Проблем във взаимоотношенията

  • 5 956
  • 114
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте!
Не знам от къде да започна, относно моя проблем, но все пак ще се опитам.
Аз съм момче на 29 години, а приятелката ми е на 24. Всичко започна като на магия в самото начало - през 2018г. Изпитвах чувства, които не бях изпитвал до онзи момент, като не искам да говоря от нейно име, но смятам, че беше споделено. Някъде след 3-тата година обаче всичко тръгна леко надолу.
Обсъждали сме, макар и рядко този проблем и тя казва, че може би всичко се дължи на ревност от моя страна, която проявявах по сериозно в първите няколко месеца от връзката ни. Може и да е така, не споря, но след тези няколко месеца, ние бяхме добре, а ревността почти се изпари, докато не изчезна почти напълно.
В началото имаше един период в който тя излизаше от време на време с бившия си  приятел (към когото нямаше чувства, поради което и се разделиха, но го ценеше, като човек) и аз също излизах с една приятелка, която тя познаваше и знаеше, че нямам нищо към нея. След това тя се скара с бившия си, тъй като той искаше нещо повече от нея, а тя не и спряха да комуникират, поради което ми предложи и двамата да спрем да излизаме с хора от срещуположния пол на което аз се съгласих, защото както и сам си признах бях малко по-ревнив от позволеното в самото начало. Естествено не искам да разбирате думите ми по-грешен начин, никога не съм и посягал, удрял или каквото и да е от този сорт, ако това разбирате под "малко по-ревнив от позволеното".
Искам да призная, че съм допускал една грешка за тези 5 години. Всеки сам ще прецени за себе си, доколко сериозна е тя. Тя откри, че имам в компютъра си разголени еротични снимки (5-6 на брой), които бях запазил още през 2015г. и съвсем изключих за тяхното съществуване, но дори и през 2015г. тези снимки не бяха запазени със сексуална цел. Знам, че Ви звучи нелепо, може би наистина е така, но това е самата истина. След откриването на тези снимки, тя започна да се съмнява в това, че съм едва ли не перверзник, че заглеждам жени по улицата и прочие, а относно това най-малко мисля, че е нужно да лъжа Вас - хората, които се надявам да ми дадете някакъв сполучлив съвет - такова нещо е нямало. Аз обожавам моето момиче и в мен винаги е преобладавало романтичното над всичко останало и от както съм с нея, аз наистина не поглеждам друго момиче, не излизам с друго момиче, просто не ми е нужно друго момиче. Това с въпросните снимки се случи преди няколко години, но и до ден днешен, тя не спира да ми го натяква при всяка една възможна караница. Обсъждали сме го милион пъти, доказал съм и съм казвал всичко, каквото мога. Нищо ново не мога да и кажа, но тя пак и пак го отваря на въпрос. Може би я мъчи, не знам, болно ми е, ако е така, но аз не мога да върна времето назад. Мога единствено да и обясня, както направих "n" на брой пъти и да не допусна такова недоразумение да се случи отново.
Тя също е допускала подобни леки грешки. Нищо фатално. Поне аз не знам за нищо фатално, но смятам и че няма. Не смятам да навлизам в подробности, относно тези грешки, тъй като смятам, че не е правилно, а и не е важно. Предпочитам да говоря само за мои грешки.
За жалост след щастливите 3 години, последните 2 са много странни - на приливи и отливи в които тя много често ми казваше, че иска да се разделим, но накрая някак си оставахме заедно, но магията вече я нямаше. Разбираме се добре, като изключим известни дрязги максимум веднъж месечно, споделяме си, правим неща заедно, смеем се, но я няма първоначалната страст - няма ги целувките, натисканията, сексът е сякаш "по задължение", макар че казва, че има желание и дори ме обвинява от време на време, че го правим рядко, заради мен, което според мен не е така, но това е отделна тема. Но сме се превърнали в приятели, които от време на време правят секс.
Може би е важно да уточня, че прекарваме доста време заедно на което също може да се дължи всичко това. Минимум 2 от всеки 3 дена ги прекарваме заедно от 16:00 до 00:00 часа (това е приблизително, разбира се) и всичко това вече 5-та поредна година без прекъсвания.
Тя не работи и като цяло по цял ден скучае у тях, освен ако не се видим (по нейни думи). Рядко излиза с приятелка. Казва, че е в депресия, поради тази причина, че "не знае какво да прави с живота си" и не знам, може би и това има нещо общо с цялата тази ситуация, тъй като особено в последно време е станала доста раздразнителна - сърди се за най-малкото нещо, като това, че когато за последно бяхме излезли с приятели преди 2-3 дена, стана въпрос за едно момиче с което общувах през 2013г. и момчето ме пита дали съм я чувал и така говорихме 1-2 минути пред приятелката ми, като дори включвах и нея в целия този разговор и тя се разсърди, че съм говорил за друго момиче пред нея, която по последна информация (от далечната 2014-та) знам, че е станала проститутка в Милано и видиш ли съм говорил за нея, защото се интересувам от проститутки и снимките, които съм имал в компютъра преди няколко години само доказват тезата и. По думите и "ме е разбрала отлично вече". Simple Smile
И така - абсолютно съм безпомощен. Моля помогнете и дано съм успял да го напиша така, че поне малко да ме разберете. Със сигурност съм пропуснал доста неща (няма как 5 години не са малко време Simple Smile ), но мисля, че важните опорни точки съм го споменал.

За финал ще завърша с позитивизъм и ще кажа, че наистина се разбираме добре,  докато не и "прищракат лимките" най-общо казано и не реши, че и е скучно и трябва да се скараме и да "отворим чекмеджето с ла*ната" (взето от един много любим сериал).

# 1
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 403
Ценяля бившият като човек и излизала с него.... Тук ме изгуби!

# 2
  • Мнения: 2 473
За мъж на 29, разсъждаваш много детински. Ама аз, ама тя...
Навремето на твоите години, деца имахме вече. За пет години заедно, би трябвало поне да живеете заедно, ми се струва и да сте самостоятелни.

# 3
  • Мнения: 3 841
Е как тя може да се вижда с бившия пък ти прави проблем за 5 пикливи голи снимки на компа?
Изпаднала е в някакво състояние, от което може да се измъкне ако си намери занимание, работа… Да се социализира повече, без теб, с приятели!
Направо ми звучи задушаващо и като го описваш дори.

# 4
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 066
Чета такива истории и се чудя тия хора на пустинен остров ли живеят, само двамата и нямат избор за друго? Последните 2г едвам сте ги избутали, омръзнали сте си, живеете като семейство женени от половин век пенсионери, няма тръпка, само рутина. За какво?

# 5
  • Мнения: 1 847
Стил на писане с подробности трябва да си на 19 не на 29, + това тя не работи...около 14г е...аз не разбрах какъв точно е въпроса. Как да си оправите връзката ли?

# 6
  • Мнения: 18 298
Първите връзки рядко са за цял живот, а вашата съвсем ме съмнява, че ще е, защото си й омръзнал (то и начинът й на живот й е омръзнал, което не е твоя грешка). Тоест много отегчено момиче. Като се появи някой друг, ще те отсвири. Ти си твърде удобен, предвидим и т. н. Ако види, че те губи, може и да се сети, че й трябваш, но засега те подценява.

# 7
  • София
  • Мнения: 35 098
Момче на 29 не си, мъж си.
Мъж трепетлика, кат те чета, непораснал, дет ПЕТ ГОДИНИ си играе на гаджета с мацка, която е забърсал на бала.
Ами, сори, не си ѝ интересен вече. И на мен не си ми.

# 8
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Пет години заедно и не живеете заедно (с такова впечатление останах)-сори,но за мен това не е връзка.На вашите години (аз на 24,мъжът ми на 29) се оженихме,като преди това живеехме заедно почти от самото начало на запознанството ни (тогава аз бях на 21,той на 26,заживяхме заедно няма и месец след като се видяхме за пръв път, което пък стана още първия път като си писахме)...

# 9
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 861
И на мен това ми се наби в очите първо - "аз съм момче на 29"... На 29 мъжете имат деца вече, а вие даже не живеете заедно. Защо не живеете заедно? Тя защо не работи? Има ли образование?
Ти как виждаш бъдещето с нея? Виждаш ли я като твоя жена, като майка на децата ти?

# 10
  • Мнения: 6 557
Това е странно за пет години да не живеете заедно, защо така? Тя учи ли висше за тия години? Затова ли не живеете заедно? На 24г би трябвало да е завършила, да си планирате вече живеене заедно и тн. Тези неща обсъждате ли ги въобще?

# 11
  • Мнения: 4
Уважавам гледната точка на повечето, че се изразявам детински, но не мисля да го обсъждам. Не е това темата.
И двамата имаме две висшета (бакалавър и магистър).
Тя живее с 88-годишния си дядо, въпреки че не знам кой за кого се грижи повече.
Говорили сме за съвместно съжителство, но засега не се е получило, поради различни причини.

# 12
  • София
  • Мнения: 4 668
Чрез темата решение ли търсиш, защото такова няма.

То даже и да обясним как да не правите същите грешки със следващия/слеващата, пак не виждам как, камо ли да лепите тая връзка.
5г или минава към деца, или кой откъде е.

Взаимна ревност и несигурност, взаимно убива чувствата. Не търси логика и причина. Ревността мирише на слабост, затова убива чувствата, не дали има основание или не. Ако се оправдаваш, още по-зле става.
Събери кураж и започни наново. С някоя, дето работи.

# 13
  • Мнения: 9 699
На три години си от Христовата възраст, от две петилетки си подминал момчешката. Останалото - твърде дълго, описателно и скучно, та няма да го коментирам. Дайте си зелен светофар и всеки по пътя.

# 14
  • Мнения: 35
За  тези години на които сте, явно че и двамата не разсъждавате трезво. Ти си предвидим, явно сам не се опитваш да породиш отново страстта. Прекалено явно обсебени сте един от друг. Тя не работи и няма друго занимание( лошо ) Няма с какво да разнообрази и го прави със неосновани дразги. Мисля, че проблема не е толкова нито в секса( той винаги може да бъде разнообразяван), нито кой знае колко в отношението. А това че на мислене не сте пораснали особено. За тези години ако не си бяхте просто така трябваше да заживеете заедно, най- малко в този етап трябваше да правите планове за брак, семейство, деца… 
Ако няма да го планирате скоро, ориентирай се да се разделяте - баща на 35-40 ли ще ставаш?

# 15
  • София
  • Мнения: 12 649
Уважавам гледната точка на повечето, че се изразявам детински, но не мисля да го обсъждам. Не е това темата.
И двамата имаме две висшета (бакалавър и магистър).
Тя живее с 88-годишния си дядо, въпреки че не знам кой за кого се грижи повече.
Говорили сме за съвместно съжителство, но засега не се е получило, поради различни причини.

Не е темата, но може да е в дъното на това да има тема.

# 16
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Какво лошо има да станеш баща на 40(дори на първо дете).Аз сега навивам мъжът ми за трето,ако се получи той ще е поне на 46 като се роди,аз на 41...И по-скоро проблемът ще е повече за момичето, защото татко и на 60+ може да стане,ама майка...Или опитайте да живеете заедно или, колкото и грубо да звучи,кой от където е...

# 17
  • Мнения: 3 323
Как може толкоз дълга връзка и да не живеете заедно?
Нищо чудно, че всичко е на самотек.
Все едно сте ученици.
През деня чук-чао и после всеки при мама, че се и чудиш защо връзката ти куца.

# 18
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 066
Само 2 дни в седмицата сте заедно, а вече се налага да търсиш чужди хора да ви помиряват. Представяш ли си да сте заедно по 7 дни седмично, да се затрупате с битовизми, да плащате общи сметки, да ремонтираш обща къща, да планирате почивки заедно, аз не си го представям.

# 19
  • Мнения: 4
Само 2 дни в седмицата сте заедно, а вече се налага да търсиш чужди хора да ви помиряват. Представяш ли си да сте заедно по 7 дни седмично, да се затрупате с битовизми, да плащате общи сметки, да ремонтираш обща къща, да планирате почивки заедно, аз не си го представям.

Мисля, че не си ме разбрала правилно. 5 дни в седмицата сме заедно (2 от всеки 3 деня бях написал). Колкото за другото - просто попитах за съвет. Благодаря за отговора все пак.

Колкото до почивки, забравих да уточня в първата си публикация, че поне веднъж месечно ходим за 1-2-3 нощувки някъде в околността. Иначе сме ходили и за 7 нощувки в чужбина и прочие.

# 20
  • Мнения: 6 131
Прекалено мек и несигурен, прекалено политкоректен. Като те гледам как се обясняваш, че си съхранявал 5 еротични снимки на компютъра си и заради тях тя си помислила, че се заглеждаш по жени на улицата.... пич, така няма да стане. Жените не харесват меки марии, нито си падат по Мара подробната. Обясняваш се като ученичка заради някви напълно нормални неща, проблемът ти не е в тва. Взел си я много малка, явно на 19-20, пораснала е, променила се е. Много от тийн връзките приключват точно в тази възраст и по този начин.
И още нещо, на 29 не си момче, мъж си, на тия години много от нас са имали деца вече, при тва не много отдавна, както и сега не е някво изключение.

# 21
  • Мнения: 2 712
Аз така и не схванах за какво се очаква да помагаме, което не пречи да взема отношение 😄
Крайно време е да почнеш да възприемаш себе си като мъж, а не момче. Само тогава ще си подредиш приоритетите и визията за живота. Щото той - животът ти почти наполовина е минал, няма какво да се залъгваш с момчешки терзания. Ако одобряваш момичето, предложи брак без да се ослушваш повече, ако не - всеки по пътя си. Колкото и да битува мнението, че за мъж никога не е късно, хич не вярвай, всяко нещо с времето си. Подозирам, че и нейната депресия и нервничене се дължат на зациклянето ви в една точка и неяснота за бъдещето. Дори да ти откаже, поне ще си наясно и ще се ориентираш в намеренията ѝ.

# 22
  • Мнения: 1 106
Кой зацикля в една точка затова, че не се е омъжил/оженил на 24г?
Зациклила е в чувството за безполезност. Не работи, не излиза...
Ако съм мъж не бих предложила брак на такова нещо.

# 23
  • Мнения: 2 712
Кой зацикля в една точка затова, че не се е омъжил/оженил на 24г?
Зациклила е в чувството за безполезност. Не работи, не излиза...
Ако съм мъж не бих предложила брак на такова нещо.

Пет години връзка без развитие си е зацикляне отвсякъде.

# 24
  • София
  • Мнения: 35 098
Абе, дотегнали са си, навика ги търкаля.
Или предприемаш крути мерки с брак и общ дом, или я пускай и си търси жена, щото ти си вече мъж.

# 25
  • Мнения: 1 106
Била е на 19, после е учила вишУ, даже две(магистратурата второ го определи, че е), какво развитие да има?
Развивали са си се, ама тя не се е много професионално и социално развила, та сега от него чака нейното развитие да се случи.
Той какво да направи за нейния постоянен цикъл? Ще я зарадва с пръстенче и ще уплътни малко времето да мисли за женитбата, и после пак цикъл.
Иначе съм съгласна за развитието, по принцип. Ама трябва да са двете страни що годе развити.

# 26
  • Мнения: 194
Виж, от описаното бих казала, че и двамата се държите като деца. В това отношение си отивате много. Тя се сърди и тръшка за снимки от 2015 година, че си говорил за някаква позната пред нея и т.н. Ти се обясняваш като дете и си готов да ни се кълнеш, че не й изневеряваш, сякаш някого го интересува. Реално какво искаш не разбрах? Какъв съвет очакваш? Какво искаш да се получи между вас? Просто не схванах от цялата история какво искате в крайна сметка. Искате да сте заедно? Еми, заедно сте в момента. Липсва ви тръпката, въпреки че излизате, ходите на почивки, виждате се редовно. Въобще се чудя липсва ли ви тръпката или искате изцяло да я убиете и да се освободите от цялата тягостност? Извинявам се, че съм така директна, но от толкова описания се изгубих в цялата идея. Искаш помощ, но с кое наистина не усетих? Да ти съживим връзката или да потвърдим усещането ти, че тя загива? Какво виждаш напред за вас - съжителство, семейство, дом? Не си написал и ред в това какви са ви плановете напред или поне твоите.

# 27
  • Мнения: 1 048
"Висшета"? Не знам как точно сте ги учили, ама такава дума няма. Казва се ВИСШИ. Поне на това да ви бяха научили в тоя университет... А момичето защо не работи?

# 28
  • Мнения: 1 574
Два пъти се върнах да гледам лирическите герои на колко години са, защото ми прозвуча абсурдно  30 годишен мъж да разказва това.   Цялата описана история звучи като случваща се между тийнове, а не възрастни хора. Надявам се темата да е пързалка, че инак е егати инфантилната работа всичко.

# 29
  • Мнения: 83
О, хора, абсолютно! Само едно съвместно съжителство и бебе им трябва точно сега, ще цъфнат и ще вържат... Flowers Cherry BlossomFlowers CherriesNo Mouth
Автор, първо лошата новина: наистина е възможно връзката ви да се е изчерпала. Случва се, и не е необходимо да има кой знае какъв проблем, за да се стигне дотам. Но дали наистина е така, трудно е да се каже отстрани - почти никога не остава същата "тръпка", "магия" или както там го кажи, това не е белег; нормално е да не ви иде да се награбите всяка секунда, и така ще става с всяка връзка, независимо колко влюбени започнете. Хормони са си. Казваш, че си споделяте, че се смеете заедно, че сте "приятели, които правят секс понякога" - знам, че го казваш като нещо лошо, но повярвай ми, с тези думи могат да се опишат много чудесни връзки. Достатъчно ли е? Това можете да го решите за себе си само ти и тя.
Отделно от това ми се струва, че ви измъчват стандартни болки на растежа през двайсетте години - накъде отиваме, какво ще правим заедно и като отделни хора...
Добрите новини: мисля, че е прекрасно, че имаш емоционална интелигентност, че отделяш време да мислиш за връзките си, че виждаш вината и в себе си и че не си по двойните стандарти. Щом ти самият си "ревнив", не е справедливо да очакваш чужди голи снимки на компа ти да не й правят впечатление, да. Въпросът е много лесен, и учат на него даже малките деца: а ти как би се почувствал, ако ролите бяха разменени?
За съжаление, много хора порастват и го забравят за сметка на един куп клишета и откровени глупости. Ще се опитат да те убедят колко си зле, как ако не ти шарят очите между сто различни силиконови бюста и не се оригваш на бира и самоувереност, не си никакъв "мъж", а "момче". Тези хора често имат стандарти за "мъж", от които би се обидила и една свиня, и на твое място не бих тръгнал да им се връзвам. Познавам както "момчета", така и "мъже" според това определение; "момчетата" изобщо не срещат затруднения да си намерят много, много кандидатки с тази своя "мекост". И макар и "мъжете" да не остават винаги сами, разликата е, че половинките на "момчетата" не започват да ги мразят и в червата с годините и само да ги чакат кога ще излязат най-после на кръчма с орталъка, за да си отдъхнат Wink
Говориш точно и спокойно, защитаваш позицията си, без да бъдеш агресивен.
Скрит текст:
Уважавам гледната точка на повечето, че се изразявам детински, но не мисля да го обсъждам. Не е това темата.
Съвсем добре си като баланс. Simple Smile
В никакъв случай не се укорявай и че не си стигнал до съжителство, брак и - не дай си Боже! - деца с човек, с който просто не сте сигурни и готови за това.
В славното ни минало хората са се женели и на по 15-16; на 25 - осакатяване от неправилно сечене на някой дъб, на 35 - смърт от абсцес на зъб на горната челюст. Айде ще се разминем със "стандарта" Smiley

# 30
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Здравейте!
Не знам от къде да започна, относно моя проблем, но все пак ще се опитам.
Аз съм момче на 29 години, а приятелката ми е на 24. Всичко започна като на магия в самото начало - през 2018г. Изпитвах чувства, които не бях изпитвал до онзи момент, като не искам да говоря от нейно име, но смятам, че беше споделено. Някъде след 3-тата година обаче всичко тръгна леко надолу.
Обсъждали сме, макар и рядко този проблем и тя казва, че може би всичко се дължи на ревност от моя страна, която проявявах по сериозно в първите няколко месеца от връзката ни. Може и да е така, не споря, но след тези няколко месеца, ние бяхме добре, а ревността почти се изпари, докато не изчезна почти напълно.
В началото имаше един период в който тя излизаше от време на време с бившия си  приятел (към когото нямаше чувства, поради което и се разделиха, но го ценеше, като човек) и аз също излизах с една приятелка, която тя познаваше и знаеше, че нямам нищо към нея. След това тя се скара с бившия си, тъй като той искаше нещо повече от нея, а тя не и спряха да комуникират, поради което ми предложи и двамата да спрем да излизаме с хора от срещуположния пол на което аз се съгласих, защото както и сам си признах бях малко по-ревнив от позволеното в самото начало. Естествено не искам да разбирате думите ми по-грешен начин, никога не съм и посягал, удрял или каквото и да е от този сорт, ако това разбирате под "малко по-ревнив от позволеното".
Искам да призная, че съм допускал една грешка за тези 5 години. Всеки сам ще прецени за себе си, доколко сериозна е тя. Тя откри, че имам в компютъра си разголени еротични снимки (5-6 на брой), които бях запазил още през 2015г. и съвсем изключих за тяхното съществуване, но дори и през 2015г. тези снимки не бяха запазени със сексуална цел. Знам, че Ви звучи нелепо, може би наистина е така, но това е самата истина. След откриването на тези снимки, тя започна да се съмнява в това, че съм едва ли не перверзник, че заглеждам жени по улицата и прочие, а относно това най-малко мисля, че е нужно да лъжа Вас - хората, които се надявам да ми дадете някакъв сполучлив съвет - такова нещо е нямало. Аз обожавам моето момиче и в мен винаги е преобладавало романтичното над всичко останало и от както съм с нея, аз наистина не поглеждам друго момиче, не излизам с друго момиче, просто не ми е нужно друго момиче. Това с въпросните снимки се случи преди няколко години, но и до ден днешен, тя не спира да ми го натяква при всяка една възможна караница. Обсъждали сме го милион пъти, доказал съм и съм казвал всичко, каквото мога. Нищо ново не мога да и кажа, но тя пак и пак го отваря на въпрос. Може би я мъчи, не знам, болно ми е, ако е така, но аз не мога да върна времето назад. Мога единствено да и обясня, както направих "n" на брой пъти и да не допусна такова недоразумение да се случи отново.
Тя също е допускала подобни леки грешки. Нищо фатално. Поне аз не знам за нищо фатално, но смятам и че няма. Не смятам да навлизам в подробности, относно тези грешки, тъй като смятам, че не е правилно, а и не е важно. Предпочитам да говоря само за мои грешки.
За жалост след щастливите 3 години, последните 2 са много странни - на приливи и отливи в които тя много често ми казваше, че иска да се разделим, но накрая някак си оставахме заедно, но магията вече я нямаше. Разбираме се добре, като изключим известни дрязги максимум веднъж месечно, споделяме си, правим неща заедно, смеем се, но я няма първоначалната страст - няма ги целувките, натисканията, сексът е сякаш "по задължение", макар че казва, че има желание и дори ме обвинява от време на време, че го правим рядко, заради мен, което според мен не е така, но това е отделна тема. Но сме се превърнали в приятели, които от време на време правят секс.
Може би е важно да уточня, че прекарваме доста време заедно на което също може да се дължи всичко това. Минимум 2 от всеки 3 дена ги прекарваме заедно от 16:00 до 00:00 часа (това е приблизително, разбира се) и всичко това вече 5-та поредна година без прекъсвания.
Тя не работи и като цяло по цял ден скучае у тях, освен ако не се видим (по нейни думи). Рядко излиза с приятелка. Казва, че е в депресия, поради тази причина, че "не знае какво да прави с живота си" и не знам, може би и това има нещо общо с цялата тази ситуация, тъй като особено в последно време е станала доста раздразнителна - сърди се за най-малкото нещо, като това, че когато за последно бяхме излезли с приятели преди 2-3 дена, стана въпрос за едно момиче с което общувах през 2013г. и момчето ме пита дали съм я чувал и така говорихме 1-2 минути пред приятелката ми, като дори включвах и нея в целия този разговор и тя се разсърди, че съм говорил за друго момиче пред нея, която по последна информация (от далечната 2014-та) знам, че е станала проститутка в Милано и видиш ли съм говорил за нея, защото се интересувам от проститутки и снимките, които съм имал в компютъра преди няколко години само доказват тезата и. По думите и "ме е разбрала отлично вече". Simple Smile
И така - абсолютно съм безпомощен. Моля помогнете и дано съм успял да го напиша така, че поне малко да ме разберете. Със сигурност съм пропуснал доста неща (няма как 5 години не са малко време Simple Smile ), но мисля, че важните опорни точки съм го споменал.

За финал ще завърша с позитивизъм и ще кажа, че наистина се разбираме добре,  докато не и "прищракат лимките" най-общо казано и не реши, че и е скучно и трябва да се скараме и да "отворим чекмеджето с ла*ната" (взето от един много любим сериал).
Баце, ако приемем историята, че е така, нещо което много хора не правят в днешно време, е да вярват на инстинкта си. Ако тя (дали тя конкретно, дали следващата) прави неща, с които да те кара да се чувстваш неуверен, вярваш на инстинкта си и я изхвърляш от живота си като лош навик.

# 31
  • Мнения: 12 769
Единият проблем е, че жената не се занимава с нищо.
Всеки ще изперка от бездействие.
Не знае какво да прави с живота си? Докато не реши, ще й е тегаво, депресарско и ще си търси виновен. Разгеле ти си наблизо.

Ти явно си деликатен човек, но би трябвало все пак да разбираш, че да имаш в компютъра си няколко еротични снимки отпреди осем години, не е тема, не може да е тема. Темата е друга: млад мъж на 29 се докарва до там, жена му да го упреква за недостатъчен секс. Това определено е сигнал за проблем. И даже не живеете заедно. Както казваш, 2 от 3, 4 от 6, 5 от 7... не живеете заедно. Почивате си един от друг два дни седмично и не се появява тръпка.

Вие изобщо обичате ли се, или карате на автопилот от навик или мързел да се размърдате? Ето на това си отговори.

# 32
  • Мнения: 2 407
Това с въпросните снимки се случи преди няколко години, но и до ден днешен, тя не спира да ми го натяква при всяка една възможна караница. Обсъждали сме го милион пъти, доказал съм и съм казвал всичко, каквото мога. Нищо ново не мога да и кажа, но тя пак и пак го отваря на въпрос. Може би я мъчи, не знам, болно ми е, ако е така, но аз не мога да върна времето назад. Мога единствено да и обясня, както направих "n" на брой пъти и да не допусна такова недоразумение да се случи отново.
Не съм чел другите отговори, а дори и твоят първи пост докрая - но на горното просто не мога да не се включа.
Абе ти мъж ли си? Какво се обясняваш като ученик пред директора - и то даже не е за нещо лошо, а за снимки отпреди да я познаваш?
Ако още веднъж отвори дума за тия снимки, просто кажи "искаш ли да те изпратя до вас - виждам, че си нещо изнервена" - няма какво повече да ги обсъждаш.
Ама се страхувам, че вече е късно - то не може 5 години да си мека Мара, и изведнъж да станеш стабилен мъж в нейните очи.
Като започнеш нещо наново с някоя друга, имай това предвид: като си казал нещо един, два пъти - вече си го казал и няма какво повече да се обясняваш. Ако отвори дума пак за такива глупости - ставай и си тръгвай, или я закарай нея у тях, и период на охлаждане няколко дни. Инак ще ти се качи на главата.

# 33
  • Мнения: 35 961
на 24 г. тя е с някакво висше, но лежи по цял ден вкъщи и не знае какво да прави с живота си?
но пък при всеки удобен случай вади от нафталина някакви разголени снимки, които някога си...

ще се мъчите още известно време и в секундата, в която се появи някой по-вълнуващ и перспективен, ще я загубиш

# 34
  • София
  • Мнения: 12 649
То пък голяма загуба. Ще го отърве от себе си. Ама и той трябва да се стегне, че ако и на 35 е същото "момче", по-добре няма да стане.

# 35
  • Мнения: 1 339
Ако тя ти натяква нещо, което се е случило в началото на връзката ви (снимките на компютъра ти), но с години продължава с теб, значи е а) слабачка, която те ползва, докато намери друг или ако не се оглежда, то на теб ще ти пили нервите. б) манипулира те с чувство на вина, за да отклони вниманието от свои недостатъци и да й се чувстваш длъжен. в) много е ревнива, ок, но тогава не трябва да кара теб да се чувстваш некомфортно, че ревнуваш. 

Поддържането на връзка с бивш за една жена е жажда за внимание. Може и да не направи нищо сексуално.  Може дори да не го харесва вече. Но показва егоцентризъм.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 14:15 от Linda*kiss

# 36
  • Мнения: 12 769
Връзката на двамата е от 2018, снимките - от 2015. Даже не са били във връзка тогава. Но щом има такива снимки, значи е перверзник? Някой яко греши с идеята, какво е перверзник и какво изобщо е мъж.

# 37
  • Мнения: 4
Тя просто не вярва, че съм изключил за тези снимки. Мисли си, че съм знаел за тях през  цялото време и съм ги държал в компютъра за други цели, сещате се какви.

# 38
  • Мнения: 35 961
и да си ползвал за това, за което тя си мисли, но ти отричаш, какво от това?

# 39
  • Мнения: 1 339
И такива да са целите, ти тези снимки ги имаш отпреди. Не е приятно да видиш, че партньорът ти намира за привлекателни и други жени. Но или вдигаш 1-2 пъти скандала и го преглъщаш и му вярваш или ако си толкова несигурна и ти е толкова неприятно, късаш.
А ти защо си в тази връзка? Най-доброто, което можеш да имаш ли е? Може и да е. Тогава имаш ли намерение за брак?

# 40
  • Мнения: 12 769
Тя просто не вярва, че съм изключил за тези снимки. Мисли си, че съм знаел за тях през  цялото време и съм ги държал в компютъра за други цели, сещате се какви.
Сещаме се, че си мъж и няма нищо странно да имаш еротични снимки.
Ако нямаш, да не би да не можеш да си намериш в гугъл за въпросните ужасни цели?
Да не говорим за порно, мани-мани, то за това се ходи в затвора...

# 41
  • Мнения: 6 131
Пич, аз като се запознах с моята на компютъра си имах гигабайти с порно в неприкрита папка, сигурно твоята щеше да ме обяви за чудовище?
Кво се обясняваш за нещо напълно нормално вместо да и кажеш " кво като имам снимки, кво като гледам порно и жени по улицата?" И ако продължи да мрънка я пращаш на майната си за няколко дни, да видиш след тва как ще те потърси и ще забрави за проблема. Вместо тва ти се обясняваш като ученичка и очакваш да те уважава и има за мъж? Ми няма да стане, гледай поне със следващата да се държиш по- мъжки, не като момченце на 30

# 42
  • Мнения: 1 106
Тази жена е показала какво можеш да очакваш от съвместно съжителство/брак с нея.
Има такива семейства. Отегчена домакиня(която и не домакинства толкова), вечно оплакваща се от мъжа си, че и е скучно и еднообразно, щото не и обръща внимание достатъчно, ходи на работа. Обяснява как е с образование, но е направила този голям компромис да остане вкъщи заради него, и за да му роди деца. Жертвала е себе си и нейното развитие, щото видиш ли ти, ако не беше той тя щеше да е някъде нависоко и успяла. И от скука се прави на детектив и дебне за изневери и укриване на "общи" финанси.
Даже имаше тема/и за подобни жени.
Послушай мъжете, не цепи басма и я накарай малко да се усети, че има безобразно поведение.

П. С. Аз не вярвам като повечето тук, че ще намери мъж и ще го зареже. Кой нормален би търпял?

# 43
  • София
  • Мнения: 12 649
Ненормални бол. Авторът защо търпи?

# 44
  • Мнения: 1 106
Синдром на спасителя според мен(изразът е мой, не знам дали има такъв). Рицарят на бял кон ще я спаси от проблемите и, а тя е слаба, нежна и неоправдана.
В тая конфигурация "рицарят" има несъзнат дефицит, а пък принцесата е доста манипулативна.
Има мъже, които стоят цял живот в това и смятат, че е най-мъжкото нещо да стискат зъби, защото тя не може да се оправи сама в тоя живот. В случая - безработна, без хобита, не излиза, какво ще прави, ако не си запълва времето с него.
П. С. Да не кажат мъжете, че защитаваме само женската гледна точка.

# 45
  • Мнения: 1 339
И аз не мисля, че със същото поведение девойката ще е успешна дълго във втора връзка. Иначе някого може и да заблуди за старт - ако е красавица, а той без самочувствие и набързо го захомоти. Но тя досега, ако не се е ориентирала към друг, при все че е "толкова наранена от тия снимки" надали ще го зареже първа.

Не се знае обаче дали и доколко авторът е емоционално зрял и дали пък един друг не се дразнят и няма да разцъфнат в други връзки.

Ако обаче отсега тя си се представя домакиня, пък и мрънка, изисква без да дава, с едно дете и пръстен съвсем ще завиши претенциите. (съгласна съм, че повечето (подчертавам не всички!) жени, които са по цял ден вкъщи, даже не са добри домакини, защото изборът им да са си вкъщи често е продиктуван от мързел и апатия, който се вижда и в домакинството - на 2 на 3 измито и сготвено, детето невъзпитано, после мъжът виновен, задето все бил на работа).

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 13:58 от Linda*kiss

# 46
  • Мнения: 2 052
5 години всяка вечер седите и се гледате в очите и нещо поне не си ли казахте - какво искате да направите заедно, поотделно, някакви планове за съвместен живот, брак, деца, жилища, куче, хамстер, рибки, бръмбар в кибритена кутийка, въобще нещо.
Ако не - търсете си късмета поотделно, заедно като двойка не става просто.

# 47
  • Мнения: 1 257
Докато има "момчета" на 29 години, които се обясняват като в детската градина, и са готови да се извинят, че преди 7 години са кихнали шумно, ще има и кралици на драмата, които да им скачат по главите. Приказката за гърнето и похлупака си е много вярна. Има толкова много семейства, в които жената само мрънкоти и нищоправи, а той я "обожава" на думи, и се снишава и търпи всичките ѝ капризи. Няма да са първите, няма да са и последните. Воля за промяна не виждам.

# 48
  • Мнения: 6 245
Не съм чела другите коментари и ще дам мнение само на база първия пост.
Авторе, инфантилен си. Мъж на 29 г. (не момче) разсъждава и пише толкова незряло. Омръзна ми само докато те чета. Не знам защо си още с тази мома, но не ти трябва. На 24 г. не бачка и оправдава мързела си с депресия. Колко удобно! Вие дори не живеете заедно, а момата явно и не умира от желание да бъде с теб. Срещи с бивши не са ок (поне аз такова нещо не бих търпяла). Снимките на компа също не са ок - в крайна сметка си имаш гадже, каква е драмата да ги изтриеш? Порно и снимки можеш да намериш по много бърз начин в нета.
Връзката ви е обречена. Ама то ревност, ама то глупости. Все едно чета за тийнове. Ако създадете семейство, ще бъдете поредните с много, много проблеми и бърз развод. Не си струва.

# 49
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 066
Вземаш нова приятелка и проблемът с тази е решен.

# 50
  • Мнения: 6 131
Брех какъв срам, отивам да се скрия в някоя миша дупка като напиша поста. Тогава порното се сваляше, щото интернета не беше токова бърз, а и порнхъб май още го нямаше, та всичките ми приятели имаха на компютрите си и по дискове. Срам, мани, кви мъже станаха от нас, да гледаме жени и деца без да мрънкане и изпадаме в депресии някой като ни каже нещо на въпреки.
Освен това къде автора уточни, че става въпрос за снимки с бивша ? И аз тва си помислих първоначално, обаче от доуточненията му по скоро става въпрос за рандом снимки

# 51
  • Мнения: 1 339
Докато има "момчета" на 29 години, които се обясняват като в детската градина, и са готови да се извинят, че преди 7 години са кихнали шумно, ще има и кралици на драмата, които да им скачат по главите. Приказката за гърнето и похлупака си е много вярна. Има толкова много семейства, в които жената само мрънкоти и нищоправи, а той я "обожава" на думи, и се снишава и търпи всичките ѝ капризи. Няма да са първите, няма да са и последните. Воля за промяна не виждам.
Отначало и на действия и на думи я "харесва и уважава", после само на думи я "харесва и уважава", после жената на такъв отваря тема "Не знам какъв е проблема, изгледах МУ децата, а той не ми обръща внимание, но съм сигурна, че не ми изневерява".
Авторът трябва да се замисли това ли е жената за брак за него. Или да се замисли дали приятелката му не е изнервена от много чакане за пръстена и ако той е ок жена му да е домакиня и на него нейното поведение му понася за стабилен брак (в което много се съмнявам, но може да има любов или желание за семеен живот) -  да се взимат.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 14:31 от Linda*kiss

# 52
  • София
  • Мнения: 12 649
За мен работата е, търкулнало се гърнето, намерило си похлупак. В една тема това коментирахме, че ако си свестен, не търпиш простотии. Тука и двамата ми се струват инфантилна история.

# 53
  • София
  • Мнения: 2 130
Не ми се пише морал, но скоро удряш 30 и вече си яко настъпил в живота на възрастен мъж. Времето лети, а? А още по-кофти е, когато е минало, а нищо не се е случило.
Трябва да имаш очаквания за това какво ще бъде бъдещето ти, а не да гледаш какво ще мисли приятелката ти на 25, която по цял ден стои вкъщи и неправи нищо за бъдещето си, доколкото разбирам от темата. Всеки да си хваща пътя, според мен.

# 54
  • Мнения: 12 769
Вземаш нова приятелка и проблемът с тази е решен.
И рязко ще се заформи проблем с новата приятелка.
"Момче", поработи върху себе си. Не стъпвай на пръсти. Странно ми е да го напиша, но се научи да отстояваш себе си. Не става дума да си груб или невъзпитан, ти не си такъв и няма да станеш. Но малко се посъбуди, не го раздавай така апатично. Честно, като чета първия пост, ми се приспива. Къде е страстта, къде е динамиката? Права е приятелката да иска да се разделите, защото наникъде не вървите и съвсем естествено, доникъде няма да стигнете. Особено пък с нейното безделие и търсене на себе си, съвсем тегаво става.

Дано си в състояние да си създадеш нова връзка, с малко живот в нея.

# 55
  • Мнения: 3 323
Имам познат като автора - тичкане подир приятелката и изпълняване на всичко сакън тя да не се разсърди.
Също не живеят заедно - тя го прави да си говори сам и между другото може и да се среща с бивши гаджета. Завалията няма как да знае след като не живеят заедно.
Предполагам, че след като на хоризонта се появяви нещо по-добро ще го разкара.
При автора с тия срещи с бивши също натам са тръгнали нещата.

# 56
  • Мнения: 18 989
Уважавам гледната точка на повечето, че се изразявам детински, но не мисля да го обсъждам. Не е това темата.
И двамата имаме две висшета (бакалавър и магистър).
Тя живее с 88-годишния си дядо, въпреки че не знам кой за кого се грижи повече.
Говорили сме за съвместно съжителство, но засега не се е получило, поради различни причини.

Добре, а ти сам ли живееш?

# 57
  • Мнения: 922
Предъвкваш подробности и се обясняваш като ученик наистина. А не казваш важните неща. Защо не живеете заедно? Тя защо не работи? Как си успял да я убедиш да не се разделите, след като тя е искала неведнъж?

# 58
  • Мнения: 2 190
привет
Първо според моя личен опит нашето поколение ( на 30 съм) има много хора които още не са се задомили, да ме прощават всички дето те съдят по темата

Не знам права ли съм, но поне от наблюденията ми, при много много малко хора любовта се задържа както в самото начало, дори е и биологически обосновано.

просто като спрат да бушуват хормоните след първата година-две, влюбването или преминава в стабилна привързаност и желание за сериозна връзка, не е задължително брак и деца, но да искаш да прекараш живота си с този човек, или край .

Ти как се чувстваш спрямо нея? Аз съм имала 3 връзки, в които след първата година просто ми умират чувствата
 и карах още година в мъки и надежда да се възроди любовта.
Причината при мен е, че партньорите ми просто започваха да ме приемат за даденост и спираха всички малки жестове, които показват че държат на теб. Аз винаги , винаги се опитвам да покажа любовта си.

При вас как е? Иска ли ти се все още да показваш на приятелката си, че държиш на нея, или ти е безразлично?
Ако нямаш никакви чувства, освен едното удобство , по- добре не се мъчи
Но ако имаш чувства, говори с нея сериозно и сподели каквото сега тук, виж какво ще каже
Тя има ли чувства?

Ако и двамата не се виждате заедно, по добре да сте свободни и да намерите истинския човек , с който ще сте щастливи

# 59
  • Мнения: 1 339
Да, и според мен съвсем не е нужно на 30 да си женен. По-добре, ако не си сигурен и не го чувстваш така, да не се жениш само за да се “развива” тази връзка. Много бракове, които започват с компромиси или несигурност, после свършват или с тормоз или с развод. Но и не се учудвай, ако жената вече е изнервена от чакане на пръстена. Ти знаеш най-добре какви са ви отношенията.

# 60
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Съжалявам че може да прозвучи малко грубо,но точно защото болшинството си мислят,че изобщо не е нужно на 30 да си женен (или поне със сериозна връзка) сме изправени пред още по-голям демографски срив и все повече стават хората с репродуктивни проблеми(научно доказано е ,че най-подходящата възраст при жените за първо дете е между 18 и 25,но днес приоритетите са изместени в страни от това)...Аз съм почти на 40 и огромна част от моите познати на тази възраст+/- 5 години са сами,без партньори и деца и тенденцията е проблемът да се задълбочава.Още веднъж се извинявам ако засегна някой...

# 61
  • Мнения: 1 339
Съжалявам че може да прозвучи малко грубо,но точно защото болшинството си мислят,че изобщо не е нужно на 30 да си женен (или поне със сериозна връзка) сме изправени пред още по-голям демографски срив и все повече стават хората с репродуктивни проблеми(научно доказано е ,че най-подходящата възраст при жените за първо дете е между 18 и 25,но днес приоритетите са изместени в страни от това)...Аз съм почти на 40 и огромна част от моите познати на тази възраст+/- 5 години са сами,без партньори и деца и тенденцията е проблемът да се задълбочава.Още веднъж се извинявам ако засегна някой...
Демографски срив като аргумент?! Някаква петилетка на държавата ли трябва да се преизпълнява?
Не звучи грубо, а неграмотно. Ако трябва да ви отговоря във вашия тон и симплистично мислене - заради такива разбирания, че трябва зорлем да се женят хората млади, децата ходят на психолог или стават леки жени или невъзпитани млади, защото растат с незрели разведени родители или живеят в среда, в която мъжът и жената не могат да се траят, нямат капка емоционална зрялост, а жената е отчаяна във форумите “не ме иска, не знам какво да правя, не че имаше много страст и в началото, но сега съвсем не ме иска.” И понеже няма и нормална работа и фигура, трябва да се самозалъгва, че мъжът й няма любовница, да разчита на съжалението на хората и да истерясва от време на време, с надеждата нещо да се промени, защото няма опция да се разведе заради липса на финансова култура и заради хорското мнение. През това време мъжът се разкъсва между това да може да вижда децата си всеки ден и вината, която му се натрапва, че видиш ли как не може да търпи тази така “мила” жена.
Да не говорим след развод колко психично нестабилни стават някои жени.

Хубаво е да не се обобщава, нали Wink

Последна редакция: нд, 02 апр 2023, 14:26 от Linda*kiss

# 62
  • Мнения: 2 190
Съжалявам че може да прозвучи малко грубо,но точно защото болшинството си мислят,че изобщо не е нужно на 30 да си женен (или поне със сериозна връзка) сме изправени пред още по-голям демографски срив и все повече стават хората с репродуктивни проблеми(научно доказано е ,че най-подходящата възраст при жените за първо дете е между 18 и 25,но днес приоритетите са изместени в страни от това)...Аз съм почти на 40 и огромна част от моите познати на тази възраст+/- 5 години са сами,без партньори и деца и тенденцията е проблемът да се задълбочава.Още веднъж се извинявам ако засегна някой...
Не се извинявайте. Не звучи грубо, а неграмотно. Ако трябва да ви отговоря във вашия тон и симплистично мислене - заради такива разбирания като Вашите, че трябва зорлем да се женят хората млади, децата ходят на психолог или стават леки жени или невъзпитани млади, защото растат с незрели разведени родители или живеят в среда, в която мъжът и жената не могат да се траят, нямат капка емоционална зрялост, а жената е отчаяна във форумите “не ме иска, не знам какво да правя, не че имаше много страст и в началото, но сега съвсем не ме иска.” И понеже няма и нормална работа, трябва да се самозалъгва, че мъжът й няма любовница, да разчита на съжалението на хората и да истерясва от време на време, с надеждата нещо да се промени, защото няма опция да се разведе заради липса на финансова култура и заради хорското мнение. През това време мъжът се разкъсва между това да може да вижда децата си всеки ден и вината, която му се натрапва, че видиш ли как не може да търпи тази така “мила” жена.
Да не говорим след развод колко психично нестабилни стават някои жени.

Хубаво е да не обощавате, нали Wink



и аз съм с впечатление, че поколението на родителите ми в повечето случаи няма много щастливи бракове
Все едно трябва да се жениш, трябва да имаш деца, трябва трябва…и в крайна сметка няма голяма любов

Даже леля ми ми каза, че искала дете, защото иначе не била щастлива с мъжа си
А майка ми имала деца “ защото така било прието”, хаха :p

# 63
  • Мнения: 6 245
Жененето и раждането на деца в по-късна възраст не е гаранция, че децата ще растат в нормална среда на любящи родители. Доста често хората си правят кефа, но се сещат на зряла възраст, че искат семейство и деца. И трудно намират с кого, защото повечето читави са заети. Правят компромис, за да не останат сами и в един момент им писва да си играят на щастливо семейство.

# 64
  • София
  • Мнения: 12 649
И прекалено рано не е добре, и прекалено късно. Различни рискове и предизвикателства. Златната среда пък не е толкова лесна за намиране и шансът си казва думата. От позицията ми сега знам, че като по-млада се разминах с глупави решения, за които съм сигурна, много щях за съжалявам към днешен ден. Но пък човек никога не знае ще намери ли своето в даден момент, или ще изпусне всеки един шанс. Гаранции за нищо няма. Човек прави избор и се надява, да е бил най-добрият.

# 65
  • Мнения: 25 603
Едно време старите хора казваха, че „мъжът се жени, когато му дойде времето, а жената – когато ѝ излезе късметът“.
Това, че някои избързват и не си изчакват късмета, а други го изпускат и после гонят последния влак, са частни случаи, които просто потвърждават правилото.
Трето и четвърто е кой в какво семейство е израснал и какъв пример за отношения в семейството е попил. Колкото и да се зарича, колкото и да се старае да не повтаря грешките на родителите, от един момент нататък фабричните настройки избиват и става „интересно“.

# 66
  • Мнения: 2 190
чудя се защо хората сега се женят по-късно. Принципно е вярно според мен, че е по-добре да се ражда преди 30
Но за женене, според мен преди 25 е рано, защото хората много се променят и е голям шансът да се разделят
Аз като си спомня в университета колко бях наивна не знам ако се бях омъжила какво щеше да стане
Но сега на 30 се чувствам притисната от времето за деца

# 67
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Имам бременност на 24 и такава на 38-първата беше направо песен в сравнение с втората и съжалявам,че преди това не се навих по-рано да имам дете,а чак на 4-тата година откакто бях с ММ се роди големият,но изобщо не знаех,че за да имам малкият ще трябва със зъби и нокти да се боря и да го чакам повече от 9 години и 11 инвитро процедури (това за годините за раждане от доктор Стаменов го знам, когато поехме по пътя на инвитро бях на 29 и тогавашният ми лекар каза,че сме направили добре, защото има много двойки,които след първото дете се успокояват и докато се усетят,че има проблем е късно за второто).
Покрай мен всички, които се омъжиха преди 25 са със стабилни бракове,две от приятелките ми са многодетни майки(едната с 3,другата с 4 деца),имат и образование, и хубави работи,т.е.едното не пречи на другото(аз самата имам 3 висши образования,две придобих по време на бракът си,обмислям и 4-то,но по стечение на обстоятелствата си останах вкъщи,т.к.големият ми син е аутист изискващ много грижи и всеотдайност).
Хората се женят по-късно, защото не им е приоритет,даже повечето не се женят,а си живеят тъй и си раждат деца(като се роди бебето и отидох да го запиша от около 20-тина момичета , които бяха минали преди мен аз бях едва втората , която имаше брак).

# 68
  • Мнения: 18 298
Ами то с 3 или 4 деца как да смеят да се разведат?! Wink И аз да бях народила 3-4 деца в първите години с бившия, също сега щях да имам "стабилен" брак, тоест нямаше да има къде да мърдам. Радвам се, че не съм в такова положение.

# 69
  • София
  • Мнения: 12 649
Около мен от тези, които се ожениха най-рано, доста са разделени и в лоши отношения. Минаха и през неприятни ситуации с половинките, преди да се стигне до разлома - та не им беше розово. Но има и такива, които са със стабилни семейства, омъжиха се и родиха късните 20 - ранните 30. Имам и такива, които са в дългогодишни връзки, още нямат деца. Абе, разнообразие да искаш Joy

И на мен бракът не ми е приоритет. Приоритет ми е било връзката, приоритет са ми били децата - но исках да имам до себе си правилния човек, с когото да искам да създам тези неща (а не да намеря някой, за да ги имам). Затова и съм чакала, докато го намеря. Дотогава - са минали неправилни, с които се радвам, че нещата не се получиха. Като си в ранните 20 си мислиш, че нищо не може да те бутне, щом имаш чувства към някой. После осъзнаваш, че е важно той да има стабилна качества и че любовта не може да надлее над всичко. Затова и смятам, че връзките са по-стабилни малко по-нататък, а с тях вървят и децата - защото все пак на тях им трябва стабилна среда и е много по-добре, когато и двамата родители са си на мястото.

Иначе, чисто биологично, може би важи максимата - колкото по-рано, толкова по-добре. Но все пак, за хората е важно не просто да родят, но и да отгледат, а за второто вече са нужни други неща. За съжаление, развитието на едното и на другото се разминават времево. Моментът, в който и двете са в пик и съвпадат, е доста кратък. Не винаги човек може да го улучи, докато търси половинката.

# 70
  • София
  • Мнения: 4 668
Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Но ако те са абдикирали или "модерни", а индивидът си мисли, че всичко трябва да опита, особено "що хвърчи", то рядко минават гладко нещата.
Иначе, не е ядрена физика да се гледа партньорът за "стабилни качества". Това някои родители са го обяснявали на децата си още далеч преди пубертета.
Съвременното поколение си мисли, че само то е измислило колелото и топлата вода. И е "открило айфоня" (ама в магазина, не че го е изобретило).

# 71
  • София
  • Мнения: 12 649
Човек понякога не вярва на някои неща, докато не ги изпита на свой гръб Wink Такава е човешката природа. Връзките особено са нещо комплексно и трудно да се напипат само извънопитно, особено когато чуждият опит, от когото се черпи, също е субективен и ограничен. Неслучайно поколение след поколение се правят едни и същи грешки, вместо още на първото поуката да се вземе и грешката пресече. Но който на 16 е знаел всичко за връзките и съзнателно е избрал най-правилния партньор - евала, като го намеря, ще му стисна ръката Relieved

# 72
  • Мнения: 922
Причините за късното родителство са комплексни, не са само от егоистични подбуди.

Първо, на 20 вече е минало отдавна времето на първите трепети, както и сега, и младите искат да присъпят към действия. Само че да заживееш с някой без брак е било немислимо направо, да е известно, че жената е била с друг още повече, дори на хотел заедно не са можели да отидат двама души, ако не са женени. И в такъв случай ако си на 20 и искаш развитие, освен да се бракуваш, друг избор нямаш. После се появяват набързо и 1-2 деца. Разводът също е немислим, търпите се как да е и ето го щастливото семейство от хора, оженили се на по 20. Промяната в мисленето е настъпила точно заради такива неуспешни бракове. Както някоя жена може да сбърка с няколко неуспешни връзки и да остане без деца, така може да сбърка и след 2-3 срещи и пеперуди и да попадне на насилник или мъж със зависимости. От второто страдат пряко и децата, нищо, че ги има и за пред обществото всичко е точно. Така че това поне за мен не е непременно лошо.

Другият фактор е, че се промениха коренно изискванията за отглеждане на дете. Преди децата бяха много самостоятелни, още от 1 клас сами и навън и вкъщи, родителите работеха и печелеха пари. Сега до доста голяма възраст се обгрижват и единия родител трябва да жертва поне за известно време кариера и доходи. Преди всички учеха в държавни училища (безплатно), на частни уроци ходеха тези, които не се справяха с материала. А сега за да може едно дете да е конкурентноспособно, да си намери призванието и да развие потенциала си, ходи на цяла поредица курсове и занимания. Така че като оставим на страна стандартното глезене, в днешно време се изисква и добра материална база, за да отгледаш дете. А това на 20 няма как да го имаш.

# 73
  • София
  • Мнения: 12 649
Определено смятам, че стойността на живота днес е безпрецедентно висока, както и критериите за условията, в които да се отглежда едно дете. И двете влияят както на броя на децата, така и на възрастта на раждане. В общества, където се ражда безразборно, и условията са много по-лоши, и смъртта е много по-тривиално събитие.

# 74
  • Мнения: 1 339
Разнообразието е голямо, наистина. Моите наблюдения са, че женените на 20 до към 32 са разведени и то след големи разправии. Децата им не са възпитани. Разчитат на издръжката на бившия си. Някои от тях все още се лутат кои са и какви са.

Има хора, които и на 20 имат проблеми с бременността. И такива, които и на 40 раждат леко.
Естествено има и щастливи млади гаджета, които имат щастието да имат стабилни отношения.

Не разбирам арогантността или ограничението, с което някои се изказват абсолютно категорично в една посока, само защото на тях и 2ма техни приятели се е случило еди как си. За всеки пример има и обратен.
Дискусията тръгна точно от размахване на пръст как можело да не оказваме натиск върху непознат съфорумец да се жени.
Бракът, особено ако е сполучлив, е много хубаво нещо, но не е решение на всяка ситуация.

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 20:19 от Linda*kiss

# 75
  • Мнения: 6 131
Предимството на ранните връзки е, че израствате заедно и се оформяте като личности и буквално се възприемате като едно цяло. Не винаги се получава така, но се получава. Иначе вече като си минал през един куп връзки и разочарования по съвсем друг начин гледаш на нещата и шанса да ти се получи, да се всеотдаен и да си с тази нагласа спада драстично.

# 76
  • Мнения: 1 339
Да, да, вижда се как някои защитници на ранните бракове “умеят” да говорят умерено, “възприемчиви и аналитични са” и разглеждат въпроса от различни страни. Много добре са “израстнали” в брака.

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 20:50 от Linda*kiss

# 77
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Лъвице, имам две такива двойки около мен дето са заедно още от училище-едните от 5 клас, другите от 8,и са наистина щастливи и стабилни като семейства.
Предимството на ранните връзки е, че израствате заедно и се оформяте като личности и буквално се възприемате като едно цяло. Не винаги се получава така, но се получава. Иначе вече като си минал през един куп връзки и разочарования по съвсем друг начин гледаш на нещата и шанса да ти се получи, да се всеотдаен и да си с тази нагласа спада драстично.
Вярно е.Ние с ММ пораснахме заедно.Вече след почти 19 години сме дотолкова напаснати, че си четем мислите и се разбираме само с един поглед.А отстрани сме много различни и за някои познати и до днес е чудно как сме заедно ,просто ни се получи.Нямахме почти никакви очаквания към другия(особено аз на 21,която все оставах разочарована,защото все избирах неподходящите,в този случай ММ избра мен,разказвала съм как се запознахме без да сме се виждали по интернет-той ми писа,как закъснях за първата ни среща която беше в същият ден,но той ме чакаше ,и как след тази първа среща станахме неразделни).

# 78
  • София
  • Мнения: 12 649
Елислава, чудесно, не съм и твърдяла, че е невъзможно. Просто е плод на различни неща, отколкото една връзка на по-късен етап.

Иначе и на мен ми харесва това да растете и да се развивате заедно с партньора. Затова винаги съм била с мъже на моите години.

# 79
  • София
  • Мнения: 4 668
Въпросът е, че на жената не ѝ е работа да се развива заедно с мъжа до 40, а после децата да ги прави съседката от Красна Поляна.
Не че няма и такива случаи, взаимно развитие и брак на 25+, но няма как само на тая кълка да се лежи. А и се говори за развитие след брака и децата, не обратното.
Чисто биологически, на мъжът се пада гърча да се развива повечко и по-дълго, а жената е натоварена с друго, по-важно нещо. Иначе да се развива паралелно, ако може и иска. Не сме Афганистан, в университет се приемат всички. Дами инженерки и програмистки се търсят със свещ и под дърво и камък.

# 80
  • София
  • Мнения: 12 649
Защо развитието се прие като кариера, дори учение? Личностното развитие е не по-малко важно, да не кажа повече. С взаимна помощ и желание, другото също може да се случва и за двамата, дори единият да трябва да забави/отложи малко повече.

# 81
  • София
  • Мнения: 4 668
Много ясно, избъзиках се.
Ясно е, че никой не ще да работи, учи или пък да медитира, да тренира, да пази чистота и наистина да се развива.
Всеки иска да опознава нови мишове и го налича "личностно развитие".
Подмяната на терминологията в нео-либерализма просто е извън скалата. Ужас! Joy

# 82
  • София
  • Мнения: 12 649
Не съди по себе си Joy

# 83
  • Мнения: 813
Не ви е писано да сте заедно и толкова. Щом толкова години не сте се навили да заживеете заедно и двамата сте на ниво тинейджъри. Хората на вашите години имат ако не деца, поне ипотеки и ремонти на главата. Вие се карате за абсолютни глупости, защото за толкова ви стига акъла. Честно казано без съжителство, връзката дори не е сериозна. Какво си дебнете и се ревнувате, като дори не ви пречи да спите разделени… много по-скандално е за мен, че приятелката ти е безработна и то явно от доста време. Какво искате и двамата за бъдещето си и защо наивно вярвате, че има време да го отлагате?

# 84
  • Мнения: 1 339
Това със съжителство като знак за сериозна връзка го има предимно в малките градове и когато не са от един град и обединяват наемите.

# 85
  • Мнения: 6 245
Повече от 3 години да се водят във връзка, а дори да не живеят заедно - баш несериозна работа.

# 86
  • Мнения: 3 323
Да се хвърлиш да живееш с някого още от началото на връзката е също толкова налудничаво като повече от 3 години да не живееш с него.
Тия двамата като се съберат в едно жилище и установят, че изобщо не се познават нищо, че 5 години са си играли на гаджета и тогава става интересно.
Според мен истински опознаваш някой като заживеете заедно. Иначе може и до пенсия да си играете на гаджета.

# 87
  • Мнения: 2 407
Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Като проимаш деца, ще видим колко ще им предадеш.
Ти му повтаряш нещо не 10, не 50, а стотици пъти, и то вместо да го проумее вика "абе какво ми четеш лекции"
И да не кажеш, че е само говорене - и демонстриране с пример пак работи трудно при подрастващите. Прави се нещо в къщи от всички, мислиш че като гледа ще се научи и то така да прави - не. Обратното - нещо, което в къщи никога не се прави или казва, се появява донесено от училище и приятели, явно.
Това си е нещо като бунт на младите, част от израстването. Не е само сегашното поколение - винаги си е било така.
После в една възраст се научават - най-често от собствен опит, понякога горчив.

# 88
  • София
  • Мнения: 12 649
Живеенето заедно е ключово да се опознаете и да разберете дали сте съвместими. Единствено така можеш истински да опознаеш някой и навиците му. Сериозна връзка без да живеете заедно я смятам няколко месеца, после вече започвам да я приемам несериозно.

# 89
  • Мнения: 2 190
Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Като проимаш деца, ще видим колко ще им предадеш.
Ти му повтаряш нещо не 10, не 50, а стотици пъти, и то вместо да го проумее вика "абе какво ми четеш лекции"
И да не кажеш, че е само говорене - и демонстриране с пример пак работи трудно при подрастващите. Прави се нещо в къщи от всички, мислиш че като гледа ще се научи и то така да прави - не. Обратното - нещо, което в къщи никога не се прави или казва, се появява донесено от училище и приятели, явно.
Това си е нещо като бунт на младите, част от израстването. Не е само сегашното поколение - винаги си е било така.
После в една възраст се научават - най-често от собствен опит, понякога горчив.

боже, сега на 30 се сещам за неща, които нашите са ми казвали на 16, пък ми се струваха тъпи… ама верни били, що ли не слушах XD

# 90
  • Мнения: X
Ами то с 3 или 4 деца как да смеят да се разведат?! Wink И аз да бях народила 3-4 деца в първите години с бившия, също сега щях да имам "стабилен" брак, тоест нямаше да има къде да мърдам. Радвам се, че не съм в такова положение.
За съжаление си е така за многодетните майки, но малко хора го мислят или признават.
Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Като проимаш деца, ще видим колко ще им предадеш.
Ти му повтаряш нещо не 10, не 50, а стотици пъти, и то вместо да го проумее вика "абе какво ми четеш лекции"
И да не кажеш, че е само говорене - и демонстриране с пример пак работи трудно при подрастващите. Прави се нещо в къщи от всички, мислиш че като гледа ще се научи и то така да прави - не. Обратното - нещо, което в къщи никога не се прави или казва, се появява донесено от училище и приятели, явно.
Това си е нещо като бунт на младите, част от израстването. Не е само сегашното поколение - винаги си е било така.
После в една възраст се научават - най-често от собствен опит, понякога горчив.
Абсолютно съм съгласна, и от особено с деца претийн и тийнове.

 Толкова е смешно когато хора без деца тръгват да ти обясняват как техните деца Никога не биха вършили това, или как те като родиттели  никога нямало да им позволят еди какво си, а те щели да им уважат желанията. Веднага разбираш, че не са родители, или са баби и дядовци, чиито деца са отглеждани от баба или масовото отгелждани от институциите с минимална връзка.

За мен лично връзка на 1-2 години и без перспектива като живеене заедно, общ дом, заявка за брак с годеж/сватба и дете, не са ми сериозни.

Елислава, чудесно, не съм и твърдяла, че е невъзможно. Просто е плод на различни неща, отколкото една връзка на по-късен етап.

Иначе и на мен ми харесва това да растете и да се развивате заедно с партньора. Затова винаги съм била с мъже на моите години.
+1

Ние сме сме намерили на по 23-25 и се оженихме ( на 25 и 27) след почти 1.6 години след началото на връзката ни, дете ( на 26 и 28)  след година от вторият ни  църковен ни брак или след 3 години от началото на връзката ни.
Почти връстници сме, като и двамата растяхме заедно, и след 18 години равносметката е по-добра от очакваното.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 14:27 от Анонимен

# 91
  • Мнения: 1 257
Скептична съм към израстването заедно. Повечето късно-ученически и ранно-студентски  връзки около мен се разпаднаха, коя по-рано, коя по-късно, кои без деца, кои със. Оцеляха две-три, но в тях има ясно изразен лидер, който води двойката, а другият е "оформен" да израсне в желаната посока. За мен лично е по-ценен зрелия избор - когато имаш известен опит, и най-вече знаеш кой точно си ти, надраснал си пуберските обвинения към родителите, училището, квартала, държавата, излекувал си си страховете и комплексите.

# 92
  • Мнения: 1 339
То добре има мнения, че връзка без живеене заедно не е сериозна, и аз разбирам донякъде защо, обаче в едно съвсем недалечно време пък връзка без брак, дори да живеят заедно, се е смятала за “лека, разгулна, несериозна, резервна, нещо не наред” и че “мъжът не иска да поеме отговорност към жената.”

Времена, нрави и разни хора.
Аз не бих определяла връзка между двама млади неженени като сериозна или не по това.

Даже съм по-склонна да определя като несериозно липсата на брак при двойка с деца. Винаги ми е в акъла как жената иска, но мъжът нещо не е съвсем отдаден или убеден. И като се оженят като децата станат на 20, ми е малко “е, хайде, явно няма да срещна по-готина”. Но се въздържам да коментирам пред двойката.

А на сватба с бременна булка половината гости вероятно си мислят как на жениха му се е “наложило да се жени” и романтиката на сватбата е изместена от задължението за сватба. А пък те може наистина да се обичат. 

Гледни точки много.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 20:27 от Linda*kiss

# 93
  • София
  • Мнения: 12 649
Едното (липсата на брак) се е определяло като несериозно по-скоро по морални (времена и нрави) причини.

Другото се определя така по-скоро по практични причини - липса на фактически опит на терен, който пречи да се изгради реална представа за другия човек и навиците му. Без стиковането на които, няма как да има съвместен живот и развитие.

# 94
  • Мнения: 1 339
Явно навремето не се е придавало тежест на битовото напасване и не се е смятало за показател колко мъжът харесва сериозно жената. Допускали са, че може и просто от немай къде двойката да живеят заедно, но не от любов или със сериозни намерения, а за други потребности.
За по-важно се е смятало мъжът да покаже недвусмислено желание за заявяване на жената - брак.
Бракът също има своите де юре практични обоснованости. Деца може да има едновременно от няколко. И няколко едновременно могат да знаят той какво обича да закусва, кога пере и дали си хвърля дрехите в коша.
Битът е важен и разкрива характера на човек. Но не съм сигурна дали определя връзката. Явно има и други критерии, по които хората си правят изводи за двойките.

Последна редакция: ср, 05 апр 2023, 08:01 от Linda*kiss

# 95
  • Мнения: 2 190
То добре има мнения, че връзка без живеене заедно не е сериозна, и аз разбирам донякъде защо, обаче в едно съвсем недалечно време пък връзка без брак, дори да живеят заедно, се е смятала за “лека, разгулна, несериозна, резервна, нещо не наред” и че “мъжът не иска да поеме отговорност към жената.”

Времена, нрави и разни хора.
Аз не бих определяла връзка между двама млади неженени като сериозна или не по това.

Даже съм по-склонна да определя като несериозно липсата на брак при двойка с деца. Винаги ми е в акъла как жената иска, но мъжът нещо не е съвсем отдаден или убеден. И като се оженят като децата станат на 20, ми е малко “е, хайде, явно няма да срещна по-готина”. Но се въздържам да коментирам пред двойката.

А на сватба с бременна булка половината гости вероятно си мислят как на жениха му се е “наложило да се жени” и романтиката на сватбата е изместена от задължението за сватба. А пък те може наистина да се обичат. 

Гледни точки много.

наскоро обсъждахме в компания въпроса за брака (става въпрос за онлайн компания с хора от различни държави) и ми направи впечатление, че повечето мъже  не искат да се женят
“Защо трябва да подписвам хартийка за да докажа любовта си”
И като попитах защо, отговорът беше, че жените само искат да им вземат половината пари…
много разочароващо, аз съм романтик и за мен бракът е един вид да искаш да се отдадеш на някого… би ми било тъжно ако приятелят ми заяви това

# 96
  • Мнения: 1 339
Те така казат, защото понякога не са попаднали на точната. Много рязко могат да станат романтици.
Затова казвам, че ако един мъж знае за риска да му вземеш парите, и все пак се омъжи за теб, това също говори за убедеността му в жената или за силата на желанието му, че тази връзка ще сработи, че това е идеалната за него жена и даже не иска да го мисли.
Някои биха казали, че и без брак може да се отдадеш на някого в моногамна връзка.
Просто други си правят изводи като няма брак.
Не че бракът е гаранция за любов и просперитет. Но може да говори за подхода и намерението на мъжа. Защото има и мъже, които искат деца. Но реално не си представят да са женени с жената. И така си битуват. А на следващата предлагат брак веднага. Справка - Сашо Кадиев ги говореше същите неща.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 22:13 от Linda*kiss

# 97
  • Мнения: 18 298
По подразбиране мъжът има пари, които да му вземеш? Ако няма, да предлага ли брак? Романтично ли ще е, ако жената има пари, а беден мъж настоява за брак, или подозрително?

# 98
  • София
  • Мнения: 12 649
Едно време не са произлизали най-добрите резултати от сляпото бракуване. А и тогава се е заживявало с цяла рода. Нормите са се приоритизирали пред качеството. В други времена живеем.

# 99
  • Мнения: 922
Темата от къде започна и на къде зави ... и има и достатъчно други теми за брака, но и аз да си кажа мнението тук. За мен брак не иска някой, независимо дали говорим за мъж или жена, който просто не се вижда с половинката в далечното бъдеще и иска да е отворен, ако нещо по-добро се зададе. Всичко друго са оправдания и увъртания.

# 100
  • Мнения: 6 245
И аз съм на същото мнение като Unicorn88. И след много години неискащият може да склони за брак, защото осъзнава, че няма други опции и няма да намери по-добър партньор.

# 101
# 102
  • Мнения: 2 712
Темата от къде започна и на къде зави ... и има и достатъчно други теми за брака, но и аз да си кажа мнението тук. За мен брак не иска някой, независимо дали говорим за мъж или жена, който просто не се вижда с половинката в далечното бъдеще и иска да е отворен, ако нещо по-добро се зададе. Всичко друго са оправдания и увъртания.
И как точно ще му попречи бракът, ако нещо по-добро се зададе?

# 103
  • София
  • Мнения: 4 668
Има и други варианти. Примерно ако мъжът има пари и имущество, дори и да е уверен, че иска жена си завинаги, рискува много при брак. Защото не знае на какъв акъл е жената, а още по-зле, не знае на какъв акъл ще е тя след 10-15 години.
Примерът е чисто теоретичен, моля, без остроумия на лично ниво.

# 104
  • Мнения: 922
Темата от къде започна и на къде зави ... и има и достатъчно други теми за брака, но и аз да си кажа мнението тук. За мен брак не иска някой, независимо дали говорим за мъж или жена, който просто не се вижда с половинката в далечното бъдеще и иска да е отворен, ако нещо по-добро се зададе. Всичко друго са оправдания и увъртания.
И как точно ще му попречи бракът, ако нещо по-добро се зададе?

Ами точно горния пример дава отговор. Мъжът не иска да се жени, защото когато, а не ако се разделят с жена му, тя ще му вземе половината пари. Разводът също отнема време, нерви и финанси. А в съжителството хем си има партньорка, хем може да си тръгне от днес за утре без последствия. Не че нещо ще му попречи, ако е в брак, но ще има и известни загуби, а защо да си ги причинява, ако може да мине и без тях.

# 105
  • София
  • Мнения: 12 649
Въпросът е защо жена трябва да се навие на горното и да разчита, че мъжът ще е на същия акъл след 10 години Wink Особено когато това включва тя да жертва кариера и развитие за да създава удобства, за той да се вихри, обаче после всичко остава за него, а тя започва от нула.

# 106
  • София
  • Мнения: 4 668
Де жа вю.

Аз ще кажа, ами кой я кара да си взима млад, несигурен и неясен мъж.

А ти ще кажеш, дойдохме си на думата Simple Smile

А сега сериозно,
Ако не си 1000% сигурен, че ще останеш с партньора си в брака, докато смъртта ви раздели, е хубаво да обмислите заедно и планирате предбрачен договор.
Може и да няма романтика, ама ... то и бракът сам по себе си си е официален подпис, права и задължения. Които в стандартното си положение не са изгодни за страните, затова и хората бягат от брак.
Аз съм "за" брак, "за" поемане на отговорности. Но нещата трябва да се уговорят справедливо, например, при развод мога да осигуря 1 апартамент, не да се разведе и да ми вземе 30, нещо, което е градено примерно за 30 години. Примерът е хипотетичен. Всеки да си прецени какво би се лишил при развод след 10 години и да си иска подходяща компенсация, която разбира се, и партньорът е готов да приеме.
И да ги няма тия модерните непризнавания на предбрачни договори в САЩ, където се казва "ми тя жИната била притисната до стената да се бракува за милионера, дайте ѝ половината милиони, дето с кръв и пот са постигани, независимо тя какво е подписвала.
Изисквайте (брак), (предбрачен договор), каквото решите. За да няма после "ама това, ама онова".

# 107
  • Мнения: 6 245
Е, то кой е сигурен, че ще е цял живот с партньора си. Всичко се случва. Не говоря за очевидно неправилно избиране на партньор, а за лош късмет и кофти обстоятелства. Пък и хората малко или много се променят. Аз много искам всичко да ми е сигурно, ама не става.

# 108
  • Мнения: X
Има и други варианти. Примерно ако мъжът има пари и имущество, дори и да е уверен, че иска жена си завинаги, рискува много при брак. Защото не знае на какъв акъл е жената, а още по-зле, не знае на какъв акъл ще е тя след 10-15 години.
Примерът е чисто теоретичен, моля, без остроумия на лично ниво.
Или се страхува и не създава семейство за да не му вземат имотите, или рискува и се грижи за да има здраво семейство.


Въпросът е защо жена трябва да се навие на горното и да разчита, че мъжът ще е на същия акъл след 10 години Wink Особено когато това включва тя да жертва кариера и развитие за да създава удобства, за той да се вихри, обаче после всичко остава за него, а тя започва от нула.
Все по- малко жени въобще се навиват ма такава схема и все по- малко ще стават.

# 109
  • Мнения: 2 190
И що все тия пусти мъже не искали брак Rolling Eyes ами ако жената не иска? Ако има предложение/я, но не иска, тогава кво е това? Или на баба ти Линда мозъка не приема такъв вариант ...

хаха, сигурно ще я заклеймят като к@чка

аз бих се навила на предбрачен договор


а без брак не бих раждала деца, че имам позната, която беше зарязана 1 година след като роди и сега е в трудно положение


лошото е, че уж си мислиш, че познаваш човека до себе си и той не би те напуснал ей така, нооо…. не знам как някой може така лесно да си изостави детето, жената ясно

Последна редакция: ср, 05 апр 2023, 06:52 от TheSickn3ss

# 110
  • Мнения: 18 298
И като има брак няма да си тръгне, ако иска? Ще, ще, само ще трябва да си платят по един хонорар на адвокат и да се разправят малко повече. Издръжка за детето се дължи и в двата случая (с брак или без).

# 111
  • София
  • Мнения: 12 649
Тангра, те понеже дъртите са сигурни и задължително знаят какво искат Joy И все едно дъртите ергени не са стиснали имотите, все едно има на кого да ги оставят.

# 112
  • Мнения: 1 339
И що все тия пусти мъже не искали брак Rolling Eyes ами ако жената не иска? Ако има предложение/я, но не иска, тогава кво е това? Или на баба ти Линда мозъка не приема такъв вариант ...
Научи се да изказваш мнение без да влизаш в лични нападки на непознати като показваш първичен език и комплексите, които те тресат. Докладвах мнението ти за груб език.

Никъде не съм казала, че жената може да не иска да се жени. Но в такъв случай тя вероятно няма да живее с него или да има деца с този мъж.

Последна редакция: ср, 05 апр 2023, 08:22 от Linda*kiss

# 113
  • Мнения: 18 298
Не е вероятно, защото може да го обича, но да не иска брак (подпис). Чудна работа!
И странни жени! Relaxed

# 114
  • Мнения: 35 961
Достатъчно по темата.

Общи условия

Активация на акаунт