внимание. Мъжете хич не искат подобни драми, правим ги жените. Нормално е снахата да не иска маман да се намесва и да командори, както и свекървата да иска контакт със сина и внуците. Ама в баланса му е майката…
Идеално ще е ако няма съревнование за влияние и внимание. Мъжете хич не искат подобни драми, правим ги жените.
Идеално ще е ако няма съревнование за влияние и внимание. Мъжете хич не искат подобни драми, правим ги жените.
Е, тия са клинични случаи. Въпросът е като си снаха и видиш това, защо продължаваш да си там?